МОТИВИ към Присъда № 260027 от 20.05.2021 г. на Районен съд
– Хасково, постановена по н.о.х.д. № 68 по описа за 2021 година.
Районна прокуратура – Хасково са внесли
срещу подсъдимия Х. *** обвинителен акт, с който на същия му е предявено обвинение
за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2 – ро и т. 12, вр. чл.
194, ал. 1 от Наказателния кодекс - за това, че на 16.07.2020 г. в град Хасково
като посредствен извършител, чрез А. П. Г. ***, чрез използване на техническо средство
/контактен ключ/, отнел чужда движима вещ - лек автомобил марка ***, рег. № ***,
на стойност 1300 лева, от владението на Т.Й.З. ***, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да я присвои, като предмет на кражбата е моторно превозно средство.
В съдебно заседание пред Районен съд
– Хасково представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения,
поддържа обвинението във вида, в който е предявено и счита, че от събраните в хода
на съдебното следствие доказателства то било доказано по несъмнен начин по отношение
на подсъдимия. Подлага на анализ достоверността на събраните гласни доказателства
и излага конкретни правни съображения по предложената правна квалификация на
деянието, по която счита, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен. По отношение
вида и размера на наказанието, представителят на държавното обвинение предлага на
подсъдимия Х. *** да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода”, за срок от
3 години, отчитайки отегчаващите вината обстоятелства, които подлага на обстоен
анализ. Счита, че това наказание следвало да бъде изтърпяно ефективно при първоначален
„строг” режим с приспадане на времето, съответстващо на задържането на
подсъдимия по реда на МВР и НПК, както и времето, през което по отношение на
него е изпълнявана мярка за неотклонение „домашен арест“. Във връзка с
последния факт, счита че били налице предпоставките наложеното му наказание по НОХД
№ 32/2020 г. по описа на Районен съд – Димитровград, а именно „лишаване от свобода“
за срок от 2 години, на основание чл. 68, ал.1 от НК, да бъде приведено в
изпълнение и същият следвало да изтърпи това наказание изцяло и преди наложеното
по настоящото дело, доколкото то било отложеното по реда на чл. 66, ал. 1 НК, а
процесното деяние било извършено в изпитателния срок. Излага становище и по
отношение на разноските по делото.
Защитникът на подс. Х. *** – адв. В.Д. ***
пледира подзащитния й да бъде признат за невинен и да бъде постановена
оправдателна присъда по повдигнатото му обвинение. Излага подробен анализ
относно достоверността на гласните доказателствени източници, като аргументира
кои от тях следва да бъдат кредитирани с доверие и кои - не, основавайки преценката за това и на
правилата на житейската логика, отричайки наличието и на мотив у подсъдимия за
извършване на деянието, като съпричастност в осъществяването му имало друго
лице, визирайки свид. А.П.Г..
Подсъдимият Х. *** разбира обвинението,
но не се признава за виновен по него, а в хода на съдебното следствие дава
подробни обяснения. При упражняване правото си на лична защита се придържа към изложеното
от неговия защитник, а в дадената му възможност за последна дума заявява, че е
невинен и моли да бъде оправдан.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Х.Т.Х. е роден на *** ***,
същият е ****, с адрес за призоваване в страната: ***
Видно от приложената по делото Справка
за съдимост, рег. № 1064, издадена от Районен съд – Хасково на 22.07.2020 г. същият,
към датата на извършване на деянието, описано в обвинителния акт е осъждан, като
от значение за преценката е основно осъждането му по НОХД № 32/2020 г. по описа
на Районен съд - Димитровград – с Присъда № 8 от 20.02.2020 г., в сила от
07.03.2020 г., за извършено от него престъпление по чл. 330, ал.1 НК, за което му
е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието
изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено с изпитателен срок с 3
години. В събраните за подсъдимия подробни характеристични данни се сочи, че същият
е известен с прякора „******“, криминално проявен е, като поддържа връзки,
както с лица от активния криминален контингент в района на град Хасково, така и
с такива от цялата страна. Посочено е, че лицето използва наркотични и упойващи
вещества и има данни за извършвана от него разнородна престъпна дейност, част
от която внимателно подготвял, включително като въвличал и други лица в
осъществяването й, според изнесеното в данните, описващи личността му. Сочи се
като личност, която играе хазарт и често бил засичан в игрални зали в град
Хасково. Описва се като лице, склонен да извърши всякакво престъпление, стига
да си „заслужавало“, като познавал методите на работа на полицейските
служители, а многократните му задържания не били изиграли необходимата
възпираща и превантивна роля. Същият не е трудово ангажира, което се
потвърждава и от приложената Декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние. В нея е посочено също така, че подсъдимият не притежава
недвижими имоти и регистрирани на негово име моторни превозни средства.
Семейството му се състои от него и от сина му Т.Х.Х., на 10 г.
Установено в хода на съдебното
следствие е, че свидетелите Х.С.З. и Т.Й.З. са съпрузи и към инкриминирания
период живеели в град Хасково, в жилищен блок, намиращ се на, ул. ****. Притежавали,
видно и от приложения по делото заверен препис от Свидетелство за регистрация на
МПС част I, лек автомобил марка „**“, модел ** с рег. № *** от 2013 г. Автомобилът, като придобит
по време на брака им, бил семейна имуществена общност, но регистриран на името на
свид. Т.Й.З., която го използвала ежедневно, за да се придвижва до работното си
място, намиращо се в кв. Болярово, град Хасково, „Център за психично здраве“ и
инцидентно от нейния съпруг – свид. Х.З., като същият основно подпомагал
съпругата си в разтоварването на покупки и багаж от превозното средство. Разполагали
първоначално с два контактни ключа, но единият от тях с надпис „Valeo“ бил
изгубен около две години преди инкриминираната дата в пространството около жилищния
блок. Ключът бил намерен от малолетния син на подсъдимия Х.Т., който в този период
живеел в жилище във вход „В“ в същия блок и предаден му от детето. Знаел, че контактният
ключ е предназначен за лек автомобил марка *** с рег. № ***, собственост на семейство
З., с които се познавал като съседи, но не поддържали отношения, като вместо да
го върне на собствениците, подсъдимият запазил контактния ключ и съхранявал в себе
си.
Установено от събраните гласни доказателства
е, че подсъдимият Х.Т.Х. се познавал и със свид. А. П. Г., който в
инкриминирания период ползвал сим – карти, регистрирани в мрежата на мобилен оператор
„Виваком/БТК“ АД, с абонатни номера ********** и *****.
На 15.07.2020 г., около обяд, свид. А.Г.
провел телефонен разговор от ползвания от него мобилен телефон със сим - карта с
абонатен номер *****, с подс. Х.Т.Х., който познавал с прякора „******“, ползващ
мобилен телефон със сим – карта, също регистрирана в мрежата на мобилен оператор
„Виваком/БТК“ АД, с абонатен номер *****. Поводът бил поискани пари на заем –
150 лева от подсъдимия, като двамата със свид. А.Г. се срещнали половин час по-късно
в гр. Хасково, на ул. „Дунав“, в района доколо аптека „Гален“. При проведената среща
подс. Х.Х. заявил на свид. А.Г., че спешно се нуждаел от посочената сума от 150
лева, за да откупи златни накити на детето му, тъй като били заложени, какВ.
обаче детето му не притежавало в този период, тъй като било малко според
показанията на свид. М.Т.И., сестра на подсъдимия. Свид. А.Г. първоначално отказал
да му даде каквато и да е парична сума, като заявил на подс. Х.Х., че той от по-рано
му дължи 250 лева, които така и не му бил върнал, но тогава подс. Х.Х. започнал
да увещава и моли настоятелно свид. А.Г. за паричен заем. Така, свид. А.Г. се съгласил
и дал 50 лева на подс. Х.Х., като предаването на сумата станало пред жилищния
блок, в който живеел подсъдимият.
В около 17:00-18:00 часа на
15.07.2020 г., свид. А.Г. спрял с автомобила си марка „**“, модел „**“ с peг. №
***, на бензиностанция „Петрол“, намираща се нa изхода на град Хасково, в посока
кв. Болярово, където до бензиностанцията се намирала и игрална зала „Валеро“, тъй
като там видял свой познат - свид. Р.М.. Докато свид. А. П. Г. говорил със свид.
М., забелязал, че в игралната зала се намирал и подс. Х.Т.Х.. Последният също
го видял и за пореден път поискал от него 10 лева на заем, за да продължи да играе
на игралните автомати, тъй като бил изчислил, че на един от игралните автомати
шансът за печалба бил голям, тъй като скоро на него такава не била реализирана.
Свид. А.Г. му дал 10 лв. като подсъдимият ги заложил на игралните автомати, но загубил
сумата. Докато подс. Х. Т. Х. играел на автоматите, свид. А. П. Г. споделил на свид.
***М., че подсъдимият му дължал сумата от 300 лева. В същото време подсъдимият
водел и разговори със свид. М.Г.М., който в този период също имал проблем със
зависимост към хазарта и с цел да си набави средства имал намерение да заложи
собствения си лек автомобил марка „Р.“, модел „М.“ с рег. № ****, по съвет и на
подсъдимия, с когото се познавали и играели в този момент в залата.
Впоследствие се разубедил, още повече, че след запитване от подсъдимия, свид. А.Г.
му отвърнал, че няма никакви намерения да купува или да приема в залог
автомобила на свид. М.М., когото познавал, тъй като му било известно, че този
автомобил се ползвал от него и му бил необходим. Така, след като загубил парите,
дадени му от свид. А.Г., подс. Х.Х. го помолил да го закара с автомобила си до ул.
„Дунав“. Свид. А.Г. се съгласил, след което с автомобила си откарал подсъдимия Х.
***, в района на кръстовището с ул. „Булаир“, където се разделили, но преди
това подсъдимият уверил свид. А.Г., че ще му върне дължимите пари. Нещо повече,
ако му дадял цялата поискана сума, щял да му заложи и лек автомобил марка ***.
Ставало дума за автомобила на З., за който подсъдимия притежавал контактен ключ,
но обяснил на свид. А. П. Г., че този автомобил е на сестра му и ще му предаде владението
над него като гаранция, че ще върне поискания заем.
На следващия ден, 16.07.2020 г., в около
21:00-22:00 часа, подс. Х.Т.Х. потърсил по телефона свид. А. П. Г. и му предложил
да се срещнат на бул. „Съединение“ в град Хасково, до магазин „Чочко“. Свид. А.Г.
се съгласил и около 20-30 минути по-късно, двамата се срещнали на посоченото място.
Там подс. Х. поискал от свид. А.Г. обещаната сума от 100 лева, като още веднъж потвърдил
обещанието си да „заложи“ лек автомобил **** с рег.№ *** и да му предаде владението,
въпреки че знаел, че е чужд и нямал съгласието на собствениците за това. Свид. А.Г.
му дал поисканата сума от 100 лева, след което поискал да отидат да вземат автомобила.
Съзнавайки, че не е негов собствен, нито на сестра му, подс. Х.Т.Х. заявил, че ще
му покаже автомобила, но имал друга работа и не можел да му помогне за транспортирането
му, тъй като бързал. Тогава свид. А.Г. помолил свой приятел, а именно свид. М.Т.К.,
ползващ мобилен телефон с номер ******, да му помогне и той се съгласил.
След това двамата - подсъдимият Х.Т.Х.
и свидетелят А. П. Г. с автомобила на последния - марка „**“, модел „**“, отишли
на ул. „Първи май“ № 9 в град Хасково. Там, същият ден в около 19:50 часа, след
като приключила работа, свид. Т.Й.З. се прибрала и била паркирала автомобила си
марка *** с рег. № *** на паркинга пред входа на блока. Подсъдимият Х.Х. посочил
превозното средство като още веднъж обяснил, че това бил автомобилът, който ще заложи,
потвърдил, че е на сестра му, но му бил предоставен от нея да го ползва и предал
на свид. А. П. Г. контактния ключ за лекия автомобил **** с надпис „Valeo“. След
това, свид. А. П. Г. откарал подс. Х. *** до кръстовището с бул. „Г.С. Раковски“,
където го оставил. През това време, свид. М.Т.К. *** с автомобила си, а именно микробус
марка „М.“, модел „В.“ с peг. № ***. Свид. А.Г. се качил в микробуса при свид. М.К.
***, до паркинга на жилищния блок. Там, свид. А.Г. слязъл от микробуса, като с дадения
му от подс. Х.Х. контактен ключ, и с увеР.стта че взема автомобил, използван от
подсъдимия и има право да стори това, тъй като е получил съгласието му, отключил
вратата на лекия автомобил марка **** с peг. № ***, използвайки описаното техническо
средство, влязъл в него и със същия ключ стартирал двигателя на автомобила и го
подкарал, като пред него се движел свид. М.К. с управлявания от него микробус. Свид.
А.Г. закарал автомобила в покрайнините на гр. Хасково, във вилна зона „Куба-1“,
където същият имал вилен имот. Там го паркирал в затревен район, в близост до черен
път, преминаващ през вилната зона. След това отворил предния му капак от ръчката
в купето. Излязъл от автомобила и заключил вратите му с контактния ключ. Вдигнал
предния капак на лек автомобил **** с рег. № ***, като се опитал да свали клемите
на акумулатора му, но не успял. В това време изпуснал контактния ключ на земята
в тревата до автомобила, като не успял да го открие. Оставил го да бъде
потърсен, когато подсъдимият дойдел за автомобила си. След това А. П. Г. се качил
в микробуса при свид. М.К., който го чакал в непосредствена близост на черния път,
след което двамата с микробуса се върнали на ул. „Дунав“. Там свид. М.К. оставил
свид. А.Г. до автомобила му „** **“.
На следващата сутрин, на 17.07.2020г.,
свид. Х.С.З. установил, излизайки за работа, че семейният им автомобил липсвал
от мястото, където обичайно бил паркиран и се обадил по телефона на съпругата
си Т.Й.З. да я запита дали го е местила. След като последната му отвърнала, че
не е и сама се уверила, че процесният лек автомобил липсва, уведомила РУ на МВР
- Хасково за случая, видно от Протокол за заявено устно съобщение за извършено престъпление.
Със съставянето на протокола от първото действие по разследване - разпит на свидетел,
било образувано Досъдебно производство № 775/2020г. по опис на РУ Хасково, а работата
по случая била възложена на свид. Ф.П.П., който с колеги провел оперативно - издирвателни
мероприятия. В резултат на преглед на записи от камери, поставени за видеонаблюдение
в района, по отношение на които била назначена видео-техническа експертиза, на
21.07.2020г. било установено местонахождението на лек автомобил **** с рег. № ***,
както и на контактния ключ за него, приобщени като веществени доказателства. Били
извършени оглед на местопроизшествие, а след като автомобилът бил оценен, описан
и фотографиран, бил върнат, заедно с контактния ключ, на свид. Т.Й.З..
При проведена беседа с подсъдимия, същият
признал, че е знаел, че контактният ключ, даден му преди време от детето му е за
автомобила на съседите му – семейство З., а именно лек автомобил **** с рег.№ ***,
но не пояснил каква е причината да го предостави на свид. А. П. Г..
Според заключението на вещото лице по
назначената съдебно-оценителна експертиза, стойността на лек автомобил марка ***
с рег.№ *** към 16.07.2020г. възлиза на 1300.00 лева.
Гореизложената
фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните на досъдебната
и съдебната фаза на производството писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от приобщените към доказателствата по делото по реда на
чл. 281 и чл. 283 от НПК, писмени
материали, съдържащи се в досъдебното производство: протоколи, справка за съдимост,
от приетите като писмени доказателства документи, от заключенията на вещите лице
по назначените в хода на досъдебното производство съдебно – оценителна и видео – техническа експертизи,
всяко от които прието от съда в съдебна фаза, като компетентно и безпристрастно
изготвено, както и от ангажираните гласни доказателствени средства, чрез проведените
разпити на свидетели и очни ставки, както и дадените в хода на досъдебното производство
обяснения от страна на подсъдимия. На
първо място, уместно е да бъде отбелязано, че след като е призоваван от съда, подсъдимият
Х.Т.Х. се явил в изпълнение на задължението
си за това, съгласно разпоредбата на чл. 269, ал. 1 НПК с оглед характера на повдигнатото срещу него обвинение за тежко умишлено престъпление и се е възползвал от правото си на лично
участие по делото в съдебна фаза, като даде подробни обяснения по случая, в които да
възпроизведе случилото се на база неговите възприятия и спомени за събитията на
процесната дата. Необходимо е същевременно да се има предвид обаче,
че освен средство за защита, обясненията на подсъдимия по делото съставляват и основно
доказателство, като следва да се обсъждат и ценят с оглед останалия събран в хода
на разследването доказателствен материал. При анализа на тяхната достоверност, следва
да се има предвид, че същите се възприемат от съда с доверие в частта относно обстоятелствата,
свързани с познанството на подсъдимия със свид. А.Г., за абонатния
номер на мобилния му телефон към инкриминирания период, за комуникация по
телефона между подсъдимия и посочения свидетел, за факта на намиране на ключа
за инкримнинирания лек автомобил от сина на подсъдимия и предаването му на
последния, за знанието на подсъдимия за кое превозно средство е намереният ключ
и относно принадлежността на това превозно средство на пострадалите лица, които
познава визуално и лично като живущи в същия жилищен блок. Така също достоверни
са обясненията на подсъдимия в частта относно факта на негово присъствие в
игралната зала, описана по – горе, за предоставянето на парична сума от свид. А.Г.
на подсъдимия с цел залог на игрални автомати и отчасти за водената комуникация
между двамата по повод автомобила на свид. М.М., както и по отношение на
процесния и най – вече относно факта на фактическо предаване на контактния ключ
за лекия автомобил, предмет на престъпление и посочване на неговото местонахождение
на свид. А. П. Г.. За тези групи факти, що се отнася до процеса на събирането на
основни доказателства в наказателния процес, какВ. са гласните, с решаващо
значение при дирене и установяване на обективната истина, са събрани в условията
на непосредственост достатъчно други, годни такива, при това преки, макар и в известна
степен противоречиви, които да обезпечат установяването й. В тази връзка, в рамките
на очертаната хронология на разигралите се събития, настоящият съдебен състав дава
вяра на изложеното най – напред от страна на свид. Т.Й.З., която има качеството на пострадал, но по нейна воля не е конституирана в съответното процесуално
качество на частен обвинител и/или частен
обвинител, което важи и по отношение на свид. Х.С.З.. Важно преценка на истинността на показанията им в контекста на евентуалната
тяхна заинтерисованост от изхода
на делото е да се отбележи още, че същите, освен че не
проявиха
процесуална активност да заявят искане за конституиране в качеството на страна – частен обвинител и граждански
ищец, излагат обективно
фактите и обстоятелствата, за които всеки от тях
има
преки и непосредствени впечатления и то най – вече по
отношение времето на паркиране на лекия автомобил вечерта преди инкриминираното
деяние и за факта, че на неопределена дата единият от двата контактни ключа, с
които са разполагали за превозното средство е бил загубен в района на жилищния
блок, в който живеят. От основно
значение за изграждане на фактическите изводи на съда са показанията на свид. А.
П. Г., посочен и като непосредствен извършител на деянието. С изключение на определени детайли и то такива, непроменящи и невлияещи
на фактическите изводи, той има ясен спомен за разигралите се събития и съдът счита, че дава достоверни
показания за тях в частта относно познанството
му с подсъдимия и неговата сестра – М.Т.И., за отношенията, в които се намира с
всеки от тях. Така също, дава се вяра на изложеното от този свидетел за факта
на водени разговори по телефона с подсъдимия относно предоставени в заем
парични средства и такива, които подсъдимият е пожелал отново да му бъдат
дадени от свид. А. П. Г., за датата, мястото, начина и причината
да се озове на посоченото време и място в град Хасково и да предприеме управлението на процесния лек автомобил
и причината да го остави до притежаван от него вилен имот в град Хасково.
Както бе вече отбелязано, свид. А. П. Г. от една страна е сред неколкото очевидци на случая, като пряк участник в инкриминираните събития и има ясен спомен за детайли
от тях, които възпроизвежда в конкретика
в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, при това неколкократно
и без да бъде разколебан при извършването на допълнителни процесуално действия с
негово участие, включително и проведена очна ставка с подсъдимия. В тази част –
относно обстоятелствата, осъществени преди и по време на инкриминираното
деяние в контекста на неговото собствено поведение и
това на подсъдимия, показанията на свид. А.П.Г. са безпротиворечиви – и
вътрешно, и по отношение на други гласни доказателства, кредитирани от съда с доверие,
какВ. са показанията на свидетелите М.Г.М., ***Р.М.,
М.Т. К.
и отчасти на служителя на РУ на МВР – Хасково – Ф.П.П. за участието в оперативно – издирвателни мероприятия
и опосредените му впечатления по случая, добити от извършени беседи с участниците
в инкриминираните събития, како и от преглед на записи от средства за
видеонаблюдение. С
приобщаване, чрез прочитането на показанията на тези свидетели, дадени пред
орган на досъдебното производство горният извод не се променя генерално, а тези процесуални
действия са предприети единствено, за да бъде компенсирана липсата
на ясен спомен у тях при разпита им пред съда, без значение причините за това. Тези причини
не подлежат на проверка в настоящото производство по друг начин освен откъм достоверност
в дължимия анализ на кои доказателства съдът дава вяра при обосноваване на фактическите
си изводи и защо, но най – логично е те да са свързани с изминалия период от време
и динамиката на събитията, довела до колебание относно част от детайлите, прераснало
и в противоречие относно поведението на участниците в инкриминираните събития и
тяхното собствено, отстранено по съответния ред и по начин, способстващ изграждането
с необходимата убеденост на фактическите изводи у съда. Действително,
самата конструкция на обвинението,
предполага извод за възможна заинтерисованост от изхода на делото, по отношение на свид. А. П. Г., но същият, след като е запознат с правата и
задълженията му съответно по чл. 122 и чл. 120 от НПК и с обстоятелствата по чл. 121 от
НПК относно, които може да не дава показания и му е разяснена и отговорността за
лъжесвидетелстване по чл. 290, ал. 1 от НК, е обещал
да говори истината, а неговите показания
съдът приема като еднопосочни, а и достоверни до голяма, всъщност решаваща степен
за кръга от факти относно поведението на страните, подчиенени
до голяма степен и на житейската логика. Отделните
изключения и несъответствия,
свързани с липсата на възприятия се отнася не толкова до противоречие в показанията,
колкото до отделни нюанси в изложеното и възприятията, дължащи се на изминалия период
от време и на специфичните фактори, въздействащи на способността за възприемане
на отделни детайли, които са преодолени със съответните способи от страна на съда.
Определяща за изводите на съда при анализа на достоверността на
обособените противоречиви, но само донякъде гласни доказателства, е преценката на
същите в тяхната взаимовръзка, разкриваща цялостната картина, по случая.
А тя е такава, каквато бе очертана от съда при описание на фактическа
обстановка, включително и по въпроса за авторството на деянието, който съдът ще разисква на съответното
място по - долу по същество. Основно в случая е, че за
фактите от значение по делото, са налице гласни доказателства, съдържащи се в показанията
на изброените свидетели, в това число и най – вече на свид. А. П. Г.,
които са обосновани и логически последователни. Същите намират потвърждение откъм достоверност
и от останалите доказателства по делото – гласни и писмени, в това число и от обясненията,
дадени от Х.Т.Х. в една съществена част, които
само консолидират извода, направен от съда за достоверността на отделните гласни
доказателствени източници, изложен по - горе.
Настоящият съдебен
състав намира, че въз основа на така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане
на направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на извършеното
деяние, се налага недвусмислен и категоричен извод, че подсъдимият Х. *** е осъществил
от обективна и субективна страна престъплението, субсумирано под състава по 195,
ал. 1, т. 4, предл. 2 – ро
и т. 12, вр. чл. 194, ал. 1 от Наказателния кодекс, за което с повдигнатото му обвинение е
привлечен към наказателна отговорност, тъй като на 16.07.2020 г. в град Хасково, като посредствен извършител,
чрез А. П. Г. ***, чрез използване на техническо средство /контактен ключ/, отнел
чужда движима вещ - лек автомобил марка ***, рег.
№ ***, на стойност 1300 лева, от владението на Т.Й.З. ***, без
нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като предмет на кражбата
е моторно превозно средство.
От
събраните доказателства е безспорно установена обективната страна на деянието, механизма на осъществяването му, предмета на
престъпно посегателство, както и авторството на престъплението - а именно, че
подсъдимият е извършил същото. Обстоятелство, което всъщност се оспорва от
него, с оглед направените пред съда изявления – лични и от защитата му с
посочване на друго лице като извършител. В случая основен момент за изясняване
на механизма на извършване на престъпното деяние, имащ пряко отношение и към
въпроса с авторството е този, че собственикът на вещта е лишен от възможността
да упражнява фактическата си власт по отношение на нея вследствие на
непосредствените действия на свид. А. П. Г., тъй като не подсъдимият пряко е осъществил
непосредствено изпълнителното деяние на престъпния състав, изразяващо се в „отнемане“,
а е действал като посредствен извършител. За фактическите действия по прекратяване
на властта на собственика над лекия автомобил, е използван свид. А. П. Г..
Доколкото това е станало с несъзнавано участие от негова страна, се обезпечава
като категоричен изводът, че той е използван като средство или оръдие на престъплението,
тъй като в съзнанието му е липсвала изградена представа, че противозаконно отнема
чуждо моторно превозно средство. Липсвало е и намерение да го присвои, без съгласие
на досегашния владелец /собственик/, а действал със субективната увеР.ст, че подсъдимият
му предава в залог срещу получаване на паричен заем владението на процесния лек
автомобил, който е посочил, че е на сестра му, а на подсъдимия е предоставено
ползването на същия, докато тя отсъства. Съгласно чл.14, ал.1 от НК незнанието на
фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва
умисъла относно това престъпление и поради това поведението на свид. А.П.Г. не
е съставомерно, след като е действал с разумната увеР.ст, че получава на
легитимно основание фактическата власт по отношение на вещта с предоставяне на
контактен ключ за автомобила от страна на подсъдимия за обезпечаване на вземане
към него, без значение дали това учредяване на обезпечението е станало по
надлежния ред и в изискуемата се форма. Съставомерно обаче е поведението на
подсъдимия, който разполагайки с контактен ключ за лекия автомобил, собственост
на негови съседи – свидетелите Т.З. и Х.З. и знаейки за този факт, не е върнал
тази принадлежност към вещта на лицата, които могат да я ползват по
предназначение, а вместо това неправомерно се е възползвал от него, за да
мотивира свид. А. П. Г. да му предостави за пореден път паричен заем, като се
разпореди с вещта без да има право за това, поради което тезата на подсъдимия и
на адв. В.Д. следва да се възприеме единствено като опит за изграждане на
защитна версия, останал неуспешен по изложените вече доводи. Липсва съмнение,
че вещта е чужда за подсъдимия и той е наясно с това, а за установяване на
фактическа власт по отношение на нея е използвано техническо средство. Контактният
ключ за процесния лек автомобил е онази принадлежност, която съобразно нейното
предназначение, обичайно се използва за отключване и заключване на врати и за
стартиране на двигателя на превозното средство, необходимо за обичайното
употреба на вещта. Изложеното не променя обаче тезата, че самият контактен
ключ, освен принадлежност, към главната вещ, е и техническо средство, поради
което и доколкото именно такъв е използван за отнемане на владението от лицата,
които имат право като собственици да го упражняват, то обосновано може да се
приеме наличието на квалифициращия признак по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2 от
Наказателния кодекс. Факт, който се потвърждава от събраните на досъдебното
производство доказателства, приобщени в съдебна фаза на процеса по несъмнен
начин е и този, отнасящ се до предмета на престъпление, а именно моторно
превозно средство, поради което безспорен се явява моментът с установяване, на
база интерпретацията на иначе безпротиворечиво установените факти, наличието на
и н квалифициращия признак по чл. 195, ал. 1, т. 12 от НК, а оттам и относно
правната квалификация.
От субективна страна, съдът
намира, че деянието е извършено умишлено,
при пряк умисъл, т.е подсъдимият е съзнавал е, че с деянието си, ползвайки като непосредствен
извършител свид. А. П. Г., лишава от фактическа власт владелеца на чужда веща, предвиждал преминаването й във фактическа власт на свид. А.Г., но за обезпечаване
на негово - на подс. Х.Х., задължение и е
целял да установи по този начина такава власт върху предмета на престъплението, като
извлече имуществена облага, без значение дали обезпечението е учредено надлежно
или не. Всъщност, тази цел е и постигната, тъй като именно по този начин, свид.
А.П.Г. е бил мотивиран да предостави паричен заем на подсъдимия Х.Т.Х., а
последният, предоставяйки в залог чужда вещ, каквато бе посочено, че е
инкриминираната, знаейки това и действайки неправомерно, е извършил акт на имуществено
разпореждане с тази вещ, а оттам демонстрирал е намерение за своене, съгласно
възприетото в Тълкувателно решение № 91 от 01.10.1974 г., постановено по гр.
дело № 63/1974 на ОСГК на ВС виждане по въпроса. Именно тази цел на дееца е
разграничителният критерий, съобразно който деянието е квалифицирано като по 195,
ал. 1, т. 4, предл. 2 – ро и т. 12, вр. чл. 194, ал. 1 от Наказателния кодекс,
а не като престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК, като повече аргументи в
подкрепа на тази принципна теза не е необходимо да бъдат излагани на това място.
От друга страна, разпореждането с чужда вещ не всякога е противоправно, а в
чести случаи предизвиква настъпването на определени гражданскоправни последици,
но в конкретната хипотеза е налице съставомерно поведение, тъй като същото е
обществено опасно, при това съзнавано от дееца, който е действал обмислено и с
необходимото внимание при изпълнение на целта с идеята да избегне или отклони
към другиго личната отговорност за деянието. Съзнавал е противоправността на
предприетото, мотивирало го да действа като посредствен извършител, воден от
целта - извличане на имотна облага чрез получаване на паричен заем, без
значение размера.
При определяне
на вида и размера на наказанието за подсъдимия, съдът взе предвид: от една страна
степента на обществена опасност на деянието, както и стойността на предмета на престъплението,
а от друга страна – степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване
на престъплението.
При индивидуализация на наказанието, съдът прецени обстоятелствата,
които имат значение за определяне конкретната степен на обществената опасност на
деянието и дееца. Подсъдимият
е с обременено съдебно минало, както към настоящия момент, така и към датата на извършване на деянието, като
за същия са събрани и изключително негативни характеристични данни за личността му, както вече бе изтъкнато. Изложеното обосновава извода за степента на обществена опасност на дееца и следва
да бъдат отчетено от съда като отегчаващо
отговорността обстоятелство, с оглед личността му. От друга
страна обаче, като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете връщане на предмета на престъпление, без значение, че
това се дължи основно на действието на органите на МВР, а не на подсъдимия, както и
положителното му процесуално поведение в това число и дадените обяснения, с които
допринесе за изясняване на обективната истина по делото. Наред с
това, не могат да бъдат пренебрегнати и данните за личността на подсъдимия в
семеен и социален план – същият е родител на малолетно дете, за което се грижи.
Преценявайки последното от изложеното в контекста на липсата на изключително смекчаващо вината
обстоятелство, или на многобройни такива, съобразявайки
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието и изхождайки от предвидено
за гореописаното престъпление наказание „Лишаване от свобода”, съдът счете, че наказанието
за подсъдимия Х. *** следва да бъде
определено
при условията на чл. 54 от
НК, но индивидуализирано според минимално предвиденото в
санкционната норма. По този начин предвиденото
в закона наказание “лишаване от свобода” съдът прие
да бъде наложено за срок от 1 година - съобразно предвидения в приложимата
правна норма от особената част на НК специален минимум. Така
определеният размер на наказанието е справедлив и обоснован, като е от естество
да изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели -
да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе
предупредително върху останалите членове на обществото.
Предвид
обстоятелството, че инкриминираното деяние, явяващо се умишлено престъпление, е
извършено в изпитателния срок на осъждането на подсъдимия по НОХД № 32 по описа
на Районен съд – Димитровград за 2020 г. и отчитайки вида на наложеното с
настоящата присъда наказание, настоящият съдебен състав счита, че е реализирано
основанието по чл. 68, ал. 1 от НК и следва да бъде приведено в изпълнение наложеното
с постановената по присъда по НОХД № 32/2020 г. по описа на Районен съд – Димитровград
наказание на подс. Х.Т.Х., а именно „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, което
да се изтърпи изцяло и преди наложеното с присъдата по делото, при първоначален
„строг” режим, след като се установи наличието на формалните предпоставки за
това по чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС.
По отношение на разноските:
С оглед обстоятелството че подсъдимият
Х. *** бе признат за виновен в
извършване на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност,
в негова тежест на основание чл. 189,
ал. 3 НПК следва да се
възложат разноските по делото, като същият бе осъден да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР
– Хасково сумата в размер на 1031.55 лева, представляваща направени по досъдебното
производство разноски за възнаграждение на вещо лице, а по сметка на Районен съд
– Хасково – сумата в размер на 40.00 лева – разноски за възнаграждения на вещи лица
за явяване в съдебно заседание, в което заключението е било прието и по 5.00 лева,
представляваща държавна такса при всяко служебно издаване на изпълнителен лист.
По отношение на въпроса,
свързан с произнасянето по разпореждането с веществените доказателства, съдът
намира, че приобщеният като веществено доказателство 1 бр. оптичен носител – компакт диск , съдържащ запис от охранителна
камера следва да остане приложен по делото.
Така мотивиран,
съдът постанови присъдата си.
Председател: /п/ не се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар:
Г.А.!