Р
Е Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 04.06.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 28-и състав, в закрито
заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛИЦА
ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
РАДОСТ
БОШНАКОВА
Разгледа докладваното от председателя в. гр. д. № 2365 по описа за 2020
г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното
производство е образувано по реда на чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК, по жалба /наименована „частна“/, с вх. № 2153/ 29.01.2020 г.,
подадена от длъжника „С.в.“ АД със седалище и адрес на управление ***, сграда 2
А, с ЕИК *******, срещу отказа на ЧСИ Р.М.с район на действие СГС, с рег. № 790
на КЧСИ, да прекрати образуваното пред нея изп. д. №
20197900402041. Съобразно изложените в жалбата оплаквания, отказът бил
незаконосъобразен, тъй като длъжникът е представил доказателства са пълно
погашение задължението към взискателя преди
образуването на изпълнителното дело, поради което не дължи плащане на каквито и
да е суми по него. Настоява за отмяната на отказа.
Взискателят П.Х.Б., с ЕГН **********,
чрез процесуалния си представител, е депозирал писмено становище, в което се е
противопоставил на основателността на подадената жалба с твърденията, че
представеното платежно нареждане не удостоверявало надлежно погашение на
задължението към взискателя, тъй като било извършено
от друг съдебен изпълнител, не било посочено името на дружеството – длъжник и
не било посочено основанието за плащане. Настоява жалбата да бъде оставена без
уважение.
От
писмените мотиви на съдебния изпълнител, приложени на основание чл. 436 ал. 3
от ГПК, се установява, че счита жалбата за неоснователна, тъй като не било
налице никое от основанията, визирани в чл. 433 ал. 1 от КТ за прекратяване на
изпълнителното производство. Настоява за оставянето и без уважение.
По
изпълнителното производство липсват доказателства относно датата на връчване на
отказа на ЧСИ на длъжника, поради което съдът намира, че жалбата е подадена в
срока по чл. 436 ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице и е насочено срещу
подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, същата е основателна, предвид следното:
Изп. д. № 2041/ 2019 г.
по описа на ЧСИ Р.М.е било образувано по подадена от П.Х.Б., чрез процесуалния
му представител, молба от 04.11.2019 г., ведно с изпълнителен лист от
24.07.2019 г., издаден по гр. д. № 71683/ 2015 г. по описа на СРС, по силата на
който „С.в.“ АД е била осъдена да заплати на взискателя
сумата от 325 лв., представляваща адвокатско възнаграждение и държавна такса по
възражение по чл. 423 от ГПК. На 13.11.2019 г. на длъжника е била изпратена
покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че дължи сумата от 738
лв., от която задължение по изпълнителния лист 325 лв., разноски за адвокат в
размер на 200 лв. и такси и разноски по изпълнението в размер на 213 лв.
На
14.11.2019 г. длъжникът депозирал молба, че не дължи изпълнение, тъй като е
изплатил изцяло задължението на взискателя преди
образуването на изпълнителното производство, за което е представил платежно
нареждане от 08.08.2019 г. и е претендирал
изпълнителното производство да бъде прекратено на основание чл. 433 ал. 1 т. 1
от ГПК. С поднадзорното постановление съдебният
изпълнител отказал прекратяване на изпълнителното производство с мотиви, че в
платежното нареждане е посочено възстановяване на суми по друго изпълнително
производство, а не издадения по гр. д. № 71683/ 2015 г. на СРС изпълнителен
лист.
От
изисканите служебно от съда преписи от изп. д. №
3359/ 2017 г. по описа на ЧСИ С.Х.става ясно, че същото е било образувано по
молба от „С.в.“ АД и приложен изпълнителен лист от 06.06.2017
г. по гр. д. № 71683/ 2015 г. по описа на СРС, по силата на който П.Х.Б. е бил
осъден да заплати на взискателя сумата от
1 635.92 лв., представляваща неизплатена сума за потребена
вода за периода от 24.02.2011 г. до 22.04.2013 г., ведно със законната лихва за
периода от 20.11.2015 г. до окончателното и изплащане; мораторна
лихва в размер на 279.32 лв. за периода от 26.03.2011 г. до 29.03.2013 г. и
338.30 лв. сторени по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение. На 28.03.2019 г. взискателят подал
молба за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433 ал. 1 т. 2 от ГПК, тъй като издадената по делото заповед за изпълнение е било обезсилена.
Изрично е посочено, че съдът е осъдил „С.в.“ АД да заплати на взискателя сума в размер на 325 лв., която взискателят е заявил ЧСИ да преведе на длъжника, вън от
възстановяване на сумите по изпълнителното дело, което е и сторено с преводно
нареждане от 08.08.2019 г.
Горните
доказателства са били приложени от длъжника по изпълнителното производство в
цялост и е могло да бъде съобразено, че именно сумата от 325 лв., за която взискателят се е снабдил с изпълнителен лист, му е била
преведена доброволно от длъжника преди образуване на изпълнителното
производство.
При
така изложените фактически данни настоящият състав на СГС намира, че са налице
основания за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433
ал. 1 т. 1 от ГПК. Сумата, предмет на изп. лист от
24.07.2019 г., издаден по гр. д. № 71683/ 2015 г. по описа на СРС, е била
преведена изцяло на взискателя, което се установява
от доказателствата по изп. д. № 3359/ 2017 г. по
описа на ЧСИ С.Х.. В този случай и предвид незаконосъобразното образуване на
изпълнителното производство от взискателя при
превратно упражняване на процесуални права, длъжникът не дължи плащане на
сумата от 325 лв. по изпълнителния лист и разноските на взискателя,
нито таксите и разноските към ЧСИ, които следва и по правилото на чл. 79 ал. 1
т. 1 от ГПК да останат в тежест на взискателя.
При
тези съображения съдът счита, че отказът на съдебният изпълнител да прекрати
изпълнителното производство е незаконосъобразен, поради което следва да бъде
отменен, а делото – върнато ЧСИ за прекратяването му на основание чл. 433 ал. 1
т. 1 от ГПК, доколкото съдът не разполага с правомощията да изземе функциите на
съдебния изпълнител за това.
Предвид
изложеното и на основание чл. 437 от ГПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА
постановление от 31.12.2019 г. на ЧСИ Р.М.с район на действие СГС, с рег. № 790
на КЧСИ, с което е отхвърлено искането на длъжника „С.в.“ АД със седалище и
адрес на управление ***, сграда 2 А, с ЕИК *******, да прекрати образуваното
пред нея изп. д. № 20197900402041, на основание чл.
433 ал. 1 т. 1 от ГПК.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.