№ 620
гр. София, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Петър Стоицев
Петя Попова
при участието на секретаря Ивайла Кр. Желязкова
като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно частно наказателно
дело № 20221100602530 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по жалба, подадена от частния тъжител В. П. чрез адв. Б. срещу
протоколно определение от 30.05.2022 г. по н.ч.х.д. № 2319/2020 г. по описа на СРС, НО, 16-
ти състав, с което е прекратено наказателното производство на основание чл. 289, ал. 1 вр.
чл. 24, ал. 5, т. 5 от НПК поради неявяване на частния тъжител и неговия повереник без
уважителна причина при редовното им призоваване.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното определение.
Навеждат се доводи, че частното обвинение не се е дезинтересирало от продължаване на
производството, инициирано от частния тъжител. По отношение неявяване на повереника на
тъжителя се излагат съображения за възникнала техническа грешка в електронния календар
на повереника, поради която началният час на заседанието бил автоматично променен на
14:30 часа. Твърди се, че същият е бил пред съдебната зала на 30.05.2022 г. в 14:30 часа,
когато узнал, че производството е прекратено. Относно неявяването на частния тъжител са
наведени аргументи, че същият е пътувал в чужбина – Република Турция, но по независещи
от него причини не е успял да стигне навреме за заседанието. От друга страна, се посочва, че
тъжителят е положил необходимата грижа да ангажира процесуален представител, поради
което неговото неявяване не може да се третира като дезинтересираност от процеса.
Срещу въззивната жалба е постъпило възражение от защитника на подсъдимата К..
Излагат доводи, че техническата грешка относно началния час на съдебното заседание не
представлява уважителна причина за неявяването на частния тъжител и повереника му,
поради което се моли първоинстанционното определение като правилно да бъде потвърдено.
В открито съдебно заседание повереникът на частния тъжител поддържа подадената
жалба и изложените в нея доводи, като моли същата да бъде уважена, а атакуваното
определение отменено като неправилно и делото да бъде върнато за продължаване на
1
съдопроизводствените действия.
В хода по същество защитникът оспорва подадената жалба, като излага доводи за
нейната неоснователност.
Подсъдимата се явява лично и поддържа изложеното от защитника си. Моли
първоинстанционният акт да бъде потвърден.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам
служебно провери изцяло правилността на атакуваното определение съобразно
изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по тъжба на В. Л. П.
срещу М. И. К. за престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК.
С разпореждане от 11.06.2020 г. по н.ч.х.д. № 2319/2020 г. по описа на СРС, НО, 16-
ти състав е дал ход на тъжбата, като е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Пред първоинстанционния съд са проведени шест открити съдебни заседания, като
само едно от тях е отложено поради заболяване на повереника на частния тъжител, който
своевременно е уведомил съда.
На последното заседание от 30.05.2022 г. при редовна процедура по призоваване
частният тъжител П. и повереникът адв. Б. не се явили. Първоинстанционният съд е приел,
че не са посочили уважителни причини за отсъствието си, поради което на осн. чл. 289, ал. 1
вр. чл. 24, ал. 5, т. 5 от НПК с протоколно определение е прекратил наказателното
производство.
На 30.05.2022 г. в 14:30 часа е постъпил имейл по електронната поща на наказателно
отделение при СРС, подаден от адв. Б., в който посочва, че се намира пред съдебна зала № 5
за открито съдебно заседание по н.ч.х.д. № 2319/2020 г. по описа на СРС, НО, 16-ти състав,
но делото е прекратено, защото е проведено в 13:30 часа. Посочва в имейла, че в неговия
график фигурира начален час 14:30.
С разпореждане от 01.06.2022 г. съдията докладчик е указал повереникът да бъде
уведомен, че делото е било насрочено от предходното съдебно заседание за 30.05.2022 г. от
13:30 часа, за когато са се явили останалите страни и свидетели.
При горната фактическа обстановка, въззивната инстанция намира подадената
жалба за неоснователна, а атакуваното определение като правилно следва да бъде
потвърдено, като съображенията за това са следните:
При производствата от частен характер обвинителната функция е изцяло възложена
на частния тъжител. Той е единственото лице с процесуална легитимация да инициира
наказателно производство от частен характер спрямо другиго. От момента, в който се
депозира частната тъжба и съдията докладчик даде ход на същата, по делото се конституира
и подсъдимият, чиято наказателна отговорност се претендира да бъде ангажирана. С оглед
процесуалните функции на частния тъжител като единственото легитимирано лице да
повдига и поддържа обвинение от частен характер законодателят е предвидил по-високи
изисквания спрямо неговото процесуално поведение, тъй като участието му в съдебно
заседание е задължително. Разпоредбата на чл. 24, ал. 5, т. 5 от НПК регламентира
хипотезите, при които неявяването на частния тъжител не следва да бъде санкционирано, а
именно когато е налице уважителна причина за това или вместо него пред съда се яви
процесуален представител. В противен случай съгласно посочената норма, която по своето
естество е императивна такава, наказателното производство се прекратява. Законодателната
идея на посочената разпоредба е да не се удължава ненужно висящността на образувано по
инициатива на пострадалото лице наказателно производство, когато очевидно то е загубило
интерес да търси възмездие за накърнените си права. От друга страна, нормата на чл. 24, ал.
5, т. 5 от НПК се явява и санкция спрямо частния тъжител при недобросъвестно или
2
неправомерно поведение от негова страна, тъй като е недопустимо в подобна хипотеза да
бъдат ограничавани правата на подсъдимото лице.
В процесния случай въззивният съд констатира, че както частният тъжител, така и
повереникът му са били редовно призовани за датата и часа на съдебното заседание,
насрочено за 30.05.2022 г., от 13:30 часа. Видно от протокола на първата инстанция от тази
дата на именно повикване нито един от тях двамата не се е явил, не е представил и
доказателства за наличие на уважителна причина за отсъствието си. В действителност
частният тъжител е упълномощил адвокат, който да го представлява, в която хипотеза
неговото явяване не е необходимо и същият не следва да сочи уважителни причини, след
като професионално е ангажирал процесуален представител. Не така стоят нещата с
неявяването на повереника, който, натоварен със задължението да поддържа обвинението от
името на частния тъжител, е абсолютно необходимо да посочи уважителна причина за
неявяването си. В процесния случай адв. Б. се е явил с един час закъснение, твърдейки че е
възникнал технически проблем с часовете в електронния му дневник.
Въззивният съд е на мнение, че изложените твърдения за наличието на техническа
грешка по повод началния час на заседанието, на което повереникът не се е явил, не сочат
наличие на уважителна причина, извиняваща неявяването му, респективно обуславяща
неправилност на първоинстанционния акт, предмет на въззивна проверка. На първо място,
не са представени доказателства, установяващи наличието на подобен технически проблем с
електронния дневник на адв. Б.., като твърденията му се базират единствено на пътуването
му в гр. Брюксел. Липсват категорични доказателства относно наличието на воден от
повереника електронен дневник, както и относно това какви са настройките на същия.
На следващо място, видно от представените доказателства повереникът е пътувал
извън страната в началото на месец май 2022 г., а съдебното заседание, за което е бил
редовно призован от предходното, е било насрочено за 30.05.2022 г., от 13:30 часа. Адв. Б. е
разполагал с препис от протокола от предходното заседание, проведено на 07.03.2022 г.,
както и с копие от списъка за призоваване за насроченото за 30.05.2022 г. заседание, където е
посочен точният час на заседанието, което се установява от проведената комуникация между
частния тъжител и повереника, представена пред настоящия съд. Следователно адв. Б. е
имал достатъчно време да положи необходимите процесуални усилия, за да направи справка
за часа и деня на следващото заседание, още повече, че съгласно изявленията пред
настоящия съдебен състав, подобни грешки се случвали и по други дела, по които той е
процесуален представител. Последното сочи на проявена професионална небрежност от
страна на адв. Б., а не на уважителна причина за неговото неявяване. В подкрепа на горното
е и обстоятелството, че макар и адв. Б. да е станал жертва на кражба в гр. Брюксел, то сред
откраднатите предмети не е мобилният му телефон. Именно чрез него той е имал достъп до
копията от списъка за призоваване за насроченото за 30.05.2022 г. съдебно заседание и от
протокола от предходно съдебно заседание, проведено на 07.03.2022 г..
Предвид гореизложеното въззивният съд счита, че в конкретния случай, закъснението
на повереника следва да бъде тълкувано като проявена небрежност от негова страна, което
недобросъвестно процесуално поведение правилно е било санкционирано от
първоинстанционния съд, прекратявайки наказателното производство. В действителност
частният тъжител разполага с правото да избере дали да участва лично в съдебното
заседание или да изпрати процесуален представител, но с оглед обвинителните му функции
е абсолютно задължително неявяването им да е по уважителни причини, за да не се допуска
неоснователно засягане правата на подсъдимия. В тази връзка не могат да бъдат споделени
и доводите на частното обвинение, изложени в жалбата, за приложимо по аналогия Решение
на СЕС по дело С-688/18 по преюдициално запитване за тълкуване на чл. 8 от Директива
(ЕС) 2016/343. Съгласно съображение 12 от Директивата същата се прилага спрямо
3
обвиняеми и заподозрени лица, а не и спрямо пострадали лица, поради което приложение по
аналогия е недопустимо.
С тези съображения въззивната жалба на частния тъжител П., подадена чрез адв. Б.,
срещу протоколно определение от 30.05.2022 г. по н.ч.х.д. № 2319/2020 г. по описа на СРС,
НО, 16-ти състав като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърден като обоснован и
законосъобразен.
С оглед горното и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
НО, VІ-ти въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 30.05.2022 г. по н.ч.х.д. № 2319/2020
г. по описа на СРС, НО, 16-ти състав, с което е прекратено наказателното производство на
основание чл. 289, ал. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 5 от НПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4