Решение по дело №307/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 463
Дата: 6 април 2022 г.
Съдия: Галина Георгиева Радикова
Дело: 20227040700307
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  №463

 

гр. Бургас, 6 април 2022г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

Административен съд гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на тридесет и първи март, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

                                                                            АТАНАСКА АТАНАСОВА

При секретар ИЛИЯНА Г. и с участието на прокурора ДАРИН ХРИСТОВ, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КАХД № 307/2022г.

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М.Т.Т. против Решение № 837/19.11.2021г., постановено по АНД № 4088/21г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

С решението е  потвърдено  Наказателно постановление № 21-7779-000630 от 06.08.2021 г., издадено от началник РУ- Камено към ОД на МВР – Бургас, с което на М.Т.Т., ЕГН **********, на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева.

Жалбоподателят иска отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление. Счита, че съдебното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон- неотчетено при издаване на наказателното постановление съществено нарушение на процесуалните правира, което нарушава правото на защита. Според него са налице и предпоставки за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН

В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че решението на районния съд следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е основателна.

С наказателното постановление М.Т.Т. е санкциониран за това, че на 29.07.2021г., около 11,30ч. в с. Р. на ул.“***“ към кръстовището с ул.“***“, управлява товарен автомобил Фиат Долбо, с рег.№ Х****М, собственост на „Автогранд“ООД, като автомобила е технически неизправен с неизправно шумозаглушително устройство.

Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП и е приложена санкционната разпоредба на чл.179, ал.6,т.2 от ЗДвП.

За да потвърди наказателното постановление, първоинстанционният съд е преценил, че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон е приложен правилно.

Настоящият състав на съда намира, че този извод е формиран при неправилно приложение на материалния закон.

Съдът е приел за установена следната фактическа обстановка:

„На 29.07.2021 г. часа свидетелят Т.П. изпълнявал служебните си задължения в качеството си на младши автоконтрольор към РУ Камено. Свидетелят бил изпратен в село Р. да окаже съдействие при извършване на ремонтни дейности от ВиК. Около 11:30 часа по ул. *** в село Р. преминал лек автомобил „Ф.Д.“ рег.№ Х****КМ, от който се чувало висок шум от изпусквателната система. Свидетелят П. спрял автомобила, за да извърши проверка и констатирал, че липсва част от шумозаглушителното устройство. При проверката се установило, че автомобилът е собственост на „Автогранд“ ООД“.

          Формирания в обжалваното решение извод, се базира изцяло на показанията на свидетеля Т.П., че е липсвала част от шумозаглушителното устройство, ауспухът бил скъсан.

Такива факти обаче, не са установени нито със съставения АУАН, нито с наказателното постановление.

С нормата на чл. 139, ал., т. 1 от ЗДвП е предвидено изискване движещите се по пътя пътни превозни средства да бъдат технически изправни. Неизпълнението на това изискване представлява нарушение по чл. 179, ал. 6 от ЗДвП. В посочената норма, са предвидени три хипотези, в зависимост от вида на констатираните неизправности- незначителни (т. 1); значителни (т. 2) и опасни (т. 3).

При тази законова регламентация, доколкото се касае за съставомерен елемент на нарушението, освен твърдението за управление на МПС с техническа неизправност, наказващият орган следва да направи констатации за естеството на тази неизправност, в съответствие с разпоредбата на чл. 57, т. 5 от ЗАНН. Това процесуално задължение в случая не е изпълнено.

Предвид словесното описание на нарушението в акта за установяването му и в наказателното постановление, Т. е наказан за управление на превозно средство с неизправно шумозаглушително устройство. Констатираната техническа неизправност е определена от наказващия орган като „значителна неизправност“ на превозното средство.

Според дефиницията, дадена с § т.72 от ДР на ЗДвП, „значителни неизправности“, включително при укрепването на товара, са неизправностите, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия.

В т. 8.1.1. от Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., са предвидени няколко хипотези на технически неизправности в системата за намаляване на шума- нивото на шума превишава допустимото съгласно изискванията (б. „а“); част от системата за намаляване на шума е хлабава, повредена, неправилно монтирана, липсва или очевидно изменена по начин, който би оказал неблагоприятно въздействие върху нивото на шума; много сериозен риск от падане (б. „б“), като част от посочените неизправности се квалифицират като „значителни неизправности“, а други- като „опасни неизправности“.

В обжалваното наказателно постановление липсват каквито и да било констатации относно вида на установената неизправност на процесния автомобил, което не позволява неизправността да бъде класифицирана в някоя от посочените групи- не е ясно дали тя се изразява в повишено ниво на шум, дали част от системата за намаляване на шума е хлабава, повредена, неправилно монтирана или очевидно изменена, или съществува много сериозен риск от падане.

Липсва описание на конкретното деяние, а без такова описание не е възможна индивидуализация на нарушението. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като ограничава в значителна степен правото на санкционираното лице да узнае обвинението и не му позволява да упражни ефективно правото си на защита, а и не позволява и на съда, който е обвързан от фактическите и правните рамки на обвинението, очертани с наказателното постановление, да извърши преценка за материалноправна законосъобразност на същото.

Това нарушение с оглед характеристиките му не може да бъде санирано със свидетелски показания, както е сторил първоинстанционният съд.

Нарушението не може да бъде отстранено в съдебното производство. Поради това, като е направил извод за процесуалноправна законосъобразност на оспореното наказателно постановление съдът неправилно е приложил материалния закон.

Съдебното решение следва да бъде отменено, а по същество - да бъде отменено и наказателното постановление.

Предвид изложеното  и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 837/19.11.2021г., постановено по АНД № 4088/21г. по опис на Районен съд гр. Бургас И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № 21-7779-000630 от 06.08.2021 г., издадено от началник РУ- Камено към ОД на МВР – Бургас, с което на М.Т.Т., ЕГН **********, на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: