Мотиви по н.о.х.д. № 20104410200368 по описа на РС - Левски

 

Срещу подсъдимата М.Р. ***, е повдигнато и предявено обвинение за това, че на 08.04.2010 г., съхранявала в дома си в ***, незаконно добит от другиго дървен материал – 4 пространствени метра акациеви дърва за огрев на стойност 260 лева, като деянието представлява маловажен случай.

Престъпление по чл.235, ал.6, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 от НК.

По искане на подсъдимата и назначеният й служебен защитник – адв.А.А. от АК – *, производството по делото е проведено по реда на глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция, като е открита процедура по предварително изслушване на страните.

Представителят на Районна прокуратура гр.Левски, в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, поддържа повдигнатото обвинение, срещу подсъдимата така както е предявено и пледира да бъде призната за виновна и осъдена на наказание глоба в полза на държавата, като предоставя на преценката на съда определянето на наказанието по размер. Пледира още на основание чл.235, ал.7 от НК, да бъде отнет в полза на държавата предмета на престъплението.

            Подсъдимата М.Р. по време на предварителното изслушване, след разясняване на правата по чл.371, т.1 и т.2 от НПК, признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. В съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, както лично, така и чрез защитника си, моли съда да й определи минимално по размер наказание глоба. Защитата пледира, че не са налице основанията на чл.235, ал.7 от НК за отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението, тъй като липсват данни по делото, относно наличието на придобитият от подсъдимата Р. дървен материал за огрев в нейния дом към настоящия момент.

             Съдът като съобрази, че действията по разследването са извършени при условията и по реда на НПК, както и обстоятелството, че съда с протоколно определение е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва направеното самопризнание от подсъдимата Р., без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

            Подсъдимата М.Р. ***, с ЕГН **********.

            На 08.04.2010 г., свидетелите А.М. – горски надзирател към *** и И.К. ***, при обход в селото получили сигнал, че в домът си, находящ се в ***, подсъдимата Р. съхранява 4 куб. пространствени метра акациеви дърва за огрев, без да има за тях документи, доказващи произхода им. Свидетелите посетили адреса и констатирали действителното наличие в дома на подсъдимата на акациеви дърва за огрев, нарязани на трупи по 2 метра дължина с моторен трион, без дървесината да е маркирана с експедиционна горска марка. При измерването им с рулетка установили и количеството им, а именно четири пространствени кубика. При поискване на документ за произхода на дървения материал, подсъдимата не представила такъв, като заявила, че ги е закупила от непознати за нея лица. За констатираното нарушение, свидетелят А.М. й съставил акт за установяване на административно нарушение по Закона за горите.

            По случая била образувана административно – наказателна преписка срещу М.Р. в Държавно горско стопанство – Плевен за извършени от нея две административни нарушения по чл.80, ал.14 и по чл.80, ал.16 от Закона на горите.

По случая в РП – Левски е образувано досъдебно производство срещу подсъдимата за извършено престъпление по чл.235 от НК, което приключило с внасяне на обвинителен акт в РС – Левски.  

            Изложената фактическа обстановка се подкрепя от събраните на досъдебното производство, при условията и реда предвиден в НПК  доказателства, а именно от акт за установяване на административно нарушение №375/09.05.2010 г., съставен на подсъдимата за това, че на инкриминираната дата съхранява четири пространствени кубични метра акациеви дърва за огрев, нарязани с моторен трион на 2 метра, в личния си двор без документи, доказващ произхода им; от справка, издадена от ДГС – Плевен за образувани две административно – наказателни преписки срещу М.Р.; от протоколите за разпит на свидетелите; от заключението на вещото лице по съдебната – лесотехническа експертиза, съгласно което пазарната цена на предмета на престъплението е 260 лева, както и от справка за съдимост по отношение на подсъдимата.

             Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, и с оглед направените от подсъдимата Р. пълни самопризнания по реда на чл.371, т.2 от НПК,  тъй като същите изцяло се подкрепят от доказателствения материал, събран в хода на  досъдебното производство.

Деянието е извършено от подсъдимата Р. умишлено, при форма на вината пряк умисъл. С оглед на ниската стойност на предмета на престъплението, както и чистото съдебно минало на Р., деянието представлява маловажен случай.

Деянието извършено от подсъдимата М.Р. следва да се квалифицира като престъпление по чл.235, ал.6, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 от НК.

За извършеното престъпление закона предвижда наказание лишаване от свобода до една година или прабация или глоба от сто до триста лева.

Съдът счита, че подсъдимата следва да носи наказателна отговорност по горепосоченият текст от НК. Предвид разглеждането на делото по реда на съкратеното съдебно следствие наказанието на Р. следва да се определи при условията на чл.55 от НК. При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимата Р., съдът съобрази високата степен на обществена опасност на деянието, предвид зачестилите случаи на престъпни посегателства от този вид, както и ниската степен на обществена опасност на Р., предвид чистото й съдебното минало и добрите характеристични данни за личността й. Съобрази и подбудите и мотивите за неговото извършване, а така също и действителното наличие на многобройни смекчаващи вината и отговорността й обстоятелства. Като такива следва да се отчетат: добро процесуално поведение, признанието на вината, оказаното от нея съдействие за разкриване на обективната истина по делото, както на досъдебното, така и в хода на съдебното следствие, ниската стойност на предмета на престъплението /малко над размера на една минимална работна заплата за страната/, тежкото й семейно положение /същата е майка на * деца, за които сама полага грижи/, тежкото й имотно състояние /същата е безработна, без постоянни доходи/, както и изразеното съжаление за извършеното.

            При това положение съдът е определил на подсъдимата М.Р. наказание пробация, което на основание чл.55, ал.1, т.2, б.”в” от НК е заменил с наказание глоба в полза на държавата, като приема, че глоба в размер малко над минималния такъв, предвиден в закона за този вид наказание, а именно в размер на сто и петдесет лева, ще способства за постигане целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.

            Съдът счита направеното искане от защитата на подсъдимата, относно отнемането на предмета на престъплението в полза на държавата по реда на чл.235, ал.7 от НК, за основателно по следните съображения:

            Видно от съставеният на Р. акт за установяване на административно нарушение е, че предметът на описаното нарушение, а именно 4 пространствени кубични метра акациеви дърва за огрев, не е задържан, т.е. не е иззет на инкриминираната дата и съответно не е оставен на съхранение в ДГС – Плевен до решаване на въпроса с отговорността на нарушителя.

            При това положение, и след като по делото са налице данни от обясненията на подсъдимата, че дървеният материал не е в състоянието, в което е установен при извършената проверка, а именно не се съхранява нарязан на трупи по 2 метра дължина, а е нацепен вече за нуждите на домакинството, а освен това е закупено от Р. и ново количество дървен материал за огрев от същия вид, смесено с предмета на престъплението, съдът счита, че са налице предпоставките за приложение на втората алтернатива на разпоредбата на чл.235, ал.7 от НК – присъждане на равностойността на предмета на престъплението в полза на държавата, когато последният липсва или е отчужден.

            Съдът като съобрази гореизложеното, както и обстоятелството, че стойността на предмета на престъплението по пазарни цени към инкриминираната дата е 260 лева, съгласно заключението на вещото лице по съдебната – лесотехническа експертиза, е осъдил подсъдимата М.Р. на основание чл.235, ал.7 от НК да заплати в полза на държавата /Държавно горско стопанство – Плевен/ сумата от 260 лева, представляваща равностойността на предмета на престъплението, а именно 4 пространствени кубични метра акациеви дърва за огрев, които липсват или са отчуждени.    

            При този изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимата М.Р. да заплати направените деловодни разноски в размер на 72 лева.

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

                                

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: