Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

                                                                                                 №  16

  гр.Горна О.,  16.01.2017г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично заседание на шестнадесети януари през  две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                              Председател: Еманоел Вардаров

при секретаря М.К. и в присъствието на прокурора …………..…., разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело №1542/2016г. по описа на Горнооряховския районен съд,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Иск за развод с правно основание чл.49 ал.1 от СК.

             Ищцата А.П.К.(чрез адв.Пл.Г.-А. от ВТАК) твърди в исковата си молба, че с ответника са  сключили граждански брак  на *** в Общ.З., за което е издаден акт№0014/*** за сключен граждански брак.  През време си имат родени три деца, които са навършили пълнолетие. Твърди, че понастоящем  живее във Ф.Р.Германия(гр. Мюнхен), заедно с децата и внуците и на същия адрес от около година и половина.  Н.Я.К. живее в Р.Франция от около четири години. Ищцата заявява, че преди шест години  съпрузите се разделили, като ответникът я изпратил в Р.Франция да изкарва прехраната на семейството. Н.Я.К. останал да живее в Р.България. Ищцата се намерила друг мъж Н. К. и заживяла с него. Като узнал за това, Н.Я.К. се вбесил и отишъл  при съпругата си в Р.Франция да иска обяснение, но ищцата „била решила, че е приключила с него” и няма да заживеят заедно. Счита, че бракът им е изпразнен от дължимото от закона и морала съдържание, поради което моли съда да прекрати брака между страните с развод, без да се произнася по въпроса за вината. Ищцата не желае лична издръжка от ответника, като след прекратяване на брака ищцата, да възстанови предбрачното си фамилно име - С.. Твърди, че съпрузите нямат семейно жилище и не са придобивали имущество, което да подлежи на делба.

            Ответникът Н.Я.К., редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не депозира отговор на исковата молба и не взема становище по предявения иск.

            Съдът, след като прецени доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:

            Страните по делото – А.П.К. и  Н.Я.К. са  сключили граждански брак  на *** в Общ.З., за което е издаден акт№0014/*** за сключен граждански брак.  През време си имат родени три деца, които са навършили пълнолетие. Не се спори също, че страните са  живеят разделени: А.П.К. живее във Ф.Р.Германия, а Н.Я.К. – в Р.Франция.

            А.П.К. представя декларация за доходи, поред която към датата на депозиране на исковата молба(27.09.2016.г) месечните и доходи са към 500.00лв.

            С цел установяването на твърдяното дълбоко и непоправимо разстройство на брака по делото бяха ангажирани гласни доказателства. Св.А. К.Б. твърди, че  съпрузите са разделени  от шест-седем години.  Всеки от двамата съпрузи  уреждал живота си самостоятелно, като А.П.К. живеела с децата във Ф.Р.Германия, а Н.Я.К. – в Р.Франция. Откакто съпрузите се разделили не са се събирали. Свидетелката не счита, че е възможно двамата съпрузи да е съберат и заживеят заедно.  Съдът  дава вяра на свидетелските показания, като непротиворечащи на останалия доказателствен материал.

            Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът счита, че искът за развод е основателен и следва да бъде уважен.

            Съдът приема, че настъпилата фактическа раздяла е  довела до изпразване на брачната връзка от съдържанието, което изискват законът и моралът. Между съпрузите липсва уважение, доверие, предвид настъпилото между тях отчуждение. Така бракът е опразнен от онова съдържание, което влага в него закона и морала. Това  довежда до разкъсване на семейната общност, като брачната връзка съществува само формално. Това състояние на отношенията между съпрузите обективно не може да се преодолее. Като безспорно обстоятелство по делото се установи, че съпрузите не живеят заедно(от  около шест години). Всеки от двамата съпрузи е започнал да урежда живота си по свой независим от другия начин.  Всичко това, съдът приема като индиция за безпредметността на бъдещото съществуване на брака.  Ето защо съдът намира, че  следва да прекрати брака на страните с развод по реда на  чл.49 ал.1 от СК, поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка. С оглед разпоредбата на чл.49 ал.3 от СК и обстоятелството, че никой от двамата съпрузи не е поискал съдът не следва да изследва вината за разстройството на брака.

            Съдът  счита, че  не дължи произнасяне  относно ползването на семейно жилище. Семейното жилище по смисъла на чл.56 от СК е жилището,  в което  семейството  живее, без оглед  чия е собствеността върху имота и дали е придобит през време на брака. Не се установи по делото наличието на семейно жилище по смисъла на закона, като съдът не дължи произнасяне  относно ползването на  такова семейно жилище.

             Съгласно чл.53 от СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак, т.е. съдът дължи произнасяне единствено по заявено желание на съпругът/съпругата/, каквото в конкретния случай е налице. В настоящия случай съпругата, която при сключването на брака е приела фамилното име на своя съпруг, е заявила желание да възстанови  предбрачното си фамилното си име С.. По този начин, след прекратяване на брака А.П.К.  ще възстанови  предбрачното си фамилното име и ще се именува занапред – С..  

            Съдът определя окончателната ДТ по  допускането на развода по  т.6.2 по Тарифа за ЗДТССГПК в размер на 30.00лв., която следва да се заплати поравно от страните(по 15.00лв.), както и  по 5.00лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

            Съгласно чл.329 ал.1 от ГПК съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг, като при хипотеза на липса на вина или недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили, както е и конкретния случай.

            Водим от изложените съображения  и на основание чл.258 и сл. от ГПК, чл.7 ал.2 от ГПК, съдът

Р     Е    Ш    И :

            ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключения на сключения на *** граждански брак, за което е издаден акт№0014/*** на Общ.З., между Н. Я. К. с ЕГН**********,  с постоянен и настоящ адрес: ***.О.(с адрес в Р.Франция: N.K. – **** France) и А. П. К. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***.О., ПОРАДИ НАСТЪПИЛОТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА по реда на чл.49 ал.1 от СК.

ПОСТАНОВЯВА А.П.К. да носи след прекратяване на брака  предбрачното си  фамилно  име С.

 

            ОСЪЖДА Н. Я. К. с ЕГН**********,  с постоянен и настоящ адрес: ***.О.(с адрес в Р.Франция: N.K. – **** France), да заплати по сметката на Горнооряховския районен съд: сумата 15.00лв./петнадесет лева/, представляваща окончателна държавна такса по чл.6.3 от  Тарифа към ДТССГПК по допускане на развода за развода, както и  сумата 5.00лв./пет лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист.

            ОСЪЖДА А. П. К. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***.О., да заплати по сметката на Горнооряховския районен съд: сумата 15.00лв./петнадесет лева/,  представляваща окончателна държавна такса по чл.6.3 от  Тарифа към ДТССГПК по допускане на развода за развода, както и  сумата 5.00лв./пет лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист.

 

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен  срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.

            Препис от решението да се изпрати на страните.      

                                                                         

                                                                                          Районен съдия: