МОТИВИ към присъда №15/26.01.2010 г. по НОХД №3515/2009 г. по описа на
Пловдивски окръжен съд
Срещу подсъдимия А.Б.И. *** е внесено
обвинение за извършено престъпление по чл.354а, ал.2, т.4 във вр. с ал.1, във
вр. с чл. 29, ал.1, б. А и б. Б от НК, за това, че на *** г. в гр. П., при
условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан с влязла в сила присъда
за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, и след като е бил
осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от
общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено
по чл.66 от НК, без надлежно разрешително е държал с цел разпространение
наркотично вещество – високорисково наркотично вещество хероин с общо нето
тегло 0,2361 грама
с активен компонент 21 тегловни процента диацетилморфин на стойност 15,34 лева
при единична цена за грам 65 лева и хероин с общо нето тегло 0,5491 грама с активен
компонент 7 тегловни процента диацетилморфин на стойност 27,45 лева при
единична цена за грам 50 лева, всичко на обща стойност от 42,79 лева по цени на
наркотичните вещества, пласирани на улицата, определени с ПМС № 23 от
29.01.1998 година.
Подсъдимият призна
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като
производството по делото се проведе по реда на глава ХХVІІ от НПК.
Представителят на Окръжна прокуратура –
П. поддържа обвинението при същата правна квалификация и фактите, описани в
обвинителния акт. Излага съображения, че обвинението е доказано по безспорен и
несъмнен начин, като деянието е осъществено при условията на опасен рецидив.
Счита, че наказанието лишаване от свобода следва да се определи при условията
на чл. 55, ал.1 от НК, но да е близо до минималния предвиден от закона размер
за този вид престъпление, тъй като предходните осъждания не са осъществили
целите на наказанието. Същото да се изтърпи при първоначален строг режим в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Следва да се наложи и
кумулативно предвиденото наказание глоба. Да се приспадне времето, през което
подсъдимият е бил задържан. Веществените доказателства – предмет на
престъплението – да се отнемат в полза на държавата, а личната карта да се
върне на собственика. Парите да послужат за обезпечение на глобата. Подсъдимият
да бъде осъден да заплати и направените по делото разноски.
Адв. Т. – служебен защитник на подс. И.
излага съображения, че наказанието следва да бъде под минимума, като се отчете,
че се касае за минимално количество наркотично вещество, на минимална стойност.
Същото да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от
открит тип. Моли да не се налага наказанието глоба. Иззетите пари не са на
подсъдимия.
Подс. И. поддържа изложеното от
защитника си и иска определяне на по – малко наказание.
П. окръжен съд, след като обсъди
приложените по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съобразно
и със становищата на страните, в съответствие с разпоредбата на чл. 373, ал.3
от НПК прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
А.Б.И. е роден на *** *** и живее в същия град. Той е българин, български
гражданин. Баща му е починал, а майка му е пенсионерка. Израснал е с родителите
си. Майка му сключила втори брак, от който има прероден брат. С основно
образование е, завършено през 1969
г. в град П. в училище „М. Г.”. Отслужил е военната си
служба в поделение в град С. през 1973 – 75 г. Не е женен, но има четири деца. До
задържането си е работил. ЕГН **********.
Подс.
И. е осъждан както следва:
С присъда №49/29.04.1986 г. по
НОХД №35/86 г. на ПОС, влязла в сила на 14.05.1986 г., е наложено наказание лишаване
от свобода, което да се изтърпи при първоначален общ режим.
С присъда от 22.05.1989 г. по
НОХД №490/88 г. по описа на ПРС, влязла в сила на 10.01.1990 г., за извършено през
месец февруари 1982 г.
престъпление по чл. 262 във вр. с чл. 261, ал.1 във вр. с чл. 210, ал.1, т.2 от НК, е наложено наказание от една година лишаване от свобода, което да се
изтърпи при първоначален общ режим. Приспаднато е и предварителното задържане.
С присъда №63/14.06.1999 г. по
НОХД №72/98 г. по описа на ПОС, влязла в сила на 26.11.99 г., за извършено през
месец януари 1997 г.
престъпление по чл. 354а, ал.2, б.А във вр. с ал.1 от НК е наложено наказание
от пет години лишаване от свобода и глоба в размер на 90000 лв.; за извършено
престъпление по чл.354а, ал.1 от НК е наложено наказание от три години лишаване
от свобода и глоба в размер на 40000 лв. На основание чл. 23, ал.1 от НК е
наложено едно общо най – тежко наказание от пет години лишаване от свобода и
глоба в размер на 90000 лв. Приспаднато е и предварителното задържане. Наказанието
лишаване от свобода е изтърпяно на 14.01.2003 г.
С определение №29/15.05.2006 г.
по НОХД №842/2005 г. по описа на ПОС, влязло в сила на същата дата, за
извършено на 13.07.2004 г. престъпление по чл. 354а, ал.1, пр.3 от НК, е
наложено наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода, което да се
изтърпи при първоначален общ режим. Приспаднато е и предварителното задържане. Наказанието
е изтърпяно на 17.11.2006 г.
Въпреки осъжданията, подс. И.,
известен с прякора Е., продължавал с противоправната си дейност, като бил
известен по линия „Наркотици” на VІ РУ на МВР П.
На 22.10.2009 г. в същото РУ се
получила оперативна информация, че лице от ромски произход с прякор Е.
разпространява наркотични вещества, поставени в цветни хартиени пакетчета,
както и амфетамин. Елми държал наркотика в апартамента, който обитавал в град П.
- на ул. П. №, ет. – десен апартамент. При поискване /поръчване/ на наркотици,
Е. взимал наркотика от апартамента и го носел до близката ул. Л., до
павилионите срещу бензиностанция „Х. Г.”, където продавал наркотика на
наркотично зависимите лица.
В резултат на проведените оперативни
мероприятия, подсъдимият е забелязан да стои на тротоара на ул. Л. в кв. С. Там
е задържан и заедно със служители на VІ РУ отишли в обитавания от него
апартамент № на ул. П. №, ет. Подсъдимият отключил апартамента с намиращия се у
него ключ.
Св. А. и другите служители от VІ
РУ влезли вътре и забелязали в стаята срещу входната врата на леглото да спи
лице от женски пол от български произход. Същата е установена като Е.А.П. ***.
При проведената беседа със св. П.
същата заявила, че е наркотично зависима и след като е употребила предоставения
ú от А.И. хероин е заспала в дома му. Казала, че от около месец идва и
си купува хероин от подс. И., който предоставял жилището си на нея и на други
наркозависими лица, за да се дрогират вътре на спокойствие.
Извършено е претърсване и изземване
по реда на НПК в жилището, обитавано от И. ***, като са намерени и иззети:
отворен хартиен лист с кафяво прахообразно вещество върху него; лист със следи
от кафеникаво прахообразно вещество; затворен хартиен лист, съдържащ кафеникаво
прахообразно вещество; един брой жълто пластмасово яйце с два броя сини на цвят
найлонови торбички, съдържащи бяло прахообразно вещество; кафяв хартиен лист
тип „писмо” /затворен/, съдържащ бяло прахообразно вещество; един брой стъкло с
огледална повърхност с триъгълна неправилна форма с размери 15х10 см; четири
броя найлонови торбички, слепени в единия край, съдържащи твърдо кафяво
вещество; електронна везна. От черно мъжко яке на закачалката в коридора е
иззето един брой хартиено пакетче тип „писмо” от цветна хартия, съдържащо
кафяво прахообразно вещество. От терасата на апартамента са иззети четири броя
завързани найлонови торби, съдържащи кафяво прахообразно вещество.
На подс. И. е извършен и обиск и
изземване по реда на НПК, като са иззети намерените у него два броя мобилни
апарати „Нокия”, както и немалка парична сума.
Протоколите за извършените
процесуално – следствени действия са одобрени от съдия при ПОС.
Според експертна справка №788 и
протокол за химическа експертиза №917, общото тегло на намереното прахообразно
вещество хероин е 0.7852 г,
от които 0.2361 г
с активен компонент 21 тегловни % диацетилморфин, изразходван при изследването,
и 0.5491 г
с активен компонент 7 тегловни % диацетилморфин, от който останалите след изследването
0.3627 г
са изпратени на Агенция „Митници” в С.
Хероинът е включен в Приложение
№1 към чл.3, ал.2 от ЗКВНВП като вещество с висока степен на риск, забранено за
употреба.
Съгласно ПМС №23/29.01.1998 г. за
определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството,
стойността на намереното у подсъдимия количество наркотик е общо 42.79 лв.
В хода на досъдебното
производство в качеството на свидетели са разпитани Е.П. и И.К., които
заявяват, че са купували хероин от подс. И. в апартамента на посочения адрес,
употребявали са го и са заспивали, като това е ставало 2 – 3 пъти седмично.
От тези показания се установява,
че наркотика, който подс. И. е държал в апартамента си без надлежно
разрешително, е бил с цел разпространение. С оглед и на съдебното му минало деянието
е квалифицирано от ОП П. като такова по чл. 354а, ал.2, т.4 от НК, като
извършено при условията на опасен рецидив.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от обясненията на подс. И., както и
от приобщените по реда на чл. 373, ал.1 от НПК показания на свидетелите А., К.
и П., за последните две – и пред съдия от ПОС, от приложените писмени
доказателства – заповед за задържане на лице /л.7/, експертни справки /л.29,
л.57 и л.48 от досъдебното производство/, протокол за претърсване и изземване
/л.41 от досъдебното производство/, одобрен от съдия от ПОС, протокол за обиск и
изземване от подс. И. /л.40 от досъдебното производство/, одобрен от съдия при
ПОС, приемателно – предавателни протоколи /л.62, л.86 от ДП и л.36 и 44 от
съд.следствие/, разписки /л.63, л.66 от ДП/, писмо за изтърпени наказания
/л.65/, писмо до ЦМУ за предаване на наркотичното вещество /л.77/ характеристична
справка /л.83/, справка съдимост /л.81 от досъдебното производство/ и с
приложени бюлетини за съдимост – л.20 и сл. от съдебното следствие, писма от
Сектор „ПП” ОД МВР П., ТД НАП П., АВ ТЗ СВ П. /л.28 и сл. от съдебното
следствие/, от приложените по делото като веществени доказателства вещи, иззети
при извършените претърсване и изземване и личния обиск, от заключението на
химическата експертиза /л.31/.
Съдът
възприема и кредитира в присъдата си депозираното заключение на химическата експертиза
като изготвено обстойно, с необходимите професионални знания и опит в
съответната област, съответстващи на приложените по делото писмени и гласни
доказателства. Същото не е оспорено и от страните.
В НК след отмяната на чл.
93, т.16 няма легална дефиниция на това, кои вещества са наркотични. Ето защо
намират приложение разпоредбите на ЗКВНВП. В §1, т.11 от същия закон е
посочено, че наркотично вещество означава всяко упойващо и психотропно
вещество, включено в приложения № 1, 2 и 3 на този закон. Наркотично вещество е
и всяко друго природно и синтетично вещество, включено в посочените приложения,
което може да предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или
депресивно въздействие върху централната нервна система, предизвиква халюцинации
или нарушения на двигателната функция, мисловната дейност, поведението,
възприятията и настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия
организъм.
Хероинът
има наркотично действие, няма легална употреба, пазар и производство и е поставен
под контрол /забрана/, като е включен в Приложение №1 към чл.3, ал.2 от посочения
закон сред веществата с висока степен на риск за общественото здраве, забранени
за употреба в хуманната и ветеринарната медицина, поради вредния ефект от
злоупотребата с тях. Съгласно Постановление № 23 от 29.01.1998 г. на МС за
определяне на цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството,
стойността на 1 г
хероин при съдържание на активен компонент от 16 до 30%, пласиран на улицата, е
65 лв., като по отношение на инкриминираното количество с нето тегло 0.2361 грама е 15.34
лв., а на 1 г
хероин при съдържание на активен компонент от 0 до 15% е 50 лв., като по
отношение на инкриминираното количество от 0.5491 г е 27.45 лв., или
общо 42.79 лв.
Съдът възприема и кредитира в присъдата
си събраните свидетелски показания и обясненията на подсъдимия като обективно, логично
и последователно пресъздаващи фактите от значение за предмета на доказване, кореспондиращи
както помежду си, така и с останалите събрани и приложени по делото писмени и
веществени доказателства.
В хода на досъдебното производство /разпит
от 23.10.2009 г. – л.15 от ДП/ подсъдимият е отричал каквато и да е причастност
към наркотичните вещества, намерени в апартамента. Твърдял е, че нищо от намереното
там не е негово. Според настоящият състав обаче, признанието в съдебно
заседание на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, в
които е посочена и целта, се подкрепя от събраните по делото доказателства –
свидетелските показания, а и от същите обяснения, в които заявява, че не е
наркозависим. Съответства и на изложеното, че от няколко месеца ползва
апартамента. Ето защо съдът прие, че подсъдимият е държал наркотичното вещество
с цел разпространение.
Спрямо подсъдимия е повдигнато
обвинение за това, да е извършил
деянието след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 от НК, като деянието е квалифицирано от ОП П.
като опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, буква Б от НК. Според настоящия
състав единственото осъждане, което квалифицира деянието – предмет на
настоящето производство като извършено при условията на опасен рецидив, е това
по НОХД №842/2005 г., но не и осъждането по НОХД №72/98 г. на ПОС. Последното е
изтърпяно на 14.01.2003 г., като до момента на извършване на деянието по
настоящето дело са изминали повече от пет години. Съгласно чл. 30, ал.1 от НК
това осъждане не може да се вземе предвид при определяне на правната
квалификация. Ето защо подс. И. бе признат за невинен и оправдан за това, деянието,
за което е обвинен, да е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла
на чл. 29, ал.1, б. Б от НК.
При така установената по категоричен и
несъмнен начин фактическа обстановка по делото съдът прие, че подс. И. е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна съставомерните
признаци на престъплението по чл. 354а, ал.2, т.4 във вр. с ал.1 във вр. чл. 29
ал.1 б. А от НК за това, че на *** г. в гр. П., при условията на опасен рецидив
– след като е бил осъждан с влязла в сила присъда за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл.66 от НК, без надлежно разрешително е държал с цел
разпространение наркотично вещество – високорисково наркотично вещество хероин
с общо нето тегло 0,2361
грама с активен компонент 21 тегловни процента
диацетилморфин на стойност 15,34 лева при единична цена за грам 65 лева и
хероин с общо нето тегло 0,5491
грама с активен компонент 7 тегловни процента
диацетилморфин на стойност 27,45 лева при единична цена за грам 50 лева, всичко
на обща стойност от 42,79 лева по цени на наркотичните вещества, пласирани на
улицата, определени с ПМС № 23 от 29.01.1998 година.
Безспорно е установено в случая
авторството на подсъдимия по отношение на деянието – предмет на производството.
От обективна страна престъплението е насочено
срещу обществените отношения, свързани със здравето на населението, чрез
действия – държане /упражняване на фактическа власт/ върху хероин, който
съгласно Приложение №1 към чл.3 ал.2 от ЗКВНВП е наркотично вещество с висока
степен на риск за общественото здраве. Подсъдимият е осъществил това
изпълнително деяние в нарушение на установения ред и без надлежно разрешение за
инкриминираното действие. Нещо повече –
държейки това наркотично вещество, той е имал за цел разпространяването му на
трети лица – част от наркотичното вещество е било разфасовано и подготвено за
продажбата на наркотично зависими – намерени са и пакетчета тип „писмо”.
Деянието
е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал.1, б.а от НК. Подсъдимият е осъждан, като значение за правната квалификация има
осъждането по НОХД №842/2005 г. на ПОС, с което е наложено наказание в размер
на две години и шест месеца лишаване от свобода, което е изтърпяно реално на
17.11.2006 г. От изтърпяването не са изминали пет години.
От субективна страна престъплението е извършено
с пряк умисъл, с целени и настъпили обществено - опасни последици. Подсъдимият
е съзнавал, че държането на инкриминираното наркотично вещество е забранено от
закона при липсата на съответно разрешение, както и това, че продажбата на
такова вещество също не може да се осъществява без разрешение, но въпреки това е
осъществил изпълнителното деяние на вмененото му във вина престъпление.
С оглед установената правна
квалификация на деянието, степента на обществена опасност на същото, личността
на подсъдимия и за постигане на целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК,
както и с оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал.2 от НК, съдът при определяне
на наказанието следва да приложи разпоредбата на чл.58а във вр. с чл.55 ал.1
т.1 от НК. Като единствено смекчаващо вината обстоятелство съдът прие малкото
количество наркотично вещество, което е и на ниска стойност. Отегчаващи
отговорността обстоятелства са предишните осъждания, които не са включени в правната
квалификация.
При определяне размера на наказанието
настоящият състав отчете, че се касае се за деяние с висока степен на
обществена опасност, а и не може да се приеме, че личността на подсъдимия е с
ниска такава.
Ето защо най – справедливо е да се
наложи наказание от три години лишаване от свобода и глоба в размер на 10000
лв.
За да определи наказанието в този
размер, настоящият състав отчете, че до момента на подсъдимия два пъти са
налагани наказания лишаване от свобода за придобиване и държане на наркотични
вещества и прекурсори, които са изтърпени и реално.
Съдът наложи и кумулативно предвиденото
наказание глоба, тъй като, въпреки данните по делото, че подсъдимият не
притежава на свое име недвижими имоти или МПС, то той получава доходи от
разпространението на наркотичните вещества. Именно и с оглед на имотното
състояние се наложи глоба в посочения размер, който също е под минимално
предвидения за този вид престъпление.
Не може да се приеме безрезервно
твърдението, че парите, намерени у подсъдимия /или поне част от тях/ са на сина
му. В протокола за обиск и изземване /л.40/ И. изрично е посочил, че парите са
негови. С оглед на това, че е безработен и не посочва достоверен източник на
доходи /в обвинителния акт е посочено, че работи в строителството, при снемане
на самоличността в досъдебното производство – че е безработен, а пред настоящия
състав – че работи на сергия/, настоящия състав прие, че средствата са
придобити в резултат от извършеното престъпление.
По отношение начина на изтърпяване на
определеното наказание лишаване от свобода съдът счита, че с оглед
осъществяване целите на индивидуалната и генералната превенция, подсъдимият
следва да изтърпи реално наложеното му наказание, още повече, че не са налице и
предпоставките на чл. 66, ал.1 от НК. Съгласно чл.61 т.2 във вр. с чл.60 ал.1
от ЗИНЗС това следва да стане при първоначален строг режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл. 59, ал.1, т.1 и ал.2
от НК бе приспаднато времето от 22.10.2009 г. до влизане на присъдата в сила,
през което подсъдимият е с взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”,
респективно – задържан във връзка с воденото наказателно производство, при изпълнение
на наказанието лишаване от свобода, като един ден задържане се зачита за един
ден лишаване от свобода.
На
основание чл. 301, ал.1 т.11 от НПК съдът се произнесе и относно веществените
доказателства, които според настоящия състав попадат под различен режим.
На
основание чл.354а ал.6 от НК наркотичните вещества, останали след изследването
при изготвяне на експертизата, изпратени за съхранение в ЦМУ, отдел МРР-НОП, се
отнеха в полза на Държавата.
На
основание чл.354а ал.6 от НК веществените доказателства, които са подпомогнали
извършването на престъплението или са придобити в резултат от него, а именно мобилен
телефон Нокия 6300 с IMEI № 356960018734579 със
сиво-черен панел с 1 брой карта Глобул Б-конект, 1 брой мобилен телефон Нокия с
IMEI № 351957036290761 с карта Глобул Б-конект, 2 броя банкноти
от по 100 лева, 6 броя банкноти от по 50 лева, 1 брой банкнота от 10 лева, 2
броя банкноти от по 5 лева и 5 броя банкноти от по 2 лева, се отнеха в полза на
Държавата. Съдът прие, че са средство за извършване на престъплението. Същите
са придобити от продажба на наркотични вещества, респективно – служат за
закупуване на такива, а мобилните апарати подпомагат дейността по
разпространение.
Веществените
доказателства, собственост на подсъдимия, които не се явяват средство или
предмет на престъплението - 1 брой мъжко черно кожено яке и 1 брой бял метален
ключ, съдът постанови след влизане на присъдата в сила да му се върнат, а вещественото
доказателство - лична карта на името на М.М.К. с ЕГН: **********, с № *** след
влизане на присъдата в сила да се върне на същия.
За
част от веществените доказателства – 12 броя хартиени листчета от пакетчета тип
„писмо”, 1 брой електронна везна, найлонче, съдържащо 4 броя зелени найлонови торбички
с тъмнокафяво вещество, огледало с неправилна форма, счупено на две парчета,
жълто пластмасово яйце с два броя сини найлонови торбички, найлоново пликче с
размери 10х13 сантиметра, 7 броя найлонови торбички, листове от списание, се
прие, че са вещи без стойност, като се постанови след влизане на присъдата в
сила да се унищожат.
Причините за извършване на
престъплението са незачитане на законовите разпоредби и установения в страната
правов ред, както и желанието на подсъдимия да набави средства, за да задоволи
собствените си потребности, макар и по забранен от закона начин, резултат на
слабите му морално - волеви задръжки.
С оглед постановената осъдителна
присъда и на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия И. да заплати направените по делото разноски в размер на 130
лв.
Мотивиран от изложените съображения,
съдът постанови присъдата.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: