Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 15.06.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II въззивен граждански състав, в публично заседание на шестнадесети
май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ СПАРТАНСКА
2. Мл. с. ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
при секретаря Дафинка
Борисова, като разгледа докладваното от мл. съдия Николаева в.гр.д. №263 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК
С Решение №262 от 23.02.2018г., постановено по гр.д. №7310/2017г. по
описа на Районен съд – П., съдът е осъдил на основание чл.327 ал.1 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД вр. чл.67, ал.1 от ЗДДС „******”
ЕООД, гр.П. да заплати на „******” ЕООД, гр.П., сумата от
19 435,20лв., представляваща неизплатен данък добавена стойност/ДДС/ във
връзка с извършена през 2014год. покупко-продажба на зърно - пшеница реколта 2014год., за който
дължим и незаплатен от ответника ДДС са издадени фактури, както следва: №***., с дължим по
същата ДДС 18123,84лв. и фактура № ***., с дължим по същата ДДС 1311,36лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 18.09.2017год. до
окончателното изплащане на сумата, като
за разликата до претендираната сума 21 268лв./или за претендирания ДДС в
размер 1832,80лв./, допълнително начислен с фактура №***. е отхвърлил иска,
като неоснователен и недоказан.
Осъдил е на основание чл.78, ал.1, вр. ал.3 от ГПК
„******” ЕООД, гр.П. да заплати на „******” ЕООД, гр.П. разноски по
делото съразмерно уважената част
на иска и по компенсация – в размер 3767,43лв.
Срещу
решението, в частта му, с която е уважен предявеният иск, е депозирана въззивна
жалба от адв. Г.Г., в качеството й на пълномощник на „******“ЕООД. Със същата
са наведени доводи, че атакуваният съдебен акт в обжалваната му част е
неправилен, незаконосъобразен и постановен при нарушение на процесуалния и
материалния закон. Посочено е, че търговските отношения между страните по
процесните доставки на зърно били обективирани в издадени през 2014г. фактури,
стойността, по които била изцяло заплатена от купувача, както и че уговорената
между страните продажна цена включвала и ДДС. Позовава се на разпоредбата на
чл.67, ал.2 от ДДС, съгласно която, когато при договаряне на доставката не е изрично
посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в
договорената цена. Посочва се, че обстоятелството, че едва в последствие след
извършена проверка от органите по приходите и съставен на ищеца ревизионен акт
дружеството било анулирало първоначално издадените фактури и било съставило
нови, с посочена в тях друга стойност на сделките, не водело до промяна в
условията на доставките, за които страните били постигнали съгласие и не обвързвала
насрещната страна. Наведен е довод, че създадените по реда на чл.116, ал.4 от ЗДДС протоколи били подписани от лице, което не разполагало с представителна
власт да извършва такова действие, поради което нямало как да ангажират
отговорността на ответника. Посочено е, че предвид обекта на осъществените доставки
– зърно, в процесния случай приложим бил принципът за обратно начисляване на
ДДС, при който дължимият се данък добавена стойност следвало да бъде начислен
от получателя по доставката, а не от доставчика. Поради това и тъй като към
датата на издаване на процесните фактури през 2015г. получателят и доставчикът
са били регистрирани по ДДС лица, незаконосъобразно фактурите били издадени с
начислен в тях ДДС от доставчика. Иска се решението да бъде отменено в
обжалваната му част като предявените искове бъдат отхвърлени, както и в полза
на въззивника да бъдат присъдени направените от него разноски.
Препис от
въззивната жалба е връчен на насрещната страна – „******“ЕООД, гр.П., което в
законоустановения срок чрез процесуалния си представител – адв. О.Б. е
депозирало писмен отговор по нея. Наведени са доводи, че първоинстанционното
решение в обжалваната му част е правилно и постановено в съответствие със
закона и доказателствата по делото, които били обсъдени подробно - по отделно и
в съвкупност. Изложени са съображения за неправилност на доводите във
въззивната жалба, тъй като въпреки, че по отношение на процесните доставки с
предмет – зърно била приложима разпоредбата на чл.163а от ЗДДС за обратно
начисляване на ДДС, от така въведения принцип можели да се ползват само лица
регистрирани по ДДС, какъвто в процесния случай не бил получателят по сделките
към момента на осъществяване на доставките. Посочено е, че първоначално
издадените фактури били с посочена в тях цена без ДДС, при условията на обратно
начисляване на ДДС, тъй като въззиваемото дружество било подведено от
получателя, че същият вече е регистрирано по ДДС лице. След установяване от
органите по приходите, че към момента на осъществяване на доставките
регистрацията не е била налице, първоначално издадените фактури били сторнирани
и били издадени нови, при които в съответствие със закона ДДС било начислено от
доставчика. Навежда се довод, че при липса на регистрация по ДДС данъкът е
следвало да бъде начислен и внесен в бюджета от продавача, който е следвало да
го получи от получателя по сделката - „******“ЕООД. Дължимият се по процесните
доставки ДДС бил внесен в бюджета от въззиваемото дружество, но не бил заплатен
от получателя по тях, което водело до извод за основателност на предявената
искова претенция за заплащане на тази част от продажната цена. Иска се
решението в обжалваната му част, с която исковата претенция е уважена, да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
П.ски окръжен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, намира следното:
Районен съд – П.
е бил сезиран с иск с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ, вр. чл.79 от ЗЗД,
вр. чл.67, ал.1,2 от ЗЗД за заплащане на неизплатена част от продажната цена по
сключени между страните сделки по покупко-продажба на зърно, представляваща
дължимо от купувача ДДС.
Решението е
атакувано в осъдителната му част, а в останалата му част, с която една от
исковите претенции е отхвърлена – за заплащане на сума в размер на 1832 лв.,
представляваща претендирания ДДС по Фактура №***. за доставка на 31600кг.
зърно, решението е влязло в сила - като необжалвано от страните.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. При проверката
относно правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд е ограничен
от релевираните в жалбата доводи.
Обжалваното
решение, с което РС-П. се е произнесъл по същество по предявената искова
претенция, е валидно и допустимо.
Разгледано по
същество в атакуваната му част, съобразно наведените с въззивната жалба доводи,
решението се явява правилно и законосъобразно.
Фактическата
обстановка по делото е правилно установена от първоинстанционния съд, след
пълен и законосъобразен доказателствен анализ, поради което въззивният съд препраща
към мотивите на обжалваното решение в тази им част по реда на чл.272 ГПК.
От
доказателствата по делото безспорно се установява, че между страните са били
сключени договори за покупко-продажба на зърно – пшеница, реколта 2014г., като
са били осъществени няколко доставки, продавач по които е ищцовото дружество „******“ЕООД,
гр.П., а купувач – ответника „******“ЕООД, както следва:
- доставка на 26920 кг. зърно на 25.07.2014г.;
- доставка на
312 480 кг. зърно на 28.07.2014г.;
- доставка на
31600 кг. зърно на 12.08.2014г.
Не е спорно
между страните по делото обстоятелството, че така осъществените доставки са
били обектвирани в издадени от продавача „******“ ЕООД, гр.П. фактури, както
следва: Фактура №***. за 26920кг. зърно на стойност 7806.80 лв.; Фактура №***.
за 350000кг. зърно на стойност 101500лв. и кредитно известие към нея №***. за
37520кг. на стойност 10880.80 лв.; Фактура №***. за 31600кг. зърно на стойност
9164,00лв.
Като писмено
доказателство по делото е представен договор за покупко-продажба на зърно от
05.08.2014г. Установява се обаче, че същият касае последната осъществената
доставка на 31,600т. зърно, обективирана във Фактура №***., по отношение на
която доставка решението на първоинстанционния съд е влязло в сила, като
необжалвано от страните, поради което не следва да бъде обсъждано от въззивния
съд.
Като доказателство
за търговските отношения между страните е било представено и копие на Договор
за покупко-продажба на зърно от 25.07.2014г., но доколкото страната, която го е
представила – ищеца по делото, изрично е заявила, че няма да се ползва от него,
правилно първоинстанционният съд е изключил същия от доказателствения материал
и не е обосновал фактическите си констатации с този документ.
Видно от
горепосочените фактури е, че като продажна цена в тях е посочена 0,29 лв. на килограм
пшеница, както и че фактурите са без начислен ДДС и като основание за това е
посочено обратно начисляване по чл.163а, ал.2 от ЗДДС.
Не е спорно
между страните по делото и се установява от заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-икономическа експертиза, че стоката по горепосочените
фактури е била доставена, а стойността им, в общ размер на 401107.20лв. е била
изцяло заплатена от ответника – купувач по сделките по банков път.
Не е спорно
между страните по делото и обстоятелството, че ответникът „******“ЕООД е регистрирано
по ДДС лице, считано от 28.08.2014год.
Установено от
доказателствата по делото е обстоятелството, че през 2015г. на ищеца „******“ЕООД
е била извършена данъчна ревизия, в хода на която органите по приходите са
приели, че същият неправилно не е начислил на получателя по доставките в
посочените по-горе фактури ДДС и не е внесъл същия в републиканския бюджет, за
което обстоятелство му бил съставен ревизионен акт.
Установено е,
че след извършването на проверката и съставянето на ревизионния акт, посочените
по-горе фактури и кредитно известие, касаещи процесните доставки, са били анулирани
със съответните протоколи по чл.116,
ал.4 от ЗДДС. Вместо анулираните фактури са били издадени нови фактури и
кредитно известие, а именно представените с исковата молба: Фактура №***. за
доставката на 350000кг. на стойност 121 800лв. с ДДС, Кредитно известие №***.
на стойност 13 056,96 лв. с ДДС; Фактура №***. за доставката на 31600кг.
зърно на стойност 10 996,80 лв. с ДДС и Фактура №***. за доставката на 26920кг.
зърно на стойност 9368,16 лв. с ДДС. Видно е, че стойността на всяка една от
анулираните фактури е посочена като данъчна основа, върху която е начислен ДДС,
в новоиздадените такива.
Установява се,
че както анулираните, така и процесните фактури и протоколите за анулиране, са подписани от ответника „******“ЕООД, чрез
представител – лицето П. П.. Учредената представителна власт на същото лице е
удостоверена с представено по делото пълномощно от управителя на дружеството.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза е
установено, че в счетоводството на ответника са осчетоводени само първоначално
издадените фактури, а не и процесните, издадени във връзка с извършената на
ищеца проверка от органите по приходите.
От заключението
на вещото лице по допуснатата допълнителна съдебно-икономическа експертиза е
установено, че ищецът е включил в дневника си за продажби процесните фактури и
кредитно известие с №***, ***, *** и ***, всички от дата ***., като общата сума
на ДДС за внясяне по тях е в размер на 21 091,62 лв., а след приспадане на
данъчния кредит – сума в размер на 8049,71лв., която е била внесена от ищеца по
сметка на Републиканския бюджет с платежно нареждане от 19.08.2015г.
Установява се
от представените от ответника Фактура №***., ведно с Протокол по чл.117, ал.2
от ЗДДС №***. към нея и Фактура №***., ведно с Протокол по чл.117, ал.2 от ЗДДС
№***. към нея, че след регистрацията на „******“ЕООД по ЗДДС, търговските
отношения между страните са продължили при условията на обратно начисляване на
ДДС, като данъкът е бил начисляван от получателя по доставките със съставянето
на съответните счетоводни документи – протоколи по чл.117, ал.2 от ЗДДС.
Не е спорно
между страните по делото обстоятелството, че ответникът „******“ЕООД не е
заплатил претендираните суми, представляващи ДДС по процесните фактури.
Спорно между
страните по делото, както пред първоинстанционния, така и пред въззивният съд,
е обстоятелството дължи ли ответникът, в качеството му на получател по
доставките, начисления му с процесните фактури ДДС върху стойността на първоначално
издадените и впоследствие анулирани такива или със заплащане на сумите по последните,
същият е погасил задължението си към продавача за заплащане на продажната цена.
Въззивният съд
намира, че с оглед установеното от фактическа страна, правните изводи на
първоинстанционния съд за дължимост на претендираните суми, предмет на
обжалваната част от решението, е правилен и законосъобразен.
Безспорно
установено от доказателствата по делото е, че предметът на процесните доставки –
пшеница, е сред изрично посочените стоки, включени в Приложение №2 към глава
деветнадесета „а“ от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл.163а, ал.2 от ЗДДС,
данъкът за доставките на стоки и услуги, изрично посочени в Приложение №2, е
изискуем от получателя – регистрирано по ЗДДС лице, независимо дали доставчикът
е данъчно задължено или данъчно незадължено лице.
С
оглед на цитираната разпоредба, по отношение на процесните доставки е приложим
т.нар. принцип на „обратно начисляване на ДДС“, въведен за определени стоки и
услуги с цел избягване на данъчни измами. Режимът на обратно начисляване на
ДДС е такъв метод, при които данъкът не е изискуем съобразно общите правила на
ЗДДС от доставчика на стоката или услугата, а се начислява от неговия
получател, чрез издаването на протокол по чл. 117 ал.2 от ЗДДС.
Специфично изискване на така
въведената от законодателя мярка е получаателят на доставката да бъде лице регистрирано по ЗДДС. Ако
получателят не е лице, регистрирано по ЗДДС, то тогава приложим е общият ред за
облагане, при който данъкът е изискуем от доставчика.
В процесния случай от
доказателствата по делото е безспорно установено, че към момента на
осъществяване на процесните доставки, през периода 25.07.2014г. – 12.08.2014г.,
получателят по тях – ответникът „******“ЕООД не е бил регистрирано по ЗДДС
лице, доколкото се установява, че регистрацията на дружеството по този закон
датира от 28.08.2014г.
Предвид на това, по
отношение на процесните доставки предвиденото с разпоредбата на чл.163а ЗДДС
обратно начисляване на ДДС – от получателя, е било неприложимо, тъй като не е
бил налице един от елементите на фактическия състав на тази норма, а именно – получателят
по доставките да е регистрирано по ЗДДС лице. По отношение на тези доставки
приложим е бил общият принцип за начисляване на ДДС, при който данъкът е
изискуем от доставчика, който следва да го начисли на получателя.
С
оглед на изложеното, първоначално издадените от ищцовото дружество фактури, с
които ДДС по процесните доставки не е бил начислен на получателя по тях, поради обратно начисляване по
чл.163а, ал.2 от ЗДДС, както е вписано във фактурите, се явяват погрешно
съставени и законосъобразно, на основание чл.116 от ЗДДС, са били
анулирани от ищеца. Съгласни чл.116, ал.2 от ЗДДС за погрешно съставени
документи се смятат и издадените фактури и известия към тях, в които не е
начислен данък, въпреки че е следвало да бъде начислен.
Неоснователен
е наведеният с въззивната жалба довод, че процесните фактури, касаещи същите
доставки, обективирани в анулираните такива, са незаконосъобразно издадени, тъй
като към датата на издаването им през 2015г. получателят и доставчикът са били
регистрирани по ДДС лица, предвид на което е следвало да бъде приложена
разпоредбата на чл.163а от ЗДДС. Меродавен с оглед преценката за приложимостта
на принципа за обратно начисляване на ДДС е моментът на осъществяване на
процесните доставки. Това е така, тъй като съобразно разпоредбата на чл.25, ал.6 ЗДДС данъкът става изискуем и за
регистрираното лице възниква задължение да го начисли на датата на възникване
на данъчното събитие, което съобразно ал.1 и 3 на същата разпоредба,
представлява доставката на съответната стока или услуга и настъпва от момента
на прехвърляне на собствеността върху стоката, респективно от момента на
извършване на услугата.
Предвид на
изложеното, ответното дружество, в качеството му на получател на съответната
стока, нерегистриран по ЗДДС към момента на настъпване на данъчното събитие, е
следвало да заплати на доставчика ДДС върху стойността на закупената стока,
като последният е бил задължен да му го начисли и да го внесе в републиканския
бюджет. В обратната хипотеза, при приложимост на разпоредбата на чл.163а ЗДДС,
ответникът е следвало да си самоначисли изиксуемия данък и сам да го внесе в
бюджета със съставянето на съответния протокол за това.
С оглед на
посочените доводи, дължимостта от ответното дружество на ДДС върху стойността
на закупената от него стока е безспорно, но доколкото в случая е бил приложим
общият принцип за облагане с ДДС, данъкът е следвало да бъде платен на
доставчика заедно със стойността на закупената стока.
Спорно по
делото е обстоятелството дали уговорената между страните продажна цена от 290
лв. на килограм (0,29 лв. /тон), посочена в анулираните и в процесните фактури,
включва, както стойността на стоката, така
и ДДС върху нея.
Настоящият
съдебен състав споделя изложените от първоинстанционния съд доводи, че посочената
продажна цена по отношение на доставките, предмет на обжалваната част от
решението, не включва ДДС.
Споделят
се изложените от РС-П. съображения, че макар и представеният по делото договор
от 25.07.2014г., в който изрично е посочена цена в размер на 290лв./тон без
включен ДДС, да е изключен от доказателствения материал по делото, такъв извод
следва от съвкупната оценка на всички приобщени по делото писмени
доказателства, във връзка с които следва да бъде тълкувана волята на страните
по отношение на процесните доставки.
Видно е от първоначално съставените и
впоследствие анулирани фактури, които не са оспорени от ответника по делото, че
в същите изрично е посочено основание за неначисляване на ДДС – обратно
начисляване на ДДС по чл.163а, ал.2. Предвид на това не може да бъде споделен
доводът, че посочената във фактурите единична цена е с включен ДДС. При
тълкуване на волята на страните във връзка с така съставените документи следва
изводът, че ищецът не е начислил на ответника данък върху стойността на
стоките, позовавайки се именно на принципа на обратно начисляване на ДДС, без
да е имал представа, че получателят не е регистрирано по закона лице, за което
е следвало да извърши надлежна проверка. Видно е, че волята на страните е била
купувачът да заплати на продавача стойността на стоката без ДДС, като си
самоначисли ДДС върху нея и на основание чл.163а от ЗДДС го внесе в бюджета.
Както е посочил първоинстанционният съд в мотивите на атакуваното решение,
фактурите са били подписани от лице с надлежно учредена представителна власт и
подписът за получател не е бил оспорен от ответника, от което следва изводът,
че същият е бил съгласен и е приел, условията по сделките, обективирани в така
съставените документи.
В подкрепа
на този извод са и представените от процесуалния представител на ответника
Фактура №***., ведно с Протокол по чл.117, ал.2 от ЗДДС №***. към нея и Фактура
№***., ведно с Протокол по чл.117, ал.2 от ЗДДС №***. към нея, касаещи
последващи търговски правоотношения между страните по покупко-продажба на
пшеница за период след процесния и след регистрацията на ответното дружество по
ЗДДС. Видно от тези фактури, в тях е посочена същата единична цена на кг. зърно
– 0,29 лв., която е без включен ДДС, като във фактурите отново е посочена като
основание за неначисляване на ДДС разпоредбата на чл.163а, ал.2 ЗДДС. Установява
се от съставените протоколи по чл.117, ал.2 от ЗДДС, че с тях ответникът –
получател по доставките, си е самоначислил ДДС върху стойността на получените
от него стоки, като данъчната основа по всеки един от двата протокола е
стойността на съответната фактура – представляваща продажна цена без ДДС.
Предвид на
изложеното, неоснователни са наведените с въззивната жалба доводи за
приложимост в процесния случай на разпоредбата на чл.67, ал.2 от ДДС, съгласно
която, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се
дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена. Поради
горепосочените доводи, от вписаното във фактурите, обективиращи процесните
доставки, както и от съвкупната оценка на останалите доакзателства по делото
относно продължилите търговски отношения между страните по сделки със същия
предмет, следва изводът, че действителната воля на страните е била именно
покупко-продажба на пшеница на цена 0,29 лв./кг. без ДДС.
Поради
изложеното и тъй като ответното дружество е заплатило само стойността на
стоките без ДДС, но не и начисления му такъв с процесните фактури, исковата
претенция се явява основателна и като такава правилно е била уважена от
първоинстанционния съд по отношение на доставките, предмет на обжалваната част
от решението.
Не може да бъде
споделен и изложеният с въззивната жалба довод, че претендираните суми са
недължими, поради това, че създадените по реда на чл.116, ал.4 от ЗДДС
протоколи за анулиране на фактурите са подписани от лице, което не разполага с
представителна власт да извършва такова действие от името на ответника. Протоколите
за анулиране на погрешно съставените фактури не представляват юридически факт,
от който да възниква задължението на ответника, в качеството му на получател по
сделките, да заплати съответния ДДС върху стойността на стоката. Същото се
поражда от факта на безспорно установените от доказателствата по делото
осъществени доставки – по силата на закона, съобразно разпоредбите на ЗДДС.
Създаването на процесните фактури след анулиране на погрешно съставените такива
не представлява изменение на условията по сделките, което да изисква съгласието
на насрещната страна по тях, а единствено обективира спазването на разпоредбите
на ЗДДС за изготвянето на съответните данъчни документи за осъществената доставка.
В допълнение към изложеното, както вече бе посочено, същото лице – П.П. е
подписало и първоначално съставените фактури, които не са били оспорени от страните,
а по делото е представено и пълномощно, с което му е учредена представителна
власт.
Поради
гореизложените мотиви, решението на РС-П. в обжалваната му част, се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Предвид липсата на претендирани разноски от въззиваемото
дружество „******“ ЕООД, гр.П., такива не следва да бъдат присъждани на
основание чл.78, ал.3 ГПК с оглед изхода на правния спор пред въззивния съд.
Мотивиран от горното, П.ски
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№262 от 23.02.2018г., постановено по гр.д. №7310/2017г. по описа на Районен съд
– П., в
обжалваната му част, с която съдът е осъдил на основание чл.327 ал.1 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД вр. чл.67, ал.1 от ЗДДС „******”
ЕООД, гр.П. да заплати на „******” ЕООД, гр.П., сумата от
19 435,20лв., представляваща неизплатен ДДС, начислен с Фактура №***. - 18123,84лв.
и с Фактура № ***. - 1311,36лв., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба - 18.09.2017год. до окончателното изплащане на сумата, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
В останалата му част, първоинстанционното
решение, е влязло в сила, като необжалвано от страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.