Присъда по дело №34/2023 на Районен съд - Елхово

Номер на акта: 2
Дата: 25 януари 2023 г.
Съдия: Мартина Иванова Кирова
Дело: 20232310200034
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 19 януари 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 2
гр. Елхово, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, III -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мартина Ив. Кирова
СъдебниРумяна В. Драндаревска

заседатели:Тонка Й. Д.а
при участието на секретаря Николина Д. Златева
и прокурора С. Ив. И.
като разгледа докладваното от Мартина Ив. Кирова Наказателно дело от общ
характер № 20232310200034 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С. А. Т. /S. A. T./, роден на **********г. в
гр.Есфахан, Ислямска Република Иран, живущ в гр.Есфахан, гражданин на
Ислямска Република Иран, с висше образование, женен, безработен,
неосъждан, с ирански паспорт № F53516728, издаден на 01.02.2021г.,
валиден до 01.02.2026г. в Ислямска Република Иран, ЗА ВИНОВЕН в това,
че на 04.01.2023г., около 02:30 часа в района на ГКПП - Лесово, община
Елхово, област Ямбол, на трасе „Вход леки автомобили и автобуси“,
съзнателно се ползвал пред длъжностно лице - граничен полицай на ГКПП-
Лесово - Г. Т. Д., служител на ГПУ - Елхово при Регионална дирекция
„Гранична полиция“ - Елхово, от неистински официален документ -
италианско разрешително за пребиваване със № I40335688, издадено на
22.08.2021г. на името на С. А. Т. /S. A. T./, роден на **********г. в ИР Иран,
на който е бил предаден вид, че е издаден на 22.08.2021 година от надлежните
органи на Република Италия, като от нея не може да се търси наказателна
отговорност за самото му съставяне и предмет на деянието е чуждестранен
документ за самоличност - престъпление по чл.316 вр.с чл.308 ал.2 вр.с
ал.1 от НК, като на това основание и на основание чл.54 от НК го
ОСЪЖДА на ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
1
ОТЛАГА на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на така
наложеното на подсъдимия С. А. Т. /S. A. T./, с установена по-горе
самоличност, наказание от ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
сила.
ПРИЗНАВА подсъдимия С. А. Т. /S. A. T./, с установена по-горе
самоличност, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 04.01.2023г.,около 02:30 часа в
района на ГКПП - Лесово, община Елхово, област Ямбол, на трасе „Вход леки
автомобили и автобуси“, влязъл през границата на страната от Република
Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на
властта - престъпление по чл.279, ал.1 от НК, като на това основание и
на основание чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ТРИ МЕСЕЦА лишаване от
свобода и на ГЛОБА в полза на Държавата в размер на 100.00 /сто/ лева.
ОТЛАГА на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на така
наложеното на подсъдимия С. А. Т. /S. A. T./, с установена по-горе
самоличност, наказание от ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
сила.
На основание чл.23 ал.1 от НК определя на подсъдимия С. А. Т. /S. A.
T./, с установена по-горе самоличност, едно общо наказание между
наказанията, наложени по настоящата присъда, а именно: ДЕСЕТ
МЕСЕЦА лишаване от свобода, като на основание чл.66 ал.1 от НК
ОТЛАГА изпълнението му за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано
от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.23 ал.3 от НК присъединява към определеното на
подсъдимия С. А. Т. /S. A. T./, общо наказание, ИЗЦЯЛО и наказанието
ГЛОБА в полза на Държавата в размер на 100.00 /сто/ лева.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.189 ал.2 от НПК направените във
фазата на Бързото /досъдебно/ производство разноски за преводач в размер на
60.00 /шестдесет/ лева, ДА ОСТАНАТ за сметка на органа на досъдебното
производство - РД”ГП” – Елхово.
ОСЪЖДА на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия С. А. Т. /S.
A. T./, с установена по-горе самоличност, да заплати направените по делото
разноски, а именно: – 281.92 /двеста осемдесет и един лева и 92 стотинки/
лева, направени във фазата на Бързото /досъдебно/ производство разноски,
платими в полза на Републиканския бюджет, по сметка на РД“ГП“-
Елхово и 20.00 /двадесет/ лева, направени във фазата на съдебното
производство разноски, платими в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на РС-Елхово, както и по 5.00 /пет/ лева държавна такса при
издаване на изпълнителни листи, платими в полза на бюджета на съдебната
пласт, по сметка на РС-Елхово.
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО – неистински официален
документ – италианско разрешително за пребиваване с № I40335688,
2
издадено на 22.08.2021г. на името на С. А. Т. /S. A. T./, роден на **********г.
в Иран, приложено в запечатан плик на л.25 от БП №2/2023г. по описа на
ГПУ-Елхово, след влизане в сила на настоящата присъда, на основание
112 ал.2 от НПК, ДА СЕ ПРЕДАДЕ на РД“ГП“-Елхово,за унищожаване.
ПРИСЪДАТА подлежи на въззивно обжалване и протестиране пред
Ямболски окръжен съд чрез Елховски районен съд, в 15-дневен срок,
считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

М О Т И В И към Присъда № 2/25.01.2023 година, постановена по НОХД №
34/2023г. по описа на РС-Елхово:
Наказателното от общ характер производство е образувано въз основа на внесен от
РП-Ямбол обвинителен акт по БП № 2/2023г. по описа на ГПУ-Елхово, с който против
подсъдимия С. А. Т. /S. A. T./, гражданин на Ислямска република Иран, са повдигнати
обвинения в извършване на следните престъпления:
- по чл.316 вр.с чл.308 ал.2 вр.с ал.1 от НК, за това, че на 04.01.2023г., около 02.30
часа в района на ГКПП - Лесово, община Елхово, област Ямбол, на трасе „Вход леки
автомобили и автобуси“, съзнателно се ползвал пред длъжностно лице - граничен полицай
на ГКПП-Лесово - Г. Т. Д., служител на ГПУ - Елхово при Регионална дирекция „Гранична
полиция“ - Елхово, от неистински официален документ - италианско разрешително за
пребиваване със № I40335688, издадено на 22.08.2021г. на името на С. А. Т. /S. A. T./, роден
на **********г. в ИР Иран, на който е бил предаден вид, че е издаден на 22.08.2021 година
от надлежните органи на Република Италия, като от него не може да се търси наказателна
отговорност за самото му съставяне и предмет на деянието е чуждестранен документ за
самоличност;
- по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 04.01.2023г., около 02.30 часа в района на
ГКПП - Лесово, община Елхово, област Ямбол, на трасе „Вход леки автомобили и
автобуси“, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България,
без разрешение на надлежните органи на властта.
Съдът е дал ход на делото при условията и по реда на задочното производство - в
отсъствието на подсъдимия, редовно призован, но с участието на служебния му защитник,
назначен от фазата на БП – адв.В. М. от АК-гр.Ямбол, като е приел, че са налице
предвидените в закона предпоставки за разглеждане на делото по този ред.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор С. И. при РП-Ямбол,
поддържа повдигнатите против подсъдимия С. А. Т. обвинения в извършване на
престъпления по чл.316 вр.с чл. 308 ал.2 вр.с ал.1 от НК и по чл.279 ал.1 от НК, като намира
същите за доказани по категоричен начин както от обективна, така и от субективна страна.
Предлага на подсъдимия за всяко едно от двете деяния, в извършването на които е обвинен
да му бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК, както следва: - за
престъплението по чл.279 ал.1 от НК – лишаване от свобода за срок от 3 месеца и глоба в
размер на 100 лева, а за престъплението по чл.316 вр.с чл.308 ал.2 вр.с ал.1 от НК -
лишаване от свобода за срок от 10 месеца, като по отношение на наложените наказания
лишаване от свобода се приложи института на условното осъждане и изпълнението им се
отложи за изпитателен срок от три години. Прокурорът счита, че са налице основанията на
чл.23, ал.1 от НК, поради което предлага на подсъдимия да бъде определено едно общо
наказание за двете деяния, в размер на по – тежкото от тях, а именно 10 месеца лишаване от
свобода, чието изтърпяване се отложи за изпитателен срок от три години, както и да бъде
присъединено и наказанието глоба.
Служебният защитник на подсъдимия, назначен от фазата на БП адв.В. М. от АК-
Ямбол, не оспорва, че подзащитния му е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпленията по чл.316 вр.с чл.308 ал.2 вр.с ал.1 от НК и по чл.279, ал.1 от НК,
като пледира налагане на минимално предвидените в закона наказания за тези две
престъпления, предвид наличието на смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства –
процесуалното поведение на подс.С. А. Т., който чрез направените самопризнания е
съдействал на разследването, както и причините и мотивите за извършване на деянията и
чистото му съдебно минало.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, приема за установени от
фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обв.акт факти, а именно:
1
Въз основа на установената по делото самоличност подсъдимият С. А. Т. /S. A. T./ е
роден на **********г. в гр.Есфахан, Ислямска Република Иран, живущ в гр.Есфахан,
гражданин на Ислямска Република Иран, с висше образование, женен, безработен.
Подсъдимият възнамерявал да се установи да живее в Република Италия,
преминавайки през територията на Република България, но предвид на това, че не
разполагал с надлежно разрешение да влезе в Република България, решил да използва
неистински документ за самоличност. В изпълнение на намерението си подсъдимият
напуснал Ислямска Република Иран и се установил в Република Турция, в гр.Истанбул.
Макар да знаел, че това е незаконно на неустановена дата подс. С. А. Т. се свързал с
неустановено по делото лице, което срещу определена парична сума го уверило, че ще го
снабди с италианско разрешително за пребиваване. След като подсъдимия се съгласил, е
предал своя паспорт на неустановеното по делото лице. Така на 03.01.2023г. това
неустановено по делото лице върнало паспорта на подсъдимия, ведно с изготвеното
неистинско италианско разрешително за пребиваване с № I40335688, на което е било
предаден вид, че е издадено на 22.08.2021 година от надлежните органи на Република
Италия.
След като се снабдил с този документ, още на същата дата – на 03.01.2023г. подс. С.
А. Т. отпътувал с автобус марка „NEO“ c турски peг.№34VDL88 от гр.Истанбул към турско-
българската граница. Ha 04.01.2023г. подс.С. А. Т. и останалите пътници от автобуса
преминали безпрепятствено граничния пункт на Република Турция, след което автобусът с
пътниците се насочил към ГКПП-Лесово, общ.Елхово, област Ямбол за влизане в Р.
България.
По този начин на 04.01.2023г., около 02.30 часа с посочения по-горе автобус подс.
С. А. Т. пристигнал от Република Турция на ГКПП-Лесово, общ.Елхово,област Ямбол, с цел
влизане в Република България, на трасе „Вход леки автомобили и автобуси". По това време
на работа бил граничен полицай - свид. Г. Т. Д. - служител в ГПУ-Елхово при РД“ГП“-
Елхово, който извършвал гранична паспортна проверка. Св.Д. предприел извършването на
проверка на самоличността на водача и пътниците от автобуса и в хода на тази проверка
поискал от подс. С. А. Т. документ за самоличност. Пред длъжностното лице - св.Д.,
подсъдимият съзнателно представил своя ирански паспорт № F53516728, издаден на
01.02.2021г., валиден до 01.02.2026г. на името на С. А. Т. , ведно с неистинския официален
документ - италианско разрешително за пребиваване с № I40335688, издадено на
22.08.2021г. на името на С. А. Т. /S. A. T./, роден на **********г. в ИР Иран, на който бил
предаден вид, че е издаден на 22.08.2021 година от надлежните органи на Република
Италия. Докато проверявал разрешителното, у св.Д. възникнало съмнение относно
истинността на този документ, поради което свидетеля селектирал подсъдимия за контрол
на втора линия. За такава проверка било селектирано още едно лице от женски пол, което
също преминало турско-българската граница, представяйки документи за самоличност, за
които у свид.Д. се породили съмнения, че са неистински. Св.Д. от своя страна представил
ползваните от подс. С. А. Т. документи – ирански паспорт и италианско разрешително за
пребиваване, за извършване на експертна справка. След изготвяне на експертната справка,
приложена на л.3 и 4 от бързото производство, било установено, че представените от
подсъдимия документи – иранския паспорт представлява истински оригинален документ, по
който няма следи от извършени преправки, но италианското разрешително за пребиваване е
неистински документ и не е бил издаден от надлежните органи на Република Италия.
В хода на БП е била назначена съдебно-техническа експертиза за установяване
представеното от подс. С. А. Т. италианско разрешително за пребиваване с № I40335688,
издадено на 22.08.2021г. на името на С. А. Т. /S. A. T./, роден на **********г. в ИР Иран,
истински документ ли е и има ли поправки в същия. Заключението на назначеното вещо
лице – Н. Р. Г., поддържано и при изслушването му в хода на съдебното следствие при
2
приобщаване на експертизата по реда и при условията на чл.282 от НПК е, че представения
от подс. С. А. Т. документ - разрешително за пребиваване с № I40335688, е изцяло
неистински документ, същият не е изготвен на оригинална бланка, основните защити и
реквизити, заложени при производството и отпечатването липсват или са имитирани.
От приложената по делото справка за съдимост с рег.№ 4330 от 04.01.2023г.
издадена от БС при Районен съд-Елхово, след направена справка в ЦБС при Министерство
на правосъдието, се установи, че подсъдимият С. А. Т. не е осъждан.
Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен състав въз основа
на събраните гласни доказателства – обясненията на подсъдимия, дадени в хода на БП,
приобщени чрез прочитането им по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК,
показанията на свидетеля – Г. Д., дадени в хода на съдебното следствие, заключението на
вещото лице – Н. Г. по възложената му в хода на БП техническа експертиза, приобщено чрез
изслушването му в хода на съдебното следствие по реда и при условията на чл.361 вр.с
чл.282 от НПК, писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.361 вр.с чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с
останалия доказателствен материал, поради което съдът ги възприе за достоверни. Същите
съдържат фактически твърдения относно времето и мястото на извършване на деянията,
както и такива относно формата на вината и мотивите за осъществяване на
инкриминираните престъпления. Показанията на разпитания свидетел Д. се кредитират от
настоящия съдебен състав като последователни, логични, относими към предмета на
доказване и кореспондиращи с останалия доказателствен материал. Оценени в съвкупност с
останалите доказателствени материали, те подкрепят отразените в обвинителния акт факти и
обстоятелства, на които се основават обвиненията и които очертават двете престъпни деяния
– по чл.279 ал.1 от НК и по чл.316 вр.с чл.308 ал.2 вр.с ал.1 от НК, вменени на подсъдимия.
Възпроизведените от свидетеля факти са пряко относими към времето, мястото, механизма
на осъществяване на престъпните деяния и предмета на престъплението по чл.316 вр.с
чл.308 ал.2 вр.с ал.1 от НК. Между свидетелските показания и останалите доказателства и
доказателствени средства, липсват противоречия относно релевантните за спора
обстоятелства – времето, мястото и механизма на извършване на двете престъпления,
поради което съдът ги кредитира като непротиворечиви и взаимно допълващи се, намиращи
се в хармонично единство помежду си, водещи до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда както за извършените
деяния, така и за авторството на престъпленията. Същите кореспондират с останалия
доказателствен материал по делото. Писмените доказателства, приложени по БП № 2/2023г.
по описа на ГПУ-Елхово /справка за съдимост на подсъдимия, Експертна справка № 6/2023
от 04.01.2023г., Експертна справка № 8/2023 от 04.01.2023г., 2 бр. протоколи за доброволно
предаване от 04.01.2023г., Заповед за задържане на лице от 04.01.2023 г., Протокол за
полицейски обиск на лице от 04.01.2023 г., Декларация от подсъдимия от 04.01.2023 г.,
Разписка за върнати вещи и пари на задържаното лице от 04.01.2023 г., копие на лични
документи, Заповед за връщане на чужденец до страната на произход Иран от 04.01.2023г.,
Приемо-предавателен протокол от 04.01.2023 г., Дактилоскопна карта и представеното от
прокурора уведомително писмо на СДВНЧ-Любимец от 24.01.2023г./, се прецениха за
редовни от външна страна, а като кореспондиращи с останалите доказателства по делото, се
кредитират от съда.
При така изложената фактическа обстановка и събраните и обсъдени по този начин
доказателства, обосновават следните правни съображения:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от
НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, прие, че с горното подсъдимия С. А. Т. /S. A. T./,
роден на **********г. в гр.Есфахан, Ислямска Република Иран, живущ в гр.Есфахан,
3
гражданин на Ислямска Република Иран, с висше образование, женен, безработен,
неосъждан, с ирански паспорт № F53516728, издаден на 01.02.2021г., валиден до
01.02.2026г. в Ислямска Република Иран, е осъществил от обективна и субективна страна
следните престъпления:
- по чл.316 вр.с чл.308 ал.2 вр.с ал.1 от НК, тъй като на 04.01.2023г., около 02:30
часа в района на ГКПП - Лесово, община Елхово, област Ямбол, на трасе „Вход леки
автомобили и автобуси“, съзнателно се ползвал пред длъжностно лице - граничен полицай
на ГКПП-Лесово - Г. Т. Д., служител на ГПУ - Елхово при Регионална дирекция „Гранична
полиция“ - Елхово, от неистински официален документ - италианско разрешително за
пребиваване със № I40335688, издадено на 22.08.2021г. на името на С. А. Т. /S. A. T./, роден
на **********г. в ИР Иран, на който е бил предаден вид, че е издаден на 22.08.2021 година
от надлежните органи на Република Италия, като от него не може да се търси наказателна
отговорност за самото му съставяне и предмет на деянието е чуждестранен документ за
самоличност;
- по чл.279 ал.1 от НК, тъй като на 04.01.2023г.,около 02:30 часа в района на ГКПП
- Лесово, община Елхово, област Ямбол, влязъл през границата на страната от Република
Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
Съдът прие, че подсъдимият С. А. Т. /S. A. T./, следва да отговаря по тези две
обвинения, поради следните си съображения:
Относно престъплението по чл.316 вр.с чл.308 ал.2 вр.с ал.1 от НК:
От обективна страна подсъдимият С. А. Т. се е ползвал пред длъжностно лице -
граничен полицай - служител в ГПУ-Елхово при РД“ГП“гр.Елхово от неистински
официален документ - италианско разрешително за пребиваване с № I40335688, издадено на
22.08.2021г. на името на С. А. Т. /S. A. T./, роден на **********г. в ИР Иран, на който е бил
предаден вид, че е издаден на 22.08.2021 година от надлежните органи на Република
Италия, като от него за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна
отговорност, тъй като от доказателствата по делото се установява безспорно, че документът
е съставен не от подсъдимия, а от друго неустановено в хода на разследването лице.
Използваният от подсъдимия документ – разрешително за пребиваване, е официален такъв,
удостоверяващ лични данни по смисъла на чл.93 т.5 от ДР на НК, тъй като се издава от
длъжностно лице в кръга на службата му по съответен ред и форма. В случая
инкриминираният документ е неистински по смисъла на чл.93 т.6 от ДР на НК, тъй като не е
издаден от надлежните органи на Република Италия, а му е предаден вид, че е издаден на
22.08.2021г. от надлежните органи в Република Италия. Ползваният от подсъдимия
документ – италианско разрешително за пребиваване с № I40335688, издадено на
22.08.2021г. на името на С. А. Т., роден на **********г. в ИР Иран,
е документ, който служи за удостоверяване разрешено пребиваване в полза на титуляра му
на територията на държавата, която го е издала. Също така е чуждестранен документ, тъй
като му е предаден вид, че е издаден от надлежни органи на друга държава, в конкретния
случай - Република Италия. Ползването на документа е извършено от подсъдимия чрез
неговото представяне на св.Д. при и по повод изпълнение на служебните му задължения,
свързани с осъществяването на паспортен граничен контрол.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието по чл. 316, вр. чл. 308, ал.
2, вр. ал. 1 от НК с пряк умисъл. Същият е съзнавал противоправния характер на
извършеното, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.
Напълно е съзнавал факта, че използва процесният неистински официален документ,
удостоверяващ лични данни, който не е издаден от надлежните органи на Република
Италия, за да удостовери пред длъжностно лице – граничен полицай, че има издадено като
гражданин на ИР Иран разрешително за пребиваване на територията на Р. Италия и
съответно, че притежава право да влезе през границата на страната ни.
4
Относно престъплението по чл.279 ал.1 от НК:
В случая от обективна страна изпълнителното деяние на това престъпление е
осъществено от подсъдимия С. А. Т. чрез фактически действия по преминаване през
държавната ни граница в посока от Р Турция към Р България. Същото е осъществено като на
04.01.2023г. подсъдимият е влязъл през границата на страната, без да е получил разрешение
от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропусквателен контрол.
Подсъдимият не е имал необходимата виза, удостоверяващ правото му за влизане в страната
ни, изискуема както с оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата, от която
осъществява фактическото преминаване на държавната ни граница – от съседната Република
Турция. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване
през определени места –ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в
случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в показанията на
свидетеля Д. и самопризнанията на подсъдимия, направени при дадените от него в хода на
БП обяснения, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.279 ал.2 вр.с ал.1
т.2 от НПК. Или от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в
страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е
осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279 ал.1 от НК – „без
разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната.
Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимия е успял да премине държавната
граница. Довършено „влизане“ и „излизане“ през границата по смисъла на чл. 279 от НК от
обективна страна е налице, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и
препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата. Така очертани
обективните белези на престъпния състав, сочат на довършеност на деянието.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият, е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си, подс. С. А. Т. е бил наясно с обстоятелството, че за влизането му в Р България са
необходими съответните визови документи, както и за липсата на изискуемите се такива за
влизане в Р България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница. Освен това е съзнавал, че ще влезе в страната ни без
знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана
представата за противоправния характер на деянието и за неговите общественоопасни
последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното
настъпване, за да реализира крайната си цел – да влезе на територията на Република
България, от където да продължи придвижването си до Р. Италия, където желаел да заживее.
Относно наказанията:
При определяне на вида и размера на наказанията, следващи се на подсъдимия,
съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянията, която е висока, предвид
динамиката на този вид престъпления понастоящем в страната, както и обществената
опасност на подсъдимия, която не е висока, предвид на това, че същия не е осъждан, имал е
добросъвестно процесуално поведение в хода на БП, правейки самопризнания по
предявените му обвинения, с което е съдействал за разкриване на обективната истина по
делото. Взеха се предвид причините и подбудите за извършване на престъпленията, както и
механизма на извършването им. Посочените смекчаващи обстоятелства не биха могли обаче
да бъдат определени като многобройни, нито като изключителни, за да се определят за всяко
едно от двете деяния, вменени на подс. С. А. Т., наказания при условията на чл.55 от НК.
При тези фактически констатации, и при превес на смекчаващите вината обстоятелства,
съдът му наложи наказания както следва: за престъплението по чл.316 вр.с чл.308 ал.2
вр.с ал.1 от НК - ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, а за престъплението по чл.279
ал.1 от НК – ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода и глоба в размер на 100.00 лв.
5
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на подсъдимия и за двете деяния. Подс. С. А. Т. към
момента на извършване на деянията не е бил осъждан за престъпление от общ характер,
наложените му наказания са до три години лишаване от свобода и съдът счита, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е
необходимо ефективното изтърпяване на наложените наказания лишаване от свобода. Ето
защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наложените
наказания лишаване от свобода за двете деяния за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в сила.
Тъй като престъпленията по чл.316 вр.с чл.308 ал.2 вр.с ал.1 от НК и по чл.279, ал.1
от НК са извършени преди за което и да е от тях да е имало влязла в сила присъда, съдът
прецени, че са налице основанията на чл.23, ал.1 от НК за определяне на подсъдимия на
едно общо наказание, като определи и наложи по–тежкото измежду наложените на
подсъдимия наказания лишаване от свобода, а именно: - ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от
свобода.
На основание чл. 66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на така
определеното общо наказание от ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода за срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.23, ал.3 от НК съдът присъедини изцяло към определеното
общо наказание лишаване от свобода за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА и наказанието Глоба в
полза на Държавата в размер на 100.00 лева, наложено на подсъдимия за деянието по
чл.279, ал.1 от НК.
По отношение на вещественото доказателство:
Съдът постанови приложеното в запечатан плик на л.25 от БП №2/2023г. по описа
на ГПУ-Елхово веществено доказателство – италианско разрешително за пребиваване с №
I40335688, издадено на 22.08.2021г. на името на С. А. Т. /S. A. T./, роден на **********г. в
Иран, представляващ неистински официален документ, след влизане в сила на
настоящата присъда, на основание 112 ал.2 от НПК, ДА СЕ ПРЕДАДЕ на РД“ГП“-
Елхово,за унищожаване.
По отношение на разноските:
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия С. А. Т. /S. A. T./, да
заплати направените по делото разноски, а именно: – 281.92 лева, направени във фазата
на Бързото /досъдебно/ производство, платими в полза на Републиканския бюджет, по
сметка на РД“ГП“-Елхово и 20.00 лева, направени във фазата на съдебното производство
разноски, платими в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово ,
както и по 5.00 лева държавна такса при издаване на изпълнителни листи, платими в
полза на бюджета на съдебната пласт, по сметка на РС-Елхово.
Направените в хода на ДП разноски за преводач на основание чл. 189, ал.2 от НПК в
размер на 60.00 лева, съдът постанови да останат за сметка на органа, който ги е направил –
РД“ГП“ – Елхово.
Воден от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ на състав:
/М. Кирова/
6
Съобщи за изтекли лични данни