Номер 163316.07.2020 г.Град
Апелативен съд - София11-ти търговски
На 16.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно частно гражданско дело №
20201000502190 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 ГПК вр. с чл. 129 ГПК.
С определение № 6654 от 07.05.2020г., постановено по гр. дело № 12591/2017г.
Софийски градски съд е върнал искова молба с вх. № 125950/03.10.2017 г., предявена от Б.
Т. К. и е прекратил производството по делото. Първоинстанционният съд е приел, че
връщането на исковата молба е последица от процесуалното бездействие на ищеца в
резултат от неизпълнението на процесуалното му задължение.
Недоволен от горното е останал частният жалбоподател-Б. Т. К. , който в срок
депозира процесната жалба с оплакване, че постановеното определение е нищожно и
недопустимо. Наведени са съображения, че атакуваният съдебен акт е постановен при
допуснати съществени процесуални нарушения и при непълнота на доказателствата.
Подробно са изложени разбиранията на ищеца за лишаването му от „справедлив процес“, от
„отказ от правосъдие“, от „ефикасни средства за защита“, за престъпна злоупотреба с власт
на съдията докладчик, за липсата на „публичен процес“, за грубо нарушение на Хартата за
основните права в Европейския съюз и чл. 6, ал. 1 от ЕКЗПЧОС. Искането е за отмяна на
обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Първостепенният съд е бил сезиран с искова молба с вх. № 125950/03.10.2017 г., предявена
от Б. Т. К. . С разпореждане от 08.01.2018г. съдът при проверка на редовността на исковата
молба по чл. 129. ал. 1 ГПК е констатирал, че същата е нередовна и я е оставил без движение
като е дал указания и е представил на ищеца възможност: да ангажира доказателства за
внесена по сметка на Софийски градски съд на държавна такса в размер на 72 000 лева, да
посочи точно и ясно фактите, на които основава претенциите си срещу ответниците за
заплащане на обезщетения, като конкретизира действията /с посочването на самите деяния/,
с които твърди ответниците да са увредили ищеца, т.е. да уточни твърдяния деликт
(деликти), като го (ги) индивидуализират точно по време, място и начин на извършване, как
го и в какво се изразява, като в случай, че се твърди продължавано закононарушение, да се
посочи начален и краен срок на извършването му, да изложи твърдения дали посочената в
исковата молба мярка „задържане под стража“ е била взета по това досъдебно производство
или по друго и ако е по друго производство претендира ли вреди от налагането на тази
мярка и дали е бил обявен за издирване по това производство или по друго; да изложи
конкретни обстоятелства относно причинната връзка между действията по т. 2 и
имуществените вреди, за чието обезщетяване претендира 300 000 лева, да посочи в какво се
изразяват имуществените вреди, за чието обезщетяване претендира 300 000 лева, кога са
настъпили имуществените вреди, както и как е формирана сумата, като ги посочи по пера -
относно вида и размера им; да посочи за какъв период претендира обезщетение за
неимуществени вреди, както и да изложи твърдения откъде произтича твърдяната солидарна
отговорност на ответниците (от закон или договор).
Със съобщение, получено от ищеца- Б. Т. К. на 22.01.2018г. последният е уведомен за
постановеното разпореждане и са му указани последиците от неотстраняването на
установените нередовности в срок.
Със заявление с вх.№ 12252/29.01.2018г. е представено платежно нареждане за сумата от 10,
97 лева, платена по сметка на СГС, както и са изложени множество и разнопосочни
твърдения , което прави исковата молба неясна и заявения спор- невъзможен за
квалификация.
С разпореждане от 14.05.2018г. първоинстанционният съд отново е дал указания на ищеца, а
именно: да посочи по кое точно наказателно производство ищецът е бил обвинен в
извършване на престъпление и спрямо него е била взета мярка за неотклонение „задържане
под стража“, да конкретизира дали претендира обезщетения за вреди, които са му
причинени от незаконното му обвинение в извършено престъпление и задържане под
стража или претендира да са му причинени вреди и от други незаконосъобразни действия
или бездействия на ответниците, да поясни в какво се изразяват имуществените вреди, за
чието обезщетяване претендира сумата от 10000 лева - разходи за лечение, кога са
настъпили тези вреди, както и как е формирана сумата, като посочи разходите по пера, да
обясни как е формирано претендираното обезщезщетение от 240 000 лева - пропуснати
ползи „вследствие на блокирана творческа дейност на ищеца като писател“, за кой период се
отнася, какъв е бил очакваният доход за този период и какъв е бил действителният приход
на ищеца и как е формирано претендираното обезщезщетение от 50 000 лева - пропуснати
ползи „вследствие на блокирана творческа дейност на ищеца като журналист“, както и за
кой период се отнася, какъв е бил очакваният ''доход за този период и какъв е бил
действителният приход на ищеца.
С поредно уточняващо заявление с вх. № 72232/23.05.2018г. ищецът отново поддържа, че
исковата молба е редовна и е невъзможно изпълнението на дадените от съда указания.
Многословно за изложени биографични данни, както и друга информация, неизясняващи
фактическата страна на спора. Видно от материалите по делото са приложени и решения и
определения, иррелеванти към процесния спор.
С разпореждане от 19.04.2019г. съдът отново е оставил без движение исковата молба и е
указал, че при последващо неизпълнение в срок и в цялост на дадените указания, молбата
ще бъде върната, а производството по нея- прекратено.
Жалбоподателят е уведомен за така постановеното разпореждане на 25.04.2020г., но отново
не е привел исковата молба в съответствие с дадените указания и Софийски градски съд с
атакуваното определение от 07.05.2020г. правилно е постановил връщането й , също и
прекратил производството по нея.
Отговарящата на посоченото в чл.127 и чл.128 ГПК съдържание искова молба гарантира
нормалното развитие на исковия процес, постановяването на допустимо съдебно решение и
правото на защита на ищеца и ответника в производството. С оглед на това чл.129, ал.1 ГПК
е вменил в задължение на съда да следи за редовността на исковата молба. Когато съдът
констатира нередовност на същата, той е длъжен да я остави без движение и да укаже на
ищеца да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, както и да му посочи
възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това.
При обжалване на определението за прекратяване на производството по делото, съгласно
чл. 129 ГПК следва да се разглежда във функционална връзка и обусловеност с
определението за оставяне на исковата молба без движение, тъй като допуснатите
нарушения в определението за оставяне без движение рефлектират на определението за
прекратяване. Указанията на съда за оставяне без движение на исковата молба следва да
бъдат ясни, точни и подробни, за да бъдат изпълнени, като на ищеца задължително се
съобщават последиците от тяхното неизпълнение - връщане на исковата му молба. В
противен случай съдът не може да приложи последиците на чл.129, ал.3 ГПК, тъй като
неговият акт ще е постановен при допуснато съществено процесуално нарушение,
обуславящо отмяната му. /Така решение № 280/05.07. 2012 г. по гр.д. № 3298/2011 г. на
ВКС; решение №76/12.06.2012 г. по т.д.№ 377/2011 г. на ВКС; решение №160/18.02.2010
г.по гр.д.№ 839/2009 г. на ВКС./
Редовността на исковата молба изисква ясни твърдения за факти , които според ищеца
пораждат претендираните по делото негови субективни права. Твърденията за факти не
могат да бъдат заместени от доказателства по делото. Ето защо правилно съдът е указал на
ищеца да наведе ясни и конкретни факти , относими към заявения спор , от които
претендира правата си.
Това е съобразено от първоинстанционният съд, който с разпореждане от 08.01.2018г, с
разпореждане от 14.05.2018г. и разпореждане от 19.04.2019г. е дал точни и подробни
указания на ищеца- Б. Т. К. . Процедурата по чл.129 от ГПК за отстраняване на
нередовности по исковата цели изясняване на правния спор като твърдяни факти и/или
искане към съда, за да може съда да извърши дължимите се служебно действия по
квалификация на иска, разпределение на доказателствена тежест и определяне на размер на
дължима държавна такса , евентуално и конституиране на страни по делото. Редовността на
исковата молба е гаранция и за пълноценното упражняване на правото на защита на
страните в производството, както на ищеца, така и на ответника.
Както вече беше изтъкнато, настоящата инстанция намира, че дадените от първостепенния
съд указания отговарят на посочените изисквания, поради което неизпълнението им,
независимо от многократно предоставяната възможност, е основание за прилагане на
неблагоприятните последици по чл. 129, ал. 3 ГПК. Частният жалбоподател не е изпълнил
указанията на съда за уточняване на исковите си претенции-по кое точно наказателно
производство е бил обвинен в извършване на престъпление и спрямо него е взета мярка за
неотклонение, от кои незаконосъобразни действия се претендират вредите, в какво се
изразяват и кога точно са настъпили, нито е внесъл в срок държавна такса, поради което са
били налице предпоставките на чл.129, ал.3 от ГПК за връщане на исковата молба и
прекратяване на делото.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 6654 от 07.05.2020г., постановено по гр. дело №
12591/2017г. Софийски градски съд , с което е върната искова молба с вх. №
125950/03.10.2017 г., предявена от Б. Т. К. и е прекратено производството по грaжданско
дело на СГС, 1-20 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок
от съобщението при наличието на предпоставките на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________