Р Е Ш Е Н И Е
Номер:260045
06.04.2021г. Град: Хасково
Хасковски
окръжен съд
наказателен състав
На
тридесети март година:
2021г.
В
открито заседание в състав:
Председател:
Стратимир Д. Членове: Боряна Бончева
Красимир Д.Секретар: Димитрийка Христова
Прокурор:
Делчо Лавчев
Като
разгледа докладваното от съдия Кр. Д.В.н.о.х.д.№ 656 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на гл. ХХI от НПК.
С Присъда № 55 от
22.10.2020г., постановена по н.о.х.д.№ 766/2020 г., РС Хасково признал
подсъдимия Ж.Д.К. за виновен в това, че на 13/14.08.2018г. в гр. Хасково, чрез
разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот - счупване на
патрон на входна врата на апартамент, отнел чужди движими вещи (златни:
синджирче 1 грам, плочка с гравирана риба 1 грам, обеци 2 грама, сребърни:
пръстен с гривна с общо тегло 4 грама, комплект колие, медальон със синджир
обеци и пръстен с общо тегло 10 грама, 2 бр. пръстени тип халка с тегло от по 3
грама, гривна 6 грама, обеци 4 грама, 2 бр. синджирче от по 1 грам, медальон 2
грама, мъжки портфейл от изкуствена кожа и пари 1 200 лв.) всичко на обща стойност 1 525. 75 лв. от
владението на И.Б.М.от гр.*****, без негово съгласие с намерение противозаконно
да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния
съд, откраднатите вещи са били заместени, поради което и на основание чл. 197,
т. 3 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54,
ал. 1 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода" за срок от 1 година
и 8 месеца, което да се изтърпи при първоначален „строг" режим.
Недоволен от
присъдата е останал защитникът на подс. К., който я обжалва в законовия срок, в
частта относно реда, вида и размера на определеното наказание с доводи за
незаконосъобразност и явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се,
че неправилно РС отказал да отложи изпълнението на наказанието лишаване от
свобода, въпреки постановената съдебна реабилитация по предходното осъждане на
дееца, както и че незаконосъобразно е бил определен „строг“ режим на
изтърпяване на наказанието, вместо „общ“. Според защитника наказанието е явно
несправедливо, защото съдът не е оценил в достатъчна степен смекчаващите
отговорността обстоятелства за които били представени многобройни
доказателства. Формулирано е искане за отмяна на присъдата и връщане на делото
за ново разглеждане и алтернативно да бъде изменена, като се намали размера на
наказанието и ОС да приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание
друг защитник на подс. К. изразява становище за неприложимост на института на
„условното осъждане“ и не поддържа искането за отлагане изпълнението на
наказанието. Акцентирайки върху смекчаващите отговорността обстоятелства и
най-вече върху вложеното здравословно състояние на подсъдимия, защитникът
пледира да бъде намален размера на наказанието лишаване от свобода. Също така
претендира първоначалния режим на изтърпяване да бъде „общ“, вместо незаконосъобразно
определения от РС „строг“.
Подсъдимият К.
поддържа изложеното от защитника му и иска присъдата да бъде изменена, размерът
на наказанието лишаване от свобода намален, а първоначалния режим на
изтърпяването му променен.
Представителят на ОП
Хасково изразява становище за незаконосъобразност на обжалваната присъда, като
постановена в нарушение на процесуалните правила. Прокурорът приема, че
обвинителния акт по който е било образувано съдебното производство не отговаря
на изискванията по чл. 246, ал. 2 и 3 от НПК, поради което незаконосъобразно
районния съд провел съкратено съдебно следствие. Възпроизвеждайки в мотивите
към присъдата си обвинителен акт, който не съдържа фактическо описание на
осъществено от К. престъпление, районният съд сам допуснал процесуално
нарушение. Участващият във въззивното производство приема искането на защитата
за промяна на режима на изтърпяване на наказанието основателно, но пледира
присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане.
Окръжният съд, като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията, направени в
съдебното заседание и след извършена служебно проверка на обжалваната присъда,
прие за установено следното:
Производството пред
РС е образувано по внесен от РП Хасково обвинителен акт, с който против подс.
К. е предявено обвинение за извършено от него престъпление по чл. 195, ал. 1,
т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 от НК за това, че на 13/14.08.2018г. в гр. Хасково,
чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот - счупване на
патрон на входна врата на апартамент, отнел чужди движими вещи (златни:
синджирче 1 грам, плочка с гравирана риба 1 грам, обеци 2 грама, сребърни:
пръстен с гривна с общо тегло 4 грама, комплект колие, медальон със синджир
обеци и пръстен с общо тегло 10 грама, 2 бр. пръстени тип халка с тегло от по 3
грама, гривна 6 грама, обеци 4 грама, 2 бр. синджирче от по 1 грам, медальон 2
грама, мъжки портфейл от изкуствена кожа и пари 1 200 лв.), всичко на обща стойност 1 525. 75 лв. от
владението на И.Б.М.от гр. Хасково, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои. В проведеното на 22.10.2020г. разпоредително
заседание, след като изслушал становищата на страните по въпросите уредени в
чл. 248, ал. 1 от НПК, съдът с определение констатирал, че на досъдебната фаза
на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, след което предвид направеното от защитника и подсъдимия искане
производството протекло по реда на чл. 371, т. 2 от НПК. В хода на
производството по реда на
глава ХХVІІ, при условията на чл. 371, т. 2 от НПК съдът разяснил на подсъдимия
правата му по чл. 371 от НПК и последния направил самопризнание, като признал
фактите в обстоятелствената част на обвинителният акт и се е съгласил, да не се
събират доказателства за тях. След като отчел съгласието и на защитника, съдът
счел, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства и с определение по чл. 372, ал. 4 от НПК обявил, че при
постановяване на присъдата ще го ползва, без да събира доказателства за фактите
в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид приложената по делото
нотариално заверена разписка рег. № 5050 от 07.10.2020г. удостоверяваща, че
причинените на пострадалия от престъплението имуществени вреди са били
възстановени и изявлението направено от него в съдебно заседание, съдът
преквалифицирал деянието и признал подс. К. за виновен по привилегирования
състав на кражба.
Присъдата е постановена при съществени нарушения
на процесуалните правила, допуснати на досъдебната и съдебната фаза в
производството пред РС, ограничили процесуалните права и конкретно правото на
защита на подс. К., попадащи в хипотезата на чл. 348, ал. 3, т. 1
от НПК.
Подсъдимият е бил поставен в невъзможност да се защитава по фактите на
обвинението, защото изложение на такива обвинителният акт не съдържа. Съгласно чл. 246, ал. 2 от НПК, в обстоятелствената
част на обвинителния акт прокурорът следва задължително да посочи
престъплението извършено от обвиняемия. Главното предназначение на обвинителния
акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване -
извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, като по този начин
се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото
на защита в съдебната фаза. В обстоятелствената част на обвинителния акт
прокурорът задължително следва да посочи всички факти, които обуславят
съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му.
Тук в обстоятелствената част на обвинителния акт изобщо не се съдържат факти,
сочещи извършено от подсъдимия К. деяние, квалифицирано от прокурора като
кражба. С какви конкретно действия К. е осъществил изпълнителното деяние –
отнемане на чужди движими вещи, а и разрушаването на преграда, здраво направена
за защита на имот не е ясно. Как К. е разбил патрона на входната врата на
апартамента, как е проникнал в жилището на пострадалия, отнел инкриминираните
вещи, установил свое владение върху тях и в последствие - как се е разпоредил с
тях, обстоятелствената част на обв. акт не съдържа. Прокурорът е описал
действията на пострадалия от престъплението, свързани с почивката му, тези на
неговата дъщеря при установяване на кражбата, действията на полицейските
служители при запазване местопроизшествието и огледа на жилището, проявена от
св. Д.наблюдателност и доброволното предоставяне на образец за сравнително изследване
от страна на К. на генетичен материал. Следва изложение на установените от
двете експертизи данни за ДНК профила на извършителя и стойността на вещите, и
извод за извършено от подсъдимия престъпление по приетата от прокурора правна
квалификация. Нередовността на обвинителния акт не е била забелязана от
защитника на подсъдимия, но в проведеното разпоредително заседание
първоинстанционният съд е бил длъжен служебно да констатира допуснатите в
досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила и да
процедира по реда, указан в чл. 249, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3
от НПК.
Обвинителен акт, който не съдържа изложение на факти свързани с конкретни
действия на подсъдимия по разбиване патрона на жилището, влизането му в
апартамента, какви движими вещи е взел оттам и какво е направил с тях след
деянието при квалифициран по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 от НК
състав на престъпление кражба е негоден да постави началото на съдебното
следствие. Като не е установил посочената нередовност, първоинстанционният съд
в нарушение на процесуалните правила е разгледал дело образувано въз основа на
обвинителен акт, който не отговаря на изискванията на закона и чийто
процесуален недъг впоследствие е бил мултиплициран в мотивите на присъдата.
Последното е било неизбежно и заради обстоятелството, че съдебното следствие в
първата инстанция е протекло по диференцираната процедура на Глава двадесет и
седма от НПК
- съкратено съдебно следствие по чл. 373, ал. 2 вр. чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК, задължаваща съда в
мотивите на присъдата да приеме за установени обстоятелствата изложени в
обвинителния акт.
Допуснатите нарушения
на процесуалните правила са съществени и отстраними, но не и от въззивната
инстанция, а предвид липсата на ограничителната хипотеза на чл. 335, ал. 3 от НПК, е налице основание
по чл. 335, ал. 2 от НПК за цялостна отмяна
на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС на
етап провеждане на разпоредително заседание.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Присъда № 55 от 22.10.2020г. на РС Хасково,
постановена по н.о.х.д.№ 766/2020г.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: