МОТИВИ към РЕШЕНИЕ N 284/18.02.2016г., постановено по
АНД № 6340/2015г. по описа на ПРС, VI н.с.
Производството е по реда на
чл.375 и сл. от НПК.
Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение
срещу С.В.Г. – роден на ***г***, *****, български гражданин, със средно
образование, женен, работещ, неосъждан, с ЕГН:
**********, за това, че на 15.09.2015г. в гр.Пловдив
е подбудил Р.А.Х., ЕГН: ********** към престъпление по чл.290, ал.1 от НК, а
именно: в качеството си на свидетел по ДП № 51/2015г. по описа на 02 РУ при ОДМВР-Пловдив устно съзнателно да потвърди неистина и да
затаи истина, като каже: "Миналата
година /март/ А.Ч. ми нареди да не пускам в офиса В., който до момента почти
всеки ден идваше да го търси. На няколко пъти. аз го спирам да влиза в офиса
при шефа, на което той реагираше бурно, заплашваше ни и най-вече н казваше да
предадем на шефа, че много лошо го чака и че ще го трепят скоро време. В. всеки
ден от обяд висеше в гравинката срещу входа на офиса.
Веднъж към 18:30 часа, В. ни засрещна отзад на
паркинга до колата на шефа. Каза на шефа, че много спешно трябва да му даде
пари на заем - 50 000 лева, че имал проблеми с някакви хора, които били бесни
на В.. Шефа го попита защо постоянно търси пари от него и иска все от него,
защо го изнудва като той няма общо с тези хора. В. каза, че много го е страх от
„ онези " хора, а които дължи пари и за да си няма проблеми с тях иска да
им даде 50 000 лева. Стана и груб и каза, че ще бъде принуден да излъже, че
шефа му е поръчал да убие доктора и да пали коли. Шефа пак го попита, защо
прави това след като знае, че не е вярно, защо лъже, а шефа толкова му е
помагал с пари за баща му е дал 3 000 лева. В. му каза, че не го интересува,
шефа да дава парите веднага, иначе ще го трепят скоро и ще му палят колите.
Шефа го изгони и му каза, че не иска да го вижда повече и заради него не иска
да си има проблеми с хора, които дори и не познава. После шефа ми обясни, че В.
постоянно го изнудва за пари. Заплашвал го с убийство и палежи на колите му.
Също сподели, че В. преди е набил някакъв доктор, който му дължи пари и нещо го
ядосал, а сега заплашва шеф, че ще го набеди пред полицията, като искал да
излъже, че той е поръчал да убие ***** и да пали В. коли. Шефа от тогава нареди
вечер да крием колите и да прибираме жена му, децата и него вечер, двамата със
С., защото шефа го беше много страх. Винаги П. ни ползваше да и пазарим и да
носим покупките вкъщи, да караме по цел ден детето и нея навсякъде, да му
караме колелото /на А. детето й/ и за всичко друго. Много пъти съм виждал П. да
го бие сама до посиняване, с юмруци в лицето. Постоянно го наказваше да стои с
лице към стената в офиса с часове. Още откакто работя във фирмата, знам, че
сина и се напикава почти всяка нощ. Карахме и миехме матрака /постоянно/.
Когато Н. и взе Аудито /джипа/ тя започна всеки ден да му вдига скандали.
Искаше да и купи нова кола. Даже няколко пъти ходихме до с. Труд по
автосалоните, но тя не хареса колите там. Когато Н. се върна от почивката след
Нова година на 6 или на 7 януари 2015г.. като оправяхме кучетата вечерта, ме
накара да звънна по моя телефон на В., че имал да му връща пари. Видяха се до
Железния мост. Н. ми каза, че В. му върнал 10 000 лева, но има да му връща още.
Н. изказа опасенията си. че този идиот ще направи някаква беля пак. той като В.
се ядосвал, че П. изневерила на Н.. Дори на следващия ден затова Н. ме накара
да се обадя на В.. Н. сподели, че се страхува този В. да не направи някоя беля
и да го изнудва, приписвайки му неща, за които не знае. както миналата година.
В тази връзка да му се обадя и да му кажа, че не са се виждали. След един - два
дни разбрахме, че изгорила колата на К. и П.. Той се ядосваше, да не би В. да е
направил тази простотия на своя глава и после пак да го изнудва за пари.
преписвайки му това. На 12 януари 2015г. при срещата им в китайския ресторант
видях, че В. му връща 500 лева от парите, които има да му връща отпреди за
някакъв заем за баща му. От тези пари Н. ми даде 300 лева за пръстен.
Когато
ловувахме в Съединение, някой открадна две машинка на Н. с акумулаторите. Бяха много хубави и всяка струваше около 600-700 лева. След
това многократно ме е пращал да ги търся вечер по къра, когато работят машинки.
Докладвах му, че на Цалапишкия път в заграденото на
ловното сдружение работят машинки. Н. ми каза да проверя дали не са нашите
машинки. Взех от склада клещи за да вляза през оградата, но като отидох видях,
че вътре има прасета-диви... Понеже ме беше страх
попитах Н. да взема да им хвърля царевица, докато проверя за машинките. Той ми
каза да се оправям да правя каквото иска само да проверя машинките дали са
нашите, ако искам да забъркам царевица с валериан /аз помислих, че тази
комбинация е отрова/. Понеже ме беше страх от прасетата, тогава им хвърлих само
царевица, влезнах в заграденото и видях, че не са нашите машинки. 'Това беше.
Н. не ми е дава отрова.
От февруари
2014г. съм предупреден от шева, че В. върши нередни неща, без негово знание и
после по този начин го рекетира за пари. Каза, че го е страх от В., да крием
колите и пазим семейството му. Чувал съм. че В. злоупотребява и с други хора по
този начин с користна цел да бъдат изнудвани за пари. " – престъпление по чл.293, ал.1 от НК..
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура – Пловдив поддържа така повдигнатото обвинение, като предлага обв. Г. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Счита, че
фактическата обстановка, изложена в постановлението му се подкрепя изцяло от
събраните в хода на досъдебното производство и в хода
на съдебното следствие доказателства. Счита, че са налице материалните
предпоставки за приложение на чл.78а от НК и предлага на Съда да освободи от
наказателна отговорност обв.Г. и му наложи
административно наказание глоба при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. На обв.Г. следва да бъдат възложени и
направените в хода на досъдебното производство
разноски.
Защитникът на обв.С.Г. – адв.Е. счита, че
обвинението не било доказано по категоричен начин, поради което моли Съда да
оправдае подзащитният му. Навежда твърдения, че обвинението се базирало
единствено на показанията на заинтересования свидетел Р.Х., като от показанията
му се установявало, че и други лица са го подлагали на подобно въздействие
заради показанията си. Но за последните не били събрани данни, а всъщност
обвинението се крепяло на показанията на св.Х., който
съобщил за това на разследващ полицай по делото на А.Ч., по което Х. бил
свидетел. Защитникът навежда твърдения, че Х. бил наясно с правата си, но от
показанията му не се установявало по категоричен начин, че именно обв.Г. го склонявал да промени показанията си, нямало
категорични данни за това, както и нямало данни, че скъсаният лист, намерен в
стаята е бил даден именно от обв.Г.. Предвид на това
защитникът приема, че събраните доказателства в хода на досъдебното
производство, както и в хода на съдебното следствие са несигурни, съмнителни и
събрани от заинтересовани лица, поради което приема обвинението за недоказано и
моли Съда да оправдае обв.Г. по така повдигнатото му
обвинение.
Обв. С.Г. е съгласен с
изложеното от защитника му и заявява, че няма вина, като моли Съда да го
оправдае.
Съдът, въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Обвиняемият С.В.Г. е роден на ***г***, *****,
български гражданин, със средно образование, женен, работещ, неосъждан, с ЕГН: **********.
Свидетелят Р.Х. работел от около 5-6
години като ***** *** в „Цито Медика" ООД гр.Пловдив, но по трудов договор се водел на работа като *****
в „Тика" ЕООД гр.Пловдив. По същия начин като
**** работел и обв.С.Г.. Работодател на обв.Г. и на св.Х., както и
собственик и на двете горепосочени фирми бил А.Т.Ч. по прякор „***". В
началото на 2015г. Ч. бил задържан от полицията, като по образувано срещу него досъдебно производство № 51 /2015г. по описа на 02 РУ –
Пловдив му била взета мярка за неотклонение „Задържане пол стража". По
посоченото досъдебно производство в качеството на
обвиняем бил привлечен и обв.С.Г., като спрямо него
първоначално също била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража",
а впоследствие от началото на м.май 2015г. мярката му
била изменена в по-лека.
Св.Х. дал показания като свидетел, в т.ч. и пред съдия по реда на чл.223 от НПК по досъдебно производство № 51/2015г. по описа на 02 РУ-
Пловдив (л.84-86 от ДП), като разказал всичко, което му било известно по
случая, за който се водело досъдебното производство.
След даването на показания като свидетел по делото на 02 РУ – Пловдив св.Х. изпаднал в немилост във фирмата, в която работел, тъй
като показанията му уличавали Ч. в
извършване на престъпление. До тогава св.Х. бил ********* във фирмата, а след това тази длъжност
поел обв.Г. след освобождаването му от ареста. След
задържането на Ч. съпругата му Е. поела управлението на фирмите му. На дневен
ред се поставял и въпроса св.Х. да бъде уволнен. На
въпрос на св.Х. към Е.Ч. за промяната в отношението
към него, последната му отвърнала, че съпругът й му бил ядосан заради дадените
от него показания.
През м.февруари-март
2015г. на среща между св.Х. от една страна, а от
друга *** на Ч. – М.М. и съпругата на Ч.. последните двама настояли св.Х. да „каже истината", и че щели да му кажат какво
трябва да каже, а от своя страна св.Х. трябвало да
напише това саморъчно. Тези му показания щели да бъдат представени на дело за
изменение на мярката за неотклонение на Ч.. Св.Х.
привидно се съгласил с тези им искания, за да спечели време. След това св.Х. *** и потвърдил дадените вече показания. След делото
за изменение на мярката за неотклонение на Ч. отношението към св.Х. се променило в още по-негативна посока - всички
странели от него и го избягвали.
След като обв.Г.
в началото на м.май 2015г. бил освободен от ареста,
се върнал на работа във фирмата като **********. През м.юли
обв.Г. дал на св.Х.
ръкописно писмо, като последния разпознал в него почерка на Ч.. Писмото
съдържало обидни квалификации по адрес на св.Х.,
„препоръка", че той трябва да е в ареста, а подателят (Ч.) на свобода. С
писмото Ч. призовавал св.Х. да си „каже
истината" и завършвало с фразата - „Чу ли, тъпанар!". След като св.Х. прочел написаното от Ч., обв.Г.
взел листа. След няколко дни обв.Г. срещнал по време
на работа св.Х., като му казал, че е разговарял с ***,
които му били казали какви показания трябва да даде той (св.Х.),
за да излезе Ч. от ареста. Показанията щели да бъдат дадени написани на лист и св.Х. трябвало да ги научи наизуст, след което да се яви
във 02 РУ-Пловдив и да ги възпроизведе. След няколко
дни обв.Г. отново дал на св.Х.
да прочете писмо от Ч., в което пишело, че трябва да си промени показанията, а
ако не го стори ще стане страшно, ще му се стъжни
живота и трябва да напуска града. След това обв.Г.
отново прибрал писмото. Св.Х. отвърнал, че ще си
помисли. След известно време обв.Г. при среща със св.Х. му казал, че показанията му вече са подготвени –
по-младата ****на Ч. ги била написала на компютъра си, след което ги била дата
на обв.Г.. Тази среща била в автомобила на св.Х., като обв.Г. му показал
въпросния текст - 2-3 листа, формат А4, напечатани на принтер. Обв.Г. държал листовете, като св.Х.
ги прочел. В тях от първо лице (от името на св.Х.) се
изнасяли факти, които хвърляли вината върху В. – В.З., което не било
възприетата и изнесена от св.Х. в качеството му на
свидетел истина по ДП № 51/2015г. по описа на 02 РУ- Пловдив. Когато св.Х. поискат да вземе листовете обв.Г.
не му ги дал, като му казал, че така бил инструктиран. Обв.Г.
казал на св.Х., че трябва да препише саморъчно
съдържанието на листовете, но има време за това. След няколко дни обв.Г. попитат св.Х. какво е
решил, като последния отвърнал, че още обмисля, и че иска да се консултира с
негов адвокат. В следващите дни обв.Г. попитал
няколко пъти св.Х. дали е съгласен, като последния
отговарял уклончиво, за да спечели време. При поредна среща обв.Г.
казал на св.Х., че научил от Е.Ч., че съпругът й ще
бъде пуснат от ареста с 80% сигурност, тъй като бил „много болен". Били
намерили лекар, на който платили, за да го изкара много болен. По-късно св.Х. разбрал от обв.Г., че на
първа инстанция мярката за неотклонение на Ч. била променена в по-лека. Това
станало, тъй като били представени медицински документи за мнима операция на Ч.
в УМБАЛ"Св.Георги" - болница, с която
фирмата на Ч. работела от години и карала там пациенти по спешност, за което
нерегламентирано им било плащано допълнително.
На 14.09.2015г. обв.Г.
отново попитал св.Х. дали ще си промени показанията
си и че трябва да вземе решение, тъй като Ч. вече излиза от ареста и за него
(Х.) ще стане страшно. Това изплашило св.Х. и той се
съгласил, като казал на обв.Г. да сядат и да пишат. Обв.Г. казал, че в момента е зает и определил среща на св.Х. на следващия ден - 15.09.2015г. в 07:30-08:00ч. при
започване на работния ден, в кабинет ** ет.** на
ДКЦ"*****", находящо се на адрес в гр.Пловдив.
бул."В.А." № ****. Там щели да седнат на спокойствие и да пишат. Св.Х. се съгласил.
Сутринта на 15.09.2015г. св.Х. при отиване на работа влязъл в каб.**,
като обв.Г. го видял и му казал да отиде при него в каб.*. След като влезли в посочения кабинет обв.Г. заключил вратата отвътре и извадил листовете, които
по-рано бил показал на св.Х.. Обв.Г.
казал на св.Х., че това са показанията му, които
трябва да препише и научи наизуст. Също така обв.Г.
казал, че и за него има такива подготвени показания, които трябвало да научи,
но не знаел кога ще намери време за това. Св.Х.
седнал до бюрото в кабинета, а обв.Г. сложил на
бюрото листовете, от които св.Х. започнал да преписва
текста в тефтерче. След като написал няколко реда, на вратата на кабинета
започнало да се тропа, при което обв.Г. взел
листовете и ги скъсал, след което ги хвърлил на пода. Тогава в кабинета след
принудително отваряне на вратата влезли полицейски служители от Отдел
"Криминална полиция" при ОДМВР-Пловдив, на
които по-рано св.Х. сигнализирал за срещата с
обвиняемия. Полицейските служители установили в кабинета двете лица – обв.Г. и св.Х., както и скъсаните
листове. В помещението било извършено претърсване по реда на чл.161 ал.2 от НПК
и били иззети следните вещи, а именно: 2 листа, формат А4. разкъсани на пет
части с изписан печатно текст, като най-отгоре на листа пишело "Р.":
малък бележник със спирала и изписани листове, като бележникът бил отворен на
страница, на която пишело - "Миналата година март А.Ч. нареди да не
пускаме в офиса В. който до момента. До момента почти всеки ден идваше да го
търси на няколко пъти аз го см'*: мобилен телефон НТС с IMEI:
№ 358044050470315. активиран със СИМ-карта на мобилен
оператор „Теленор". В последствие протоколът за
извършеното претърсване и изземване бил одобрен с разпореждане на съдия при
ПРС.
В хода на разследването било установено,
че цитираната по-горе „по-млада" *** на Ч. е адв.С.А..
Поради това с предварително разрешение на съдия при ПРС на 23.09.2015г. били
извършени и претърсвания и изземвания в кантора, ползвана от адв.С.А.. находяща се адрес в гр.Пловдив.
ул."Г.П." № **. офис *; в кантора ползвана от адв.С.А.
и находяща се на адрес в гр.К., обл.Пловдив,
ул."К.М." № ***. както и в дома на адв.С.А.,
находящ се в гр.Пловдив. ул."Д.Х." № **. ег.**. ап.**. При извършените
претърсвания и изземвания не са били открити и иззети вещи и предмети от
значение за делото.
В хода на досъдебното
производство била назначена техническа експертиза на иззетите като веществени
доказателства 2 листа, формат А4. разкъсани на пет части с изписан печатно
текст, като най-отгоре на листа пишело "Р.". От заключението на
вещото лице се установява, че двата листа са формат А4 и са били скъсани на по
пет части всеки. Текстът на тях е напечатан едностранно. При извършеното
съвместяване по линията на разрива (скъсването) за всяка една от петте части за
всеки от двата листа се е установило пълно съвпадение във формата и размерите
й. Това налага извода, че всеки от изследваните 2бр. листи са били едно цяло
преди скъсването им. В експертизата чрез заснемане с цифров фотоапарат е
възпроизведено съдържанието на листовете.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице
като пълно, обективно, съобразено изцяло с поставените задачи и специалните
знания на вещото лице.
Изложената фактическа обстановка се
установява по несъмнен и категоричен начин от показанията на свидетелите Р.А.Х.
и Ц.М.Г., разпитани както в досъдебното производство,
така и в хода на съдебното следствие. Съдът кредитира показанията на цитираните
свидетели в цялост като последователни, непротиворечиви, незаинтересовани и в
съответствие с останалите доказателства по делото. Описаната по – горе фактическа
обстановка се потвърждава и от приложените по делото писмени доказателства,
надлежно приобщени към доказателствения материал по делото.
При така установената по
несъмнен и категоричен начин фактическа обстановка по делото, Съдът достига до
извода, че обвиняемия С.В.Г. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението чл. 293 ал.1 от НК
за това, че на 15.09.2015г. в гр.Пловдив е подбудил
Р.А.Х., ЕГН: ********** към престъпление по чл.290, ал.1 от НК, а именно: в
качеството си на свидетел по ДП № 51/2015г. по описа на 02 РУ при ОДМВР-Пловдив устно съзнателно да потвърди неистина и да
затаи истина, като каже: "Миналата
година /март/ А.Ч. ми нареди да не пускам в офиса В., който до момента почти
всеки ден идваше да го търси. На няколко пъти. аз го спирам да влиза в офиса
при шефа, на което той реагираше бурно, заплашваше ни и най-вече н казваше да
предадем на шефа, че много лошо го чака и че ще го трепят скоро време. В. всеки
ден от обяд висеше в градинката срещу входа на офиса. Веднъж към 18:30 часа, В.
ни засрещна отзад на паркинга до колата на шефа. Каза
на шефа, че много спешно трябва да му даде пари на заем - 50 000 лева, че имал
проблеми с някакви хора, които били бесни на В.. Шефа го попита защо постоянно
търси пари от него и иска все от него, защо го изнудва като той няма общо с
тези хора. В. каза, че много го е страх от „ онези " хора, а които дължи
пари и за да си няма проблеми с тях иска да им даде 50 000 лева. Стана и груб и
каза, че ще бъде принуден да излъже, че шефа му е поръчал да убие доктора и да
пали коли. Шефа пак го попита, защо прави това след като знае, че не е вярно,
защо лъже, а шефа толкова му е помагал с пари за баща му е дал 3 000 лева. В.
му каза, че не го интересува, шефа да дава парите веднага, иначе ще го трепят
скоро и ще му палят колите. Шефа го изгони и му каза, че не иска да го вижда
повече и заради него не иска да си има проблеми с хора, които дори и не
познава. После шефа ми обясни, че В. постоянно го изнудва за пари. Заплашвал го
с убийство и палежи на колите му. Също сподели, че В. преди е набил някакъв
доктор, който му дължи пари и нещо го ядосал, а сега заплашва шеф, че ще го
набеди пред полицията, като искал да излъже, че той е поръчал да убие*** и да
пали В. коли. Шефа от тогава нареди вечер да крием колите и да прибираме жена
му, децата и него вечер, двамата със С., защото шефа го беше много страх.
Винаги П. ни ползваше да и пазарим и да носим покупките вкъщи, да караме по цел
ден детето и нея навсякъде, да му караме колелото /на А. детето й/ и за всичко
друго. Много пъти съм виждал П. да го бие сама до посиняване, с юмруци в
лицето. Постоянно го наказваше да стои с лице към стената в офиса с часове. Още
откакто работя във фирмата, знам, че сина и се напикава почти всяка нощ.
Карахме и миехме матрака /постоянно/. Когато Н. и взе Аудито /джипа/ тя започна
всеки ден да му вдига скандали. Искаше да и купи нова кола. Даже няколко пъти
ходихме до с. Труд по автосалоните, но тя не хареса колите там. Когато Н. се
върна от почивката след Нова година на 6 или на 7 януари 2015г.. като оправяхме
кучетата вечерта, ме накара да звънна по моя телефон на В., че имал да му връща
пари. Видяха се до Железния мост. Н. ми каза, че В. му върнал 10 000 лева, но
има да му връща още. Н. изказа опасенията си. че този идиот ще направи някаква
беля пак. той като В. се ядосвал, че П. изневерила на Н.. Дори на следващия ден
затова Н. ме накара да се обадя на В.. Н. сподели, че се страхува този В. да не
направи някоя беля и да го изнудва, приписвайки му неща, за които не знае.
както миналата година. В тази връзка да му се обадя и да му кажа, че не са се
виждали. След един - два дни разбрахме, че изгорила колата на К. и П.. Той се
ядосваше, да не би В. да е направил тази простотия на своя глава и после пак да
го изнудва за пари. преписвайки му това. На 12 януари 2015г. при срещата им в
китайския ресторант видях, че В. му връща 500 лева от парите, които има да му
връща отпреди за някакъв заем за баща му. От тези пари Н. ми даде 300 лева за
пръстен.
Когато
ловувахме в Съединение, някой открадна две машинка на Н. с акумулаторите. Бяха много хубави и всяка струваше около 600-700 лева. След
това многократно ме е пращал даги търся вечер по
къра, когато работят машинки. Докладвах му, че на Цалапишкия
път в заграденото на ловното сдружение работят машинки. Н. ми каза да проверя
дали не са нашите машинки. Взех от склада клещи за да вляза през оградата, но
като отидоп видях, че вътре има правета-диви...
Понеже ме беше страх попитах Н. да взема да им хвърля царевица, докато проверя
за машинките. Той ми каза да се оправям да правя каквото иска само да проверя
машинките дали са нашите, ако искам да забъркам царевица с валериан /аз
помислих, че тази комбинация е отрова/. Понеже ме беше страх от прасетата,
тогава им хвърлих само царевица, влезнах в заграденото и видях, че не са нашите
машинки. 'Това беше. Н. не ми е дава отрова.
От февруари
2014г. съм предупреден от шефа, че В. върши нередни неща, без негово знание и
после по този начин го рекетира за пари. Каза, че го е страх от В., да крием
колите и пазим семейството му. Чувал съм. че В. злоупотребява и с други хора по
този начин с користна цел да бъдат изнудвани за пари. ".
От обективна страна се събраха достатъчно
доказателства за извършване на изпълнителното деяние на престъплението по чл.
293 ал.1 от НК, за което е повдигнато обвинение на обв.С.Г..
От събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че св.Р.Х. е имал качеството на свидетел по ДП № 51/2015г. по
описа на 02 РУ при ОДМВР-Пловдив. Обв.Г.
имал качеството на обвиняем по цитираното досъдебно
производство, като наред с него обвиняем бил и А.Ч.. Именно с цел да бъде
оневинен последния, обв.С.Г. е предприел действия да
подбуди св.Р.Х. към престъпление по чл.290 ал.1 от НК, а именно разговарял е с последния и го убеждавал, че следва да промени
показанията си по цитираното ДП № 51/2015г., като предоставил на св.Р.Х. показания, които следвало да представи като негови,
разпечатани на два листа формат А4. Обв.Г. бил
наясно, че показанията, написани на тези два листа, не отговарят на
действителността и че по този начин св.Р.Х. ще
лъжесвидетелства, като целта била да заблуди органите по разследване, че А.Ч.
не е извършил деянията, за които е бил обвинен и за които е свидетелствал Р.Х..
Именно тези изпълнителни деяния осъществяват състава на престъплението по чл.
293 ал.1 от НК, тъй като обвиняемият е подбудил св.Р.Х.
към престъпление по чл.290 ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено при
условията на пряк умисъл. Обвиняемият е съзнавал противоправността на деянието
си, а именно, че подбужда други го към престъпление по чл.290 ал.1 от НК, но
въпреки това е разговарял и убеждавал св.Р.Х.
съзнателно да потвърди неистина или да затаи истина, като представи
показанията, разпечатани на два листа формат А4 за свои свидетелски показания.
Деецът е целял настъпването на вредоносния резултат.
В хода на съдебното следствие защитникът на обв.Г. наведе твърдения, че престъплението не било доказано
и се подкрепяло единствено от показанията на св.Х.,
който бил заинтересован. Съдът не приема защитната теза, която е изцяло
голословна и не е подкрепена с каквито и да било доказателства. Естеството на
престъплението е такова, че предполага извършването му в тесен кръг от лица,
които най-често са деецът и лицето, което е подбудено към извършването на
престъплението. Именно от показанията на последното се установява начина на
извършване на престъплението, като същото е установено непосредствено след
извършването му от полицейските служители, които успели да заловят обв.Г. и св.Х. в едно помещение,
в което обвиняемият е предоставил два листа с „правилни“ показания, които св.Х. следвало да препише, наизусти и в последствие
представи на разследващите органи. Част от тези „показания“ били преписани от св.Х., което
мотивира Съда да приеме, че обв.Г. е осъществил
състава на престъплението, както бе записано по-горе. Ето защо защитната теза е
изцяло голословна и като такава Съдът приема за неоснователна и противоречаща
със събраните по делото доказателства.
За извършеното от обвиняемия
С.В.Г. престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до една година
или с пробация. Видно от приложената по
делото справка за съдимост обв.Г. не е осъждан, не е
освобождаван по реда на чл. 78 А от НК и от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди, които да подлежат на
възстановяване. Предвид това са налице материалноправните предпоставки за
приложението на чл.78А от НК, като Съдът счита, че С.Г. следва да бъде
освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание
ГЛОБА. При индивидуализация размера на така посоченото наказание Съдът отчита
всички обстоятелства по делото – чистото съдебно минало и липса на други
криминални прояви, които следва да бъдат отчетени като смекчаващи отговорността
обстоятелства. Отегчаващи отговорността обстоятелства такива не бяха констатирани. С оглед на така изложеното Съдът счита, че най - справедливо е да му се определи
и наложи наказание глоба, при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, ориентирана под предвидения среден размер, а именно 2000 /две
хиляди/ лева. По този начин целите на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК ще се изпълнят. Обвиняемият ще има
възможност да преосмисли поведението си и да се поправи, предвид фактът, че с
наложеното наказание ще бъде ограничена да разполага с финансови средства.
Приложените по делото веществени доказателства, а
именно: мобилен телефон HTC с IMEI: № 358044050470315, активиран със СИМ – карта на
мобилен оператор „Теленор”, находящ се на съхранение
при **** на ОДМВР – Пловдив, да се върне на обв.С.Г.
като негова собственост, след влизане в сила на решението.
Веществените доказателства: 2 листа, формат А4,
разкъсани на пет части с изписан печатно текст, като най-отгоре на листа пише
„Р.”, малък бележник със спирала и изписани листове с текст – „Миналата година
март А.Ч. нареди да не пускаме в офиса В., който до момента. До момента почти
всеки ден идваше да го търси на няколко пъти аз го см”; находящи се на съхранение при ******** на
ОДМВР – Пловдив, да останат по делото до неговото унищожаване.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК обвиняемия С.В.Г.
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР - Пловдив сумата от
70.00 (седемдесет) лева, представляваща направени по делото разноски.
По изложените мотиви съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.Г.