Р Е Ш Е Н И Е
№ 02.04.2020 г. гр.
*****
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско отделение
На пети март две
хиляди и двадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана
Ангелова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 13432 описа за 2019 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл.
„ХІІІ-та” от ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба, подадена
от А.Г.С., ЕГН ********** действаща със съгласието на своята майка и законен
представител Р.А.С., ЕГН ********** срещу Г.Е.С., ЕГН **********, с която се претендира увеличаване на присъдената в полза на ищцата с влязло в законна
сила Решение по гр.д. № 6558/2007год. по описа на ВРС издръжка, от
50 лева на 350 лева месечно, считано от датата на предявяване на исковата молба
в съда –23.08.2019г. до настъпване на законно основание за нейното изменение
или прекратяване, с падеж 10-то число на месеца, за който се дължи издръжката,
ведно със законната лихва от падежа на всяка просрочена вноска до окончателното
изплащане на задълженията.
В исковата
молба се сочи, че ответникът е баща на ищцата. От
определянето на дължимата от него издръжка по гр.д. № 6558/2007год. по описа на ВРС е
изминал значителен период от време, през който трайно и съществено се изменили
нуждите на правоимащото му дете, което в момента е
ученичка. Понастоящем определената издръжка е под законоустановения минимум.
Бащата работи и получава доходи, но не изплаща определената му издръжка и не
проявява заинтересованост за контакти с детето. Майката не разполага с други доходи освен по трудовото си
правоотношение. Моли за положително произнасяне по предявения иск.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника, с който оспорва иска частично над минималния определен със закона
размер. Оспорва твърденията, че не осигурява средства на детето. Сочи, че няма
данни нуждите на детето да са нараснали. Реализира доходи в рамките на
минималната работна заплата. Страда от хронични заболявания изискващи разноски.
Съдът, след
преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От
приетите писмени доказателства – заверен препис на Решение по гр.дело
№ 6558/2007г. на ВРС по описа на
25-ти съдебен състав; удостоверение № 367/20.08.2019г. от СУ ,,*****, област *****декларация за информационно
съгласие на пациента А.Г.С. относно осъществяването на дентална, диагностична и лечебна дейност с разписка; служебна бележка с изх. № 60-03-02-34118/20.08.2019г. от *****№ 1/05.09.2019г.; удостоверение
за декларирани данни относно имотното
състояние с изх.№
**********/24.09.2019г.; удостоверение за брутно трудово
възнаграждение за 2018г. изх. № 1 от
08.09.2019г.; годишна данъчна декларация за 2018г. и съобщение
с изх. № 0300И0619070/23.03.2019г.;
удостоверение за декларирани данни от Община ***** на „*****за влекач-седлови
с рег. № *****; удостоверение
от „*****“ за вписвания, отбелязвания и заличавания за периода от 01.01.2014г. до 11.02.2020г. на *****, се
установява, че :
родители на непълнолетното лице А.Г.С.,
ЕГН ********** са
Р.А.С., ЕГН ********** и
Г.Е.С., ЕГН **********. С влязло в сила на 09.02.2008г.
съдебно решение Г.Е.С. е бил
осъден на основание чл.150 СК да плаща месечна издръжка в размер на 50 лева на
детето си А.Г.С., която е ученичка в СУ ,,*****, област ***** през учебната 2019/2020г., като на 10.10.2019г. е платила първа вноска от общо 2500лв. - цена
за дентално лечение. В периода 25.06.2019г. –
08.09.2019г. Р.А.С. е била
регистрирана като безработна, като от 09.09.2019г. е започнала работа на безсрочен трудов договор при уговорено месечно
възнаграждение от 566 лв. Г.Е.С. е самоосигуряващо се лице - управител на „*****,
което за 2018г. е регистрирало печалба от 11609,17 лв. от предмет на
дейност – транспорт с товарни автомобили. Дружеството притежава един товарен
автомобил – влекач. Г.Е.С. притежава недвижим имот - ½ ид.ч.
от земя и сгради в гр. *****, обл. ***** и три МПС –
два л. автомобила и мотопед.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 150 СК.
За
наличието на промяна в обстоятелствата по смисъла на
този текст от кодекса е достатъчно
да се констатира
трайно съществено изменение на нуждите
на издържания или трайна съществена
промяна във възможностите на задълженото лице, като за да
бъде уважено поисканото изменение на присъдената издръжка е достатъчно алтернативното наличие на една от
посочените предпоставки. Задължението за издържане на
детето до навършване на пълнолетие
възниква за родителите с факта на раждане на
детето, като съгласно чл. 143 ал. 2 СК те дължат издръжка
независимо дали са трудоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката
се определя от нуждите на
детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142 ал.1 СК. Правото на детето да
получи издръжка от своите родители
е безусловно и е достатъчно
наличието на качеството "ненавършило пълнолетие дете". По
делото е безспорно обстоятелството, че ищцата е дете на ответника Г.Е.С..
Задължението на
ответника за заплащане на месечна издръжка от 50 лева е било въз основа на съдебно
решение от 14.01.2008г. по гр.дело № 6558/2007г. по описа на ВРС за прекратяване с развод на брака между родителите на детето,
като с него са изследвани релевантните за настоящия спор обстоятелства свързани
с нуждите не детето и податните възможности на родителя.
По
делото безспорно е налице първата от двете хипотези представляващи трайно изменение на обстоятелствата по
смисъла на чл. 150 СК. За изминалия период от повече от десет години безспорно
са се изменили социално-икономическите условия в страната с оглед на
значителните инфлационни процеси и финансова стагнация. С разпоредбата на чл.
142 ал. 2 от новия Семеен кодекс е предвидено, че минималния й размер следва да
е равен на 1/4 от минималната работна заплата (след 01.01.2020г.
определена на 610 лв., съобразно Постановление № 350 от 19 декември 2019г на МС на РБ за определяне
размера на минималната работна заплата за страната) или 152,50 лв. Изменен е и
обективния факт - възрастта на детето и свързаните с това повишени разходи за
облекло и ученически пособия, за разширени социални контакти, създаване на
подходяща битова среда за учение и самоподготовка за задължителните изпити при
завършване на средно образование и предвид възможността да продължи да се
обучава за придобиване на висше образование.
Видно от
доказателствата по делото, към настоящия момент бащата е в трудоспособна
възраст, не е трудоустроен и не страда от животозастрашаващо заболяване
налагащо скъпоструващо лечение. Работи като управител и едноличен собственик /видно
от публичния ТР/ на търговско дружество с регистрирана печалба от 11609,17 лв.
за 2018-та година, като въпреки указанията на съда, не представи доказателства
той ли осъществява дейността на дружеството - транспорт с товарни автомобили или
има наети работници. При това положение въпреки изходящото от ответника
удостоверение, че не е получил дивиденти или възнаграждение от осъществяваната
дейност липсват твърдения или доказателства, че печалбата на дружеството за
2018-та година е изразходвана за други цели. Притежава недвижими вещи и три
броя МПС /за тези МПС отново въпреки указанията на съда не бяха представени
копия от СРМПС – част I, от които да
е възможна преценка за датата на производството им, респ. тяхната стойност/. Не
са изложени твърдения и не са събрани доказателства за задължения на бащата да
издържа други лица.
От значение за
настоящия спор са и възможностите на другия родител – майката на детето,
доколкото той също е задължен за издръжката му, независимо, че на него е
предоставено непосредственото упражняване на родителските права. Видно от
доказателствата по делото, майката получава брутно трудово възнаграждение по
постоянния трудов договор в размер на минималната заплата.
С оглед така
установените доходи на родителите, възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на правоимащото дете,
както и с оглед социално - икономическите условия в страната, ВРС счита, че
непълнолетното дете има нужда да получава, а двамата родители имат възможност
да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на 500 лева. При разпределянето
на така определената издръжка между родителите, предвид установените по делото
доходи и имотно състояние на родителите, които обуславят възможността им да
дават издръжка, и с оглед предоставеното непосредствено упражняване на
родителските права на майката, съдът намира, че от общия й размер в тежест на бащата
следва да бъдат възложени 300 лв. По изложените съображения съдът намира, че
искът следва да бъде уважен частично до посочения размер.
Съобразно с изхода на спора, нормата на чл. 78 ал. 1 ГПК и представените
доказателства – договор за правна помощ,
ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от
него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв., съразмерно на уважената част от иска - 83,33 лв.
Ответникът следва да бъде осъден на осн. чл. 78 ал. 6 ГПК да заплати в полза на
държавата по сметката на ВРС дължимата държавна такса съразмерно на увеличения
размер на издръжката, в размер на 360 лева, определена съобразно чл. 1 от Тарифа
за държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК и дадените с
Тълкувателно решение № 5 от 13.02.1992 г. по гр. д. № 5/91 г., ОСГК на ВС
задължителни указания относно цената на исковете за издръжка / В т.см. и Решение № 873 от 10.V.1961
г. по гр. д. № 2137/61 г., II г. о./
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника на основание чл. 78
ал. 3 ГПК и представените доказателства – договор за правна помощ, направените от
него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., съразмерно на
отхвърлената част от иска – 83,33 лв.
Мотивиран от горното, ВРС
Р Е Ш И
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143 СК размера на определената с влязло в законна сила Решение по гр.д. № 6558/2007год. по описа на ВРС издръжка, дължима от Г.Е.С., ЕГН ********** на детето му А.Г.С.,
ЕГН ********** действаща със съгласието на своята майка и законен представител Р.А.С.,
ЕГН ********** като я УВЕЛИЧАВА от 50 лева на 300 лева месечно,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 23.08.2019г. до
настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж 10-то
число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва от
падежа на всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на задълженията,
като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до претендирания размер от 350лв. месечно.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК Г.Е.С.,
ЕГН ********** да заплати на А.Г.С.,
ЕГН ********** действаща със
съгласието на своята майка и законен представител Р.А.С., ЕГН **********
сумата от 83,33 лева представляваща разноски по
делото за адвокатски хонорар, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК А.Г.С.,
ЕГН ********** действаща със
съгласието на своята майка и законен представител Р.А.С., ЕГН **********
да заплати на Г.Е.С., ЕГН ********** сумата от 83,33 лева представляваща разноски по делото за адвокатски хонорар, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 ГПК вр. чл. 1 от ТДТССГПК Г.Е.С., ЕГН ********** да заплати
в полза на държавата и бюджета на
съдебната власт по сметката на ВРС сумата от 360 лева представляваща дължимата по делото
държавна такса за уважения иск за издръжка.
При неплащане на присъдената
държавна такса в едноседмичен срок, считано от
влизане в сила на решението, да се издаде изпълнителен лист, включващи и дължимата държавна такса за издаването му.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, на
основание чл. 242, ал.
1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: