Решение по дело №195/2019 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 49
Дата: 15 юли 2019 г. (в сила от 15 юли 2019 г.)
Съдия: Агнеса Борисова Ставарова
Дело: 20191400600195
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е №...

 

гр. Враца, 15.07.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на шести юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: АГНЕСА СТАВАРОВА

                             ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ВЪЛЧЕВА

                            МЛ.СЪДИЯ: ИВАН НИКИФОРСКИ       

 

при участието на секретаря Галина Емилова и на прокурора Асен Пашански, след като изслуша докладваното от съдия А.Ставарова ВНОХД № 195 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.318 и сл. от НПК.

С присъда №11 от 18.02.2019г. постановена по НОХД №1133/2018г. състав на РС Враца е признал подсъдимия Ц.П.С. за виновен в това, че на 27.06.2018 г. в гр.Враца, около 20,45 часа, в ж.к."***" на ул."***" до блок № 20 е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка "Опел Кадет" с рег. № ВР *** АН, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 2,61 на хиляда, установено по надлежния ред с Протокол за извършена химическа експертиза № 113/28.06.2018 год. на БНТЛ при ОД на МВР-Враца, след като е осъден с влязла в сила присъда за извършено деяние по чл.343  "б", ал.1 от НК съгласно определение за одобряване на споразумение по НОХД № 927/2016 год. на РС Видин, в законна сила от 25.08.2016 год. - поради което и на основание - чл.343"б" ал.2 във вр. ал.1 и във вр. с чл.54 от НК му е наложил наказание в размер на три години и два месеца "лишаване от свобода", което наказание следва да изтърпи при първоначален режим "строг", съгласно чл.57 ал.1 т.2 б."б" от ЗИНЗС /Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража/, както и "Глоба" в размер на 1 200.00 лв. /хиляда и двеста лева/ в полза на Държавата.

В тежест на подс. Ц.С. са възложени направените по делото разноски-39.30 лв. по сметка на ОД на МВР Враца, както и сумата в размер на 20 лв. по сметка на РС Враца.

Производството пред ОС Враца е образувано по жалба на адв. А.К.,защитник на подс.Ц.С.. В жалбата се сочи несъгласие с мотивите към обжалваната присъда,която счита за неправилна и незаконосъобразна, несъобразена с доказателствата по делото. Искането до въззивния съд е за отмяна на осъдителната за подсъдимия присъда и постановяване на нова- оправдателна. Отправя се и алтернативно искане за намаляване размера на наказанията или отмяна на кумулативното наказание глоба, поради финансови затруднения на осъденото лице.

В съдебно заседание подс. С. се явява лично и със сл. защитник А.К. ***, назначена от въззивния състав на основание      чл.94,т.9 НПК. Поддържа се, че по делото са депозирани две жалби една основна и една в допълнение, в които излага доводи и съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановената първоинстанционна присъда. Искането е да бъде отменена обжалваната присъда и вместо нея да бъде постановена друга, с която подс.С. да бъде оправдан. В условията на алтернативност се пледира изменение на присъдата, като бъде намален размера на определеното наказание лишаване от свобода и въззивния съд да не наложи кумулативно предвиденото наказание глоба.

Участващият в производството прокурор от ОП Враца, заема становище жалбата да бъде оставена без уважение, като неоснователна и  първоинстанционната присъда по НОХД 1133/2018г. да бъде потвърдена. Поддържа се, че в мотивите на първоинстанционния съд подробно е аргументирано, защо не се дава вяра на обясненията на подсъдимия в частта, в която твърди, че не е управлявал МПС. Видно от събраните доказателства, че са налице двама свидетели очевидци, които са видели, че той слиза от мястото на водача и се премества на съседното място. Излагат се доводи, че присъдата е правилна, обоснована и законосъобразна и се иска да бъде потвърдена в цялост.

В правото на в правото на лична защита и на последна дума подс. С. желае да бъде оправдан, с доводи,че не е карал той автомобила.

Врачанският окръжен съд, след като прецени изложените в жалбата доводи, становищата на страните изразени в съдебно заседание и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл. 314 НПК, намери следното:

Жалбата е допустима, като подадена от  лице  посочено в разпоредбата чл. 318, ал.1 НПК, в 15-дневния срок за обжалване и срещу акт подлежащ на инстанционен контрол.По същество е неоснователна.

Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени подробно и изчерпателно в мотивите на присъдата. При обсъждането на тези доказателства и във връзка с наведените доводи във възивната жалба на подсъдимия, както и в съдебно заседание от страните, въззивният съд не намери основания за промяна в установената по делото фактическа обстановка, която накратко е следната:

За времето от 19.00ч. на 27.06.2018 год., до 07.00ч. на 28.06.2018 год. св. Цветослав Бойков Божинов и св. Григор Милетиев Александров - служители на РУ-Враца, застъпили нощна смяна, като автопатрул "екип 213". Водач на служебния автомобил бил св.Г.А..

Към 20,45 ч. при обход в ж.к. "***", първо в района на новия "Парк ***" и след това по ул."***" до блок № 20, полицейския патрул последвал, настигнал и спрял за проверка движещ се лек автомобил, марка "Опел Кадет" с рег. № ВР *** АН, бял на цвят, управляван от подс. Ц.П.С. ***. Съмнението на служителите на РУ-Враца било, че водачът на моторното превозно средство е употребил алкохол и това ги мотивирало да призоват за съдействие екип на КАТ – Враца. Към тях се присъединил св.С.В.Н. – "младши автоконтрольор" в Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР-Враца. Установено било, че водачът подс.Ц.С. е неправоспособен, не притежава СУМПС, като същият не е носил в себе си и лична карта. Лекият автомобил "Опел Кадет" по данни от подсъдимия бил собственост на втория му баща. Пристигналият на мястото св.С.Н. извършил проба с техническо средство "Дрегер-Алкотест 7510" с фабр. № АRBN 0015 на подс.Цв. С., като уреда отчел концентрация на алкохол в кръвта 2,42 на хиляда.

В изпълнение на служебните си задължения, св.С.Н. съставил АУАН № 302361/27.06.2018 год. на подс. Ц.С., който бил подписан от него без възражения и му издал талон за медицинско изследване № 0031159, в който подс.Цв.С. посочил, че не приема показанията на техническото средство. След това подс. Ц.С. придружен от св.Г.А. отишли до апартамента в който живее първия в бл.122, където същия си взел личната карта, след което бил приведен до ЦСМП-Враца. В присъствието на дежурен лекар и св.Ц.Б., подс. Ц.С. доброволно предоставил кръвна проба за химически анализ. След това бил задържан за срок от 24 ч. в РУ-Враца.

Съгласно данните от заключението на химическата експертиза по Протокол № 113/28.06.2018 год. на БНТЛ при ОД на МВР – Враца, потвърдена от експерта и пред съда, концентрацията на алкохол в кръвта на подс. Ц.С. била 2,61 промила на хиляда. 

Установено е по делото, че подс. Ц.П.С. е осъждан, като по НОХД № 927/2016 год. по описа на РС Видин, е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство и с определение влязло в законна сила на 25.08.2016 год. му е наложено наказание в размер на четири месеца "лишаване от свобода", при първоначално "строг" режим на изтърпяване.

Приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка по спора, към която се присъединява и въззивният, е правилно установена и изведена от събраните доказателства, детайлно анализирани и внимателно преценени поотделно и в съвкупност.

Събраните по делото гласни и писмени доказателства са обсъдени внимателно от първостепенния съд в мотивите към присъдата съобразно предписанията на чл. 305, ал. 3 от НПК, като действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано превратно и същевременно точно е посочено на кои доказателства се дава вяра и в коя част, на кои такива не се вярва и защо, най-после на кои такива се градят направените изводи за съставомерността на деянието на подс. С., респективно за виновността му. Вътрешното убеждение на съда при постановяване на присъдата е изградено на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, като противоречивите данни в доказателствените източници са били подложени на сериозен и задълбочен анализ. Достоверността им е била преценена на базата на вътрешната им логичност, взаимната им обвързаност, съпоставка и кореспонденция.

Първостепенният съд е съпоставил гласните доказателствени средства - показанията на свидетелите Г.А., Ц.Б., С.Н., Н.Ц. и Ц.Ц.и обясненията на подсъдимия С., като не е дал вяра на обясненията на подс. Ц.П.С., в частта с която сочи, че не е управлявал МПС-то. В тази му част обясненията му се опровергават от показанията на св.Г.А. и св.Ц.Б., които са и непосредствени очевидци, и които по един категоричен начин заявяват, че са видели именно подсъдимият да управлява лекия автомобил. При извършените от съда очните ставки с подс.Ц.С., свидетелите отново открито заявяват, че подсъдимият е управлявал МПС-то, видели са го в движение, като водача бил сам, последвали са го и са го спрели. Св.С.Н. сочи, че при пробата с техническото средство подс.Ц.С. не е възразявал, че не е управлявал той автомобила, както не е  отразил или възразил, че не е управлявал МПС-то в съставения му акт № 302361/27.06.2018 год. Също и при даване на кръвна проба в ЦСМП-Враца и съставянето на протокола за медицинско изследване, подс. С. го е подписал и не е отразил или възразил, че не е управлявал МПС.Съседите на подсъдимия, свидетелите Надежда и Цветко Цветкови, сочат, че не им е известен този случай, при който подсъдимия да не е шофирал автомобила и на него да е съставен акта. По изложените съображения съдебния състав намира за неоснователни посочените от защитата на подс. С. доводи, че не е установено авторството на деянието и че друго лице, не подсъдимия е шофирал лекия автомобил.

Въз основа на анализираните доказателства и доказателствен материал, първостепенният съд правилно и законосъобразно е приел, че по несъмнен начин подсъдимият Ц.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което е предаден на съд, а именно такова по  чл. 343б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

Несъмнено е, че инкриминираното поведение на подсъдимия е общественоопасно, тъй като от обективна страна същият е осъществил състава на престъпление по  чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като управлявал МПС след употреба на алкохол над 0,5 промила, установена по предвидения в закона начин. Осъществен е и другият признак от обективна страна на деянието, а именно – подсъдимият е бил осъждан за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, т. е че е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила /с влязло в сила определение по споразумение по НОХД№ 927/2016 год. по описа на РС Видин влязло в сила на 25.08.2016 год./.

Въз основа на приетите за установени и напълно изяснени релевантни за спора факти първоинстанционния съд е направил положителен и законосъобразен правен извод за наличието на пряк умисъл в действията на подсъдимия, чрез които е осъществил формалното престъпление по  чл. 343б, ал. 2 от НК.

При формирания извод за виновността на подсъдимия в извършване на инкриминираното деяние, въззивната инстанция споделя съображенията на районния съд и по отношение на индивидуализацията на наказанието. Като отегчаващи отговорността обстоятелства са отчетени обремененото му съдебно минало с наличие на шест предходни осъждания, лоши характеристични данни,високото съдържание на алкохол в кръвта-2,61 промила и редицата административни нарушения по ЗДвП при наличието на факта, че е неправоспособен и няма валидно свидетелство за управление на МПС. Правилно е преценено, че по делото е налице смекчаващо отговорността обстоятелства, че подсъдимият е безработен. Следва да се вземе предвид и фактът, че наказанията на подсъдимия по предходните осъждания не са изиграли предвидената от наказателния закон нито поправителна и превъзпитателна функция, нито превантивна такава. Всичко гореизложено налага извод, че наложеното на подсъдимия наказание в размер на три години и два месеца "лишаване от свобода" е справедливо и законосъобразно определено по вид и размер. Правилно първоинстанционният съд е наложил и кумулативна предвиденото наказание "глоба" в размер на 1200 лева. По делото са налични данни, че подс. С. притежава движимо имущество-4 бр. леки автомобили и е предстоящ собственик на още 9 бр. автомобили, видно от справката с рег. №967000-14664/27.11.2018г. от Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Враца/л.28 от СП/.

Обосновано районният съд не е наложил кумулативно налаганото на осн. чл. 343г от НК наказание "лишаване от право да управлява МПС", тъй като подс. С. е неправоспособен водач на МПС и не притежава СУМПС.

Правилно и с оглед изхода на делото подсъдимият е осъден да плати и направените на основание чл. 189, ал. 3 НПК разноски по делото.

Имайки предвид горното и с оглед обстоятелството, че липсват основания за отмяна или изменение на постановената присъда в исканата насока, настоящата инстанция намира, че атакувания съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен, а жалбата следва да остане без уважение като неоснователна и недоказана.

Воден от горното и на основание чл. 338, вр.чл. 334, т. 6 НПК, Врачанският окръжен съд 

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 11/18.02.2019 год., постановена по НОХД № 1133/2018 год. по описа на РС Враца.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протест.

 

 

 

Председател:                   Членове: 1.              2.