РЕШЕНИЕ
гр. София, ……………. г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІI „В” въззивен състав, в публичното заседание на тридесети май през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
МЛ.СЪДИЯ: БИЛЯНА КОЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от мл. съдия Коева гр.
дело № 13525 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение от 19.07.2018 г., постановено по гр. дело № 70637/2017
г. по описа на СРС, І ГО, 120-ти състав е отхвърлен предявеният от ищеца “П.”
ЕООД срещу ответника Х.В.Ч. иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 4125 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствен на ищцовото
дружество недвижим имот без правно основание за период от 11 месеца, считано от
04.11.2016 г., ведно със законната лихва връху сумата от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното плащане.
Решението на СРС е обжалвано от ищеца, който твърди че
същото е неправилно и необосновано. Във въззивната жалба се поддържа, че съдът
неправилно е приел, че не било доказано ответникът да е държал вещите си при
противопоставяне от страна на ищцовото дружество-собственик. Излага
съображения, че по делото са събрани писмени доказателства, указващи ясното
противопоставяне от страна на собственика на това, вещите на ответника да
заемат цял етаж от имота. Поддържа, се че неправилно СРС е приел, че в
изпратената до ответника покана не се съдържа противопоставяне за ползването на
имота, а освен това от свидетелските показания се установява, че ищецът
многократно е канил ответника да изнесе вещите си от имота. Поддържа се, че
съдът не е съобразил, че с нотариален отговор от 21.08.2017 г. ищецът изрично е
заявил, че не дава съгласие вещите на ответника да стоят в имота му. Излага
съображения, че неправилно СРС е приел, че депозираната от ответника жалба до
СРП е годно доказателство. Поддържа, че са доказани всички елементи на
неоснователното обогатяване. Искането към съда е да отмени решението и да
постанови друго, с което да уважи предявения иск.
Въззиваемият е подал в законоустановения срок отговор на
въззивната жалба, с който я оспорва. Излага подробни съображения за
неоснователност на предявения иск и правилност на решението на първоинстанционния
съд. Поддържа, че твърденията на ищеца не отговарят на действителната
фактическа обстановка, а ищецът е изпратил поканите до ответника, след като е
бил призован да даде обяснения в хода на предварителна проверка по подадената
от ответника жалба до СРП. Поддържа, че от показанията на свидетеля на ищеца се
установява, че ответникът е имал добросъвестно поведение и организирал
извозването на вещите, а представителят на ищцовото дружество отказал достъп в
уговорения ден. Искането към съда е да остави без уважение жалбата. Претендират
се разноски.
От въззивника е постъпила “допълнителна жалба” на
29.08.2018 г., с която отново са изложени доводи за доказателствената стойност
на подадената от ответника жалба до СРП.
Постъпил е и отговор на подадената допълнителна жалба,
с който същата се оспорва.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество
е неоснователна.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните,
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
СРС, 120 състав, е бил сезиран осъдителен иск с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Възникването на спорното материално право се обуславя
от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. ответникът
да е ползвал през релевантния период без правно основание процесния имот; 2.
ищецът да е бил собственик на имота, като не е могъл да го ползва лично или е
бил лишен от възможността да получава граждански плодове от него (например наемно
възнаграждение); 3. ответникът да се е обогатил; 4. ищецът да е обеднял, тъй
като не е могъл лично да ползва имота или да получава от него граждански
плодове; 5. връзка между обедняването и обогатяването и 6. за ищеца да липсва
друг ред за защита на твърдените права.
Не е спорно между страните правнорелевантното
обстоятелство, че титуляр на правото на собственост върху процесния имот през
релевантния период е бил ищецът, същото се установява и от представения по делото
нотариален акт №53 от 04.11.2016 г., том III, рег. № 6166, дело № 224 на нотариус с рег. № 500 на
НК – РС София.
Не е спорно между страните, че ответникът държал
движими вещи негова собственост в процесния имот, които са се намирали в
последния от датата на предаване на владението на имота.
По делото е представена нотариална покана от
12.07.2014 г., с рег. № 4125, том 2, № 117 на нот. с рег. № 500 на НК – РС
София, с която ищцовото дружество е поканило ответника да заплати в седемндевен
срок от получаване на поканата сумата от общо 4000 лв. , съставляваща
обезщетение за лишаване от ползване на собствения му недвижим имот.
Не е спорно между страните и се установява от
удостоверяването на горната покана, че последната е получена от ответника на
01.08.2017 г.
По делото е представена и нотариална покана 24.07.2017
г. , с рег. № 3274, том 3, № 130 на нот. с рег. № 303 на НК- РС София от
ответника Х.В.Ч. до ищцовото дружество, с която е поканено ищцовото дружество
да осигури достъп на ответника в срок до 10 работни дни, за да прибере от имота
собствените си движими вещи.
По делото е представен отговор на нотариална покана от
21.08.2017 г., с рег. № 5023, том. 2, № 176, с който ищцовото дружество в
отговор на горната покана излага съображения, че Х.Ч. е бил канен многократно
да изнесе вещите си. Посочено е, че дружеството осъществява право на задържане
по смисъла на чл. 91 ЗЗД върху вещите до заплащане на сумата.
С уреждане на института на неоснователното обогатяване
законодателят е регламентирал общата забрана определено материално благо да
преминава от патримониума на един правен субект в имуществения комплекс на друг
правен субект без правно основание, т. е. без да е налице годен юридически
факт, който да поражда субективно право и корелативно нему правно задължение за
това имуществено разместване. В този смисъл ирелевантно е обстоятелството дали
това преминаване на имуществени блага от един патримониум в друг при липса на
годен юридически факт се дължи на виновно
поведение на определен правен субект. Следователно, във фактическия състав,
пораждащ правото да се иска връщане на дадено без правно основание или на
равностойността на имущественото благо, което не е постъпило в имуществения
комплекс на определен правен субект, не се включва субективен елемент – вината.
Обогатяването на един правен субект за сметка на друг при липса на годен
юридически факт е от обективно естество
и след като се установи това неоснователно имуществено разместване,
имущественият баланс трябва да бъде възстановен.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба
е основателна, поради следните съображения:
Както беше изяснено, безспорно между страните е
обстоятелството, че ответникът е държал личните си движими вещи в имота
собственост на ищцовото дружество. От
показанията на свидетелката В.Б.В.се установява, че ответникът е бил приканван
да освободи помещението. Същото се установява и от изпратената от ищеца
нотариална покана, получена от ответника на 01.08.2017 г. Съществено правно
значение представлява фактът, че ответникът, чиято е доказателствената тежест,
не е установил в процеса на доказване по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, че е
ползвал процесния имот през релевантния период на годно правно основание или че
за периода до 21.08.2017 г. е бил възпрепятстван да изнесе вещите си от чуждото
помещение. Настоящият състав намира за основателни доводите на въззивника, че
депозираната жалба до СРП, в която се съдържа изявление, че ищецът бил
възпрепятстван да изнесе вещите си представлява доказателство, че ответникът е
имал готовност да освободи помещението, а ищецът му е попречил за това. Това е
така, тъй като жалбата представлява частен свидетелстващ документ, обективиращ
изгодни за издателя си факти и не се ползва с доказателствена сила.
Съдът не споделя и извода на СРС, че изпратената от
ответника покана не съдържала искане да бъде освободено помещението, а само
искане за заплащане на обезщетение. С ПП ВС № 1/79
г. е разяснен, със задължително за съдилищата тълкуване,
посоченият по-горе фактически състав на иска по чл.
59 ЗЗД, чиито елементи следва да бъдат разгледани, в така
очертаната тясна хипотеза. В разглеждания случай неоснователно обогатяване има
при спестяване на разходи, които иначе обогатилият се е трябвало да понесе,
като най- честата хипотеза - тази на ползване на чужд имот без
основание- извежда обогатяването от облагодетелстването на ползващия със
спестения наем, който би плащал, а обедняването като пропуск да бъдат придобити
имуществени блага. Общият факт, от който произтичат обедняването и
обогатяването е ползването без правно основание на чуждото благо. В посочената
хипотеза на ползване на чужд недвижим имот - обедняването на ищеца по
иск по чл.
59 ЗЗД се изразява в лишаването му от възможността да
ползва сам собствения си недвижим имот или да го отдава под наем, а
обогатяването за ответника съставлява спестяване на разходи за наем за ползване
на имота, като и обедняването и обогатяването произтичат от едни и същ факт -
ползването на имота без правно основание. За да е налице фактическият състав на
посочената разпоредба, в случая не е необходимо ищецът да доказва
противопоставяне, напротив, с оглед обстоятелството, че в тежест на ответника е
да докаже основание за ползване на имота, доколкото не е спорно, че го е
ползвал чрез складиране на вещи, именно той следва да докаже, че е било налице
съгласие, договореност или друг вид основание, респ. пречка да освободи
помещението. Още повече, че именно ответникът е продал на ищеца процесния имот,
като видно от представения по делото нотариален акт се е съгласил да предаде
владението на последния в деня на сделката между страните, поради което
очевидно е могъл своевременно да освободи продавания имот. Като в настоящия
случай обезщетението за невъзможността ищецът да полза лично имота или да
извлича от него граждански плодове няма за цел да обезвреди причинен вредоносен
резултат, а да възстанови имуществения баланс, нарушен поради обогатяването на
ответника за сметка на обедняването на ищеца, като за изискуемостта на
вземането не е необходима покана.
Действително ищецът е представил отговор на
нотариалната покана от 21.08.2017 г., изпратена му от ответника, с който е
заявил, че упражнява право на задържане върху вещите на ответника на основание
чл. 91 ЗЗД, като, ако бъде заплатена сумата за обезщетението за ползване на имота
вещите ще бъдат върнати.
Съгласно чл. 91 ЗЗД, който има изискуемо вземане във
връзка със запазване, поддържане, поправяне или подобрение на чужда движима вещ
или за вреди, причинени от нея, има право да я задържи, докато бъде удовлетворен,
освен ако е недобросъвестен. За да бъде основателно възражението за право на
задържане по смисъла на посочената разпоредба ретинентът (задържащият)
трябва да има изискуемо вземане - свързано с вещта по начина в чл. 91 ЗЗД.
Вземането на ретинента, заради което той упражнява ретенцията, вземането на
задържащия, което той иска да обезпечи с правото на задържане е свързано с
вещта в смисъл, че то произтича или от едно непозволено увреждане, или от
вреди, причинени от тази вещ, или представлява разноски за запазване, поправяне
или подобряване на тази вещ. Правото на задържане представлява изключение от
принципа за противопоставимост на вещните права, в случаите, когато по
отношение на тази вещ или по-скоро във връзка с тази вещ са възникнали такива
насрещни права на ретинента. Т.е. правото на задъжране е предпоставено от
наличие на две насрещни задължения, изискуемост на активното вземане и
ретиентът да е във фактическа власт на вещта и да не е изпълнил задължението
си. В случая са били налице всички предпоставки за задържане на вещите,
доколкото вземането на ищеца е било изискуемо, тъй като се касае за вземане
произтичащо от неоснователно обогатяване, а същото е свързано с вреди свързани с вещите складирани в имота
(лишаване от ползването на собствения му имот), ищецът е бил във фактическа
власт на вещите.
Следва да се отбележи, че ответникът сам поддържа, че
е извозил част от вещите си, поради, което очевидно е имал достъп до имота и е
могъл да осовбоди напълно и своевременно процесното помещение. Както беше
посочено и като продавач на имота, безспорно е бил във владение на същия и е
могъл преди предаване на владението да го освободи. Недоказани остават
твърденията на ответника за други уговорки между страните, последното се
подкрепя и от изразеното в нотариалния акт съгласие за предаване владението
върху имота в деня на покупко-продажбата. Ето защо, съдът намира, че са
неоснователни възраженията на ответника, че е било препятствано от страна на
представителя на ищеца освбождаването на имота, чрез неправомерно задържане на
чужди вещи.
Като ответникът е ползвал процесния имот без правно
основание, той се е обогатил за сметка на ищеца чрез спестяването на разходи за
заплащане на наемно възнаграждение, а ищецът е обеднял чрез невъзможността да
използва имота лично или по стопански начин, вследствие на което в неговия
патримониум не са постъпили имуществени права (граждански плодове). Това
разместване на блага е настъпило от общия факт – ползването на вещта без правно
основание, поради което това имуществено неравновесие трябва да бъде
възстановено чрез заплащане на равностойността на пазарния наем за процесния
период, който е изчислен от приетата като компетентно изготвена и неоспорена от
страните ССЕ. Съгласно заключението на вещото лице, средният пазарен наем на
процесното помещение за исковия период възлиза на 4 211 лв., която сума е
по-висока от претендираната от ищеца, поради което и с оглед диспозитивното
начало в процеса, искът следва да бъде уважен за претендираната сума от 4125
лв.
Следва да се отбележи, че в случая се касае за лишаване от право, имплицитно
съдържащо се в правото на собственост, което като абсолютно вещно право само по
себе си предполага, наличие на обедняване, ако бъде нарушена неговата
дефинитивна структура / част от която неизменно е правото на ползване/.
Съгласно практиката на ВКС, тогава когато не са въведени правозащитни
възражения, изключващи наличие на факта на обедняване, същото следва да бъде
съобразено като лишаване от имплицитна част на правото на собственост -
ползването на вещта, от което обеднелият е бил лишен. Когато обаче са налице
въведени изрично правозащитни възражения, свързани с отричане възможността за
обедняване и са ангажирани от ответника доказателства, създаващи съмнение в
основателността на иска, в този случай, настоящият състав счита, че съгл. чл. 154, ал.
1 ГПК, ищецът следва да докаже обстоятелствата, създаващи
възможността за придобиване на ползите, които ги правят сигурни. Така № 190 от
12.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 512/2017 г., I т. о. В настоящия случай
ответникът не е въвел възражения относно размера и възможността за придобиване
на ползите, нито относно периода, за който се претендира обезщетението, поради
което факта на обедняване, както и размера следва да бъдат приети за доказани
изцяло.
С оглед на обстоятелството, че правният
извод, до който въззивната инстанция е достигнала не съответства с правните
съждения на първоинстанционния съд, решението на СРС следва да бъде отменено, а
предявеният иск следва да бъде изцяло уважен.
По
разноските:
При този изход на спора право на разноски има
въззивника.
В производството пред първоинстанционния съд е
представил списък с разноски, в който е посочил, че претендира разноски в
размер на 1073 лева / 354 лв .- депозит за експертиза и 169 лв. - държавна такса и 550 лв. – адвокатско
възнаграждение/. За адвокатското възнаграждение е представен договор за правна
защита и съдействие, в който е отразено, че същото е платено в брой. Съобразно
изложеното за първоинстанционното производство на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в размер на претендираните от него.
За настоящото въззивно производство въззивникът е
претендирал заплащане на държавната такса
за въззивно обжалване в размер на 87, 50 лв, които следва да му бъдат
присъдени.
С оглед на цената на
пасивно субективно съединените искове въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение от 19.07.2018 г., постановено по гр. дело №
70637/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 120-ти състав, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Х.В.Ч., с ЕГН **********, адрес: *** да заплати на “П.” ЕООД с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** сумата в размер от 4125 лв. на основание
чл. 59 ЗЗД, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на
собствения на ищеца имот: складово помещение, с площ около 300 кв.м. в сграда с
идентификатор 68134.8552.499.1, в гр. София, кв. ********за период от 11
месеца, считано от 04.11.2016 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане
на исковата молба до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Х.В.Ч., с ЕГН **********, адрес: *** да заплати на “П.” ЕООД с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 273 ГПК сумата в размер на 1160,50 лв., представляваща сторени разноски в
производството пред първата и настоящата съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.