Р Е Ш Е Н И Е
№............/….…..2018 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично съдебно
заседание, проведено на 11.04.2018 г., в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при секретаря С*** Р*** като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 17865/2017 г. по описа на
ВРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „Т.Б.А.Б.“ ЕАД срещу М.Б.Р. иск
с правно основание по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, с искане до съда да
постанови решение, с което да приеме за установено, че М.Б.Р., в качеството си
на кредитополучател по Договор за потребителски кредит № 70002***/16.02.2017
г., дължи изпълнение на парично задължение към „Т.Б.А.Б." ЕАД, в
качеството му на кредитор по същия договор, в общ размер на 6401,18 лв. -
неизплатена главница, ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на
заявлението по 410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението. В
условията на евентуалност, прави искане да бъде постановено решение, с което да
се осъди М.Б.Р., в качеството на кредитополучател по Договор за потребителски
кредит № 70002***/16.02.2017 г., да заплати на „Т.Б.А.Б." ЕАД, в
качеството му на кредитодател по същия договор, сумата в общ размер на 6401,18
лв. - неизплатена главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба се твърди, че ищецът е образувал ч.гр.дело № 1492/2017 г.
по описа на ВРС срещу длъжника М.Б.Р., като в законоустановения срок последният
подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Посочва се, че на 16.02.2017 г. „Т.Б.А.Б." ЕАД е сключило Договор за
потребителски кредит № 70002*** с ответника М.Б.Р.. На основание така сключения
договор ищецът предоставил сумата в размер на 6791 лв. Общото крайно задължение
по договора възлизало на 6791 лв., която сума била разсрочена на 36 погасителни
месечни вноски - 35 вноски в размер на 188,64 лв., ведно с последна
изравнителна в размер на 188,60 лв. Уговореният между страните лихвен процент,
с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент
бил в размер на 0 %. Така предоставената сума, кредитополучателят имал
задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща главница. Длъжникът
преустановил плащанията по договора, считано от 15.04.2017 г., за повече от три
месечни вноски, съгласно погасителния план към договора, а именно вноски с
падежи 15.04.2017 г., 15.05.2017 г. и 15.06.2017 г. Посочва, че в договора била
уредена автоматична предсрочната изискуемост върху непогасеното задължение на
клиента при неплащане на три поредни месечни вноски. Въпреки това обаче
ответникът бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Видно
било от обратната разписка за доставка на пратка R PS 1734 00F7H0 Z, че
пратката била получена на адреса. В конкретния случай предсрочната изискуемост
настъпила на 16.06.2017 г., поради неплащането на три поредни месечни вноски:
15.04.2017 г,; 15.05.2017 г.; 15.06.2017 г. След тази конкретна дата длъжникът
загубил възможността да погасява месечно и цялото вземане на кредитора от
6655,66 лв. станало незабавно и предсрочно изискуемо. Към дата на входиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК
(29.09.2017 г.), задължението на М.Б.Р. било в размер на 6655,66 лв. Отделно от
това ответникът дължал и обезщетение за забава, което към 11.09.2017 г. било в
размер на 125,52 лв. След входиране на заявлението били извършени частични
плащания в общ размер на 380 лв. Във връзка с посочените извършени частични
плащания и съгласно договорната разпоредба заложена в чл. 25.4. от Договор за
потребителски кредит № 70002*** и съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, след като били извършени частични плащания по договора, са погасени
обезщетението за забава и частично главницата.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, като взе предвид изложеното от страните и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установена следната фактическа обстановка:
Въз основа на подадено от ищеца на 29.09.2017 г. заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по образуваното ч.гр.д. № 14921/2017 г. по описа на Районен съд - Варна, с която е разпоредено длъжникът М.Б.Р. да заплати
на кредитора „Т.Б.А.Б.” ЕАД сумата от 6655.66лв.– главница по Договор за
потребителски кредит №70002***/16.02.2017г., сумата от 125.52лв.– обезщетение
за забава за периода от 15.04.2017г. до 11.09.2017г. – дата на изготвяне на
справката; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване заявлението в съда – 29.09.2017 г. до окончателното изплащане на
вземането, на основание чл. 410 от ГПК, както и направените разноски в
заповедното производство, от които: 135.62 лв. – държавна такса и 50 лв.–
юрисконсултско възнаграждение. Препис от
заповедта за изпълнение е връчен на длъжника на 05.10.2017 г., който на 17.10.2017 г. /в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК/ е подал
писмено възражение срещу същата. За възражението заявителят е уведомен на 30.10.2017 г. Настоящият иск за установяване
съществуването на вземането е предявен на 23.11.2017 г., тоест в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
От приложените по делото писмени доказателства
– договор за потребителски кредит, искане за кредит, искане за откриване на банкова сметка ***, се установява, че по повод на направено от М.Б.Р. писмено искане, на 16.02.2017 г., между страните,
е сключен Договор за потребителски кредит № 70002***. Страните договорили
размер на кредита от 6791 лв., със срок 15.03.2020 г. Съгласно чл. 7, ал. 2 от
Договора, сумата по кредита се превежда от кредитора по банковата сметка на потребителя
до три дни. Общото крайно задължение по Договора е посочено в размер на 6791
лв., която сума е разсрочена на 36 погасителни месечни вноски, в размер на
188,64 лв., ведно с последна изравнителна в размер на 188,60 лв. Уговореният
между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит,
изразен като годишен лихвен процент е в размер на 0 % (чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от
Договора).
От приложените по делото обратна разписка за доставка на пратка R PS 1734
00F7H0 Z и уведомление за настъпила предсрочна изискуемост, се установява, че
ищецът е изпратил уведомление, което е получено на адреса на ответника, посочен
в договора за банков кредит, от г-жа Русева.
В проведеното на 11.04.2018 г. открито съдебно заседание
ответникът М.Б.Р. изрази становище, че не оспорва дължимостта на сумата, както
по основание, така и по размер.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
От приетите по делото писмени доказателства
се установи, че
в полза на ищеца срещу ответника е издадена
заповед за изпълнение за сумата
от 6655.66лв. – главница
по Договор за потребителски
кредит № 70002***/16.02.2017 г., за сумата
от 125.52 лв.– обезщетение за забава
за периода от 15.04.2017г. до 11.09.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване заявлението
в съда – 29.09.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, срещу които е
подадено възражение,
както и че искът е предявен в законоустановения срок,
което обуславя допустимостта на производството и
правния интерес от воденето му за ищеца.
Предмет на установителния иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, представлява предявените чрез заявлението по чл. 410 от ГПК притезания, т. е. съдът е длъжен да се произнесе съобразно
заявения по чл. 410 от ГПК размер, вид и основание (фактически обстоятелства) на предявеното
материално право в заповедното производство, като исковете се считат за подадени от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение (арг. чл. 422,
ал. 1 от ГПК). Следователно, с този иск се цели да се установи дали оспореното в
заповедното производство вземане съществува, респ. дали е спорно, като при
уважаване на иска ще влезе в
сила заповедта за изпълнение.
В тежест на ищеца е било да установи наличието на
следните предпоставки (юридически факти): че между страните е сключен договор
за потребителски кредит, че на ответника е предоставена сумата по договора, че
размерът на задължението е платимо по посочените месечни вноски, както и че е
настъпил падежа на плащане на цялото задължение, в това число претендирания
размер на главницата и договорната лихва. При установяване на
посочените обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже своите възражения,
вкл. че е погасил задължения си по договора за кредит.
От събраните по делото писмени доказателства се установи,
че процесният договор за кредит е сключен между
страните. Не се спори по делото, че към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение ответникът е дължал на ищеца сумата от 6655.66 лв. –
главница,
и сумата от 125.52 лв. – обезщетение
за забава. След подаване на
заявлението ответникът извършил частични плащания в общ размер на 380 лв. и
така дължимата сума била 6401,18 лв. От изразеното в съдебното заседание
признание на ответника се установи, че същият не оспорва дължимостта на
процесната сума, както по размер, така и по основание. Съдът намира, че от събраните
по делото доказателства и предвид направеното признание, се установи, че сумата
от 6401,18 лв. се дължи от ответника, и следва да се приеме за доказан изцяло
предявения иск.
С оглед на уважаване на иска, ответникът следва да бъде
осъден да заплати и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 29.09.2017 г., до окончателното й заплащане.
С оглед на изхода на спора, в полза на ищеца следва да се
присъдят направени в заповедното и настоящото производство разноски. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: общо сумата от 185.62
лв., представляваща разноски в заповедното производство (135.62 лв. - д.т.; 50
лв. - възнаграждение за юрисконсулт, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК
във връзка с чл. 37 ЗПП във връзка с чл. 26 НЗПП), и общо сумата от 270.42 лв.
– разноски в настоящото производство (120.42 лв. - д.т., и 150 лв. - възнаграждение
за юрисконсулт, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 ЗПП
във връзка с чл. 25, ал. 1 НЗПП).
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че М.Б.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството си на
кредитополучател, дължи на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление:***, в качеството му на
кредитодател, сумата от 6401,18
лв., представляваща дължима
главница по Договор за потребителски
кредит № 70002***/16.02.2017 г.,
сключен между страните, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 29.09.2017 г. до окончателното изплащане, за
която сума е издадена Заповед № 8057/03.10.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.г.д. № 14921/2017 г. по описа на ВРС,
на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл.
79, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА М.Б.Р., ЕГН **********, да заплати на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК: ***, сумата от 185.62 лв., представляваща сторени съдебно-деловодни разноски по ч.гр.дело
№ 14921/2017 г. по описа на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА М.Б.Р., ЕГН **********,
да заплати на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК: ***, сумата от 270.42 лв., представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: