№ 940
гр. Пловдив, 12.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501024 по описа за 2022 година
Производство по чл.274 и сл.от ГПК. Постъпила е частна жалба от адв. К.К.
от АК-Пловдив срещу определение № 2756/15.03.2022 г. по гр.д.№ 7586/2021
на ПРС, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за
завишаване на определеното с решението по делото адвокатско
възнаграждение, присъдено на осн.чл.38, ал.2 ЗА, със сумата от още 360 лв. В
жалбата се излага несъгласие със съображенията на първоинстанционния съд
за определяне на възнаграждението съобразно материалния интерес по
делото, чийто размер се определя от сбора на цената на всики обективно
съединени искове. Поддържа се становището, че съгласно нормата на чл.7,
ал.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
се дължи хонорар по всеки отделен обективно съединен иск.
В отговор на частната жалба насрещната страна „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД мотивира становище за неоснователност на жалбата.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и прецени
данните по делото, намира за установено следното: Частната жалба е
подадена от легитимирано лице, в законоустановения по чл. 275, ал. 1 от ГПК
едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Предмет на първоинстанционното производство е била претенция с правно
1
основание чл.55, ал.1 ЗЗД- за връщане на недължимо платени по
недействителен договор за кредит суми, посочени поотделно като
възнаградителна лихва в размер на 20 лв. неустойка в размер от 50 лв.
Впоследствие с оглед на представената от ответника справка за извършени
плащания, от които се установява, че платената възнаградителна лихва е
134,50 лв., а платената неустойка е 685,36 лв. е поискано и допуснато от съда
увеличение на размерите на предявените искове до така посочените в
справката. С постановеното решение районният съд е уважил изцяло
претенциите. В хода на производството ищецът е бил представляван
безплатно от адв.К.К. в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. С решението
съдът е присъдил възнаграждение на адвоката в размер на 360 лв. с ДДС,
изчислен на осн.чл.7, ал.2, т.1 от НМРАВ съобразно материалния интерес по
делото.
С молба , подадена в срока за обжалване на решението, адв.К., позовавайки
се нормата на чл.2, ал.5 от НМРАВ, е поискала изменение на решението в
частта за разноските по реда на чл.248 ГПК, като бъде увеличено присъденото
й възнаграждение със сумата от още 360 лв. до пълния размер от 720 лв.,
поискан с приложение списък по чл.80 ГПК. Първоинстанционният съд е
постановил обжалваното определение, с което е оставил без уважение
искането. Извършил е корективно тълкуване на разпоредбата на чл.2, ал.5 от
Наредбата и е приел, че в хипотеза на обективно съединяване на искове
материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове, а не с
цената на всеки от исковете поотделно. Позовал се е на съдебна практика в
този смисъл, обективирана в Определение № 29/20.01.2020 г. по ч.т.д.№ 2982/
2019 г. на ВКС, ІІ т.о., ТК.
Определението е правилно като краен резултат. В случая не се касае за
обективно съединени искове. Претендира се връщане на недължимо платени
суми на общо за тях основание –поради недействителност на договора за
кредит на специалното основание чл.22 ЗПК, независимо от посочването им
поотделно с исковата молба според клаузите в договора. Поради това нормата
на чл.2, ал.5 от НМРАВ е неприложима. Във всяко отделно производство
следва да се вземат предвид – характерът на исковете – оценяеми/неоценяеми,
обусловеността им, свързаността на фактическите състави за установяване на
отделните вземания, характера на съединяването на исковете – субективно и
обективно, поради което и разпоредбата на чл. 2, ал. 5 да се тълкува във
2
връзка с чл. 7 от Наредбата. В случая е реализирана защита по отношения на
една страна, за претенции, чиито фактически състави са свързани, а
предметът на доказване не предполага коренно разнопосочни действия.
Дължимото адвокатско възнаграждение за представителството, осъществено
по реда на чл. 38 от ЗА, следва да се определи въз основа на общия размер на
сумата, чиято недължимост се претендира. Следователно при претендирана
обща сума по-малка от 1000 лв., минималния размер на адвокатското
възнаграждение правилно е определен на осн.чл.7, ал.2, т.1 от цитираната
Наредба. Цитираното от жалбоподателя Определение № 262 от 1.08.2018 г.
на ВКС по гр. д. № 3381/2017 г., III г. о., ГК касае случай на съединяване на
искове, с които са предявени различни по характер претенции, касаещи
имуществени и неимуществени вреди и не е относимо към настоящия случай.
Предвид гореизложеното молбата за изменение на решението в частта за
разноски е неоснователна и правилно е била оставена без уважение от
първоинстанционния съд, поради и което обжалваното в този смисъл
определение следва да се потвърди, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2756/15.03.2022 г. по гр.д.№ 7586/2021 на
ПРС, с което е оставено без уважение молба с вх. № 13783/21.02.2022 г. от
Адвокатско дружество „Гърбев“, БУРСТАТ *********, чрез адв. К.К.,
пълномощник на ищеца по делото, с искане за изменение на постановеното по
делото Решение № 510/16.02.2022 г., постановено по настоящото гр.д. №
7586/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, VI гр.с. в частта за разноските.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3