РЕШЕНИЕ
№ 2334
гр. София, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. М.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20221110202877 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от КР. М. СТ. от
гр...................., с ЕГН: ********** чрез упълномощен защитник против
Наказателно Постановление № 1758 издадено на 30.12.2021г. от Началник 05
– РУ СДВР, с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер
на 100 (сто) лева за извършено административно нарушение по чл.64, ал.2 от
ЗМВР.
В жалбата се оспорва факта на извършване на административно
нарушение, като се навеждат оплаквания за допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила и неправилно приложение на материален закон.
Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното
наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят К.С., редовно призован, се явява
лично и чрез упълномощения си защитник поддържа жалбата и моли същата
да бъде уважена. Акцентира се върху влошеното здравословно състояние на
лицето, както и на липсата на първоначална надлежна легитимация от страна
на полицейските служители. Претендирате си и разноски.
1
Административно – наказващият орган – Началник 05 РУ – СДВР,
редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен
юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без
уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски Районен съд, след като се запозна с доказателствата по
делото и като взе предвид посочените в жалбата оплаквания и становищата на
процесуалните представители на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства установяват следната фактическа
обстановка:
На 01.12.2021г. около 16:10ч.в гр.София, на бул.,,Екзарх Йосиф“ , срещу
№ 37, малко след спирката на МГТ в трамвай № 22, жалбоподателят излязъл
от магазин ,,Лидъл“, придружават от свидетелката Т. П.. Поради възникнало
съмнение у охраната на магазина, че е възможно жалбоподателят да е взел от
обекта вещи, които не е заплатил, охраната го последвала и започнала
агресивно да го кара да им съдейства. Лицето се качило на трамвай 33, с
мотриса № 4023, което продиктувало съдействието и на извиканите от
охраната полицейски служители М. Л., Н. Л. и К. Г.. Същите накарали водача
на трамвая да спре и влезли вътре в него. Неколкократно разпореждали на
жалбоподателя да слезе от него за изясняване на случая, но той упорито
отказвал. Впоследствие поискал полицейските служители да му се
легитимират, независимо че същите били със своите служебни униформи.
Това принудило пасажерите в трамвая да започнат да негодуват, а самите
полицейски служители – да се легитимират. Вследствие на тези действия,
жалбоподателят в крайна сметка слезнал от трамвая и бил отведен в
търговския обект за изясняване на случая. След като било установено, че
нищо не било отнето от търговския обект, без да бъде заплатено, лицето било
освободено, а прокурор при СРП отказал да образува досъдебно
производство с нарочно постановление от 21.01.2022г. На К.С. бил съставен
АУАН от свидетелката М. Л.за извършено административно нарушение по
чл.64, ал.2 от ЗМВР. Въз основа на акта било издадено и обжалваното
2
наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорно
установена въз основа на показанията на полицейските служители М. Л., Н. Л.
и К. Г.. Видно от разпитите им в съдебно заседание е, че и тримата са били
непосредствени очевидци на извършеното поведение от страна на
жалбоподателя. Свидетелите признават, че са оказали съдействие на
служителите по охрана на търговския обект ,,Лидъл“, спрели са трамвая, в
който се е бил качил жалбоподателя и при многократните му разпореждания
да слезе от него за изясняване на случая, същият упорито отказвал. Едва след
негодуванието на част от пътниците в трамвая и легитимирането им като
полицейски служители, жалбоподателят изпълнил разпорежданията им.
Съдът кредитира показанията и на тримата свидетели като еднопосочни
и непротиворечиви. Същите не се намират в противоречие с тези на свидетеля
придружаващ жалбоподателя през време на случващото се. Свидетелката Т.
П. не беше категорична относно изначалната липса на разпореждане от страна
на полицейските служители. Акцентира единствено върху афективното
състояние на жалбоподателя и притеснението, което е имал, във връзка с
отправеното му устно полицейско разпореждане да слезе от трамвая. При
анализ на събраните гласни доказателствени средства не бяха констатирани
противоречия, относно фактите и ситуацията, в която се е намирал
жалбоподателя преди и по време на извършената проверка. Същите се
потвърждават и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства.
Предмет на преценка на обжалваното наказателно постановление е
съответствието му с материалния и процесуалния закон. Както съставеният
АУАН, така и обжалваното наказателно постановление отговарят на
изискванията на ЗАНН.
Същите са издадени в съответствие с давностните срокове, предвидени
в ЗАНН.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на
събраните доказателства съдът намира, че по безспорен и несъмнен начин се
доказва, че КР. М. СТ. е извършил административно нарушение по чл.64, ал.2
от ЗМВР.
Видно от показанията на разпитаните в съдебно заседание като
3
свидетели полицейски служители е, че и тримата многократно и устно са
разпоредили на жалбоподателя да слезе от трамвая, в който се е бил качил, за
изясняване на случая. Същите са били в униформено облекло, което
неминуемо е изисквало наличието на по – високо доверие, отколкото при
останалите служители на търговския обект. Професионалното облекло е
различно и разпознаваемо за всеки гражданин, още повече че по твърдения на
самите свидетели, в трамвая са били единствено и само полицейските
служители, но не и тези по охраната на търговския обект. Еднопосочността в
твърденията им, че многократно са приканвали жалбоподателя да слезе от
трамвая за изясняване на случая по съмнението за кражба в магазин ,,Лидъл“
не бяха оборени с насрещни доказателства. Твърдението, че едва след като са
се легитимирали същият самоволно е изпълнил разпорежданията им, не
обусловя отсъствието на извършено деяние, тъй като по делото бяха
ангажирани и доказателства, за упражнен натиск от страна на част от
пасажерите в трамвая. Ето защо за съда не може да бъде еднозначен извода,
че след извършена легитимация с полицейска карта от служители, които са
били с униформено облекло, жалбоподателят се е подчинил и е слезнал от
трамвая.
Наличието на арогантно и дори брутално поведение от страна на
служители в търговския обект е ирелеватно за случая, тъй като същите не са
разпореждали на лицето да напусне трамвая, в който се е намирало и не са
били сред полицейските служители, указали му да стори това.
От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за
извършено чрез бездействие. Лицето не е изпълнило своевременно устно
разпореждане на полицейски орган, издадено по реда на чл.64, ал.2 от ЗМВР.
От субективна страна деецът нарушението е умишлено и се счита за
извършено при форма на вина - пряк умисъл. Деецът е съзнавал, че срещу
него се намират полицейски служители, които му разпореждат да извърши
конкретно действие в съответствие с законовите им правомощия и въпреки
това не е го е сторил.
Съдът не споделя оплакванията в жалбата за наличие на допуснати
съществени процесуални нарушения, т.е непосочване на прецизни факти
,относно самоличността на нарушителя. Напълно достатъчно за
4
индивидуализацията на подведеното под административна отговорност лице е
в АУАН да се съдържат неговите три имена, адрес и ЕГН, като в конкретния
случай е посочена и професията му. В съставения акт всички тези реквизити
са налице, което обуславя неяснотата в претенциите на жалбоподателя в тази
част. Както в АУАН, така и в обжалваното НПК изрично е посочено в какво
се изразява неизпълнението на полицейското разпореждане, а именно лицето
,,да слезе от трамвая за изясняване на случая“. Фактическите параметри на
противоправното бездействие от страна на дееца са били коректно посочени
и описани. Разпоредителното действие е било извършено от надлежни
полицейски органи, а не от охранителите на търговския обект, което е
следвало да бъде съобразено от жалбоподателя при неговото продължително
бездействие. Същото е било извършено на разбираем начин, което не се
отрича и от самия му адресат.
По отношение на получените травматични увреждания, притеснения и
увредено зрение съдът приема, че същите са неотносими към акта на
извършено нарушение. На жалбоподателя му е било многократно
разпореждано устно от трима полицейски служители да слезе от трамвая,
като същият незабавно не е сторил това своевременно. С това си поведение
същият е извършил вмененото му нарушение.
По отношение на вида и размера на наказанието съдът констатира, че
административно наказващия орган правилно е приложил санкциониращата
разпоредба на чл.257, ал.1 от ЗМВР, определяйки наказание глоба в размер
на 100 лева. Предвид налагане на минимално по размер наказание и не следва
да бъде извършвана последваща редукция. Съдът счита, че с оглед
цялостното поведение на жалбоподателя и упоритостта на неизпълнение на
дадените му устни разпореждания, съчетано с принудителното спиране и
забавяне движението на градския транспорт, случаят не ми могъл да бъде
преквалифициран като маловажен по ч.257, ал.2 от ЗМВР.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на
наказателното постановление не бяха констатирани допуснати съществени
процесуални нарушения, обуславящи неговата отмяна на процесуално
осноование.
С оглед гореизложеното наказателното постановление се явява
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
5
Предвид изхода на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на СДВР сумата в размер на 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за упълномощен юрисконсулт, а по сметка
на СРС и сумата от 05.00 лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 1758 издадено на
30.12.2021г. от Началник 05 РУ СДВР, с което на КР. М. СТ. от ..................., с
ЕГН: ********** е наложено наказание глоба в размер на 100 (сто) лева за
извършено административно нарушение по чл.64, ал.2 от ЗМВР.
НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал.4 от ЗАНН ОСЪЖДА КР. М. СТ. да
заплати на СДВР сумата в размер на 100.00 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, а по сметка на СРС и сумата от 05.00 лева в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6