Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 13.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на трети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ИВА НЕШЕВА
при
секретаря Антоанета П., като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско
дело № 10799 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 31.05.2019
г. на ответника Т.К. Б.против решението от 07.05.2019 г. по гр. дело № 75777/2017
г. на Софийския районен съд, 24 състав в
частта, с която са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД слещу жалбоподателя установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.79, ал. 1 ЗЗД и чл.86,
ал.1 ЗЗД за следните суми: сумата от 5 143,39 лв., представляваща цена на доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., както и цена на
топлинна енергия по изравнителна сметка за периода от 01.05.2013 г. до
30.04.2014 г., отразена в обща фактура № **********/31.07.2014 г. за имот,
находящ се в гр. София, ул. “******, аб. № 041012, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 23.06.2017 г. до окончателното
изплащане; сумата от 862,38 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 15.08.2014 г. до 08.06.2017 г.; за сумата от 95,92 лв.,
представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. и за периода, включен в общата фактура №
**********/31.07.2014 г. и за сумата 23,79 лв., представляваща обезщетение за
забава върху стойността на услугата за дялово разпределение за периода от 15.08.2014
г. до 08.06.2017 г.
В жалбата се твърди че решението в
обжалваните части е неправилно поради нарушение на материалния закон по
отношение на направеното в срока за отговор възражение, че част от
претендираните вземания са погасени по давност.Останалите доводи са за
необоснованост на решението, с оглед събраните по делото доказателства за
установяване на реалното количество на доставената в имота топлинна енергия,
като се поддържа, че същите не са годни да установят колко точно топлинна
енергия е доставена и потребена през процесния период. Въззивникът поддържа, че
по делото не са ангажирани и доказателства за наличие на валидно облигационно
отношение между него и третото лице-помагач на ищеца, което извършва услугата
дялово разпределение. С оглед изложеното, моли решението да бъде отменено в
обжалваните части, като вместо него бъде постановено друго, с което предявените
искове да бъдат отхвърлени.
Въззиваемата
страна-ищец и третото лице – помагач на ищеца не са депозирали отговор на
жалбата и не вземат становище по нея.
Решението на СРС в частта, с която са отхвърлени
частично предявените от ищеца срещу ответника установителни искове, не е
обжалвано от ищеца и е влязло в сила.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата на ищеца.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо в обжалваните му части. Същото е обаче е частично неправилно,
тъй като първоинстанционният съд не е разгледал заявеното в срока за отговор от
ответника възражение за погасителна давност по отношение на исковете за
установяване стойността на доставена топлинна енергия и цена на услугата дялово
разпределение.
Предмет
на разглеждане в производство са положителни установителни искове за наличието
на вземания на ищеца спрямо ответника, в качеството му на собственик на
процесния топлоснабден имот, за цена на доставена топлинна енергия за периода
от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., както
и цена на реално доставена топлинна енергия по изравнителна сметка за периода
от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г., отразена в обща фактура №
**********/31.07.2014 г., както и на вземания за обезщетение за забава върху посочените
главници.
По делото няма спор, че ответникът е
собственик на процесния топлоснабден имот в срада в режим на етажна собственост,
т.е. няма спор, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, които
задължително се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване.Общите условия влизат в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от клиентите.
Във
връзка с доводите в жалбата следва да се посочи, че обстоятелството колко точно
количество топлинна енергия е доставено в процесния имот, е от значение
единствено за доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този
размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно чл.162 ГПК.В конкретния
случай за установяване реалното количество доставена топлинна енергия по делото
е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, според което топлинната
енергия постъпила в абонатната станция се измерва от общ топломер –преминал метрологични
проверки през 2013 г., 2015 г. и 2017 г., който се отчита по електронен път в
началото на всеки месец чрез терминал, като ежемесечните отчети са обективирани
в приложение № 1 към заключението. Топлинен счетоводител през процесния период
е „Т.с.“ ЕООД, който е извършвал отчет на топлинните разпределители и
водомерите за топла вода, монтирани н имотите в сградата, след края на всеки
отоплителен сезон, преди изготвяне на дяловото разпределение.Вещото лице е
посочило, че до процесния имот не е осигуряван достъп и през трите отчетни
периода, поради което не са отчитани показания на топлинните разпределители и
на водомера за топла вода в имота, като това е наложило топлинната енергия за
отопление да бъде изчислена по служебен разход по реда на т.6.7 от Наредба №
16-334/06.04.2007 г., като по делото не са ангажирани доказателства ответникът
да е упражнил правото си да поиска допълнителен отчет и преработване на
изравнителната сметка по реда на чл.70, ал.5 от Наредбата. Относно начислените
суми за топла вода, вещото лице е посочило, че въпреки начислената за първите
два отчетни периода консумация по потребление от предходен период, вместо по
0,14 куб.м. на един потребител за едно денонощия съгласно изм. на чл.69, ал.2,
т.2 от Наредбата, обн. ДВ бр.94/29.10.2013 г., това не е в ущърб на
потребителя, а в негова полза, защото му е начислено по-малко количество топла
вода от това, което дължи съгласно Наредбата. Вещото лице е констатирало, че
начислените от ищеца и от фирмата за дялово разпределение суми са съгласно
действащата през процесния период нормативна уредба.Обосноваността и
обективността на заключението на вещото лице обуславят кредитирането му от
въззивния съд.
Неоснователни са и доводите на
въззивника, че между него и третото лице-помагач не са налице валидни
облигационни отношения. От ангажираните от ищеца доказателства е видно, че е
налице решение на ОС на ЕС на вх.Б на ул.“Тинтява“ № 22, гр.София, на което е
взето решение за сключване на договор с „Т.С.“ ЕООД за извършване дяловото
разпределение на топлинна енергия. Договорът е сключен от изрично упълномощени
от ОС на ЕС лица, поради което е налице пряко представителство и правата и
задълженията по договора са възникнали директно в правната сфера на
представлявания. Доколкото по делото няма данни решението на ОС да е атакувано
по реда на ПУРНЕС /отм./, съдът приема, че същото обвързва етажните собственици
в т.ч. и ответника.
Видно от издадената на 31.07.2014 г.
обща фактура, в нея са включени вземания за цена на доставена топлинна енергия
за отоплителен сезон от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г., за който сезон до
м.03.2014 г. вкл. са действали Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди на потребители в гр.София от 2008 г., като съгласно същите, купувачите
на топлинна енергия дължат плащане на месечно дължимата сума в 30 дневен срок
от изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. за стойността на топлинната
енергия за първия месец от този период - м. 05.2013 г., падежът за плащане е
настъпил на 01.07.2013 г., а за м.03.2013 г. е настъпил на 01.05.2013 г. Вземанията
за цената на доставената топлинна енергия за периода м.05.2013 г. – м.03.2014
г. вкл. са погасени по давност, тъй от датата на настъпване на изискуемостта им
до датата на подаване на заявлението – 23.06.2017 г. е изтекъл тригодишния срок
по чл.111,б.“в“ ЗЗД.
По отношение на останалия процесен период
са приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
потребители в гр.София от 2014 г., които са обнародвани във вестник „24 часа“ и
вестник 19 мин. и са влезли в сила от 14.03.2014 г. Съгласно чл.31, ал.1 от
същите клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини: т.1 -
на десет равни месечни вноски; т.2 - на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата и една изравнителна вноска и т.3 - по реална месечна
консумация, като в случаите когато клиентите в сграда етажна собственост, присъединени
към една абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, заплащат
топлинната енергия по реда на ал.1, т.2, месечната консумация се определя от
търговеца въз основа на съответния дял за имота от консумираната топлинна
енергия през предходния отчетен период. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от Общите
условия месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се
формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за
разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. След отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал.1
/ т.е. за месечната дължима сума/ и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Когато
при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума,
по-голяма от сумата по фактурата, и ако клиентът няма просрочени задължения към
продавача, заплатената в повече сума се приспада от дължимите суми за следващ
период, или по желание на клиента, се възстановява от продавача. Когато при
издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма
от сумата по фактурата и клиентът има просрочени задължения към продавача, със
сумата в повече може да се извърши прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на
продавача. Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е. прогнозните
суми по ежемесечните фактури в 30 – дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2,
т.е. общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача. При тази уредба на отношенията и с оглед
момента на настъпване на изискуемостта на месечните дължими суми за топлинна
енергия, а именно от възникването им, въззивният съд приема по арг. от чл.114,
ал.2 ЗЗД, че и вземанията за цена на топлинна енергия за м.04.2014 г. и м.05.2014
г. вкл., също са погасени по давност, тъй като от датата на настъпване на
изискуемостта им / съответно на 01.05.2014 г. и на 01.06.2014 г./ до датата на
подаване на заявлението - 23.06.2017 г. е изтекъл тригодишния срок по чл.111,
б.“в“ ЗЗД. Съгласно чл.119 ЗЗД с погасяването на главното вземане за този
период се погасяват и вземанията за обезщетение за забава върху него. Размерът
на тези вземания възлиза на 1389,97 лв., включваща сумата по общата фактура,
издадена на 31.07.2014 г. и начислената стойност за топлинна енергия за
м.01.2014 г. Ето защо, при съобразяване на констативната част от заключението
на съдебно-счетоводната експертиза, стойността на реално доставеното количество
топлинна енергия за периода от м.06.2014 до м.04.2016 г., т.е. за непогасените
вземания, е в размер на 3 753,42
лв., а непогасените вземания за стойността на услугата за дялово
разпределение е в размер на 73,48 лв.
за двата отчетни периода: от м.05.2014 г. до м.04.2015 г. и от м.05.2015 г. до
м. 04.2016 г., до които размери установителните искове са основателни.
При приложимите за процесния период Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в
гр.София от 2014 г., обезщетение за забава се начислява само върху стойността
на реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, считано от
изтичане на 30 дневния срок по чл.32, ал.2 от ОУ – в случая от 15.09.2015 г. до
08.06.2017 г. за първия отчетен период и от 15.09.2016 г. до 08.06.201г.
Съгласно заключението на ССЕ, обезщетението за забава върху стойността на
реално доставената топлинна енергия за посочените два отчетни периода е в
размер на 427,80 лв., а размерът на
обезщетението върху вземанията за цена за услугата дялово разпределение възлиза
на 15,33 лв., до които размери
установителните искове за акцесорните вземания са основателни.
Ето защо, обжалваното решение следва да
бъде отменено в частите, с които са уважени предявените установителни искове за
разликата над посочените по-горе размери и вместо него следва да се постанови
друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Решението следва да бъде отменено
и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата над 683,02
лв. – разноски за заповедното и исковото производство пред СРС. В останалите
обжалвани части, решението на СРС следва да бъде потвърдено.
Въззивникът не претендира разноски за
настоящото производство. На въззиваемата страна не следва да се присъждат
поисканите с молба от 03.12.2019 г. разноски за юрисконсултско възнаграждение,
тъй като по делото не е осъществено процесуално представителство от юисконсулт.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 07.05.2019 г. по гр. дело №
75777/2017 г. на Софийския районен съд, 24 състав в частта, с която е признато за установено по предявените от „Т.С.“
ЕАД искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, че Т.К.Б. дължи сумата над 3 753,42 лв. до 5 143,39 лв.., представляваща
цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016
г., както и цена на топлинна енергия по изравнителна сметка за периода от
01.05.2013 г. до 30.04.2014 г., отразена в обща фактура № **********/31.07.2014
г. за имот, находящ се в гр. София, ул. “******, аб. № 041012, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 23.06.2017 г. до
окончателното изплащане; сумата над 427,80 лв. до 862,38 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.08.2014
г. до 08.06.2017 г.; сумата над 73,48 лв. до 95,92 лв., представляваща
стойност на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2016 г. и за периода, включен в общата фактура № **********/31.07.2014 г.
и сумата над 15,33 лв. до 23,79 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху стойността на услугата за дялово
разпределение за периода от 15.08.2014 г. до 08.06.2017 г., както и в частта, с която Т.К.Б. е
осъден да заплати на Т.К.Б., на основание чл.78, ал.1 ЗЗД сумата над 683,02 лв.-разноски за заповедното
и исковото производство пред СРС, като
вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“
ЕАД срещу Т.К.Б. искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че Т.К.Б. дължи сумата над 3 753,42 лв. до 5 143,39 лв.., представляваща цена на
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., както
и цена на топлинна енергия по изравнителна сметка за периода от 01.05.2013 г.
до 30.04.2014 г., отразена в обща фактура № **********/31.07.2014 г. за имот,
находящ се в гр. София, ул. “******, аб. № 041012, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 23.06.2017 г. до окончателното
изплащане; сумата над 427,80 лв. до 862,38 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.08.2014
г. до 08.06.2017 г.; сумата над 73,48 лв. до 95,92 лв., представляваща
стойност на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2016 г. и за периода, включен в общата фактура № **********/31.07.2014 г.
и сумата над 15,33 лв. до 23,79 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху стойността на услугата за дялово
разпределение за периода от 15.08.2014 г. до 08.06.2017 г., поради погасяването им по давност.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 07.05.2019 г. по гр. дело
№ 75777/2017 г. на Софийския районен съд, 24 състав, в останалите обжалваните
части.
Решението
е постановено при участие на трето лице-помагач на
ищеца – „Т.с.“ ЕООД
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.