Р Е Ш Е Н И Е 

 

                                      28.06.2021 г. 

                                                           

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД ,Гражданско отделение,                                    ІV А въззивен състав на седемнадесети май през две хиляди двадесет и първа  година   в  публично заседание в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕЛА КАЦАРОВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                  Мл.с.МАРИЯ ИЛИЕВА

                                                                   

При секретаря Цветелина Добрева като разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА гр. дело N 5827 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

             Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

                      

  Образувано е по  въззивна жалба срещу решение  от 17.02.2020 г.по гр. д. № 22357 от 2019 г. на Софийски районен съд, 28 състав,с което се ОСЪЖДА С.О., адрес: гр. София, ул. „******, представлявано от кмета на общината Й.Ф., чрез адв. А.Д.от САК, адрес: гр. София, ул. „******. да заплати на Е.Д. ***, с EFH **********, представляван от пълномощника адв. Н.П.- САК, съдебен адрес.*** обезщетение в размер на 1000 лв. за претърпените от ищеца неимуществени вреди, болки и страдания от ухапване от куче на 20,01,2019 г. и сумата от 24.45 лв., представляваща законната лихва върху главницата за обезщетение за неимуществени вреди от датата на увреждането - 20.01.2019 г. до 17.04.2019г като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата до пълния предявен размер от 4500 лв. и иска за законна лихва до пълния предявен размер от 110.00лв. като неоснователни.

ОСЪЖДА С.О., адрес: гр. София, ул. „******, представлявано от кмета на общината Й.Ф., чрез адв. А.Д.от САК, адрес: гр. София, ул. „******. да заплати на Е.Д. ***, с ЕЕН **********, представляван от пълномощника адв. Н.П.- САК, съдебен адрес.*** сумата от 40 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 101.00лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА С.О., адрес: гр. София, ул. „******, представлявано от кмета на общината Й.Ф., чрез адв. А.Д.от САК, адрес: гр. София, ул. „******. да заплати на Е.Д.Г. ***, с ЕЕН **********, представляван от пълномощника адв. Н.В.П.- САК, съдебен адрес.*** сумата от 97,16 лв. разноски по делото на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА С.О., адрес: гр. София, ул. „******, представлявано от кмета на общината Й.Ф., чрез адв. А.Д.от САК, адрес: гр. София, ул. „******. да заплати на адв. Н.П.- САК, служебен адрес. гр. София, ул.****** сумата от 126,48 лв. на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

            Решението се обжалва от ответника С.О. в осъдителната част.                 

  Въззивникът излага съображения за неправилност и необоснованост на съдебния акт ,както и постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон.Счита,че съдът неправилно приел,че основание за ангажиране отговорността на ответника е неговото бездействие,довело до причиняване на вреди.На първо място:-задълженията,вменени по закон били  изпълнени,имало действаща Общинска програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета 2012-2016 г.,приета с решение №224 по Протокол №16 от 10.05.2012 г.на СОС,според която общината работи по нов метод :Здрави и неагресивни безстопанствени ку­чета се кастрират, ваксинират, обезпаразитяват и връщат на място. На евтаназия се подлагат доказано агресивни и болни животни. Това е принципната политика за­легнала и в Закона за защита на животните и тя се изразява в хуманното огранича­ване и намаляване на популацията на безстопанствените кучета, а не тяхното изби­ване.Следователно самото съществуване на безстопанствени кучета не е противоправно и допускането му не означава неизпълнение на вменени в закона задължения щом самия закон предвижда, че след обезпаразитяването им безстопанствените кучета се връщат от местата, от които са взети.Законодателят предвижда вземането на конкретни мерки,но не е възложил постигането на конкретна цел и не е въздигнал непостигането й в противоправно бездействие.

Вторият  въпрос, който СРС решил  непра­вилно е за противоправния характер на бездействието от страна на ответника-няма визирано конкретно неизпълнение в нарушение на закона.На трето място-пренебрегнато е от СРС,че ответникът е взел множество мерки за изпълнение на законово вменените му задължения  по Закона за защита на животните и Закона за ветеринарномедицинската дейност за овладяване на популацията на безстопанствените кучета.Ищецът не бил доказал,механизъм,безстопанствен характер на кучето,причинени болки и страдания и причинна връзка с инцидента,размерът на обезщетението е завишен,не е доказана имуществена вреда.

            Моли решението да бъде отменено в обжалваната част като се отхвърлят изцяло исковите претенции.

              По  жалбата  е постъпил  отговор от въззиваемата страна,с който се твърди , че решението не страда от посочените в жалбата пороци.Моли решението да се потвърди в обжалваната част.Претендира разноски .

              Софийски градски съд обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема, че първоинстанционното решение е валидно като постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано.  То е допустимо като постановено по предявени от ищеца допустими искове, при наличието на положителните процесуални предпоставки и отсъствието на процесуалните пречки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск.

           С обжалваното решение, първоинстанционният съд правилно е определил правната квалификация на предявения иск, като такъв по чл. 49 от ЗЗД, защото се касае за определени със закон задължения, които общината е възложила на създадено от нея общинско предприятие, но то не е изпълнило ефективно възложените му функции в резултат на което е нанесено телесно увреждане на ищеца - ухапване от бездомно куче. Съгласно чл. 35, ал. 4 от ЗВМД, в сила от 05.06.1999 г., който остава в сила и след отмяната на този закон (виж § 3, т. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност - ДВ, бр. 87 от 2005 г., отм., бр. 13 от 2008 г.). Кметът на общината има задължение да организира улавянето и изолирането на скитащи кучета и да осигури финансови средства за провеждане на задължителните ветеринарномедицински мероприятия, предвидени в наредба на министъра на земеделието и горите. Безстопанствени животни по смисъла на чл. 70 от този закон са животните, родени като такива, загубени или изоставени от своите собственици, които не обитават дом, ферма или специално определено за тях място. Законовото изискване е тези животни да се настаняват временно в изолатор на общините и кметствата. За извършване на тази дейност, общината е създала общинско предприятие "Екоравновесие", чийто функции са определени с Вътрешни  правила за организиране на дейността. За дейността на това предприятие ,обаче, и ефективното изпълнение на възложените му функции, респективно за неизпълнението им, общината, като юридическо лице носи отговорност на основание извършеното от нея възлагане на установени със закон нейни задължения.

         Дейността по организиране улавянето и изолирането на скитащи кучета, вменена като задължение на кмета на общината е дейност  насочена към скитащите кучета и представлява извършване на фактически действия по улавянето им и настаняването им в определените за това места.. Законът определя изискуемия резултат, а каквато и организация да е създала общината, ако не го е постигнала е налице бездействие, което е противоправно и при настъпване на вреди тя носи отговорност/в този смисъл решение № 639 от 02.07.2009 г.по гр.д.2398 от 2008 г.на ГК на І ГО на ВКС/.

.В случая отговорността се носи от Общината за възложена работа на нейни служители, които са бездействали и не са изпълнили произтичащи от закона задължения. В този смисъл не са релевантни наведените възражения, че има предприети мерки по изпълнение на законовите задължения. Наличието на предприети мерки не може да изключи отговорността при положение, че са причинени вреди при и по повод на възложената работа. Отговорността е за чужди противоправни и виновни в случая бездействия. Тя има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица.

За да постанови решението си, СРС е приел, че ответникът - чрез бездействие на свои служители, които не са изпълнили свое задължение, произтичащо отчл. 41, чл. 47, чл. 50, във вр. С чл. 49 от Закона за защита на животните - за осъществяване на надзор и грижа над безстопанствените кучета и вземане на мерки за предотвратяване на агресивното им поведение спрямо хора, е допуснал на ищеца да му бъдат причинени  вреди от ухапване на куче в областта на дясна подбедрица, в резултат на което е изпитал  болка и е получил контузна рана., както и е преживял чувство на подтиснатост,унижение и ограничаване възможността му за нормално предвижване.

  За да достигне до извода, че справедливият размер на процесното обезщетение, определен съгласно чл. 52 от ЗЗД, е 1 000 лв. съдът е взел предвид установеното от експертното заключение и гласните доказателства по делото: характера на процесните вреди - не само болките от ухапването от безстопанственото куче, но и  времето за възстановяването му. 

 Въззивникът не е установил възможен друг източник на установеното от съдебния медик увреждане, поради което правилно съдът е приел, че това увреждане е от куче. Ищецът е доказал механизма на увреждане, с което е провел главно и пълно доказване. Кучето, ухапало ищеца, е безстопанствено по смисъла на чл. 70 от ЗВДМ, щом не е в определено за това место, или в дом и няма стопанин с него.  Доводите в този смисъл във въззивната жалба са неоснователни.

       Налице са всички предпоставки, визирани в ЗЗД за ангажиране на имуществената отговорност на С.О. за претърпени от ищеца неимуществени вреди, причинени от ухапвания на безстопанствени кучета и съдът я ангажира.Доказани са и причинените имуществени вреди в размер на 40 лв.,сторени за лечение във връзка с инцидента.

               Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение ,поради което то следва да бъде потвърдено .              

             Въззиваемата страна има право на разноски и съдът присъжда такива в размер на 300 лв.на основание чл.38 ЗА.

                На основание изложеното, Софийски градски съд

                                                                                                                    

                                                 Р  Е  Ш  И :

               ПОТВЪРЖДАВА решението от 17.02.2020 г.по гр. д. № 22357 от 2019 г. на Софийски районен съд, 28 състав в  обжалваната част.

               ОСЪЖДА С.О.,с адрес-град София,ул.“******, представлявана от Кмета на общината Й.Ф., да заплати на адвокат И.С.С.ЕГН **********, от САК сумата от 300 лева, представляваща възнаграждение за оказаната на въззиваемия безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.1 т.З от Закона за адвокатурата пред въззивната инстанция.

              РЕШЕНИЕТО  не подлежи на обжалване.

                      

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:          

                                                  

                                         ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

                                                              2.