Р Е Ш Е Н И Е
№ 100 12.05.2021г. град
Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на двадесет и осми
април две хиляди двадесет и първа година
в открито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.АСЯ СТОИМЕНОВА
с участието на
секретаря Антоанета Масларска
и в присъствието на
прокурор Марияна Сиракова от КОП
като разгледа
докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 70 по описа за 2021г.
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.217
от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.
Адв.В.Д. от САК като пълномощник на „Д.“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление *** със законен представител управителя Г.
И. Д. обжалва решението по а.н.д.№699/2020г. на РС - Дупница. Релевира
касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона
поради неправилното му прилагане свързва с липса на извършено административно
нарушение, поради несъставомерност на поведението на дружеството като нарушител
и неизяснена фактическа обстановка относно взаимоотношенията му с „ТЕЦ Бобов
дол“, т.к целият режим на водоползване по Разрешителното е подчинен на нуждите
на последното дружество. Моли за отмяна на решението и отмяна на НП. Претендира
деловодни разноски.
В с.з. пълномощникът на касатора
поддържа жалбата. Представя списък за разноските в касационното производство.
В писмена молба директорът на ответната Басейнова дирекция
„Западнобеломорски район“ – гр.Благоевград оспорва жалбата като неоснователна.
Представителят на КОП дава заключение за основателност на жалбата,
считайки, че е налице соченото касационно основание за отмяна на въззивното
решение, което намира за неправилно.
Кюстендилският административен съд,
след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира
жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект
с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по
чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна. Съображенията за това са следните:
Предмет на въззивно обжалване е НП
№ПО-02-41/16.07.2020г. на директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски
район” – гр.Благоевград, с което на „Д.“ ЕООД за нарушение на чл.48, ал.1, т.11
от ЗВ на основание чл.200, ал.1, т.43 от ЗВ е наложена имуществена санкция в
размер на 500лв.
От приетите по делото доказателства
съдът е установил от фактическата страна на спора, че на 08.01.2020г. е
извършена проверка от служители на АНО на сградоцентралата на МВЕЦ „Мало село“
в землището на с.Мало село, община Бобов дол, област Кюстендил, собственост на
санкционираното дружество по повод контрол по изпълнение на условията в
Разрешително за водоползване №003528/03.02.2005г., изменено и продължено с
Решение №247/05.08.2010г. на министъра на околната среда и водите и контрол по
изпълнението на режимен график за използване на водите на комплексните и
значими язовири на посочения министър за м.01.2020г. от язовир „Дяково“, вписан
под №15 от Приложение №1 към чл.13, ал.1, т.1 от ЗВ. Съгласно раздел „Лимит на
ползваната вода“ от Разрешителното, ползването на водни обеми от МВЕЦ „Мало
село“ за производство на електроенергия се извършва в съответствие с режимен
график за използване на водите на посочените язовири за текущия месец, който е
неразделна част от Разрешителното. При проверката е установено, че МВЕЦ „Мало
село“ работи с една от двете инсталирани
турбини, като съгласно монтираното измервателно устройство в сградоцентралата е
отчетен разход на ползваните води за производство на ел.нерегия. Видно от
приложения график за м.01.2020г., за язовир „Дяково“ не са разрешени за
ползване води от МВЕЦ „Мало село“. Резултатите от проверката са обективирани в
КП №КД-01-8/08.01.2020г. Съдът е кредитирал като обективни и достоверни
показанията на разпитаните свидетели, които потвърждават резултатите от
проверката.
С оглед установените фактически обстоятелства съдът е формирал правен извод
за липса на допуснати съществени процесуални нарушения по съставяне на АУАН и
издаване на НП, доказано противоправно деяние и липса на маловажен случай по
чл.28 от ЗАНН. По посочените правни доводи съдът е потвърдил НП.
В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона форма по допустима въззивна жалба. Решението обаче, преценено за
съответствие с материалния закон, е неправилно. Съображенията за това са
следните:
Обвинението в НП се изразява в това, че на 08.01.2020г. дружеството е ползвало
водни обеми от язовир „Дяково“, вписан под №15 от Приложение№1 към чл.13, ал.1,
т.1 от ЗВ за производство на електроенергия посредством МВЕЦ „Мало село“ в
нарушение на задължение в раздел „Лимит на ползвана вода“ в Разрешителното за
водоползване, а именно – че ползването на разрешения лимит в разрешителното
следва да се извършва в съответствие с месечен график за използване на водите
на комплексните и значими язовири за м.01.2020г., който е неразделна част от
разрешителното и по който график не са разрешени за ползване води от МВЕЦ „Мало
село“. Правната квалификация на нарушеното правило за поведение е по чл.48,
ал.1, т.11 от ЗВ – неизпълнение на задължението на дружеството да изпълнява
условията в издаденото му Разрешително. Правната квалификация за санкциониране
на деянието е по чл.200, ал.1, т.43 от ЗВ, която е обща норма и обхваща всички
останали случаи на забрани и неизпълнение на задължения по ЗВ.
Касационният съд, съобразявайки фактическите обстоятелства по обвинението в
НП и съотнасяйки ги към правните квалификации на нарушеното правило за
поведение и посоченият санкционен състав констатира, че липсва интендитет между
фактите по обвинението и приложената от АНО санкционна норма в нарушение на
правилото по чл.27, ал.1 във вр. с чл.83, ал.2 от ЗАНН. Нормата на чл.200, ал.1,
т.43 от ЗВ е обща и касае неизпълнение на условията по Разрешителното за
водоползване, едно от които безспорно е „Лимит на ползвана вода“, което
препраща към месечния график за използване на водите на комплексите и значими
язовири, утвърден от министъра на околната среда и водите, и който график е
неразделна част от Разрешителното. Целта на условието е ползването на
количеството водата за нуждите на МВЕЦ „Мало село“ да се извършва в
съответствие с графика на министъра. Обвинението обаче касае изпълнителното
деяние „ползване“ на води обеми в нарушение на посоченото задължение по
Разрешителното, за което деяние е налице специален състав в нормата на чл.200,
ал.1, т.1 от ЗВ – касае се за ползване на води в отклонение от предвидените
условия в разрешителното. Прилагането на неотносим санкционен състав
представлява съществено нарушение на процедурата по издаване на НП и е
самостоятелно основание за отмяна на НП.
Доколкото ползването на водите в приложимата санкционна норма на чл.200,
ал.1, т.1 от ЗВ е обособено в отделни хипотези по различни количества в литри
за секунда и за тях се предвижда налагане на различни по размер санкции и
предвид липсата на надлежно описание на обвинението, свързано с посочените
законови хипотези, някои от които са състав за по-тежко наказуемо нарушение,
касационния съд не може измени НП като преквалифицира нарушението.
При този изход на делото не е дължимо разглеждането на спора по същество.
На основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК касационният съд да отмени решението
на районния съд. Решавайки спора по същество, на основание чл.222, ал.1 от АПК,
съдът ще отмени НП.
На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН /ред., ДВ, бр.94/2019г./ във вр. с чл.143, ал.1 от АПК ответникът
дължи заплащане на касатора на деловодни разноски в размер на 800лв. за
адвокатско възнаграждение, заплатено изцяло по банков път.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №260011/12.01.2021г. по а.н.д.№699/2020г. на РС - Дупница и ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ НП №ПО-02-41/16.07.2020г.
на директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район” – гр.Благоевград, с което на „Д.“ ЕООД за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ на основание
чл.200, ал.1, т.43 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 500лв.
/петстотин лева/.
ОСЪЖДА БАСЕЙНОВА ДИРЕКЦИЯ „ЗАПАДНОБЕЛОМОРСКИ РАЙОН“ – ГР.БЛАГОЕВГРАД да заплати
на „Д.“ ЕООД /с посочен данни/ деловодни
разноски по делото в размер на 800лв. /осемстотин лева/.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.