№ 5
гр. Варна, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Марин Цв. Атанасов
Членове:Петър Митев
Деян Ив. Денев
при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова
в присъствието на прокурора М. В. Г.
като разгледа докладваното от Марин Цв. Атанасов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213100601198 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХI НПК и е образувано по жалба, подадена от
адв. В. В., процесуален представител на подсъдимия К.К., срещу присъда №
260152/23.09.2021г. постановена по НОХД № 842/20г. по описа на РС-Варна, 29-ти
наказателен състав.
С обжалвания съдебен акт подсъдимият е признат за ВИНОВЕН за това, че на
20.04.2019г., в гр.Варна, при условията на опасен рецидив, чрез използване на неустановено
техническо средство и чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот -
счупване секретни патрони на входни врати в отделение по „Неврохирургия" в МБАЛ
„Света Ана" гр.Варна, отнел чужди движими вещи, както следва: перфоратор марка
„Makita", модел „HR2470", с куфар за съхранение - 2 бр.; ъглошлайф марка „Makita", модел
„GA5030R", с куфар за съхранение - 1 бр.; акумулаторен комплект, марка „Bosch"- 1 бр., на
обща стойност 662,90 лв., собственост на т.д. „БОКАТ-Б.И" ЕООД, със седалище гр.Варна
от владението на М.С.В. в качеството му на MOЛ; рутер за интернет неустановена марка и
модел - 1 бр., на стойност 16,50 лв. /собственост на Д.Д.Х./; лаптоп марка „Fujitsu Simens" - 1
бр. и чанта за лаптоп - 1 бр., на обща стойност 166 лв. /собственост на СВ. К. К./, всичко на
обща стойност 845,40 лв., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
На основание чл. 196, ал.1, т.2, във вр. чл. 195, ал.1, т.3, пр.1 и т.4, пр.2, във вр. с чл.
194, ал.1 от НК при условията на чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“
1
за срок от четири години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим
С присъдата съдът е уважил предявените срещу подсъдимия два граждански иска
съответно от „БОКАТ-Б.И“ ЕООД за сумата от 662.90 лева и от СВ. К. К. – в размер на
166,00 лева, като обезщетение за претърпени имуществени вреди.
Разноските по делото в полза на бюджета на ОД на МВР, на съдебната власт и на
НБПП са възложени на подсъдимия.
Първоинстанционният съд се е разпоредил и с веществените доказателства, които да
се отнемат в полза на държавата и унищожат след влизане в сила на съдебния акт.
Недоволен от постановената присъда е останал подсъдимия К. СТ. К., който е
депозирал въззивна жалба, чрез защитника си адв. В. В. от АК-Варна. В жалбата се сочи, че
присъдата е неправилна и незаконосъобразна и се иска нейната отмяна и оправдаване на
подсъдимия, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. В писмено
допълнение към жалбата се навеждат доводи, че в наказателното производство не е
направено всичко възможно за разкриване на обективната истина и че от събраните по
делото доказателства не може да обоснове категоричен извод за съпричастност на
подсъдимия към извършеното деяние. Твърди се, че записите, иззети по делото, предмет на
експертизите, не доказват по категоричен начин обвинението спрямо подсъдимия.
В заключение се прави искане за отмяна на първоинстанционната присъда и
оправдаване на подсъдимия.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на Окръжна
прокуратура-Варна изразява становище, че не са налице основания за отменяне или
изменяне на присъдата, поради което счита, че първоинстанционният съдебен акт следва да
бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
Гражданските ищци считат присъдата за обоснована и молят да бъде оставена в сила.
Защитникът на подсъдимия моли съда да уважи жалбата по наведените в нея
основания. Предлага подсъдимия да бъде признат за невинен, тъй като присъдата е
постановена при непълнота на доказателствата, водеща до основателни съмнения относно
авторството на деянието.
Подсъдимият в своя лична защита изразява становище, че присъдата, издадена от
ВРС, почива на предположения и на направените записи, които не доказвали по никакъв
начин съпричастността му към извършеното престъпление. Излага виждания, че записаният
деец не е той и че записите са манипулирани.
В последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан, тъй като не е извършил
това, в което е обвинен.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановения акт по
отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно
изискванията на чл. 313 и чл. 314, ал.1 от НПК намира за установено следното:
2
Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие, по време на което с
допустими процесуални способи е установил следната фактическа обстановка:
През м. април 2019г. в отделението по „Неврохирургия", намиращ се на ет.4 на
Терапевтичния блок на същата сграда при МБАЛ "Св. Анна"- Варна започнал ремонт,
извършващ се от фирма „Бокат-Б.и" ЕООД с технически ръководител свид. М.В.. С оглед на
извършващия се ремонт от ръководството на болницата било предоставено помещение, в
което работниците да оставят дрехите си и да се съхраняват материали и инструменти,
свързани с извършващите се дейности. В тази връзка в помещението били оставени
следните инструменти: перфоратор марка „Makita", модел „HR2470", с куфар за съхранение
- 2бр.; ъглошлайф марка „Makita", модел „GA5030R", с куфар за съхранение - 1бр.;
акумулаторен комплект марка „Bosch"-1бр.
Ръководител на клиника по „Неврохирургия" към МБАЛ „Св.Анна"- Варна, бил свид.
проф. С.К.. Поради това, че в клиниката се извършвал ремонт всички или по-точно по-
голяма част от вещите на лекарския и сестринския персонал бил събран в едно помещение,
което се заключвало. В кабинета на клиниката с лични средства свид. К. закупил лаптоп
марка „Fujitsu Simens" - 16р. и чанта за лаптоп - 1 бр., които ползвал и стоели на работното
му място. В същото помещение имало и вещи на Д.Д.Х. - рутер за интернет неустановена
марка и модел - 1 бр.
На 08.01.2019г. подс. К. започнал работа към фирма „Кателиев Инвест" ООД, гр.
Варна като бил на длъжност „монтажник и профилактика на климатична, вентилационна и
аспираторна техника". С оглед на извършваната работа и поддръжка на климатичното
обзавеждане на МБАЛ "Св.Анна"- Варна подс. К. имал достъп до по-голяма част от
отделенията и кабинетите в здравното заведение.
На 20.04.2019г. подс. К. около 01.15ч. влязъл в сградата на родилно отделение,
кардиология и неврохирургия към МБАЛ "Св.Анна"- Варна, качил се в асансьора, където
имало монтирани видеокамери, отишъл до последния - ет.4. Маскирал се и чрез използване
на неустановено техническо средство и счупване секретни патрони на входни врати в
отделението влязъл вътре и отнел: перфоратор марка „Makita", модел „HR2470", с куфар за
съхранение - 2бр.; ъглошлайф марка „Makita", модел „GA5030R", с куфар за съхранение - 1
бр.; акумулаторен комплект марка „Bosch" - 1 бр., рутер за интернет неустановена марка и
модел - 1 бр., лаптоп марка „Fujitsu Simens" – 1 бр. и чанта за лаптоп - 1 бр. Сложил ги в
чувал и напуснал по обратния начин отделението.
Съгласно заключението на съдебно-оценителна експертиза стойността на
инкриминираните вещи са както следва: перфоратор марка „Makita", модел „HR2470", с
куфар за съхранение - 2бр.; ъглошлайф марка „Makita", модел „GA5030R", с куфар за
съхранение - 1 бр.; акумулаторен комплект марка „Bosch"- 1 бр., възлизат на обща стойност
662,90 лв., а заедно с рутер за интернет неустановена марка и модел - 1 бр., лаптоп марка
„Fujitsu Siemens" - 1 бр. и чанта за лаптоп - 1 бр., всички на обща стойност 845,40лв.
В хода на досъдебното производство с протоколи за доброволно предаване от
3
служител на МБАЛ „Св. Анна“ гр. Варна са предадени 3 бр. дискове с видеозаписи за
времето на извършване на деянието. Записите са били предмет на няколко експертизи, както
следва:
От заключение на видео - техническа и лицево - идентификационна експертиза №
262, се установява, че лицето, регистрирано на видеофайловете, предадени от охранителната
система на МБАЛ „Св. Анна"-Варна, е подс. К. СТ. К..
От заключение на съдебно видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза
№ 309БНТЛ-152ВП, назначена в хода на съдебното производство е видно, че не се
установяват следи от манипулация/намеса върху записаната информация- предмет на
посочената по горе експертиза. Резултатът от сравнителния анализ на видеофайловете,
записани в диск CD-R Verbatim (съдържащ записи от охранителните камери, разположени
от външната страна на ет.1 на МБАЛ „Св. Анна“ гр. Варна) и тези, записани в диск DVD-R
“Maxwell” (съдържащ запис от охранителна камера, разположена в асансьор на МБАЛ „Св.
Анна“ гр. Варна) е, че в тях е заснето едно и също лице, а именно лицето К. СТ. К.. Във
видеофайловете, записани в диск DVD-R “Verbatim” е заснето лице, за което се сочи, че най-
вероятно е лицето К. СТ. К.. От извършеното сравнително изследване на съпътстващите
признаци – дрехи и обувки на заснетото лице във всички видеозаписи са установени
съвпадения.
От заключение на допълнителна съдебно-видео-техническа експертиза № 307 се
установява че допълнителна обработката или манипулацията на видозаписите, не са
установени. В заключението са обсъдени причините защо някои предмети (табелки) стават
невидими за човешкото око.
Горната фактическа обстановка ВРС е установил по несъмнен начин от събраните
гласни, писмени доказателства и доказателствени средства, които изрично са посочени:
показанията на свид. Св. К., свид. М. В., свид.К. П., свид. Г. Г., свид. Д. П., свид. А. П.,
дадени в хода на съдебното следствие, както и от прочетените по реда на чл.281 от НПК
показания на свид. Г. Г., Д. П. и Д. Ханджиев, съдебно-оценителната експертиза, съдебно-
видеотехническа и лицево идентификационна експертиза, тройната съдебно-
видеотехническа и лицево идентификационна експертиза, допълнителната съдебно-
видеотехническа и лицево идентификационна експертиза и всички други писмени
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Правилно ВРС е оценил свидетелските показания на по-голямата част от свидетелите
като безпристрастни, логични и обективни в хармонична и последователна съвкупност с
останалия доказателствен материал по делото. Единствено като недостоверни и
непоследователни са отхвърлени гласните доказателства – свидетелските показания на свид.
М. Х. и обясненията на подс. К.. Правилна е оценката на свидетелските показания на Х., че
същите са противоречиви и колебливи, подчинени на стремежа за поддържане на защитната
версия за подсъдимия, с когото съжителствала.
На задълбочен анализ са подложени и обясненията на подсъдимия които правилно са
4
оценени единствено и само като защитна теза, на която той има неизменно право. Същите
обаче в частта им за причините по които подсъдимия е влязъл в сградата на болницата и
времето му на престой в сградата са отхвърлени като недостоверни и опровергани от
другите доказателства по делото.
В мотивите си ВРС е отделил достатъчно внимание и е изпълнил задължението си да
обоснове въз основа на кои преки и косвени доказателства е признал авторството на
инкриминираното деяние в лицето на подсъдимия, кои доказателства е отхвърлил и
причините за това.
Първоинстанционният, съд след като е обсъдил и анализирал събраните
доказателства е постановил присъдата си, като е приел, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, във вр. с чл.
195, ал. 1, т.3, пр. 1 и т.4, пр. 2, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК. Тези изводи са правилни,
обосновани, кореспондират с доказателствата по делото и се споделят от настоящия съдебен
състав.
След собствен анализ на събраните пред първата съдебна инстанция доказателствени
източници – разпитите на свидетелите, видеозаписите и изготвените експертизи, въззивната
инстанция счита, че изводите на първоинстанционния съд относно това има ли извършено
престъпление и осъществено ли е то от подсъдимия почиват на мотивиран и коректен
анализ на наличните по делото доказателства.
Първоинстанционният съд е постановил своето решение въз основа на задълбочено
разглеждане на всички релевантни към делото доказателства, като направените изводи са
достатъчно обосновани и аргументирани и съответстват изцяло на установените по делото
обстоятелства. Фактическите констатации, значими за правилното разкриване на
обективната истина по делото, са изведени след всестранна и прецизна проверка на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства. В тази връзка настоящият
състав счита, че първоинстанционният съд е положил максимални усилия за разкриване на
обективната истина и не е налице соченото в жалбата нарушение – непълнота на
доказателствата. ВОС не констатира нарушение при формиране на вътрешното убеждение
на съда за релевантната за обвинението фактология или пък за неправилна оценка и
интерпретация на доказателствата по делото. В тази връзка настоящият съдебен състав
счита, че първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си, визирани в нормата на
чл.13 от НПК.
Правните съображения, подробно систематизирани и анализирани от ВРС, се приемат
от настоящия състав за логични и коректни, като единствено при индивидуализация на
наказанието, не е съобразил наличието на смекчаващо отговорността обстоятелство.
Настоящият съдебен състав намира и счита за необходимо да отбележи за такова ниската
стойност на отнетите вещи, а именно - 854,40 лева, която е в размер под две минимални
работни заплати за страната, установени към датата на извършване на деянието (МРЗ е
560,00 лева към 2019 г.). Въпреки, че конкретният случай не попада в обхвата на
5
разпоредбата на чл. 218б от НК, следва да се има предвид, че законодателят е счел, че такава
стойност на предмета на престъплението и при наличието на определени условия, може да
доведе до по-благоприятно третиране на извършителя.
При определяне на вида и размера на наказанието Районен съд Варна е приложил
коректната правна квалификация, съобразявайки всички квалифициращи признаци на
извършеното деяние и дееца, в чийто рамки над законоустановения минимум е и определил
съответното наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години при строг режим.
Въззивният съд обаче намира, че поради неотчитането на наличието на смекчаващото
вината обстоятелство, е определено наказание, чиято тежест не е съразмерна на степента на
обществена опасност на дееца и деянието и игнорирането му е в противовес с основните
правила за определяне на наказанието, визирани от законодателя в чл. 54, ал. 1, пр. 2 НК.
Както е посочвал ВКС и в свои незадължителни по характер решения видът и
размерът на наказанието всякога трябва да са определени в съответствие с всички данни за
личността на дееца - както тези, които я характеризират положително, така и
неблагоприятните. Това известно правило се мотивира с обстоятелството, че наказанието
има прогнозен характер и поради това при отмерването му няма как да не бъде обмислена
цялата събрана по делото информация относно всички аспекти на личността на подсъдимия,
в т.ч. и предшестващото негово поведение в обществото. Това е предпоставка за точност на
първоначалната преценка за потенциалната негова поправимост. В случая е несъмнен
фактът на наличието на рецидив по смисъла на чл.29, ал.1 б. „ а“ и „б“ ( а не само по б.“б“
както е посочил ВРС) преди изтичане на срока на чл.30 НК, но с оглед забраната в чл.56 НК,
това не може да бъде отчетено в тежест на подсъдимия при определяне на наказанието. За
това оценката на този факт е еднозначна, и се взема предвид при определянето на
приложимия материален закон. При индивидуализацията на наказанието ВРС е взел
предвид тежестта на самото деяние, но не е отчетено в достатъчна степен размера на пряко
причинените вреди. Заложената във всяко наказание прогноза не може да бъде точна, ако не
отчита и особеностите на актуалната обществена действителност. В съгласие с указанията,
дадени с ППВС № 1/83 г. по н.д. № 8/82 г. ВРС макар и да не се е позовал буквално се е
съобразил с ръста и динамиката на престъпленията срещу собствеността. Липсват обаче
сериозни аргументи в проверявания съдебен акт в полза на определения срок на лишаването
от свобода с оглед на настоящата икономическа база. Отчитайки стойността на предмета на
престъплението като ниска, въззивната инстанция намира, че справедливо наказание се
явява такова, определено в минимален размер, а именно „лишаване от свобода“ в размер от
три години. Това обуславя и необходимостта присъдата следва да бъде изменена единствено
в тази си част. Целите на наказанието биха могли да бъдат постигнати в по-пълен обем с
налагане на наказание „лишаване от свобода“ в размер на три години и биха представлявали
по-адекватна санкция на извършеното престъпление, неговата обществена опасност и тази
на дееца. С така намаленото наказание би се осигурила също възможността за по-
навременна ресоциализация на подсъдимия, докато е в работоспособна възраст, което е
важен фактор за евентуалното превъзпитание и поправяне на осъдения. По посочените
6
причини ВОС намира, че съотношението между смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства, обоснова намаляването на наказанието и определянето му при хипотезата на
чл. 54 от НК в минималното предвидено в закона, а именно в размер на три години
лишаване от свобода.
Следва още да се посочи, че разпоредбата на чл.53 НК е приложена неправилно. В
полза на държавата са отнети веществени доказателства – части от секретни патрони, за
които обаче няма данни да са принадлежали на подсъдимия и да са послужили за
извършване на престъплението. Това налага отмяната на приложения чл.53,ал.1,б.“а“ НК,
като правилно веществените доказателства подлежат на унищожаване поради липса на
стойност.
Разпоредбата на чл.45 ЗЗД е приложена правилно. Предявените граждански искове са
доказани по основание и размер и с оглед вината на подсъдимия, същите и правилно са
уважени.
По въззивната жалба:
С оглед възражението на защитата относно непълнота на мотивите, настоящият
състав не намира за основателно, а напротив – районният съд е взел в достатъчна степен
отношение по всички въпроси, възникнали в наказателното производство и е обосновал
законосъобразния си извод и констатации.
Събраните по делото доказателства, макар и косвени, са в неразривна връзка по
между си и в своята съвкупност установяват по категоричен и несъмнен начин извършеното
престъпление и неговият автор. За въззивния съд не съществува съмнение и колебание
относно съпричастността на подсъдимия към извършеното деяние, тъй като събраните
доказателства по делото в пълна степен допринасят за разкриване на обективната истина.
По отношение на възражението относно липса на записи в периода и между 2:45 часа
и 4.05 часа от видеокамерите в лечебното заведение, съдът намира същото за неоснователно,
тъй като в съдебно видео-техническата и лицево-идентификационна експертиза се съдържа
анализ на материали точно в тези времеви граници. Видно от съдебната експертиза са
експортирани избрани снимкови кадри от движението и действията на заснетото лице в
часовете между 02:49 – 03:43 часа, за което време се твърди, че липсват видеозаписи. А
видно от Протокол за доброволно предаване от МБАЛ „Св. Анна“ гр. Варна предадените
записи на електронен носител, направени от заден вход на болницата, са за времето от 01.00
часа до 04.05 часа, т.е. не е налице прекъсване на заснемането в този период.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на събрания доказателствен
материал по делото безспорно и категорично се установява съпричастността на подсъдимия
в извършеното престъпление. Неоспорван факт е, че подсъдимият е работил в сградата на
МБАЛ „Св. Анна“ гр. Варна, имал е достъп до отделението и е бил запознат с обстановката.
Свидетелите излагат спомените си относно извършваните ремонтни дейности и
присъствието на подсъдимия като част от екипа на „Кателиев Инвест“ ООД към периода на
инкриминираното деяние. Сочи се, че процесните вещи, чиято липса е установена, са били
7
съхранявани до 20.04.2019 г. в отделни помещения на етажа на отделението, като вратите са
били заключени.
Подсъдимият не отрича своето посещение в отделението за времето на извършване
на деянието. Твърденията му, че е бил в болничното отделение за кратко и че няма
отношение към престъплението по повдигнатото му обвинение - неговата защитна теза, се
опровергават от приобщените по делото записи и техният подробен експертен анализ.
Съгласно заключенията на посочените по горе експертизи достоверността на записите не е
засегната и не са установени следи от тяхната обработка или манипулация. На следващо
място заснетото лице, което влиза в болничното заведение и използва асансьора, с
категоричност се идентифицира с подсъдимия. Неговите обяснения са също в тази посока.
Не се установява друго влизане в отделението на различно от подс. К. лице. Не се
установява и напускането на подсъдимия в момент преди извършването на престъплението,
както твърди в обясненията си.
Наложително е да се припомни, че след влизане на подсъдимия в сградата, видно от
видеофайловете е, че се появява лице, което независимо от частични разлики в облеклото и
ползването на маска да си закрие лицето в заключението с най-голяма вероятност
идентифициран с подсъдимия. Извода е основан на съвпадение редица общи признаци
изрично посочени: телосложение, ръст, походка, профил и коса. Откриват се съвпадения и в
съпътстващите признаци: обувки, панталон, блуза и яке. Степента на идентификация е с
достатъчна категоричност, като се взема предвид, че сравнителния материал е взет след
достатъчно дълъг период от време след деянието и подсъдимия е имал възможност да
подбере сам съпътстващите признаци като облекло и обувки. Безспорна е идентичността и
на якето на подсъдимия с тази на заснетото лице напускащо болницата, носейки голяма
черна торба. С оглед на изложените множество общи признаци между сравняваните обекти,
както и липсата на данни за появата на друго лице, не на последно място и от теорията на
идентификацията са основание за степента на достоверност, че подсъдимият К. и заснетото
по време на деянието лице са едно и също. Въз основа на оценката на експертните
констатации, наред с останалия доказателствен материал в подкрепа на обвинението, се
обосновава единственият възможен извод, а именно, че автор на инкриминираното деяние
предмет на обвинението е подсъдимия К. СТ. К..
По изложените по-горе съображения съдът намира жалбата на защитата на
подсъдимия, досежно отмяна на първоинстанционната присъда и оправдаване на подс. К.
СТ. К., за неоснователна.
При служебната проверка не се установиха процесуални нарушения при провеждане
на първоинстанционното производство, които да обуславят отмяна на съдебния акт, а само и
единствено с оглед гореизложените съображения, са налице основания
първоинстанционната присъда да бъде изменена в наказателно-осъдителната си част на
основание чл. 334, т. 3 от НПК.
В останалата част присъдата на ВРС следва да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна.
8
Предвид изложеното и на осн. чл. 337, ал.1, т.1 от НПК, въззивната инстанция
РЕШИ:
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 260152/23.09.2021г., постановена по НОХД № 842/2020 г. по
описа на ВРС, 29 състав, в частта за наложеното на подсъдимия К. СТ. К., наказание
лишаване от свобода като го НАМАЛЯВА от ЧЕТИРИ ГОДИНИ на ТРИ ГОДИНИ.
ОТМЕНЯ приложението на чл.53,ал.1,б.“а“ НК по отношение на веществените
доказателства- части от секретни, като същите да бъдат унищожени поради липса на
стойност.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационна проверка.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9