№ 43
гр. Разград, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Атанас Д. Христов
Петър М. Милев
при участието на секретаря Небенур Р. Хасан
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20223300500041 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 17, ал. 5 от Закона за
защита от домашното насилие (ЗЗДН).
С Решение № 11 от 10.01.2022 г. постановено по гражданско дело №
20213330102558 по описа за 2021 година на РС - Разград, съдът е постановил
следното:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. В. Г., ЕГН********** с
адрес в гр.Шумен, ул.И. №5 вх.Б ет.6 ап.38 и в гр.Разград ул.Варшава №13
против М. ЕМ. АНГ., ЕГН********** с адрес гр.Шумен ул.В.П. №9 вх.Б ет.1
ап.22 за постановяване на мерки за защита по ЗЗДН по повод извършени
спрямо молителката на 24.11.2021г, 28.11.2021, 29.11.2021г., 30.11.2021 г,
01.12.2021, 02.12.2021 г., 04.12.2021 г и 08.12.2021 г. в гр.Шумен актове на
ДОМАШНО НАСИЛИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА М. В. Г., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на М. ЕМ. АНГ.,
ЕГН********** сумата 840,00 /осемстотин и четиридесет/ лева за
заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М. В. Г., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Районен съд – Разград сумата от 25,00 /двадесет и пет/ лева дължима
държавна такса.
Недоволен от това решение, останал жалбоподателят – М. В. Г., която
го обжалва, чрез пълномощника си адвокат С.В. от АК - Варна. Намира
1
решението за изцяло неправилно, необосновано и постановено при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Прави искане
решението да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което
молбата по ЗЗДН да бъде изцяло уважена. Излага подробни съображения.
В срока по чл. 17, ал.4 ЗЗД, насрещната по жалбата страна – М. ЕМ.
АНГ., чрез пълномощника си адвокат Б.Б. от АК – Шумен, депозира отговор
на жалбата. Намира същата за неоснователна и моли решението да бъде
оставено в сила. Излага подробни съображения. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
въззивницата се явява лично и с пълномощника си С.В. от АК - Варна.
Поддържат въззивната жалба и излагат подробни съображения, претендира
разноски и прави възражение по см. на чл. 78, ал.5 ГПК. Пълномощникът е
представил по делото и подробна писмена защита.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
въззиваемият М. ЕМ. АНГ. страна не се явява. Явява се пълномощникът
адвокат Б.Б. от АК – Шумен. Същият поддържа отговора на въззивната
жалба. Моли за оставяне в сила на решението на районния съд. Претендира
разноски.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Разградският окръжен съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от
молителя в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от
обжалването на решението, с което е оставена без уважение молбата за
защита по ЗЗДН, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по
силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим
съдебен акт. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба
е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК, приложима в настоящото
производство по силата на препращащата разпоредба на § 1 от
Заключителните разпоредби на ЗЗДН, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Решението е и допустимо в обжалваната му част, тъй като са били налице
положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на
молбата за защита, а съдът се е произнесъл именно по молбата с която е бил
сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
2
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по
молба на въззивницата срещу въззиваемата страна – за защита от домашно
насилие, подробно описано в молбата.
Ответникът е оспорил твърденията в молбата за осъществено
домашно насилие.
С обжалваното решение, съдът е оставил без уважение молбата по чл.
8, т. 1 от ЗЗДН, като неоснователна и не е издал заповед за защита.
Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводи,
прие за установено следното:
В първоинстанционното производство са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите: М. Г. – майка на молителката, Г.
А.а – майка на ответника и Ж.С. – без родство със страните. От показанията
на тези свидетели не се установява да е осъществен акт на насилие на
процесните дати от страна на въззиваемия спрямо въззивницата. От
показанията им се установяват влошените отношения на страните, както и
липсата на взаимно уважение, но не и конкретен акт на твърдяното домашно
насилие.
Приетите в първоинстанционното производство писмени
доказателства също не установяват осъществен акт на домашно насилие
спрямо молителката на релевантните за спора дати.
Съобразно с така установената фактическа обстановка, въззивният
съд достигна до следните правни изводи:
Първоинстанционното решение е правилно.
Според легалното определение на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно
насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени
спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Възраженията във въззивната жалба касаят необоснованост на
решението, поради неправилна преценка на събраните доказателства от
първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на
доказателствата по делото.
Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводите
на страните, споделя установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка и направените правни изводи въз основа на доказателствата по
делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи и
препраща към мотивите на обжалваното решение (чл. 272 от ГПК).
Верни са изводите на районния съд, че в случая се касае за влошаване
на отношенията между страните с оглед неразбирателството им.
3
Настоящият въззивен съдебен състав изложи мотиви за събраните в
първоинстанционното производство доказателства, които не могат да
обосноват извод за основателност на молбата за защита по отношение на
процесните дати.
Подаването на сигнали до компетентните органи, не обосновава извод
за осъществено пълно доказване на тяхната достоверност. Молителката и
въззивница по настоящото производство, не е доказала твърдението си с
доказателствените средства по чл. 13 от ЗЗДН. Видно от обжалвания съдебен
акт, районният съд е изложил мотивите си, като е обсъдил доказателствата,
които е счел за относими към спора.
Като допълнение към изложените мотиви следва да се посочи, че в
доказателствена тежест на молителката, по арг. от чл. 154, ал. 1 от ГПК, е да
установи твърдения акт на насилие, а от съвкупната преценка на
доказателства по делото не може да се обоснове извод, че на сочените дати
въззиваемия е осъществил акт на насилие спрямо въззивницата. Недоказаните
факти са неосъществени за съда факти, поради което и страната, която твърди
фактите следва да понесе неблагоприятните последици – оставяне без
уважение на молбата за защита по ЗЗДН.
Неоснователни са наведените доводи в жалбата, че
първоинстанционният съд не се е съобразил с всички ангажирани
доказателства. Въззивницата не е доказала по безспорен начин твърденията си
за извършен акт на домашно насилие от страна на въззиваемия на процеснити
дати.
Постановеното решение е съобразено с всички ангажирани и
относими към спора доказателства.
Настоящия съдебен състав намира, че в хода на първоинстанционото
производство не са допуснати сочените във въззивната жалба процесуални
нарушения, включително и при произнасянето по доказателствените искания.
Първоинстанционният съд е събрал всички допустими необходими и
относими доказателства и е изяснил изцяло делото от фактическа страна.
Възражения във въззивната жалба са неоснователни, а въззивният съд
не установи да е допуснато нарушение на императивна материалноправна
норма при постановяване на обжалваното първоинстанционно решение.
При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от
двете инстанции правни изводи, решението следва да се остави в сила на
основание чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН, като правилно и законосъобразно.
Относно заповедта за незабавна защита по реда на чл. 18 ЗЗДН.
Действително в хода на първоинстанционното производство е била
издадена заповед за незабавна защита по реда на чл. 18 ЗЗДН. Тази заповед
обаче се издава в закрито заседание на съда, без участието на страните и само
въз основа на твърденията в подадената молба, преценени от съда като
съдържащи данни за съответната опасност по чл. 18, ал. 1 ЗЗДН. Целта й е да
4
предостави временна, но незабавна защита, и да бъдат избегнати възможните
опасности за молителите през времетраенето на делото до окончателното му
решаване. Издаването на заповед по чл. 18 ЗЗДН няма обвързващо действие
за решаващия съдебен състав, доколкото в хода на разгърналия се
състезателен процес е напълно възможно събраните доказателства да оборят
твърденията в подадената молба. Затова и изрично чл. 19 ЗЗДН определя
действието й до издаването на заповедта за защита или до отказа за такава.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е правилно
и законосъобразно и следва да се остави в сила. С влизането му в сила
заповедта за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН престава да действа
(арг. от чл. 19 от ЗЗДН). Така и Решение № 261754 от 16.03.2021 г. на СГС по
в. гр. д. № 5763/2020г. и Решение № 260777 от 8.02.2021 г. на СГС по в. гр. д.
№ 6899/2020г.
Относно присъдените разноски от първоинстанционния съд.
Когато се обжалва решението по съществото на спора, то може да се
обжалва и в частта му за разноските. Вж. Определение № 799 от 19.12.2014 г.
на ВКС по ч. т. д. № 2098/2014 г., II т. о., ТК.
Жалбоподателят намира, че неоснователно първоинстанционния съд
не е уважил възражението му прекомерност на заплатеното от ответната
страната възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.5 ГПК.
Действително, първоинстанционния съд неправилно е приел, че в
случая се прилага чл. 6 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и че размера на заплатеното
адвокатско възнаграждение от ответника е към минималния. Въпреки това,
настоящия състав споделя извода на първата инстанция, за неоснователност
на направеното от молителката възражение по чл. 78, ал.5 ГПК. Съгласно чл.
22 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения: „За процесуално представителство, защита и съдействие в
производства по Закона за домашното насилие минималното
възнаграждение е 400 лв.“.
Тъй като се касае до адвокатска услуга с ДДС, който възлиза на 20 %,
минималният размер на адвокатското възнаграждение с ДДС е 400 лв. + 80 лв.
или общо 480 лв. Именно това е минималният размер на адвокатското
възнаграждение по цитираната Наредба № 1/2004 г. Вж. и Определение № 19
от 8.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 610/2021 г., I г. о., ГК.
Заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е в размер на
840 лв. с включен ДДС, т.е. със 360 лв. над горепосочения минимален размер.
Настоящия съдебен състав намира, че размерът на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение не е прекомерно завишен съобразно
действителната фактическа и правна сложност на делото и извършените от
пълномощника процесуални действия.
По разноските във въззивното производство съдът приема
следното:
5
С оглед изхода на спора в настоящата инстанция на въззивницата не
следва да бъдат присъждани разноски.
С оглед изхода на спора, на осн. чл. 78, ал.3 вр. чл. 81, вр. чл. 273
ГПК, в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените
разноски във въззивното производство за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 720 лв. с включен ДДС. Съдът намира, че
размерът на заплатеното от въззиваемата стана адвокатско възнаграждение не
е прекомерно завишен съобразно действителната фактическа и правна
сложност на делото и извършените от пълномощника процесуални действия.
Ето защо, възражението по чл. 78, ал.5 ГПК направено от въззивницата се
явява неоснователно.
По държавната такса.
При този изход на спора и при условията на чл. 18, ал. 1 във вр. с чл.
16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и
във връзка с чл. 11, ал. 3 и чл. 17, ал. 2 ЗЗДН въззивницата следва да се осъди
за дължимата по делото държавна такса в размер на 12.50 лева.
Относно държавната такса за служебно издаване на изпълнителен
лист:
Съгласно чл. 405, ал.5 ГПК: „За присъдени суми в полза на
държавата съдът издава служебно изпълнителен лист”.
Съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс: „По молба за издаване
на изпълнителен лист, както и в случаите на служебно издаване на
такъв, се събира такса 5 лв.”
Ето защо, на основание чл. 405, ал. 5 ГПК във вр. чл. 11 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс, въззивницата следва да бъде осъдена да заплати и сумата
от 5 лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно
обжалване (арг. от чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН).
Така мотивиран, съдът, на осн. чл. 17, ал.5 ЗЗДН,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 11 от 10.01.2022 г. постановено по
гражданско дело № 20213330102558 по описа за 2021 година на РС - Разград.
ОСЪЖДА М. В. Г., ЕГН ********** с адрес в гр.Шумен, ул. И. №5
вх.Б ет.6 ап.38 и в гр. Разград, ул. Варшава № 13 ДА ЗАПЛАТИ на М. ЕМ.
АНГ., ЕГН **********, с адрес гр. Шумен, бул. В.П. № 9, вх. Б, ет.1, ап.22,
сумата 720,00 /седемстотин и двадесет/ лева за заплатено адвокатско
възнаграждение във въззивното производство, на осн. чл. 78, ал.3 вр. чл. 81,
6
вр. чл. 273 ГПК.
ОСТАВЯ без уважение искането на М. В. Г., ЕГН **********, с адрес
в гр. Шумен, ул. И. № 5, вх.Б, ет.6, ап.38 и в гр. Разград ул. Варшава № 13 за
присъждане на разноски за въззивното производство, като неоснователно, на
осн. чл. 78, ал.3 вр. чл. 81, вр. чл. 273 ГПК.
ОСЪЖДА М. В. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. Шумен, ул.И. №5,
вх.Б, ет.6, ап.38 и в гр.Разград ул. Варшава № 13, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Разград, следните
суми:
12.50 лв. /дванадесет лева и петдесет стотинки/ представляваща
дължима държавна такса за възиввната жалба, на осн. чл. 18, ал. 1 във
вр. с чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК и във връзка с чл. 11, ал. 3 и чл. 17, ал. 2 ЗЗДН,
5.00 лв. /пет лева/ представляваща държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист, чл. 405, ал. 5 ГПК във вр. чл.
11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодек.
УКАЗВА на Районно управление на Министерството на вътрешните
работи – гр. Шумен и Районно управление на Министерството на вътрешните
работи – гр. Разград, че Заповед за незабавна защита № 30 от 10.12.2021г.
издадена на основание чл. 18, ал. 1 ЗЗДН по Гражданско дело №
20213330102558 по описа за 2021 на Районен съд – Разград, въз основа на
Определение № 1135 от 10.12.2021г. по Гражданско дело № 2 0213330102558
по описа за 2021 на Районен съд – Разград, ПРЕСТАВА ДА ДЕЙСТВА с
влизането в сила на настоящото решение, по арг. от чл. 19 от ЗЗДН.
Препис от решението да се връчи незабавно за сведение на РУ на
МВР – Шумен и на РУ на МВР – Разград включително и по факс/електронна
поща.
Решението е окончателно, на осн. 17, ал.6 от Закона за защита от
домашното насилие.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7