№ 61
гр. София, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело №
20241001000946 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 1150/29.09.2023 г. по т.д. № 2888/2021 г. на СГС, VI-14 състав са
ОБЯВЯВНИ, по иск с правно основание чл. 649, ал.3 от Търговския закон, предявен от
синдика на „Ню Геймс“ АД (н.) с ЕИК ********* срещу „И-Кард“ ООД с ЕИК
********* и „Ню Геймс“ АД (н.) с ЕИК ********* за недействителни по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на прихващане, обективирано в Протоколи за
прихващане с дата 01.08.2020 г.; 31.10.2020 г..; 05.11.2020 г. и 04.12.2020 г. с насрещни
вземания към „ Ню Геймс“ АД /н./
С Решение № 1314/03.10.2024 г. по т.д. № 2888/2021 г. на СГС, VI-14 състав е
допусната поправка на явна фактическа грешка в решение №1150 от 29.09.2024 г. по
т.д.№ 2888 по описа за 2021 г. на СГС, ТО VI-14 състав, като в диспозитива на
решението се чете и: ПРЕКРАТЯВА производството по делото по предявеният от
синдика на „Ню Геймс“ АД срещу „Ню Геймс“ АД и „И-Кард“ООД иск с правно
основание чл.649, ал. 4 от Търговския закон, като недопустим.“
С определение от 07.11.2023 г. съдът е допълнил решение № 1150/29.09.2023 г. в
частта за разноските, като е осъдил „И Кард“ ООД да заплати в полза на масата на
несъстоятелността на „Ню Геймс“ АД (н) разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 2 176.25 лева.
Ищецът - синдикът на „Ню Геймс“ АД (н.) – Т. Н., е депозирал въззивна жалба
против първоинстанционното решение в частта му, с която е оставен без разглеждане
предявения иск по чл. 645, ал. 4 ТЗ с твърдения, че същото е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Жалбоподателят поддържа, че с исковата молба
предявил главен иск по чл. 645, ал. 1 ТЗ, евентуално съединен с иск по чл. 645, ал. 2
ТЗ и евентуален иск по чл. 645, ал. 3 ТЗ. Той обаче предявил и кумулативно съединен
1
с всеки от евентуалните искове иск по чл. 645, ал. 4 ТЗ. Дори да се приемело, че следва
да се разгледа само иск по чл. 645, ал. 3 ТЗ, то той следвало да се разгледа
кумулативно с иска по чл. 645, ал. 4 ТЗ. Съдът неправилно приел, че искът по чл. 645,
ал. 4 ТЗ е евентуално съединен с главния. Посочил е, че в случая не се оспорва
едностранно изявление за прихващане от кредитор или от длъжника, а едновременно
изразени такива изявления, обективирани в двустранно подписани Протоколи. Ищецът
има интерес да оспори едновременно изявленията на двете страни, тъй като в
противен случай нямало да настъпи ефектът на относителната недействителност по
отношение на съответното прихващане. Това било така, тъй като неоспорването на
едно от насрещните изявления би довело до настъпване на погасителен ефект на това
изявление, което ще лиши синдика от възможност да води иск за връщане на
паричните средства, предмет на изявлението за прихващане. Ето защо било поискано
кумулативно разглеждане на исковете по чл. 645, ал. 3 и чл. 645, ал. 4 ТЗ. Синдикът е
изложил доводи по същество на спора. Поискал е първоинстанционното решение да
бъде отменено в обжалваната част и делото да бъде върнато за произнасяне и по иска
с правно основание чл. 645, ал. 4 ТЗ.
Ответникът „И-Кард“ ООДД е депозирал отговор на въззивната жалба, в който
излага доводи за нейната недопустимост и неоснователност и поддържа, че
първоинстанционното решение е правилно. Ищецът не бил възразил срещу доклада по
делото, където исковете по чл. 645, ал. 3 ТЗ и този по чл. 645, ал. 4 ТЗ били приети за
евентуално съединени.
Ищецът - синдикът на „Ню Геймс“ АД (н.) – Т. Н., е депозирал въззивна жалба и
против допълнителното първоинстанционно решение по чл. 247, ал. 1 ГПК, като е
твърдял, че същото е необосновано, постановено в нарушение на процесуалните
правила, водещи до недопустимост на решението, и същото е неправилно. Отново е
посочил, че с исковата молба синдикът е предявил кумулативно исковете по чл. 645,
ал. 3 ТЗ и този по чл. 645, ал. 4 ТЗ. В нарушение на чл. 6, ал. 2 ГПК съдът променил
вида на търсената защита и недопустимо прекратил производството по иска с правно
основание чл. 645, ал. 4 ТЗ. Поискал е обжалваното решение да бъде обезсилено и
делото върнато на СГС за произнасяне по иска с правно основание чл. 645, ал. 4 ТЗ.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, лично от синдика. Държавна такса по нея не се дължи.
Ответникът „И-Кард“ ООД е депозирал отговор на въззивната жалба, в който
излага доводи за нейната неоснователност и поддържа, че първоинстанционното
решение по чл. 247, ал. 1 ГПК е правилно.
Ответникът „И-Кард“ ООД е депозирал и въззивна жалба против основното
решение в частта му, с която е призната относителната недействителност на
процесните прихващания. Твърдял е, че обжалваното решение е недопустимо, защото
ищецът поискал само обявяване недействителността на изявлението за прихващане,
изходящо от кредитора, но не и това от длъжника. Ставало въпрос за две насрещни
волеизявления, поради което липсвал правен интерес от прогласяване
недействителността само на едното от тях, тъй като погасителното действие на
другото се запазвало. На следващо място се сочи, че решението е неправилно поради
нарушения на процесуалния закон – съдът не се произнесъл по направено искане да
бъде задължен синдикът да се яви лично, за да може насрещната страна да направи
материалноправно възражение за прихващане, отправено до синдика. Налице било и
нарушение на материалния закон, тъй като не се установявало кредиторът да е знаел,
че към 29.01.2020 г. и 05.02.2020 г. дружеството „Ню Геймс“ ЕАД е
неплатежоспособно. Неправилни били изводите на съда, че тъй като всички
прихващания са извършени след датата на вписване на молбата по чл. 625 ТЗ в
2
ТРРЮЛНЦ и поради факта, че ответниците са свързани лица, по делото се установява
категорично знание за настъпила неплатежоспособност и че е поискано откриване
производство по несъстоятелност на длъжника. Сочи, че според ГФО на длъжника за
2019 г. не е имало как да се предположи за недобро финансово състояние на
дружеството. Липсвали доказателства, че към 05.02.2020 г. (датата, на която е могло да
бъде извършено прихващане на стойност 5 152.80 лева) в СГС е била подадена молба
по чл. 625 ТЗ. Такава била подадена на 27.02.2020 г. Жалбоподателят моли да бъде
обезсилено първоинстанционното решение, а евентуално същото да бъде отменено.
Ако съдът преценял, че искът по чл. 645, ал. 3 ТЗ следва да бъде уважен, то моли това
да бъде за сумата над 5 152.80 лева.
Синдикът Т. Н. е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага доводи
за нейната неоснователност.
Ответникът „И-Кард“ ООД е депозирал и частна жалба против определението
по чл. 248, ал. 1 ГПК с твърдения, че същото е неправилно. Синдикът не бил
представил доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение до последното
по делото открито съдебно заседание. По делото липсвали и договори за правна
помощ с адв. К. М. и адв. Л. Г., от които да се види размера на договореното с тях
възнаграждение. Жалбоподателят поддържа, че дори такова възнаграждение да се
дължи, то следва да е в по-нисък размер от присъдения, предвид редакцията на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения към датата на
образуване на делото, а и предвид действително извършената правна работа – никой
не се явявал в откритите заседания. Присъденото възнаграждение следвало да бъде в
размер на минималното или 669.18 лева. Моли да бъде отменено обжалваното
определение, а евентуално възнаграждението да бъде намалено до 660.18 лева.
Постъпил е отговор на частната жалба от синдика Н., в който той излага доводи
за нейната неоснователност.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно. Във
връзка с допустимостта и правилността, като взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
В исковата си молба ищецът - синдикът на „Ню Геймс“ АД (н), е твърдял, че с
молба на кредитор на „Ню Геймс“ АД било поискано откриване на производство по
несъстоятелност за дружеството, по която било образувано т.д.№ 699/2020 г. на СГС и
било постановено решение от 06.01.2021 г. за откриване производство по
несъстоятелност, с което била определена начална дата на неплатежоспособността
27.02.2020 г. и ищецът бил назначен за негов синдик. Същевременно, в периода до
17.07.2020 г., първият ответник – „И-Кард“ ООД се представлявал от лицето Д. Д. Г.,
което е и представляващ на несъстоятелното дружество (вторият ответник), считано от
04.08.2015 г. и към момента на лишаването му от разпоредителна власт, в съответствие
с Решение от 06.01.2021 г. на СГС, VI-9 състав по т.д. 699/2020 г. След 17.07.2020 г.,
като представляващ търговско дружество „И-Кард“ ООД е вписан М. Д. Г.; Д. Д. Г. и
М. Д. Г. са и съдружници в „И-Кард“ ООД. От това следвало, че между лицата Д. Д. Г.
3
и М. Д. Г. е налице свързаност, както в условията на § 1, т.1 от ДП на ТЗ, така и по т.4
от същата разпоредбата. Ищецът е твърдял, че на 01.08.2020 г., на основание чл. 103 и
чл. 104 от ЗЗД между ответниците „Ню Геймс“ АД и „И-Кард“ ООД бил подписан
двустранен Протокол за уреждане на насрещни задължения в размер 14 702,72 лева; -
на 31.10.2020г., на основание чл. 103 и чл. 104 от ЗЗД между ответниците е бил
подписан двустранен Протокол за уреждане на несрещни задължения в размер 665.81
лева; - на 05.11.2020 г., на основание чл. 103 и чл. 104 от ЗЗД между ответниците е бил
подписан двустранен Протокол за уреждане на несрещни задължения в размер 100
лева; - на 04.12.2020 г., на основание чл. 103 и чл. 104 от ЗЗД между ответниците е бил
подписан двустранен Протокол за уреждане на несрещни задължения в размер 237.42
лева. Така предприетите от страните действия не възпроизвеждали валидни правни
действия, тъй като възникването и съществуването на отразените в тези протоколи за
прихващане вземания на „И-Кард“ООД не били безспорни. С молба ПВ Вх. №
274899/05.02.2021 г., потенциалният кредитор - търговско дружество "И-КАРД" ООД,
представлявано от М. Д. Г. — Управител, чрез Д. Д. Г. - пълномощник, е предявил в
производството по несъстоятелност парична претенция, възлизаща общо в размер на
70 581.46, лв. За част от вземането, на стойност - 68 219.66 лв., се твърди наличие на
облигационна връзка между страните, представляваща Договор за ползване и
поддръжка на софтуер от 01.07.2015 г., ведно със съпътстващите го Споразумение от
20.02.2020 г. Договора; 3 бр. Протоколи и Фактури с №№ 2258/29.01.2020 г.;
2259/29.01.2020 г.; 2270/24.02.2020 г.; 2275/24.02.2020 г., 2283/31.03.2020 г. и
2286/31.03.2020 г. Претенцията била разгледана от синдика, който приемайки, че
същата е недоказана по основание и размер я е включил в Списъка, изготвен по реда
на чл. 686, ал.1, т.3 от ТЗ, същият обявен в ТР към на АВ. Срещу така изготвения
Списък, кредиторът „И-Кард“ ООД възразил своевременно. Към момента на
предявяване на исковата молба, процедурата по чл. 690 от ТЗ не била изчерпана, а
паричните претенции на соченото основание остават спорни, тъй като липсвало
окончателно произнасяне на съда по несъстоятелността с акт по чл. 692 от ТЗ.
Синдикът е твърдял още, че е налице основателно съмнение относно
валидността на уговорките, достоверната дата при сключване на конкретно заявените
договорни правоотношения, съответно - поемането и възникването на задълженията
по главниците, същото създадено с оглед установената и заявена по-горе в
изложението свързаност на лицата. В случай, че съдът приеме, че вземанията на
първия ответник са валидно възникнали и ликвидни, то твърди, че евентуалната
тяхната изискуемост е настъпила в хода на висящо производство по несъстоятелност,
и при наличие на мерки по реда чл. 629а от ТЗ вр. 635 ТЗ, като за валидността на
извършените прихващания не е било спазено условието на чл. 645, ал. 2 от ТЗ.
Ищецът е поддържал още, че същите са относително недействителни по
отношение на кредиторите, на основание чл. 645, ал. 3 ТЗ, тъй като са извършени след
датата на откриване на производство по несъстоятелност по т.д. 699/2020 г. на СГС, VI
- 9 състав. Същевременно, състоянието на неплатежоспособност за „Ню Геймс“ АД е
била известна на първия ответник към момента на подписване на конкретните
Протоколи. Що се отнася до действията на несъстоятелния длъжник, обективирани в
процесните Протоколи за прихващане – ищецът е поддържал, че те също са
недействителни, тъй като всички предпоставки, предвидени в хипотезата на чл. 645 ал.
4 от ТЗ били налице в процесния случай. Т.е. - прихващането като действия на
длъжника било извършено след началната дата на неплатежоспособността, която
съгласно Решение № 260017 от 06.01.2021., СГС, ТО, VI- 9 състав е 27.02.2020 г.
Втората темпорална предпоставка, предвидена в хипотезата на чл. 645 ал. 4 ТЗ, а
именно прихващането да е извършено не по-рано от една година преди подаване на
молбата по чл. 625 ТЗ също била изпълнена, тъй като молбата, по която е образувано
4
т.д. № 699/2020 г. и във връзка, с която е открито производството по несъстоятелност
на втория ответник била с дата 21.04.2020 г.
Освен изложеното до тук, ищецът е сочил, че прихващането е извършено и в
противоречие, съответно - заобикаляне на закона, тъй като било реализирано въпреки
съществуващото ограничение на чл. 635, ал.1 вр. чл. 629а от ТЗ и доколкото подобно
действие не е било съгласувано с назначения за процесния период като обезпечителна
мярка временен синдик.
С оглед изложеното ищецът е поискал да бъдат обявени за недействителни по
отношение на кредиторите на „Ню Геймс“ АД (н) на извършеното от това дружество
прихващане, обективирано в Протоколи за прихващане с дата 01.08.2020 г.; 31.10.2020
г..; 05.11.2020 г. и 04.12.2020 г. с насрещни вземания към „ Ню Геймс“ АД /н./, при
условията на чл. 645, ал. 1 ТЗ, евентуално при условията на чл. 645, ал. 2 ТЗ и
евентуално при условията на чл. 645, ал. 3 ТЗ. Кумулативно с всеки един от така
предявените искове е съединен иск по чл. 645, ал. 4 ТЗ за прогласяване
недействителността отношение на кредиторите на „Ню Геймс“ АД (н) на извършеното
от „И-Кард“ ООД прихващане, обективирано в Протоколи за прихващане с дата
01.08.2020 г.; 31.10.2020 г.; 05.11.2020 г. и 04.12.2020 г. с насрещни вземания на същото
към „Ню Геймс“ АД (н).
Ответникът „Ню Геймс“ АД (н.) не е подал отговор и не е взел становище по
иска.
С молба от 30.01.2023 г. ответникът „И- Кард“ ООД е твърдял, че не му е
връчена редовно исковата молба, искал е същата да му бъде връчена и да му се даде
срок за отговор, (по което първата инстанция се е произнесла, като го е намерила за
неоснователно), а по същество е оспорил исковете като недопустими и неоснователни.
СГС е приел, че е сезиран с главен иск по чл. 645, ал. 3 ТЗ и евентуален такъв по
чл. 645, ал. 4 ТЗ. Произнесъл се е с решението по първия, като го е намерил
основателен (в диспозитива погрешно е записано иск по чл. 649, ал. 3 ТЗ вместо иск по
чл. 645, ал. 3 ТЗ). Приел е, че поради това не е настъпило вътрешнопроцесуалното
условие за разглеждане на втория евентуално предявен иск и същият е оставен без
разглеждане. С решението по чл. 247 ГПК е постановен диспозитив съобразно
приетото в мотивите, като производството по иска по чл. 645, ал. 4 ТЗ е прекратено.
Въпреки че, петитумът на исковата молба съдържа и други искания (такива по
чл. 645, ал. 1 и чл. 645, ал. 2 ТЗ), по тях няма произнасяне на съда, но и страните не са
искали допълнително произнасяне по тях пред първата инстанция, нито са се
оплаквали в тази насока във въззивните си жалби с някакви искания.
При така установените процесуални действия на страните и съда, настоящият
съдебен състав намира следното:
Неоснователна е въззивната жалба на синдика Т. Н. срещу решението по чл. 247
ГПК. С него правилно СГС е допълнил диспозитива на първоначалното решение с
изрично произнасяне по иска по чл. 645, ал. 4 ТЗ, доколкото в първоначалното
решение такова произнасяне има само в мотивите. Изложените от синдика доводи са
по правилността на решението, имащо характер на определение, с което
производството по единия предявен иск е прекратено и ще бъдат съобразени при
разглеждане на основната му жалба.
Във връзка с първоначалното решение, спорен пред настоящата инстанция е на
първо място въпросът за неговата допустимост в частта, с която е обявена
недействителността по отношение кредиторите на „Ню Геймс“ АД (н) на изявлението
за прихващане на „Ню Геймс“ АД на негови вземания с насрещни такива на „И-Кард“
ООД, обективирани в Протоколи за прихващане с дата 01.08.2020 г.; 31.10.2020 г.;
5
05.11.2020 г. и 04.12.2020 г., както и правилността на преценката на първата инстанция
относно вида съединяване на иска по чл. 645, ал. 3 ТЗ с този по чл. 645, ал. 4 ТЗ. Тези
въпроси следва да бъдат разгледани заедно, предвид следното:
Прието е в практиката на ВКС - определение 197/14.04.2021 г. по т. д. 1170/2020
година на II т. о. и решение № 50015/26.06.2023 по т. д. № 2739/2021 г. на II т.о., че в
специфичната хипотеза, в която прихващането е уговорено чрез споразумение/договор
между длъжника и негов кредитор, заличаването на погасителния ефект на
прихващането като необходимо условие за попълване на масата на несъстоятелността
с парите или вещите, предмет на прихващането, е възможно само при едновременно
признаване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
насрещните изявления за прихващане на двете договарящи страни, тъй като самото
прихващане е последица от постигнато общо съгласие на страните вземанията им да
бъдат погасени на основание чл. 104 ЗЗД до размер на по-малкото от тях. Поради
обвързаността на двете изявления, формиращи съдържанието на споразумението за
прихващане, синдикът, а при негово бездействие всеки кредитор на несъстоятелността,
има правен интерес да предяви иск по чл. 654, ал. 4 ТЗ за оспорване на извършеното от
длъжника прихващане само ако оспори като недействително на основание чл. 654, ал.
3 ТЗ и прихващането, извършено от кредитора, и обратното. В противен случай
правен интерес не съществува, тъй като обявяването за недействително само на
прихващането на едната страна няма да доведе до отпадане на погасителния ефект на
договорното прихващане с последица връщане в масата на несъстоятелността на
вземането, предмет на извършеното от длъжника прихващане.
В процесния случай синдикът Т. Н. е предявил в условия на кумулативно
съединяване (изрично посочено в исковата молба) исковете по чл. 645, ал. 3 ТЗ и по
чл. 645, ал. 4 ТЗ, т.е., едновременно е поискал обявяване недействителността по
отношение кредиторите на „Ню Геймс“ АД (н) както на изявлението за прихващане на
кредитора „И-Кард“ ООД, така и това на длъжника „Ню Геймс“ АД (н), обективирани
в процесните протоколи за прихващане. Така съединени и съобразно горните
разяснения на ВКС, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав, исковете
са допустими, защото ищецът има правен интерес в конкретния случай същите да
бъдат уважени едновременно. Предявяването на който и да е от тях отделно,
включително при условия на евентуално съединяване, е лишено от правен интерес, а
последният е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска. След като
първоинстанционният съд, при неправилно възприемане вида на съединяването на
исковете, в отклонение на диспозитивното начало и при липса на правен интерес само
от иск срещу една от страните по споразумението за прихващане, е разгледал по
същество само иска по чл. 645, ал. ТЗ, той неправилно е оставил без разглеждане иска
по чл. 645, ал. 4 ТЗ от една страна, а от друга – е постановил недопустимо решение по
лишен от правен интерес иск, (какъвто интерес липсва за самостоятелното му
предявяване и разглеждане).
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение
следва да бъде обезсилено в частта, в която е разгледан самостоятелно иска по чл. 645,
ал. 3 ТЗ и отменено в частта, с която е оставен без разглеждане иска по чл. 645, ал. 4
ТЗ, като делото следва да бъде върнато на СГС за разглеждане от друг състав
кумулативно на двата иска по чл. 645, ал. 3 ТЗ и чл. 645, ал. 4 ТЗ.
Поради недопустимостта на решението в обжалваната от „И-Кард“ ООД част не
се налага разглеждане на оплакванията срещу неговата правилност.
Предвид обезсилването на първоинстанционното решение, безпредметно е
разглеждането на частната жалба по чл. 248, ал. 1 ГПК, а разноските за първата
инстанция ще бъдат определени наново при новото разглеждане на делото.
6
По разноските: При този краен резултат и предвид уважаване жалбите и на
двете страни, разноските следва да останат за страните така, както са направени.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1314/03.10.2024 г. по т.д. № 2888/2021 г. на СГС,
VI-14 състав е допусната поправка на явна фактическа грешка в решение №1150 от
29.09.2024 г. по т.д.№ 2888 по описа за 2021 г. на СГС, ТО VI-14 състав.
ОБЕЗСИЛВА решение № 1150 от 29.09.2024 г. по т.д.№ 2888 по описа за 2021 г.
на СГС, ТО VI-14 състав в частта, с която са ОБЯВЯВНИ, по иск с правно основание
чл. 645, ал.3 от Търговския закон, предявен от синдика на „Ню Геймс“ АД (н.) с ЕИК
********* срещу „И-Кард“ ООД с ЕИК ********* и „Ню Геймс“ АД (н.) с ЕИК
********* за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
изявление за прихващане на „И-Кард“ ООД, обективирано в Протоколи за прихващане
с дата 01.08.2020 г.; 31.10.2020 г..; 05.11.2020 г. и 04.12.2020 г. с насрещни вземания
към „ Ню Геймс“ АД /н./
ОТМЕНЯ решение №1150 от 29.09.2024 г. по т.д.№ 2888 по описа за 2021 г. на
СГС, ТО VI-14 състав, поправено с Решение № 1314/03.10.2024 г. по т.д. № 2888/2021
г. на СГС, VI-14 състав в частта, с която е прекратено производството по иска на
синдика на „Ню Геймс“ АД (н) - Т. Н. против „Ню Геймс“ АД (н) и „И-Кард“ ООД по
чл. 645, ал. 4 ТЗ за прогласяване недействителността по отношение кредиторите на
„Ню Геймс“ АД (н) на изявлението за прихващане на „Ню Геймс“ АД, обективирано в
Протоколи за прихващане с дата 01.08.2020 г.; 31.10.2020 г..; 05.11.2020 г. и 04.12.2020
г. с негови насрещни вземания към „И-Кард“ ООД.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на „И-Кард“ ООД против
определението от 07.11.2023 г. на СГС по т.д. № 2888/2021 г. на СГС, VI-14 състав.
ВРЪЩА първоинстанционното дело за произнасяне по кумулативно
предявените искове с правно основание чл. 645, ал. 3 ТЗ и чл. 645, ал. 4 ТЗ от друг
състав на СГС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7