Р Е Ш
Е Н И Е
№ 72 20.07.2020 година гр.
Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателно отделение, I въззивен
състав,
в публично заседание на двадесет и втори май две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗАХАРИН ЗАХАРИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ
ГОСПОДИНОВА
СВЕТЛИН
ИВАНОВ
Секретар: Павлина Костова
Прокурор: Росица Дапчева
разгледа докладваното от съдия Иванов ВНОХ дело № 139 по
описа на съда за 2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 195 от 04.12.2019г.,
постановена по НОХД № 4506/2019г. по описа на Районен съд Бургас, първоинстанционният
съд признал подсъдимия Й.А.А., ЕГН **********,***, за виновен в това, че в
периода от 01.02.2010г. до 09.04.2010г. в град Средец, Република България, и на
неустановени места на територията на Република Гърция, при условията на опасен
рецидив, набрал отделно лице – бременната жена А.П.С., ЕГН **********,*** до
неустановено място в Република Гърция с автомобил *****с рег. № ********, превел го през границата на
Република България през ГКПП „Капитан Петко Войвода“ на 26.02.2010г.,
транспортирал го на територията на Република Гърция с неустановен автомобил и
го приел в жилище на неустановено място в Република Гърция, с цел продажба на
детето, независимо от съгласието му, поради което на основание чл.159г предл.
първо вр. чл.159б ал.2 вр. ал.1 вр. чл.159а ал.3 вр. ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.„а“
вр. чл.58а вр. чл.54 от НК му наложил наказания „лишаване от свобода“ за срок
от 4 години, което на основание чл.57 ал.1 т. 2 б.“а“ от ЗИНЗС да изтърпи при
първоначален „строг“ режим, и „глоба“ в размер на 30 000 лева.
Със същата присъда съдът осъдил подсъдимия
да заплати направените в досъдебното производство разноски в размер на 3 566.56
лева по сметка на ОД на МВР-Бургас, както и да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС-Бургас сумата в размер на 5 лева,
представляваща държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
Присъдата била атакувана по въззивен ред с протест от
прокурор в Районна прокуратура-Бургас. Във въззивния протест са изложени доводи
за несправедливост на наложеното наказание. Съдът не бил отчел всички
отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства сред които: множество
осъществени форми на изпълнителното деяние на престъплението по чл.159а от НК,
наличието на предходно ефективно наказание „лишаване от свобода“, търпяно от А.
за същото по вид престъпление без да се е поправил и превъзпитал, липсата на
изразено от подсъдимия съжаление и фактът, че той се възползвал от
неравностойното положение на жертвата, за да я склони да продаде детето си в
чужбина. Счита още, че определеният с присъдата първоначален „строг“ режим на
изтърпяване на наложеното наказание 4 години „лишаване от свобода“ следвало да
бъде „общ“ режим. Наред с това, в присъдата липсвало произнасяне от съда по
приложението на чл.25 ал.2 от НК и чл.59 от НК, предвид наличните данни, че за
същото деяние подс. А. бил задържан за различни периоди на териториите на
Република Гърция и Република България, и в двете държави е търпял части от
наложените му ефективни наказания „Лишаване от свобода“ отново за същото
престъпление, а след възобновяване на наказателното производство с Решение №
115 от 20.06.2019г. по н.д. № 348/2019г. по описа на ВКС, III н.о., спрямо А. е
била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, действаща и
понастоящем, чийто срок не е приспаднат от наложеното с присъдата наказание.
Присъдата се оспорва и относно разпределението на деловодните разноски от
досъдебното производство, които според протеста били сторени само от
прокурорски органи, а не от ОД на МВР-Бургас. Претендира се изменение на
присъдата в оспорените части, с увеличаване на наложените наказания „лишаване
от свобода“ от 4 на 6 години, търпимо ефективно при първоначален строг режим, и
„Глоба“ от 30 000 на 40 000 лева, отмяна на присъдата в частта, с
която в полза на ОД на МВР-Бургас са присъдени сторените в досъдебната фаза
разноски, и присъждането им в полза на Районна прокуратура Бургас, ВКП и Главна
прокуратура, както и приспадане на основание чл.25 ал.2 от НК и чл.59 от НК на
изтърпените от подс. А. до момента в Република Гърция и Република България
мерки за неотклонение „Задържане под стража“ и части от наказания „Лишаване от
свобода“, наложени в двете държави за същото наказание.
По делото са постъпили множество молби, саморъчно
написани от подс. А., в които е посочено, че същият е бил освободен от властите
в Република Гърция, след като е бил задържан въз основа на отменена осъдителна
присъда на Смесен съд-гр. Волос, гръцките власти отказали изпълнение на
издадената от Районна прокуратура-Бургас Европейска заповед за разследване от
31.07.2018г., с която се искало неговото предаване на съдебните власти на
Република България, и подсъдимият разполагал с документи, приложени по делото,
че е освободен от гръцки затвор.
Във въззивното съдебно заседание представителят на
Окръжна прокуратура Бургас поддържа протеста изцяло. Пледира, след редукцията
по реда на чл.58а от НК, на подсъдимия да му бъде определено и наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5 години и 4 месеца, което да се
търпи при първоначален „строг“ режим. По отношение на кумулативно предвиденото
наказание, приложението на чл.25 ал.2 от НК и чл.59 от НК, моли съда да се
произнесе съобразно изложеното в протеста.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция подс. А.,
редовно призован, се явява лично и със служебния си защитник - адв. Ж., който
счита, че атакуваната присъда била законосъобразна, при постановяването ѝ
не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наказанието било
справедливо определено. Районният съд бил оценил правилно всички обстоятелства,
имащи значение за индивидуализирането на наказанието, поради което промяна в
тази част не била необходима. Споделя изложените в протеста доводи относно
пропуска на съда да се произнесе по чл.25 ал.2 от НК и чл.59 от НК. Също така
сочи, че съгласно Тълкувателно решение № 3/2013г. на ОСНК на ВКС,
общественополезния труд – 642 работни дни, положен от подсъдимия в Република
Гърция, след като е бил осъден с Решение № 105, 111 от 12.06.2017г. на Смесения
клетвен съд в гр. Волос, Гърция, следвало да бъде зачетен от българския съд и
наложеното наказание да се намали, като наред с това следвало да се приспадне
времето, през което подсъдимият бил задържан – 7 дни през 2014г., както и
времето, през което протичала процедура за експулсиране, считано от
18.12.2018г. до 10.01.2019г., когато е започнало изтърпяване на наказанието
„Лишаване от свобода“. Моли се за изменение на присъдата в този смисъл.
Бургаският окръжен съд, след цялостна въззивна проверка
на присъдата в предмета и пределите по чл. 314 от НПК, независимо от
основанията, посочени от страните, намери протеста за процесуално допустим, тъй
като е подаден в установения в чл. 319 от НПК преклузивен 15-дневен срок, от
легитимиран субект – участвалия в първоинстанционното съдебно производство
прокурор, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХІ от
НПК акт, и пред надлежния съд. Разгледан по същество, протестът е основателен.
Първоинстанционното съдебно
производство е протекло по диференцираната процедура на чл.371 т.2 вр. чл.372
ал.4 и чл.373 ал.3 от НПК. Подсъдимият изрично е признал фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се
събират доказателства за тях. След самостоятелна проверка и анализ на събраните
в досъдебното производство доказателствени материали, въззивната инстанция
намери за правилен извода на първоинстанционния съд, че признанията на
подсъдимия се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства,
поради което и правилно, с определение по реда на чл.372 ал.4 от НПК, е обявил,
че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира
доказателства за изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти.
Първата инстанция е изпълнила надлежно и в пълнота задълженията си да разясни
на подсъдимия правата му по чл.371 от НПК и да го уведоми, че събраните в
досъдебното производство доказателства и направеното самопризнание ще бъдат
ползвани при постановяване на присъдата. Самопризнанието на подсъдимия е
изразено ясно, недвусмислено и категорично, и не е било оттеглено до
постановяване на съдебното определение по чл.372 ал.4 от НПК, нито след това.
Съобразно разпоредбата на
чл.373 ал.3 от НПК, районният съд приел за установена, изложената в
обвинителния акт фактическа обстановка, основавайки се на направеното от
подсъдимия самопризнание, подкрепено от показанията на свидетелите А.С., Ч. Щ., Т. К., С. М.; от писмените доказателства и доказателствени средства - протоколи за
разпознаване на лица от 24.03.2011г. /л.14, папка 2 от ДП/, от 20.10.2010г.
/л.25, папка 2 от ДП/ и от 17.01.2011г. /л.49, папка 2 от ДП/, в които
съответно свидетелите К., С.
и М. разпознали подс. А.; акт за раждане – кръщение № 1132, том В, година
2010, издаден от Окръг **** Област ****** Република Гърция, Отдел по гражданско състояние, рег. № 287 –
13.04.2010г. с посочена дата на раждане ***г. на дете от мъжки пол, справка за
пътувания на лица - български граждани /л.36-л.41, папка 2 и л.8, папка 1 от досъдебното
производство/, от заключението на изготвената по писмени данни съдебномедицинска
експертиза № 442/2018, справка за съдимост на подсъдимия, както и другите
писмени доказателства, събрани в досъдебното производство
Въз основа на цитираните
доказателствени източници, настоящият съдебен състав възприе фактическа
обстановка, съвпадаща с констатациите на първоинстанционния съд, а именно:
Подсъдимият Й.А.А. ЕГН **********,
известен също с името Ю. и прякор „*******“, е роден в гр. К., област Бургас и е с постоянен
адрес ***, понастоящем в Затвора Бургас. Той е ******, ****** гражданин, с основно
образование, неженен и е осъждан.
Към 01.02.2010г. свид. А.С.
била бременна и заедно с трите си деца живеела съвместно със свид. Ч. Щ. в гр. С., Бургаска област. За бременността ѝ, освен последният, знаели и
близките ѝ – баща й свид. П. С. , неговия брат свид. К. С., и свид. С. М. – съпруг на сестрата на баща
ѝ. В същото време подс. А. живеел на неустановено място в Република
Гърция. Същият разбрал, че свид. С. била бременна, поради което решил да я
убеди да роди детето в Република Гърция, след което да го продаде. В периода
01.02.2010г. – 26.02.2010г. в село, находящо се в близост до гр. Л. и гр. Т., Република Гърция, подсъдимият
се срещнал със свидетелите Р. Й. - сестра на бабата на свид. Щ., и съпруга ѝ – И. Й., и поискал от тях телефонния
номер на свид. С.. Свидетелите познавали подсъдимия с името Ю., както и с прякора му „Б.“, поради което му дали искания
от него телефонен номер, който се използвал както от свид. С., така и от свид.
Щ.. В изпълнение на взетото по-рано решение, подс. А., в посочения по-горе
период, се свързал по телефона със свид. С., представил ѝ се името Ю. и ѝ предложил да отиде при него в Република Гърция, да роди детето
си там и да го предостави на семейство в Гърция, което щяло да заплати
определена парична сума, а подсъдимият щял да ѝ даде 4 500 евро.
Свид. С. уведомила свид. Щ. за така проведения разговор и
двамата взели решение да приемат отправеното им предложение, тъй като
финансовото им състояние било изключително тежко. Двамата се свързали отново с
подсъдимия и го уведомили, че са съгласни. Подс. А. ги уведомил, че ще
организира всичко необходимо за изпълнение на намисленото, включително
транспортирането им от гр. Средец до Република Гърция и безпрепятственото им
преминаване на през границата на Република България. След това подс. А. се
свързал със свидетеля М. Д. (М.), и му заръчал да намери
автомобил, с който да се транспортират две лица от гр. Средец до Република
Гърция, които щели да работят за него, а също така му обещал след като
пристигне в Гърция да му намери работа. Свид. Д. се свързал със свид. Т. К., за който знаел, че заедно със свид. С. М. превозвали лица до Гърция
срещу заплащане. Свид. К. се съгласил да извърши превоза
на свид. Д., след което последният дал на
К.телефонния номер на подс. А.. При проведен между последните двама
телефонен разговор, подсъдимият обяснил на свид. К., че освен Д., трябва да вземе още две лица
от гр. Средец, а подсъдимият щял да ги чака след границата с Гърция, където щял
да му заплати за услугата сумата от 100 евро.
На 25.02.2010г. свидетелите С. М., М.Д. и Т. К. отишли от гр. Сливен до гр.
Средец, където се срещнали със свидетелите С. и Щ.. След това всички заедно, с лек автомобил марка „*****“ рег. № ******, управляван от свид. М. потеглили към българо-гръцката граница и около 02.00 часа на
26.02.2010г. я преминали през ГКПП „Капитан Петко войвода“, като навлезли на
територията на Република Гърция. След като пропътували около 10 км навътре в гръцката територия, посоченият лек автомобил
бил пресрещнат, съгласно уговореното между лицата, от автомобила на подс. А., с
когото пътували и свидетелите П. И. и Ю. Х.. Подсъдимият заплатил на свид. К. 120 евро и 20 лева за извършения курс, като го помолил да върне обратно
в Република България, до град Средец, свидетелите Щ., И. и Х.. Свид. К. приел. Докато били заедно, подс. А. отново уверил свидетелите Щл и С., че
ще получат 4 500 евро за продажбата на детето на последната. Около 05.00
часа на същия ден, лекият автомобил „****“, управляван от свид. М., в който пътували и свидетелите К., Щ., И. и Х. се върнал на територията на Република България през същия граничен пункт.
След прехвърлянето ѝ в автомобила на подсъдимия, свид. С. била отведена и
настанена в дома на същия. Всички нужди на свидетелката били посрещани изцяло от
подсъдимия А.. Докато била в жилището му, С. била многократно увещавана, че ще
получи уговорената сума. Казаното от подсъдимия било предавано от С. на Щ. в няколко проведени между тях разговори.
На 20.03.2010г. през
ГКПП Златоград с автомобил „*****“, с рег. № ******, в който се намирал и свид. А. Н., свид. Щ. се придвижил до Република
Гърция и се настанил в дома на подс. А., където продължавала да се намира свид.
С.. Тримата – С., Щ. и А., провели множество разговори,
в които подсъдимият отново ги уверил, че ще получат обещаната сума от
продажбата на детето. Разговорите им били възприети от свид. Д., който също живеел при подс. А..
След започване на
родилните болки, С. била откарана от подсъдимия до АГ Клиника при Университет
Тесалия, град Лариса, където била настанена до изписването си на 12.04.2010г.
Подсъдимият разговарял с персонала и им посочил, че свид. С. ***. На
09.04.2010г. свид. С. родила дете от мъжки пол, а впоследствие получила
извлечение от акт за раждане – кръщение № **, том В, година ****, гражданско състояние, рег. №
287, с дата на деклариране 13.04.2010г. и с посочена дата на раждане ***г. на
дете от мъжки пол. След изписването си, свид. С. била отведена от подсъдимия в
дома му.
В периода 12.04.2010г. –
01.06.2010г. подс. А. предал на неустановени по делото лица роденото от свид. А.С.
дете срещу неустановена парична сума. Подсъдимият казал на свидетелите С. и Щ., че от продажбата на детето не бил получил пари. А. предоставил на
свидетелите сума в размер на 50 евро, с която те организирали пътуването си до
Република България на 01.06.2010г., но без роденото от свид. С. дете. След
завръщането си, свидетелите С. и Щ. се срещнали със свидетелите Й. и Й., а отделно и със свид. П.С., на които разказали описаните
по-горе обстоятелства. Свид. К. С. знаел, че свид. А.С. била
бременна, но след като се върнала от Гърция, свидетелят установил, че същата
вече не била бременна, но също така не се грижела за бебе.
От заключението на
изготвената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза №
401/2010г. е видно, че не било възможно да се установи кога и колко пъти свид. С.
е раждала по естествен път, без хирургична намеса. Също така експертът не е
установил наличие на данни за травматични увреждания и насилствени сексуални
действия спрямо свид. С..
При
правилно установените факти, районният съд е достигнал до законосъобразен извод,
че от обективна страна подсъдимият Й.А. е реализирал престъплението, предмет на
обвинението, по чл.159г
предл. първо вр. чл.159б ал.2 вр. ал.1 вр. чл.159а ал.3 вр. ал.1 вр. чл.29 ал.1
б.„а“ от НК, тъй като в периода от 01.02.2010г. до 09.04.2010г. в град Средец,
Република България, и на неустановени места на територията на Република Гърция,
при условията на опасен рецидив, набрал отделно лице – бременната жена А.П.С.,
ЕГН **********,*** до неустановено място в Република Гърция с автомобил **** с рег. № *******, превел го през границата на
Република България през ГКПП „Капитан Петко Войвода“ на 26.02.2010г.,
транспортирал го на територията на Република Гърция с неустановен автомобил и
го приел в жилище на неустановено място в Република Гърция, с цел продажба на
детето, независимо от съгласието му.
Подсъдимият
А. е реализирал три от предложените в чл.159а от НК форми на изпълнителното
деяние, а именно „набиране“, „транспортиране“ и „приемане“, както и формата,
посочена в чл.159б ал.1 от НК – „превеждане през границата на страната“. В
съгласие с разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 2 от 16.07.2009г. по
н.д. № 2/2009 г. ОСНК, ВКС, прокурорът с обвинителния акт, а съда с присъдата и
мотивите към нея, обосновано са приели, че предприетите от подсъдимия активни
действия – свързването му със свидетеля С. и склоняването ѝ да отиде при
него в Република Гърция, за да роди детето си там и да го продаде, за което
ѝ обещал сумата от 4 500 евро, представляват „набиране“ по смисъла
на чл.159а от НК. Правомерните действия на подсъдимия – предлагането на
определена сума пари, с които е мотивирал, убедил С. да изпълни намислената от
него престъпна цел по чл.159а ал.3 от НК, както е посочено в цитираното
тълкувателно решение, не препятстват възникването на отговорността на
подсъдимия. С фактическите действия по организирането на транспорта на свид. С.
до Република Гърция, в частност свързването на подсъдимия със свид. К. и наемането му срещу заплащане
да осъществи превеждането на същата свидетелка през границата на Република
България, както и личното му участие при транспортирането ѝ на територията
на Република Гърция до дома си, където настанил същата, А. е осъществил „транспортиране“
като форма на изпълнително деяние отново по посочения вече законов текст, както
и „превеждане през границата на страната“ по смисъла на чл.159б ал.1 от НК. В
теорията и практиката няма спор, че не са необходими личното участие на дееца и
извършване на фактически действия по превозване на жертвата, за да е
съставомерно деянието му като престъпление по чл.159а от НК. Дейността на
подсъдимия по обезпечаване на транспорта в Република България чрез наемането на
друго лице, а на територията на Република Гърция – лично, са достатъчни да се
приеме, че е осъществил посочената форма на изпълнителното деяние. На следващо
място, положените от подсъдимия грижи за свид. С., настаняването ѝ в дома
му, покриването на социално-битовите ѝ нужди, превозването ѝ от
дома му до болницата и обратно, явно сочат, че подсъдимият, отново по смисъла
на чл.159а ал.1 от НК, е и „приел“ свид. С. за реализиране на съставомерната и
желана от него цел – продажбата на детето ѝ.
В съгласие със закона и доказателствата първоинстанционният
съд е приел, че престъплението е осъществено в условията на опасен рецидив по
смисъла на чл.29 ал.1 б.„а“ от НК. Деянието е осъществено, след като
подсъдимият е бил осъден по НОХД 245/2006г. по описа на Окръжен съд Бургас за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година (с
посоченото осъждане на А. е било наложено на основание чл.23 ал.1 от НК
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и три месеца), чието
изпълнение не е отложено по чл.66 от НК. Наказанието „Лишаване от
свобода“ е било изтърпяно на 04.05.2007г., а
настоящото престъпление е осъществено в периода 01.02.2010г. до
09.04.2010г., т.е. в рамките на петгодишния
срок по чл.30 ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено
при „пряк“ умисъл по смисъла на чл.11 ал.2
предл. второ от НК, като форма на умишлена вина. Подсъдимият несъмнено е
съзнавал общественоопасния характер на деянието и е предвиждал
общественоопасните му последици. В
съзнанието му при осъществяване на посегателството са съществували ясни
представи за противоправността на деянието, изводими както от направеното от
него самопризнание, така и от категорично установените целенасочени и методично извършени действия,
описани подробно по-горе. Безспорно е налице и специалната цел – продажба на
детето на бременната А.С., предвидена в чл.159а ал.3 от НК и необходима за съставомерността
на деянието от субективна страна като престъпление по този законов текст. Безспорно,
целта, която подс. А. си поставил, в случая е реализирана изцяло.
По реда на чл.54 от НК и при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства първоинстанционният съд отмерил на
подс. А. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 години, което с оглед приложението
на чл.58а ал.1 от НК, редуцирал до окончателен размер от 4 години, което да се
изтърпи ефективно при първоначален „строг“ режим, наложил му и кумулативно
предвиденото наказание „Глоба“ в размер на 30 000 лева. Така отмерените
наказания, настоящият състав счита за явно несправедливи и постановени при
неправилна оценка на обстоятелствата, посочени в чл.54 от НК. Най-напред следва
да се посочи, че в мотивите към атакуваната присъда районният съд неправилно е определил
горните граници на предвидените наказания „Лишаване от свобода“ и „Глоба“. В
мотивите /л.97, гръб, от НОХД 4506/2019г. по описа на БРС/ е посочено, че за
престъплението е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ от 5 до 12 години и
„глоба“ от 20 000 лева до 50 000 лева. Настоящата редакция на обсъжданото
дотук престъпление по чл.159г предл. първо вр. чл.159б ал.2 вр. ал.1 вр.
чл.159а ал.3 вр. ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.„а“, от НК, последно изменена с ДВ,
бр.27/2009г, е била действаща и към момента на извършване на деянието, и тя
предвижда кумулативни наказания „Лишаване от свобода“ за срок от 5 до 15 години
и „Глоба“ от 20 000 лева до 100 000 лева, като съдът може да постанови и
конфискация на част или на цялото имущество на дееца. По-нататък, при
индивидуализиране на следващите се на подсъдимия А. наказания, първоинстанционният
съд е надценил значително смекчаващите и съответно подценил отегчаващите
отговорността на последния обстоятелства, и е достигнал до неправилния извод,
че наказание, ориентирано към предвидения в закона минимум би било достатъчно
за изпълнение на визираните в чл.36 от НК цели, което изисква в тази част
присъдата да бъде изменена. Признанието на подсъдимия, изразено по реда на
Глава двадесет и седма от Наказателния кодекс, има за последица определяне на
следващото му се наказание по реда на чл.58а от НК, чиято разпоредба повелява
отмереното наказание да бъде намалено с една трета. За да бъде отчетено така
направеното признание като допълнително смекчаващо вината и отговорността му обстоятелство,
то трябва да е елемент на цялостно, обективно проявено на досъдебното
производство процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на
престъплението и неговия извършител, каквото е изискването, формулирано в ТР №
1/2009 г. по тълк. д. № 1/2008 г. на ВКС, ОСНК. От доказателствения материал е
видно, че авторството на деянието е било разкрито без каквото и да е съдействие
от страна на подсъдимия, като дори е бил проведен задочен процес, завършил с
влязла в сила осъдителна присъда за А., поради което, признанието му не следва
да се отчита като допълнително основание за намаляване на санкцията му, така
както е преценил районният съд. Следва да се има предвид и че, в разпита му
като обвиняем, след възобновяване на делото, А. е посочил различни от приетите
впоследствие за установени обстоятелства – кой е инициатор на продажбата на
детето, платените пари и др., което също сочи, че действията му не са били
изцяло подчинени на желание да съдейства и улесни разкриване на обективната
истина по делото.
Настоящият състав оцени конкретната обществена опасност
на деянието като обичайна за подобен род посегателства. Както правилно е посочил
районният съд, съгласието на жертвата – свид. С., е ирелевантно за възникване
на наказателната отговорност на подсъдимия в настоящия случай, но то следва да
се отчете при индивидуализиране на наказанието на същия като обстоятелство,
понижаващо обществената опасност на деянието, което схващане е в унисон с Тълкувателно
решение № 2 от 16.07.2009г. по н.д. № 2/2009 г. ОСНК, ВКС. Механизмът на
извършване на посегателството също е утвърден и типичен за този вид
престъпления, с тази особеност, че в настоящия случай подсъдимият сам е
осъществил множество форми на изпълнителното деяние, което пък от своя страна неминуемо
води до завишаване на обществената опасност на самото деяние и извършителя му,
поради разнообразието в престъпната деятелност на последния. Това обстоятелство,
наред с изложените по-долу, разкрива и по-високата обществена опасност на
личността на подсъдимия. А. е склонил, транспортирал, превел през границата и
приел в дома си жертвата, като всичко това е извършил и организирал сам, без
съзнателната помощ на други лица, без съучастници по смисъла на чл.20 от НК, и
същевременно се е възползвал от положението, в което са се намирали свид. С. и
семейството ѝ – същите са живеели бедно, без никакви финансови средства и
с три деца, за които свидетелите С. и Щ. се грижели
съвместно. Подсъдимият ѝ е обещал парична сума, която между другото не е
получила, за да я мотивира да отиде при него, след което е продал новороденото
ѝ дете. Престъпното минало на А. и изтърпените от него наказания също не
оставят място за съмнение, че обществената опасност на личността му е завишена.
До момента на извършване на деянието по настоящото дело, той е бил осъждан
многократно за различни по вид престъпления, сред които управление на моторно
превозно средство без съответно свидетелство за управление, кражба, извършена
при условията на опасен рецидив, живял е съвместно с лице от женски пол,
ненавършило 16-годишна възраст, отклонение от военна служба, неплащане на
издръжка и други. Разнообразната му престъпна дейност през годините разкриват
пълното му пренебрежение и незачитане на правовия ред и моралните устои в
обществото. Осъществената спрямо него държавна принуда под формата на различни
санкции, също разнородни, включващи наказания „пробация“, условни и ефективно изпълнени
наказания „лишаване от свобода“ за различни срокове, сочат, че същите не са способствали за поправянето и
превъзпитанието му към спазване на закона и добрите нрави, предвид продължаващото
извършване на престъпления и след тяхното изтърпяване. Последното
осъждане на подсъдимия, по което също е търпял ефективно наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 1 година и 3 месеца, е за престъпление от същия вид като
настоящото - „трафик на хора“. Доколкото това осъждане обуславя квалифицирането
на процесното по делото деяние като проявна форма на рецидивна престъпност,
съдът в съгласие с разпоредбата на чл.56 от НК не го отчита като отегчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелство. Не може да се пропусне факта обаче,
че последно наложеното наказание не е оказало целеното въздействие, тъй като
само 3 години след неговото изтърпяване, подсъдимият А. е извършил настоящото
престъпление. Обсъдените дотук отегчаващи отговорността обстоятелства в своята съвкупност
позволяват извод, че инкриминираното по делото престъпление не е инцидентно, а е поредно логично
проявление на трайната и упорита склонност на подсъдимия да върши престъпления,
били те насочени срещу установения правов ред, собствеността или личността на
гражданите с цел имуществено облагодетелстване. Изследвайки съдебното минало на
подсъдимия, съдът не установи спрямо него да е била приложена строгостта на
закона в степен, мотивираща го да преустанови и преосмисли поведението си в
съобразена със закона насока. Този пропуск следва да бъде коригиран, чрез
упражняване спрямо А. на наказателна репресия с по-висок интензитет, което
предвид налаганите му различни по вид и срок наказания, е възможно единствено с
увеличаване срока на наказанието „Лишаване от свобода“.
Обстоятелствата, които съдът отчете
като смекчаващи вината на подсъдимия са доброто му процесуално поведение, факта,
че след извършване на настоящото деяние, липсват данни да е вършил други
престъпления или противообществени прояви, както и съгласието на жертвата,
съпътстващо извършването на престъплението. Тук е моментът да се посочи, че е
налице още едно смекчаващо отговорността обстоятелство, изискващо на
самостоятелно основание намаляване на наказанието на подсъдимия, а именно нарушаването
на принципа за разглеждане и решаване на делата в разумен срок, залегнал в чл.6
от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и чл.22 от НПК. Установените посредством европейската и националната практика критерии,
при преценката дали продължителността на конкретно водено разследване е
обоснована, се изразяват в сложността на делото,
поведението на виновния (подсъдимия) и поведението на компетентните държавни
органи. Безспорно воденото производство се отличава както с правна, така и с
фактическа сложност, предвид множеството привлечени към наказателна отговорност
лица – четири, преди да бъде възобновено настоящото производство само относно
подс. А., повдигнатите им обвинения за различни престъпления, извършени
самостоятелно и в различно съучастие между някои от тях, а също и
представляващи опасен рецидив също за част от подсъдимите (впоследствие
осъдени), множество свидетели, разпитани няколкократно поради дадени вътрешно противоречиви
показания, изготвени експертизи, включително и на положени подписи в някои от
протоколите за разпити на свидетели, огромният обем събрана документация,
относима към деянието – справки от различни национални и международни
институции, докладни, писма, отправяне на множество съдебни поръчки (молби за
правна помощ) до Република Гърция, целящи призоваването и довеждането на подс. Й.А.
пред българския съд и прокуратура, включително и издаване на Европейска заповед
за арест от 02.01.2014 г. срещу А. /л.42-л.44, папка 1 от досъдебното
производство/, оставена без уважение от Апелативен съд – Лариса, Република Гърция
(в различните фази на процеса са издадени няколко ЕЗА) и други. От момента на
привличане на А. като обвиняем – 28.05.2013г. (л.36, папка 1 от досъдебното
производство) - моментът, от който следва да се извършва преценката относно
разумния срок, тъй като от този момент обвиняемото лице започва да търпи
негативните последици, свързани с воденото срещу него разследване - до внасяне
на обвинителния акт на 12.12.2014г. в Районен съд Бургас при първоначалното
разглеждане на делото, настоящият състав не констатира необосновано забавяне в
извършване на действията по разследването от страна на разследващите органи, в
случая прокуратурата. Всички действия са били предприети и осъществени своевременно
и са целели единствено разкриването на обективната истина. В съдебното
производство пред първоинстанционния и въззивния съд също не се констатират
необосновани забавяния и ненужни отлагания на съдебните заседания. В съдебната
фаза на процеса, с оглед принципите за непосредственост, за разкриване на
обективната истина и изграждане на лично, вътрешно убеждение у съдебния състав,
отново са били разпитани множество свидетели и назначени експертизи, а също и
са сторени множество опити да се призове подсъдимият Й.А., с оглед пълноценното
му участие в процеса, като за целта отново е водена обилна кореспонденция чрез
и със съответните органи в България и Гърция, и са изпращани молби за правна
помощ до гръцките власти. Спрямо част от свидетелите са правени многократни
опити за редовното им призоваване, като на някои от тях са налагани глоби.
Най-после, следва да се посочи, че забавянето не се дължи и на действията на
самия подсъдим. От образуването на досъдебното производство на 07.10.2010г. до
привличането му в качеството на обвиняем, подсъдимия А. е бил задържан в Гърция
от полицейски служители за извършено от него престъпление, след което спрямо
същия е била в сила ограничителна мярка – пребиваване по местоживеене ***, Република
Гърция, действаща за три години от освобождаването му от Затвора в гр. Лариса
на 24.07.2013г. От изложеното следва, че подсъдимия А. е бил в обективна
невъзможност да се яви пред българските власти за провеждане на съответните
следствени действия с негово участие и не е налице недобросъвестно процесуално
поведение от негова страна, допринесло за забавяне на производството. С отказа
си да предаде подсъдимия А., Апелативният съд – Лариса, Република Гърция, също
е възпрепятствал участието на подсъдимия в досъдебното производство. Казаните в
настоящия абзац обстоятелства сочат, че не е налице прекомерна продължителност
на воденото наказателно производство, характеризираща изтеклият срок като
изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, изискващо приложението на
чл.55 от НК, като за пълнота следва да се добави, че същите тези обстоятелства
не са и многобройни по смисъла на посочения член, тъй щото наказанието да се
определи под предвидения в закона минимум. Въпреки това обаче, изминалият дълъг
период (10 години) от извършване на деянието до настоящия момент, задължава
съда да компенсира подсъдимия А., като зачете изминалия срок за смекчаващо
отговорността му обстоятелство.
Настоящият състав прецени, че наказанието
на подсъдимия следва да се определи по реда на чл.54 от НК, при минимален
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства (най-вече поради последно
посоченото такова - изтеклият продължителен период от
извършване на деянието до настоящия момент), изискващ определяне на наказанието
малко под средния предвиден в закона размер, а именно 8 години „Лишаване от
свобода“. При настоящото разглеждане на делото, въззивният състав следва да съобрази
и наказанията, определени при първоначално проведеното съдебно производство,
завършило с влязла в сила присъда № 87 от 27.04.2017г. по НОХД 5474/2014г. по
описа на БРС, изменена с решение № 251 от 02.02.2018г. по ВНОХД 1029/2017г. по
описа на БОС, с която на подсъдимия са му били наложени наказанията „Лишаване
от свобода“ за срок от 8 години и „Глоба“ в размер на 40 000 лева. Така
посочените актове са били отменени, а производството по делото възобновено по искане
на подсъдимия А. с Решение № 115 от 20.06.2019г. по н.д 384/2019г. по описа на
ВКС, в което съдът е посочил, че основанието за уважаване на молбата му е
проведеното наказателно производство без негово участие като причините за това
не могат да му се вменят във вина. Изложеното сочи, че при настоящото
разглеждане на делото е налице законовата забраната за влошаване положението на
подсъдимия и максимално допустимото в настоящото производство наказание
„Лишаване от свобода“ за извършеното от него престъпление е за срок от 8
години. Наред с това, следва да се посочи, че тъй като настоящото въззивно
производство е образувано по протест на прокурора, съдържащ конкретно и
недвусмислено искане за увеличаване на наложените на подсъдимия от
първоинстанционния съд наказания, за настоящия състав съществува законовата
възможност, след като го намери за основателно, да уважи това искане, предвид
разпоредбата на чл.337 ал.2 т.1 от НПК.
Така отмереното наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от 8 години, въззивният състав намира, че съответства
изцяло на характера, интензитета и последиците от извършеното престъпление, и
отчита личностните характеристики, съдебно минало и персоналната опасност на
подсъдимия. Увеличеното наказание съдържа по-значителен потенциал да способства
за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК. Не на последно място следва
да се посочи, че по-дългото и интензивно пенитенциарно въздействие в контролираната среда на местата за лишаване от свобода е
абсолютно необходимо, с оглед отнемането на възможността на подсъдимия да върши
други престъпления, поне за срока на изтърпяване на наказанието. Санкция с
по-кратка продължителност от определената му вече би било проява на необоснована
снизходителност, каквато е проявил решаващият съд, и би оставило у подсъдимия
усещане за безнаказаност на действията му.
След индивидуализация на наказанието, на основание чл.58а
ал.1 от НК настоящият състав намали продължителността му с 1/3, до окончателен
размер от 5 години и 4 месеца „Лишаване от свобода”, което именно подс. А.
следва да изтърпи ефективно при първоначален „Строг“ режим, на основание чл.57
ал.1 т.2 б. „а“ и б. „б“ от ЗИНЗС.
За усилване поправителното и възпиращото въздействие на
санкцията, съдът намира за необходимо и съответно на установените по делото
обстоятелства да увеличи и по-лекото наказание „Глоба“, предвидено кумулативно
наред с наказанието „Лишаване от свобода“. При индивидуализиране размера на това
наказание, следва да се вземат предвид всички казани по-горе по отношение на
наказанието „Лишаване от свобода“ обстоятелства, разкриващи дадената от
въззивния съд оценка за обществената опасност на деянието, дееца и наличните по
делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Досежно по-лекото
наказание следва да се съблюдава споменатата вече забрана за влошаване
положението на подсъдимия, т.е. въззивният състав следва да отмери наказанието
„Глоба“ в границите по чл.159г от НК, но и да съобрази, че при предходното
разглеждане на делото, същото наказание е било в размер на 40 000 лева. Безспорно
и в тази част, при определяне размера на обсъжданото наказание, районният съд
отново е проявил необоснована толерантност към подсъдимия и му е наложил
„Глоба“ в размер на 30 000 лева. Настоящият състав счита, че въпреки
липсата на адекватна информация за имущественото състояние на дееца, правдивата
имуществената санкция, която трябва да бъде наложена на същия следва да е в
размер, ориентиран малко под средния, а именно 50 000 лева, но при
съобразяване на споменатата вече процесуална гаранция за подсъдимия – reformatio
in pejus, размерът на наказанието „Глоба“ следва да бъде сведен
до 40 000 лева. Така отмерено наказанието е изцяло съответно на естеството
и интензитета на посегателството, както и на личните характеристики на
подсъдимия, поради което съдът го приема за достатъчно да способства за
постигане на целите, посочени също по-горе. Налагането на имущественото наказание
в посочения размер се явява гаранция у А. да не се формира погрешна представа,
че може чрез незаконни действия да получава безнаказано финансови облаги.
Другият упрек към
първоинстанционната присъда, съдържащ се както в протеста, така и в постъпилите
по делото множество молби от подсъдимия и неговия защитник, е свързан с
пропуска на съда да обсъди и съответно приложи чл.25 ал.2 от НК и чл.59 НК. Най-напред
следва да се изложат обстоятелствата около обсъждания недостатък на атакуваната
присъда. Престъплението – търговия с хора по смисъла на чл.323а от НК на
Република Гърция, за което А. е бил разследван и впоследствие признат за
виновен с Решение № 105-111 от 12.06.2017г. на смесения съд в град Волос,
Република Гърция, е идентично с това по настоящото дело - от съдържанието на
решението е видно, че фактическата обстановка съвпада изцяло. Съгласно решението
на гръцкия съд, приложено в досъдебното производство, Й.А. е бил осъден на 10
години „Лишаване от свобода“ и „Глоба“ в размер на 50 000 евро.
Наказанието „Лишаване от свобода“ е било приведено в изпълнение от датата на
постановяване на решението – 12.06.2017г. Подсъдимият е търпял така наложеното
му наказание до 19.12.2018г., когато с Решение № 277-278 от 18.12.2018г. на
Смесения апелативен съд – Лариса, Република Гърция /л.74-81, т.25 от
досъдебното производство/, първоинстанционното решение било отменено и А. бил освободен, тъй като апелативният съд е
счел, че съдебното преследване срещу него било недопустимо поради водено в
Република България наказателно производство за същото деяние. На 19.12.2018г. А.
е бил освободен от затвора в изпълнение на Заповед за освобождаване № 13/2018
от 19.12.2018 от Апелативния прокурор на Лариса /л.73, т.25 от досъдебното
производство/. Впоследствие с Решение от 22.12.2018г. на Директора на Дирекция
„Полиция“ на окръг Магнисия, Република Гърция /л.70-71, т.25 от досъдебното
производство/, е било разпоредено А. да бъде принудително върнат в Република
България поради това, че „присъствието и поведението му (в Република Гърция)
представлява реална, настояща и достатъчно сериозна заплаха за обществения ред
и сигурността на Страната (Гърция)…“ След това, на 04.01.2019г. подсъдимият А.
е бил върнат в Република България и задържан от националните власти, а
наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 8 години, наложено му с присъда №
87 от 27.04.2017г. по НОХД 5474/2014г. по описа на БРС, изменена с решение №
251 от 02.02.2018г. по ВНОХД 1029/2017г. по описа на БОС, е било приведено в
изпълнение с начална дата 11.01.2019г., видно от писмо изх. № 74/2018 от
21.01.2019г. на Районна прокуратура Бургас /л.142, т.25 от досъдебното
производство/. По искане на осъдения А., на 20.06.2019г. Върховният касационен
съд в свое решение № 115 от същата дата по наказателно дело 384/2019г., е
отменил по реда на възобновяването посочените вече присъда и решение на БРС и
БОС, и е върнал делото за ново разглеждане от стадия на досъдебното
производство. Със същото решение, спрямо А. е била взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“, която действа и към настоящия момент.
Въз основа на изложените
обстоятелства, въззивният състав счита, че предвид доказаната абсолютна
идентичност на престъплението, предмет на обвинението по настоящото дело, с
това, за което А. е търпял наказание „Лишаване от свобода“ в Република Гърция,
наложено му с посоченото решение на Смесения съд в гр. Волос, впоследствие
отменено, а наказателното производство обявено за недопустимо, следва, че периодът
от 12.06.2017г. до 19.12.2018г., в който А. е търпял наказанието „Лишаване от
свобода“ следва да бъде приспаднат от наложеното по настоящото дело наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 5 години и 4 месеца. Също така от последно
посоченото наказание, следва да се приспадне и срокът от 11.01.2019г. до
20.06.2019г., в който подсъдимият е търпял наказание „Лишаване от свобода“ по
постановените при предходното разглеждане на делото, преди възобновяването,
присъда и решение на БРС и БОС за същото престъпление.
На основание чл.59 ал.1 т.1 от НК
следва да се зачете и времето, в което подсъдимият е бил задържан - от
05.02.2014г. до 12.02.2014г., във връзка с воденото досъдебно производство в
Република Гърция за същото деяние, за което е бил впоследствие признат за
виновен – обстоятелство, установяващо се от приложената Заповед за арест на
зам.прокурора при Апелативен съд на Лариса от 05.02.2014г. На същото основание
–чл.59 ал.1 т.1 от НК, следва да се приспадне и времето, в което подсъдимият е
бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по досъдебно производство
4207/2010, вх.№ 12285/2010г по описа на РП-Бургас, от 21.06.2019г. до влизане в
сила на настоящото решение.
За пълнота на изложението, а и във
връзка с отправеното от страна на защитата възражение, следва да се уточни, че
след като е бил освободен от затвора в Република Гърция - 19.12.2018г, до
момента, в който е бил предаден на националните власти в Република България -
04.01.2019г., подсъдимият не е бил задържан от гръцките органи нито въз основа
на издадена от компетентния български орган Европейска заповед за арест, нито
във връзка с каквото и да е обстоятелство, свързано с коментирането дотук
деяние. От изложеното следва, че не са налице основания за приспадане на
посочения период от срока на наложеното му по настоящото дело наказание
„Лишаване от свобода“. Що се отнася до молбата на подсъдимия и неговия защитник
за приспадане на дните, в които А. е работил при изтърпяване на наказанието си
в Гърция – 642 дни, въззивният състав намери, че също липсват основания за уважаването
ѝ. В т.3 от цитираното от защитата ТР № 3 от 12.11.2013г. по т.д.
3/2013г. на ОСНК, ВКС, са коментирани случаите, в които в Република България е
трансферирано по глава Тридесет и шеста от НК лице във връзка с изпълнение на
наказание, наложено му с влязла в сила присъда на чужд съд, но тази разпоредба
следва да се приема за изгубила сила съгласно ТР № 3 от 12.04.2017г. по т.д.
3/2016г. на ОСНК, ВКС. Видно от съдържанието на последно посоченото решение:
„Съдът на Република България като изпълняваща държава не може да намаля
наказанието на трансферирано от друга държава-членка на ЕС лице поради положен
от него труд по време на задържането му в издаващата държава, когато
компетентните органи на последната, при спазване на нейното законодателство, не
са извършили подобно намаляване на наказанието.“ Приложението на задължителното
тълкувателно разрешение към настоящия случай изключва възможността наказанието
на подсъдимия да бъде намалявано с положени в Република Гърция работни дни
най-малкото защото подс. А. изобщо няма качеството на лице, осъдено с влязла в
сила присъда от съд в друга държава-членка на ЕС, нито е бил трансфериран в
Република България за изтърпяване на наложеното му в чужбина наказание „Лишаване
от свобода“. Никъде в приложените по делото документи не е посочено дали и по
какъв начин според гръцкото законодателство работните дни рефлектират върху
продължителността на наказанието „Лишаване от свобода“. Прави впечатление, че броят
на работните дни значително надвишава броя на тези, реално търпени в затвор. По
делото са представените 2 бр. документи, като в единия от тях, находящ се на
л.66, т. 25 от досъдебното производство, е вписано, че „по време на задържането
му (подсъдимият) е осъществил 642 работни дни и е показал поведение добро“. От
същия документ се извлича информация, че положеният труд обхваща периода, в
който подсъдимият е търпял наказанието „лишаване от свобода“, наложено му от
гръцкия съд, както и периодът от 8 дни – предварително задържане в досъдебното
производство по същото дело. Следващия документ - л.68, т. 25 от досъдебното
производство, съдържа отразяване, че в периода от 12.06.2017г. до 12.12.2018г. (документът
също е издаден на 12.12.2018г.), включващ и периода от 8 дни предварително
задържане, подсъдимият е осъществил шестстотин и седем и три четвърти работни
дни (607 ¾). Предвид изложеното, по делото следва да се извърши
приспадане единствено на реално изтърпяното наказание „Лишаване от свобода“ в
затвор, което по-горе беше вече сторено.
Предвид изхода на делото, първоинстанционният съд правилно
и в съответствие с разпоредбата на чл.189 ал.3 вр. ал.1 от НПК е възложил деловодните
разноски в размер на 3 566.56 лева в тежест на подс. А., но неправилно е
посочил, че тази сума следва да бъде заплатена по сметка на ОД на МВР-Бургас.
Както коректно е посочено във въззивния протест, действията в досъдебното
производство от момента на образуването му са извършени приоритетно от
наблюдаващия делото прокурор, а търсените разноски са формирани единствено от
извършените преводи на документи, които са били заплатени от Прокуратурата на
Република България, видно от приложените в досъдебното производство фактури и
съответните постановления, с които е указано изплащане на възнагражденията. От
изложеното следва, че сторените разноски следва да бъдат възстановени на Районна
прокуратура – Бургас, която е осъществила разследването и е направила разходите,
поради което и в тази част присъдата следва да бъде изменена.
Извън посочените в обстоятелствената
част основания за частично изменение досежно наказанието и разноските, при
цялостната служебна проверка на правилността на атакуваната присъда въззивният
съд не констатира други допуснати от първата инстанция или в досъдебното
производство нарушения на материалния закон или на процесуалните правила, което
изисква присъдата да бъде потвърдена в останалата й част.
Така мотивиран, на основание чл.337 ал.2 т.1 във връзка с
чл.334 т.3 от НПК и чл.338 от НПК, Бургаският окръжен съд, І въззивен състав
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда № 195 от 04.12.2019 г., постановена по НОХД № 4506/2019
г. по описа на Районен съд – Бургас, като:
УВЕЛИЧАВА
наложените на подсъдимия Й.А.А., ЕГН **********, наказания за извършеното
престъпление по чл.159г
предл. първо вр. чл.159б ал.2 вр. ал.1 вр. чл.159а ал.3 вр. ал.1 вр. чл.29 ал.1
б.„а“ от НК, от 4 (четири) години „Лишаване от свобода“ на 5 (пет) години и 4
(четири) месеца „Лишаване от свобода“, и от „Глоба“ в размер на 30 000
(тридесет хиляди) лева, на „Глоба“ в размер на 40 000 (четиридесет хиляди)
лева.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.57 ал.1
т.2 б. „а“ и б. „б“ от ЗИНЗС наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5
години и 4 месеца да се изтърпи ефективно при първоначален „строг“ режим.
ПРИСПАДА на основание чл.59 ал.1 т.1 от НК от определеното
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5 години и 4 месеца, следните
периоди:
- времето от 21.06.2019г. до влизане
в сила на настоящото решение, през което подсъдимият е бил с мярка за
неотклонение „задържане под стража“, взета с Решение № 115 от 20.06.2019 по
наказателно дело 384/2019г. по описа на ВКС.
- периода от 05.02.2014г. до
12.02.2014г. (8 дни), през който подсъдимият е бил задържан със Заповед за
арест от 05.02.2014г., издадена от зам. прокурора при Апелативен съд на Лариса.
ПРИСПАДА от срока на наложеното наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 5 години и 4 месеца времето, през което
подсъдимият е търпял в Република Гърция и в Република България части от наказания
„Лишаване от свобода“ за същото деяние по различни дела, както следва:
- времето
от 11.01.2019г. до 20.06.2019г., през
което подсъдимият е търпял наказание „Лишаване от свобода“ по присъда № 87 от
27.04.2017г. по НОХД 5474/2014г. по описа на БРС, изменена с решение № 251 от
02.02.2018г. по ВНОХД 1029/2017г. по описа на БОС;
- периода от
12.06.2017г. до 19.12.2018г., в
който подсъдимият А. е търпял наказание „Лишаване от свобода“, наложено му с
Решение № 105-111 от 12.06.2017г. на смесения съд в град Волос, Република
Гърция, впоследствие отменено като недопустимо, за същото престъпление.
ИЗМЕНЯ присъдата в частта, в която
подсъдимият е осъден да заплати разноските по делото в размер на 3 566.56
лева в полза на ОД на МВР - гр. Бургас, като на основание чл. 189 ал.3 вр. ал.1
от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Й.А. да
заплати сторените в досъдебното производство разноски в размер на 3 566.56
лева (три хиляди петстотин шестдесет и шест лева и петдесет и шест стотинки) в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районна прокуратура - Бургас.
Потвърждава
присъдата в останалата част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: