№ 171
гр. Пловдив, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нина Ив. Кузманова
Членове:Иван М. Минчев
Силвия Люб. Алексова
при участието на секретаря Гергана Пр. Спасова
като разгледа докладваното от Иван М. Минчев Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20215300602358 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 260022 от 21.09.2021 г. по НЧХД № 182/2018 г. по описа
на Районен съд Карлово, І н. с., съдът е признал подсъдимия Д. Ф. Д. с ЕГН
********** за виновен в извършване на престъпление по чл.148 ал.1 т.3 и т.4
вр. чл.146 ал.1 от НК за това, че на 16.02.2018 г. в гр. С., Пловдивска област, в
качеството му на длъжностно лице- *** С., при изпълнение на службата си, е
казал нещо унизително за честта и достойнството на другиго- М. М. Б. с ЕГН
**********, като представител на обществеността при осъществяване на
функцията му, в негово присъствие, като го е нарекъл „помияр“ и обидата е
нанесена публично. На основание чл.78А ал.1 от НК съдът е освободил
подсъдимия Д.Д. от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева. С
присъдата си първоинстанционният съд е осъдил подсъдимият Д.Д. да
заплати на М. М. Б. сумата от 2000 /две хилади/ лева, представляваща
обезщетение за причинени му неимуществени вреди, в резултат на обидата по
чл.148 ал.1 т.3 и т.4 вр. чл.146 ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на увреждането – 16.02.2018 г., до окончателното
ú изплащане, като е бил отхвърлен гражданския иск за сумата над 2000 лева
до пълния предявен размер от 3000 /три хиляди/ лева като неоснователен. На
1
основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият Д.Д. е бил осъден със същата
присъда да заплати на М.Б. направените по делото разноски от последния –
3540 /три хиляди петстотин и четиридесет/ лева за адвокатски хонорар за
повереник и 12 /дванадесет/ лева държавна такса за образуване на дело, както
и да заплати по сметка на РС Карлово сумата от 80 /осемдесет/ лева държавна
такса върху размера на уважения граждански иск и 407,49 /четиристотин и
седем лева и четиридесет и девет стотинки/ лева разноски по делото за
експертиза.
Срещу присъдата е била депозирана жалба от адв. П.М., действаща като
упълномощен защитник на подсъдимияД. Ф. Д. в първоинстанционното
производство, в която се твърди, че обжалваната присъда е неправилна и
незаконосъобразна, несъобразена с доказателствата по делото, които да са
кредитирани приоритетно в полза на едната страна по делото. Иска се от
въззивния съд да отмени първоинстанционната присъда изцяло и да се
признае подсъдимия за невиннен и се оправдае по повдигнатото му
обвинение, като съответно да се отхвърли изцяло и уважения граждански иск.
Сторените с жалбата искания и изложените в нея доводи се поддържат
в съдебно заседание пред въззивната инстанция от защитника на подсъдимия
Д. адв. М..
ПодсъдимиятД. Ф. Д. не се явява в съдебното производство пред
въззивната инстанция.
Упълномощеният процесуален представител на тъжителя и граждански
ищец М. М. Б. адв. Т.С. счита, че присъдата, произнесена от Районен съд
Карлово е обоснована и мотивирана и като правилна и законосъобразна се
иска от въззивния съдебен състав да я потвърди, а съответно жалбата да се
остави без уважение. Претендират се разноски за тъжителя, направени пред
въззивната инстанция.
Окръжен съд Пловдив като обсъди доводите и съображенията на
страните в сезиращата го жалба и в съдебно заседание и служебно провери
правилността на атакувания съдебен акт в предмета и пределите на
въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК прие следното:
Жалбата е подадена в законния срок по чл.319 от НПК –
петнадесетдневен от обявяването на присъдата, и от лице сред изброените в
чл.318 от НПК – от страна по делото – чрез адвокат, действащ като
упълномощен защитник на подсъдимото лице, поради което се явява
допустима, а разгледана по същество се прие за основателна.
За да постанови атакувания съдебен акт, РС Карлово е приел за
установена следната фактическа обстановка:
На 16.02.2018 г. от 17:15 часа в гр. С. се провеждало извънредно
заседание на Общински съвет С..Дневният ред включвал три точки, като
точка втора касаела разглеждане на предложение на ***а на Община
С.относно удължаване срока за погасяване на отпуснат дългосрочен целеви,
временен, безлихвен заем от Министерство на финансите в размер на 2400000
2
лв. за плащане на задължения на Община С., възникнали по повод изпълнение
на проекти, финансирани по оперативни програми със средства от
Европейския съюз. *** С. бил подсъдимият Д. Ф. Д.. Заседанието било
ръководено от Председателя на Общинския съвет С. свидетелката М.З.К.. На
заседанието присъствали тъжителятМ. М. Б., общински съветници – общо 11,
сред които свидетелите Е.Т.Д., К.Г.Ц., М.К.Р., В.А.Г., също така и петима
граждани и длъжностни лица от Община С., сред които свидетелите Н.П.Н. –
***, и М.М.А. – представител на граждански комитет. *** на Общината
подсъдимият Д., тъжителят Б. и *** свидетелката К. стояли на подиума в
залата, като най-вляво бил подсъдимият, в средата била свидетелката, а
вдясно от нея – тъжителят.
След приключване на първата точка от дневния ред подсъдимият Д.
докладвал предложението си за удължаване срока на заема, отпуснат от
Министерство на финансите, след което започнали дебати по темата, а след
това и поименно гласуване, като предложението било прието.
След приключване на гласуването тъжителят Б., който гласувал против
предложението за удължаване на срока, поискал да обясни отрицателния си
вот. В изказването си пред общинския съвет заявил следното: „Колеги и
господа граждани, гласувах против по следните причини. Преди две години с
писмено искане към ***а на общината поисках да ми се даде справка как са
изразходвани 2 400 000 лв., въпросните пари, които става въпрос в това
заседание. *** не ми отговори. Потърсих съдействие от прокуратурата.
Прокуратурата му нареди, че трябва да ми отговори. До ден днешен също не
ми е отговорил. Втората причина. Общинският съвет гласувахме един заем
за погасяване на ДДС шест от шестстотин и двайсет хиляди лева. Заемът
се отпусна, ***а не го върна, г-н Г. си го удържа, останаха някъде към
85 000 лв., които до лятото ще бъдат върнати и те. Но проблема е друг.
Според мен, ние ще плащаме едни лихви на г-н Г., ще плащаме след това и
лихви на банката, която ни е отпуснала заема. Защо трябва два пъти да
плащаме лихви? Трето. В продължение на две години ни се казва как хубаво
се работи с управляващия орган от Министерство на финансите и така
нататък и че ще потечат реки от икономически блага. До ден днешен това
го няма. Сега слушам, че министерствата са виновни, че другият е виновен.
Явно общината е оставена на автопилот. Щом е така, аз искам този
автопилот да бъде министър Г. и по този начин проблема ще се реши и ние
като граждани и нашите наследници няма с десетилетия да изплащаме
заеми. Това е и основните причини.“.
След приключване на изказването си, тъжителя Б. седнал на мястото си
на подиума, присъстващите в залата започнали да говорят едновременно, а
свидетелят Н. се опитал да репликира тъжителя, заявявайки, че останали
„осем и двеста“, на което свидетелката К. направила забележка, че
отрицателен вот не се коментира. Последвало отново изказване на Н. „шест
милиона лихви“. Настанал шум от всеобщо говорене в залата, при което св. К.
обявила преминаване към точка трета от дневния ред, предоставяйки думата
3
на св. Т.В.К. за доклад. Последвали отново дебати и гласуване, след което св.
К. закрила заседанието, поради изчерпване на дневния ред. В този момент бил
прекратен и записа, които се водел на всяко заседание. Последвало
съобщение от св. К. във връзка със събиране на комисия към Общинския
съвет, след което общинските съветници започнали да събират вещите си и да
се приготвят за напускане на залата.
В този момент подсъдимият Д.Д. тръгнал да слиза от подиума от лявата
му страна, а тъжителят М.Б. слизал от дясната страна, при което Д., махайки с
папка към Б., вече пред подиума, казал „абе, помияр, ти ще ми кажеш, че
общината е на автопилот, като те ударя с тази папка по главата“.
Настанала суматоха, св. К. заявила, че случващото се е недопустимо, намесил
се св. Н., който подканил подс. Д. да излезе от залата, като между Д. и Б.
застанал и общинския съветник свидетеля Ц., както и свидетеля А., за да не
ескалира положението.
Отправените реплики към тъжителя Б. станали достояние на
присъстващите на заседанието на Общинския съвет, като били предмет на
обсъждане сред общинските съветници и гражданите и след това.
Тази изложена фактическа обстановка Районен съд Карлово я е приел за
установена въз основа на: дадените в края на съдебното следствие обяснения
на подсъдимия Д., на показанията на свидетелите К., А., Д., Ц., Г., К. и П., Т.,
частично от показанията на свидетелите Р. и Н., на заключението на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза и приложеното към него ВДС - 1
бр. диск, съдържащ запис от заседание на ОбС от 16.02.2018 г., на
прочетените и приети на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по
делото - постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
01.03.2018 г., писмо от ОбС С., протокол № 35/16.02.2018 г., присъствени
списъци, уведомително писмо от *** С., характеристични справки, справки за
съдимост, справки от ОбС С., справка от БНТЛ Пловдив, както и от
вещественото доказателство - 1 бр. ролкова касета, съдържаща запис от
заседание на ОбС от 16.02.2018 г.
За изложеното откъм фактология към процесния момент на 16.02.2018 г.
първостепенният съд подробно и аргументирано е посочил в
доказателствения си анализ конкретните доказателства, които е кредитирал,
обсъждайки ги поотделно и в тяхната съвкупност като доказващи авторството
на деянието и обстоятелствата по извършването му. Подробно в мотивите
към атакувания първоинстанционен съдебен акт са анализирани
свидетелските показания на свидетелите К., А., Д., Ц., Г., К. и П. като
непротиворечащи, като категорични относно процесния инкриминиран израз
„помияр“, който да е употребен от страна на подсъдимото лице спрямо
тъжителя по делото. Отчетено е от съда и че показанията са дадени от лица,
лишени от субективизъм при възпроизвеждане на възприятията им от
значение за предмета на делото, от лица, които са лишени от обвързаности –
било то родствени или служебни, към страните по делото.
4
Изцяло се споделят от въззивния състав и мотивите в
първоинстанционната присъда за дискредитиране на показанията на
свидетелите Н. и Р. в частта им, с която приписват на тъжителя да е заявил по
отношение на подсъдимия Д. като *** С. „некадърник“ и „малоумник“,
доколкото тези им твърдения не само, че не се потвърждават от многото
други разпитани свидетели, които са присъствали на заседанието на
16.02.2018 г., но не се потвърждават и от заключението на вещото лице по
СТЕ и от веществените доказателства по делото, съдържащи аудиозапис на
проведеното заседание. Акцентирано е тук при оценката на показанията на
посочените свидетели в тези им части и за неподкрепата им с обясненията на
подсъдимия Д. – който заявява при разпита си, че тъжителят Б. е бил заявил
„нещо като тъпанар или простак“, а не споменава ползваните изрази от Н. и Р.
„некадърник“ и „малоумник“. Изложени са от първостепенния съд
аргументирани доводи за личното, емоционално приемане от св. Н. като
заместник-***та на изказването на тъжителя при обяснението на
отрицателния му вот.
Сторен е в мотивите към обжалваната присъда логичен анализ и на
обясненията на подсъдимия Д. по делото, отчитайки двуяката им природа – и
на доказателствено средство, и на средство за защита, като се акцентира на
липсата на конкретно отричане от страна на подсъдимото лице да е
употребило обидния израз към тъжителя „помияр“.
Кредитирано е било от съда и заключението на вещото лице по
назначената и изготвена СТЕ, позовал се е съдебния състав и на веществените
доказателства, в това число 1 бр. ролкова касета, съдържаща запис от
заседание на ОбС от 16.02.2018 г. По отношение на това веществено
доказателство 1 бр. ролкова касета, съдържаща запис от заседание на ОбС от
16.02.2018 г., въззивният съд констатира непроизнасяне от страна на РС
Карлово с постановената присъда, но това не може да се приеме за порок на
атакувания съдебен акт, доколкото по вещественото доказателство съдът
може да се произнесе в последващо производство по реда на чл.306 ал.1 т.4 от
НПК.
Не се констатира от настоящия въззивен състав предубеденост или
едностранна насоченост от страна на контролирания съдебен състав при
воденето на съдебното следствие и при анализа му на доказателствата по
делото.
При така възприетата фактическа обстановка, която и настоящата
въззивна инстанция намира за безспорно установена, и доказателствен анализ
РС Карлово е приел за установено, че подсъдимият Д. Ф. Д. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.148 ал.1 т.1,
т.3 и т.4 вр. чл.146 ал.1 от НК, тъй като на 16.02.2018 г. в гр. С. Пловдивска
област, в качеството му на длъжностно лице - *** С., при изпълнение на
службата си, е казал нещо унизително за честта и достойнството на другиго –
на М. М. Б. с ЕГН **********, като представител на обществеността при
5
осъществяване на функцията му, в негово присъствие, като го е нарекъл
„помияр“ и обидата е нанесена публично.
Настоящият въззивен състав споделя напълно изводите и правните
съображения на Районния съд. Даден е отговор в мотивите към
първоинстанционната присъда за изпълнителното деяние, реализирано от
подсъдимото лице, конкретизиран е обидния израз „помияр“, накърняващ
достойнството и честта на адресата му, засягайки чувството за себеоценка за
личността на последния. Изложени са убедителни и правилни изводи за
квалифициращите признаци като по-тежко наказуем състав на
престъплението обида – да е нанесена публично по см. на чл.148 ал.1 т.1 от
НК, да е извършено деянието от лице, имащо качеството на длъжностно
такова по смисъла на чл.93 ал.1 т. 1 б.“б“ от НК, а именно ***, при
изпълнение на службата му – по см. на чл.148 ал.1 т.4 от НК, както и обидата
да е употребена по отношение на представител на обществеността по см. на
чл.148 ал.1 т.4 от НК - общински съветник, каквото качество има тъжителят
Б., при изпълнение на функцията му - участие в заседание на ОбС С..
Правилни са и изводите на първата инстанция, че престъплението е
извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл, със съзнавани,
целени и настъпили обществено опасни последици. Възражението на
защитата, изложено в жалбата за неправилни изводи на Районния съд относно
субективната страна на престъплението – да е сторено при пряк умисъл, се
прие от въззивния състав за неоснователно. Изричането на обиден израз,
какъвто несъмнено е думата „помияр“ и в лицето на пострадалия и то
публично на заседание на Общински съвет в присъствието и на служители на
Кметство гр. С., на Община С., на граждани, и без да е имало провокативно
поведение от страна на тъжителя, доколкото доказателствата не сочат на
такова, дава основание да се приеме, така както е сторил и Районния съд, че
обидата е нанесена при пряк умисъл.
Правилно и в съответствие с изискването на Закона първостепенният
съд, приемайки за осъществен от подсъдимия Д. състав на престъпление по
чл.148 ал.1 т.1, т.3 и т.4 вр. чл.146 ал.1 от НК и приложил нормата на чл.78А
от НК, като е освободил лицето от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание глоба в минимален размер на предвидената в
закона санкция – глоба в размер на 1000 лв. Уважил е и гражданския иск
частично с изложени мотиви за това.
Пред въззивния съд делото е по инициатива на подсъдимия.
Възраженията са развити в жалбата и поддържани в пледоариите на защитата
пред въззивната инстанция, като въззивният съд ги намира за неоснователни.
Доводът на защитата, че обвинението е останало недоказано по безспорен
начин и от събраните доказателства не следвал направеният от съда извод за
извършване на деянието, въззивният съд намира за неоснователен. Видно е от
самите мотивите на атакуваната присъда, че първоинстанционният съд е
анализирал в дълбочина всички свидетелски показания и ги е съпоставил,
6
както едни спрямо други, така и спрямо останалия доказателствена материал.
Първоинстанционният съд внимателно и детайлно е обсъдил доказателствата,
спорните моменти в тях, акцентите на страните върху тях и основателността
на всеки един от доводите им и съотнасянето им към спрямо основните
елементи на престъплението и доказателствената съвкупност за всеки от тях.
Въззивният съд не установи игнориране на доказателства от значение за
установяване на основните елементи на престъплението, нито установи
превратно възприемане на доказателства. Напротив, въззивният съд при
самостоятелния си прочит възприе по идентичен начин събраните по делото
доказателства и изгради представата си за фактическата обстановка по
идентичен начин с преценката на първоинстанционния.
При извършената служебна проверка Окръжният съд не констатира да
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно
основание за отмяна на атакуваната присъда.
С оглед на гореизложеното настоящата въззивна инстанция прие да
потвърди изцяло обжалваната присъда като правилна и законосъобразна.
Предвид изхода на производството искането на процесуалния
представител на тъжителя адв. С. за възлагане за присъждане на разноски,
направени в хода на въззивното производство за възнаграждение на адвокат,
то на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия Д. Ф. Д. ще следва да бъде
осъден да заплати на частния тъжител и граждански ищец М. М. Б. сумата от
400.00 /четиристотин/ лева – по договор за правна защита и съдействие №
152902/15.12.2021 г. – платени в брой, приложен на л.20 от въззивното дело.
По горните съображения и на основание чл.334 т.6 вр. чл.338 от НПК
Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260022 от 21.09.2021 г. по НЧХД №
182/2018 г. по описа на Районен съд Карлово, І н. с.
ОСЪЖДА на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия Д. Ф. Д. с ЕГН
********** да заплати на тъжителя М. М. Б. с ЕГН ********** сумата от
400.00 /четиристотин/ лева – представляваща разноски по делото за
процесуално представителство от адвокат.
Решението не подлежи на обжалване.
Страните да бъдат уведомени след изготвянето на решението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8