№ 1626
гр. Варна, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Е. Н.а
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Е. Н.а Гражданско дело № 20233110111670 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 312 от ГПК.
Образувано по искова молба вх.№67172/12.09.2023 г. от В. П. М., ЕГН
**********, адрес: гр. В. срещу Технически университет - Варна, БУЛСТАТ
*********, адрес и седалище: гр. Варна, ул. „Студентска" № 1, представляван от проф.
д-р Драгомир Димитров, с която са предявени искове, както следва:
◄ с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ да бъде признато за незаконно и да
бъде отменено уволнението на ищеца, извършено със Заповед №ЧР-03-62/11.07.2023г.
на Ректора на Технически университет – Варна,
◄ с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ ищецът да бъде възстановен на
предишната длъжност като „помощник-ректор“ в ТУ-Варна,
Претендират се и съдебно-деловодни разноски.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищецът излага, че трудовото му правоотношение с Технически университет -
Варна възникнало на 07.12.2020 г., след проведен конкурс за длъжността Началник
отдел „Административен и финансов контрол"', обявен със заповед на ректора на
Технически университет - Варна, на основание чл.96 от КТ. На 09.08.2021 г. бил
преназначен на длъжността „Помощник-ректор" на Технически университет -Варна.
Трудовото му правоотношението с ТУ - Варна било прекратено със Заповед №
ЧР-03-62/11.07.2023 г. на Ректора на ТУ - Варна, на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.
второ от КТ, поради съкращаване на щата, въз основа на решение на Академичен съвет
1
на ТУ - Варна за съкращаване на щатната бройка „Помощник-ректор", обективирано в
Протокол № 2/10.07.2023г.
Ищецът на първо място твърди, че Заповедта за прекратяване на трудовото му
правоотношение е незаконосъобразна, тъй като не е налице визираното в заповедта
основание - съкращаване на щата, като излага, че прекратяването на трудовото
правоотношение, на основание чл.328, ал.1, т.2, предл. второ от КТ, изисква реално
премахване на длъжността, когато трудовата функция е престанала да съществува, или
премахване на част от щатните бройки за тази длъжност от щатното разписание на
университета, когато е отпаднала необходимостта от тези щатни бройки. Твърди, че в
конкретния случай, е налице фиктивно съкращаване на щата, тъй като е премахната
само длъжността „Помощник-ректор" като наименование, но е запазена трудовата
функция, която е изпълнявал до момента на прекратяване на трудовото си
правоотношение.
Предложението за съкращаване на щатната бройка за длъжността „Помощник-
ректор", било внесено на Академичен съвет от новоизбрания ректор на ТУ-Варна-
проф. Драгомир Димитров на 10/07/2023 г., като на предходно проведения Академичен
съвет на 03/07/2023 г. отново по предложение на ректора била създадена нова
длъжност - заместник-ректор по Административна и стопанска дейност, която
припокривала задълженията на помощник-ректора по длъжностна характеристика.
Счита, че обстоятелството, че трудовите му функции са поети от друго лице, назначено
на сходна длъжност, прави уволнението му незаконосъобразно.
На второ място излага, че Заповедта за прекратяване на трудовото му
правоотношение е издадена, въз основа на нищожен административен акт, а именно:
Решение №1 на Академичен съвет на ТУ — Варна /Протокол № 2/10.07.2023г./ като
компетентният орган не е взел по надлежен ред решение за съкращаване на щата.
Същото е незаконосъобразно и постановено в противоречие с материално-правните
разпоредби и при съществено нарушение на административно-процесуалните правила.
В таза връзка излага, че съгласно чл.13, ал.9 от Правилника за устройството и
дейността на Технически университет - Варна (ПУД), Академичният съвет (АС)
организира и провежда дейността си съгласно Правилника за дейността на Академичен
съвет при ТУ - Варна (ПДАС). В нарушение на чл.8, ал.7, т.1, изр. I-во от ПДАС,
съгласно който за провеждане на планови и извънпланови заседания, членовете на
Академичен съвет /АС/ на ТУ се уведомяват писмено за датата, часа и дневния ред не
по-късно от 14 дни преди заседанието. Заседанието, проведено на 10/07/2023 г. било
извънредно като съобщението за провеждането му било изпратено на членовете на АС
на 06/07/2023 г. по имейл, при обявен дневен ред: „Промени в административната
структура на Технически университет - Варна и Текущи". Не била спазена и
разпоредбата на чл.8, ал.7, т.1, изр. второ от ПДАС, съгласно която съобщението се
2
съпровожда с материалите само по основните точки и се изнася на специални табла в
учебните корпуси, тъй като към горепосоченото съобщение от 06/07/2023 г. нямало
прикачени материали относно единствената основна точка „Промени в
административната структура на Технически университет – Варна“. Освен това
съобщението за провеждането на АС не било поставено на таблата в учебните корпуси
на ТУ - Варна. В нарушение на чл.8, ал.7, т.1, изр. трето от ПДАС материалите не били
предоставени за служебно ползване в канцеларията на ректората. След многократни
отпити от страна на ищеца да се запознае с материалите му било казано, че няма
входирани такива от Ректора. Излага, че в резултат на гореизложеното, в нарушение
на разпоредбата на чл.8, ал.7, т.2 от ПДАС, членовете на АС били лишени от
възможността да депозират в канцеларията на ректората становища и предложения,
тъй като не им били разпратени материали до 7 дни преди заседанието, което счита, че
съставлява нарушение на процедурата по вземане на решение от АС.
Отделно от горното твърди, че Решение №1 от 10/07/2023 г. на Академичния
съвет на ТУ - Варна е незаконосъобразно, като постановено от нелегитимен състав и
поради нарушение на чл.30, ал.5 от ЗВО във връзка с чл. 35а, ал.3 и ал.5 от ЗВО, тъй
като ТУ - Варна няма съставен съвет на настоятелите. Не е извършено уведомяване на
Министъра на образованието и науката, на кмета на община Варна и на председателя
на студентския съвет за необходимостта от посочване на представители за съставянето
на съвет на настоятелите, каквито задължения са вменени на ректора от ЗВО, в
качеството му на представляващ институцията.
Също излага, че на проведеното заседание на ректора били зададени множество
въпроси относно внесените промени /които били само прочетени/ като всички
структурни промени били гласувани анблок.
Излага, че в нарушение на чл.25, ал.3, изр. второ и чл.35б, т.4 от ЗВО ректорът е
внесъл предложение за структурни промени в обслужващите звена без да внесе и
предложения за изменения в чл.8, ал.1 от Правилника за устройството и дейността на
ТУ - Варна /ПУД/, Приложение №2 към него и документ №5 - Структура на ТУ -
Варна, с цел избягване създаване на съвет на настоятелите и изискването на
становището им относно едноличното предложение за промяна в структурата на
администрацията.
Отделно излага, че към датата на провеждане на заседанието на АС - 10/07/2023
г., новият ректор на Технически университет - Варна няма сключен договор за
управление с министъра на образованието и науката, което е императивно изискване,
съгласно чл.31, ал.1, изр. второ от ЗВО, във връзка с чл.10, ал.2, т.10 от ЗВО. Липсва
мандатна програма на Ректора, която да е одобрена от съвета на настоятелите /в
нарушение на чл.35б, т.2 от ЗВО/, гласувана на АС /в нарушение на чл.32, ал.3 от ЗВО/,
която следва да бъде включена в договора за управление на проф. д-р Драгомир
3
Димитров, съгласно чл.31, ал.2, т.3 от ЗВО. Липсва и доклад на Контролен съвет
относно законосъобразното провеждане на изборите за ръководни органи на висшето
училище, какъвто се изисква да бъде представен в 1-месечен срок от провеждането им,
съгласно разпоредбата на чл. 34а, ал. 3, т. 1 от ЗВО. Излага, че съгласно чл.32, ал.1, т.2
от ЗВО, Ректорът е член по право на АС и негов председател, но предвид липсата на
становище на Контролен съвет относно законосъобразността на избора и липсата на
сключен договор за управление на Технически университет - Варна с министъра на
образованието и науката счита, че проф. д-р Драгомир Пламенов няма право да
провежда и председателства Академични съвети.
В отговора ответникът твърди, че предявеният иск е допустим, но
неоснователен по следните съображения:
Твърди, че съкращаването на щата не е фиктивно, както се твърди в исковата
молба, а е реално съкращаване, извършено след валидно взето решение от
компетентния орган и трудовата функция на ищеца не е запазена. Академичният съвет
на ТУ - Варна на свое заседание, проведено на 10.07.2023 г., е взел решения за
промени в административната структура на университета и за закриване на длъжността
„Помощник-ректор". Впоследствие, в рамките на своите правомощия и във връзка с
настъпилите промени в административната структура, ректорът на Техническия
университет е утвърдил ново щатно разписание, в което тази длъжност не съществува.
Със Заповед № ЧР-03-62/11.07.2023 г., връчена на ищеца на същата дата, е прекратено
трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, предл. второ - поради
съкращаване на щата.
Твърди, че за законосъобразността на извършеното уволнение не е необходимо
работодателят да излага мотиви в заповедта за уволнение, тъй като решението на
Академичния съвет за промени в структурата на университета и за закриване на
определени длъжности и отдели е задължително за изпълнение и не подлежи на
съдебен контрол. Ето защо счита изложените доводи в исковата молба за липсата на
законосъобразен подбор при издаване на оспорената заповед за неоснователни и
недоказани, тъй като в конкретния случай са спазени всички законови изисквания -
взето валидно решение за съкращаване на щата, утвърдено е от компетентния орган
ново щатно разписание, преди извършване на уволнението.
На последно място твърди, че исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т. 2 от КТ са
предявени след изтичане на двумесечния преклузивен срок по чл.358, ал.1, т.2 от КТ,
поради което и се явяват неоснователни.
Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и
4
правна страна следното:
От ищеца са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо от доказване, че страните са били
в трудови правоотношения от 07.12.2020 г., като ответникът е работодател на ищеца,
че същият е бил назначен на длъжността „помощник-ректор“, считано от 09.08.2021 г.;
че с Решение №1 от 10.07.2023 г. на Академичен съвет на ТУ – Варна е съкратен щатът
на заеманата от ищеца длъжност „помощник-ректор“; че със Заповед № ЧР-03-
62/11.07.2023 г. на Ректора на ТУ-Варна проф. д-р Драгомир Димитров е прекратено
трудовото правоотношение на ищеца на осн. чл.328, ал.1, т.2, предл. второ КТ, поради
съкращаване в щата.
Представено е цялото трудово досие на ищеца, вкл. допълнително споразумение
към трудов договор №ЧР-02-584/06.08.2021 г., по силата на който ищецът е
преназначен от длъжност „Началник отдел“ на длъжност „Помощник ректор“ при
основно трудово възнаграждение в размер на 2197,00 лв., както и две последващи
допълнителни споразумение, с които е уговорено по-високо трудово възнаграждение
съответно от 02.12.2021 г. от 2500,00 лв. и от 19.01.2023 г. от 2750,00 лв.
Представена е и оспорваната заповед №ЧР-03-62/11.07.2023 г. на ректора на ТУ-
Варна В. М., с която на основание чл. 328, ал.1, т.2, предл. второ от КТ е прекратено
трудовото правоотношение с ищеца В. М., считано от 12.07.2023 г. Заповедта е
връчена на 11.07.2023 г.
От ответника е направено възражение, че искът е предявен след изтичане на
преклузивния срок, съгласно чл.358, ал.1, т.2 от КТ, което съдът намира за
неоснователно, поради следното. Съгласно тази разпоредба исковете по спорове за
отмяна на дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", изменение на
мястото и характера на работата и прекратяване на трудовото правоотношение се
предявяват в 2-месечен срок, като в чл.358, ал.2, т.1 от КТ е пояснено, че сроковете по
предходната алинея започват да текат за искове за отмяна на дисциплинарни наказания
и за изменение на мястото и характера на работата - от деня, в който на работника или
служителя е била връчена съответната заповед, а при искове относно прекратяване на
трудовото правоотношение - от деня на прекратяването.
Съгласно чл.60, ал.3 от ГПК срокът, който се брои на месеци, изтича на
съответното число на последния месец, а ако последният месец няма съответно число,
срокът изтича в последния му ден. Видно от посоченото в самата заповед трудовото
правоотношение се прекратява считано от 12.07.2023 г., или срокът по чл.358, ал.1, т.2
от КТ изтича на 12.09.2023 г. Доколкото исковата молба е депозирана в съда на
12.09.2023г., то следва, че е спазен срокът за предявяване на настоящия иск.
От ищеца на първо място се твърди незаконосъобразност на заповедта за
5
уволнение, поради нередовно свикано и проведено събрание Академичен съвет от
10.07.2023 г., на което е взето решение за съкращаване на длъжността „помощник
ректор“ с посочени в исковата молба нарушения.
В тази връзка с доклада по делото на ответника беше възложена
доказателствената тежест да установи, че Академичен съвет е бил свикан на
извънредно заседание по инициатива на ректора, че членовете на АС са уведомени
писмено за датата, часа и дневния ред не по-късно от 14 дни преди заседанието; че
съобщението е съпроводено с материалите по основните точки и че е изнесено на
специалните табла в учебните корпуси, че материалите са предоставени за служебно
ползване в канцеларията на ректората; че е избран съвет на настоятелите; че
събранието е имало необходимия кворум, че при гласуването е имало необходимия
кворум; че е утвърдено ново щатно разписание на ТУ – Варна.
Във връзка с така възложената доказателствена тежест на ответника, същият не е
ангажирал доказателства освен представения протокол от самото заседание на
Академичния съвет от 10.07.2023 г., намиращ на л.101 от делото. В протокола е
посочено, че присъстват 38 от членовете на АС от общ списъчен състав от 45 члена. Не
е посочено дали всички членове са редовно призовани, нито има приложен списък на
присъствалите членове. Видно от самия протокол е приет дневния ред, като е посочена
т.1 „Промени в административната структура на Технически университет- Варна“,
като същата е докладвана от ректора като се предлагат промени, между които и
закриване на длъжността „Помощник ректор“ и щатната бройка. По така заявената
точка са гласували нула против и пет въздържали и се взима решение да бъдат
извършени предлаганите промени структурата на връзките и управлението на ТУ-
Варна.
От ищеца е представено на хартиен носител извлечение от електронната му
поща, на която е получил покана, изпратена на 06.07.2023 г. за заседание на АС, което
ще се проведе на 10.07.2023 г. от 15:15 часа при посечен дневен ред: „1. Промени в
административната структура на Технически университет – Варна. 2. Текущи.“. Няма
прикачени файлове с материали.
Във връзка с оспорванията на редовността на проведеното заседание на АС
ищецът е ангажирал и гласни доказателствени средства посредством разпита на двама
свидетели.
От показанията на първия свидетел Е. Д. В., изпълняващ длъжността „Секретар
на АС на ТУ-Варна“ към 06.07.2023 г. и към 10.07.2023 г. се установява, че тя е
изпратила поканите за АС по електронната поща на всички членове, включително и на
себе си. Към поканата нямало материали за заседанието. Такива не били предоставяне
за запознаване на членовете на АС и не били на разположение в ректората. В
протокола не са отразени дискусиите по точките за гласуване, а само взетите решения.
6
От показанията на втория свидетел Е. Т. Т., заемаща длъжността „Главен
юрисконсулт“ в ТУ-Варна към 10.07.2023 г. и член на АС към ТУ-Варна се установява,
че била уведомена за заседанието един или два работни дни преди заседание по
електронната поща. Към уведомлението не били приложени материали, затова тя ги
поискала от деловодство Ректорат, но от там заявили, че няма депозирани материали и
ще й бъдат предоставени на място. Всичко, което било представено на АС било
прожектирано. На заседанието имало дискусия по отношение на длъжността
„Помощник ректор“, дали със съкращаването й не са в нарушение на Закона за
висшето образование, а проф. Димитров заявил, че знаят, но тъй като се разкрива нова
щатна бройка „Заместник ректор АСД“ няма необходимост от длъжността „Помощник
ректор“. Не били правени промени в правилника за устройството и дейността на ТУ
Варна.
На л.94-100 от делото е представен Правилник за дейността на Академичния
съвет на ТУ-Варна.
Съгласно чл.8, ал.1 от Правилника АС работи по план, който се приема в
началото на всеки семестър. Според ал.2 на същия член АС може да бъде свикан и на
извънредно заседание по инициатива на Ректора.
Съгласно чл.7, т.5 от Правилника АС ежегодно приема щата на ТУ-Варна, както
и промените в щатното разписание, поради което съдът приема, че именно АС е
органът компетентен да вземе решение за закриване на щата и утвърждаване на новото
щатно разписание. С оглед на използваната формулировка обаче вземането на решения
за закриване на щата и утвърждаване на новото щатно разписание е не само
правомощие, но и задължение на АС и то такова, което следва да бъде осъществявано
ежегодно. Поради това съдът намира, че дневен ред с подобно съдържание следва да е
включен в плана на АС, по чл.8, ал.1 от Правилника, а не да се разглежда на
извънредно заседание. Така или иначе и в двата случая е необходимо събранието да е
свикано и решението да е взето при спазване на нормативните изисквания.
В Закона за висшето образование няма разписани правила по отношение на реда
на свикване на АС, поради което единствените такива се намират в Правилника на АС
към ТУ-Варна. Правилникът не прави разграничение на реда за свикване на редовно и
извънредно заседание на АС, разграничението е само с оглед на това дали въпросите,
за които е свикан, са включени в плана на АС или не. Доколкото по делото не бяха
ангажирани каквито и да било доказателства, какъв е приетият план за заседанията на
АС и дали изобщо има такъв, то съдът следва да приеме, че свиканото събрание от
ректора на ТУ – Варна е извънредно такова. Както беше посочено обаче това не
означава някаква „извънредност“ или спешност на заседанието и то следва да бъде
свикано по общите правила, разписани в чл.8 от Правилника. Съгласно чл.8, ал.7 от
Правилника членовете на АС се уведомяват писмено за датата, часа и дневния ред не
7
по-късно от 14 дни преди заседанието. Съобщението се съпровожда с материалите
само по основните точки и се изнася на специални табла в учебните корпуси. Всички
материали за заседанието на АС се предоставят за служебно ползване в канцеларията
на ректората.
Съгласно чл.17, ал.2 от ГПК съдът се произнася инцидентно по валидността на
административните актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол.
Съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на
административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по
делото, която не е била участник в административното производство по издаването и
обжалването му.
Доколкото жалбата на ищеца срещу постановеното решение на АС от 10.07.2023
г. е оставена без разглеждане с Определение №2315/22.08.2023 г. по адм.д. №1659/2023
г. на Административен съд – Варна, потвърдено с Определение №10188/25.-10.2023 г.
по адм.д. №9797/2023 г. на Върховния административен съд на Република България
поради липса на правен интерес, то ищецът въпреки че е участвал в издаването на акта,
не е лице участвало в обжалването му, поради и което на основание цитираната
разпоредба на чл.17, ал.2 от ГПК Варненският районен съд е компетентен да се
произнесе инцидентно по валидността на този акт, доколкото той има значение за
правилното решаване на спора.
С оглед на доказателствения материал по делото, респ. липсата на такъв,
безспорно се установява, че нито едно от посочените в чл.8, ал.7 от Правилника
условия за редовност на проведеното заседание на АС не е изпълнено, а именно
заседанието е свикана по-малко от 14 дни преди провеждането, не са залепени
уведомления на видно място на таблата в учебните корпуси, не са връчени
материалите и не са били на разположение. Съдът счита, че в случая дори не е обявен
коректно дневният ред, доколкото общата формулировка „Промени в
административната структура на ТУ-Варна по никакъв начин не подсказва какви точно
промени ще се предприемат. Едва в протокола се посочва, че ще се закриват цели
отдели на университета, с конкретното им посочване, което съдът счита, че е било
необходимо да бъде оповестено в самия дневен ред, а не да бъде узнавано от
участниците едва по време на заседанието, най-малкото защото за всяко конкретно
предложение де факто е необходимо да бъде взето отделно решение на АС, дори било
то и гласувано анблок.
С оглед на изложеното съдът счита приетите на заседание от 10.07.2023 г. на АС
на ТУ-Варна решения са незаконосъобразни, поради съществено нарушение на
административнопроизводствените правила по свикване на заседанието на АС на ТУ –
Варна. Поради това и взетите решения на това заседание не следва да се зачитат в
настоящото производство, което води до легитимно взето решение за закриване на
8
щатната бройка заместник ректор, заемана от ищеца. Доколкото няма реално
закриване на щатната бройка на ищеца, то и уволнението му на посоченото
основание – „закриване на щата“ е незаконно и като такова следва да бъде
отменено на това основание.
От ищеца са наведени и други основания за незаконосъобразност на решенията
на проведеното на 10.07.2023 г. заседание на АС на ТУ-Варна, които за пълнота на
изложението следва да бъдат разгледани.
На първо място, че ректорът на ТУ-Варна няма сключен договор по чл. 10, ал.2,
т.10 от ЗВО с Министъра на образованието и науката. Съдът намира така направеното
възражение за неоснователно, поради следното:
В чл.31, ал.1 от ЗВО е посочено, че за ректор, декан и директор на филиал,
департамент или колеж се избират хабилитирани лица, които работят на основен
трудов договор във висшето училище. С избрания ректор на държавно висше училище
се сключва договор за управление по чл.10, ал.2, т.10 ЗВО, а с избраните декан,
директор на департамент, филиал и колеж, ръководител на катедра и техните
заместници се сключва съответно споразумение по чл. 32, ал. 1, т. 3 от ЗВО.
Съгласно чл.31, ал.2 от ЗВО договорът за управление с ректора съдържа: 1.
задълженията на страните за изпълнението на политиката за развитие на висшето
училище; 2. конкретни механизми и показатели за изпълнение на политиката за
развитие на висшето училище; 3. задължението на страните да осъществяват текуща
комуникация по всички въпроси, свързани с изпълнението на приетата мандатна
програма на ректора, в цялост и поотделно за всяка година, както и относно
съответствието й с политиката за развитие на висшето училище; 4. задължението на
ректора да отчита пред министъра на образованието и науката резултатите от
изпълнението на политиката за развитие на висшето училище, за финансовото
състояние на висшето училище и за съществуващите проблеми и мерките за тяхното
решаване.
С Наредба №23 от 27.08.2020 г. за начина за определяне на размера на
възнагражденията на ректорите на държавните висши училища по договорите за
управление, сключени с министъра на образованието и науката е уреден начинът на
формиране на размера на възнаграждението за изпълнението на длъжността „ректор“,
като в чл.10, ал.1 от Наредба №23 от 27.08.2020 г. е регламентирано, че правото на
възнаграждение за заеманата длъжност ректор възниква от момента на сключване на
договора за управление с министъра на образованието и науката.
Или от изложеното до тук следва, че с договора за възлагане на управление
министърът на образованието и науката не възлага де факто на ректора управлението
на университета, а уговоря дължимостта и размера на възнаграждението на ректора за
изпълнението на тази длъжност, както и определени ангажименти на ректора за отчет и
9
изпълнение на държавната политика по развитие на висшето училище и др. подобни.
Никъде в ЗВО или в друг нормативен акт не е определен началният момент, от който
се счита, че започва да действа мандатът на ректора на университета, освен въз основа
на обявяването на избора. Поради това съдът счита, че в случая са приложими общите
правила за избора и мандатното правоотношение следва да се счита възникнало от
влизане на избора в сила. Същото следва и от самата формулировка на чл.10, ал.2, т.10
от ЗВО, а именно, че договорът се сключва за мандата на ректора, т.е. мандатът е вече
възникнал, когото се сключва договорът, а не възниква вследствие на сключването му.
Същото следва и от общите разпоредби на чл.86, ал.1 от КТ, съгласно който
трудовото правоотношение възниква от обявяване на кандидата за избран, като ал.2
продължава, че избраното лице е длъжно да постъпи на работа в 2-седмичен срок от
получаването на съобщението за резултата от избора. При уважителни причини този
срок е до 3 месеца. За начало на изпълнението на трудовите задължения чл.86, ал.3 от
КТ свързва с постъпването на избраното лице на работа.
Както беше посочено по-горе, доколкото към момента няма изрично определен
начален момент, респ. акт, от който да се счита, че е започнало изпълнението на
трудовите задължения, достатъчно е в случая явяването на лицето на работа.
В подкрепа на горните изводи са и разпоредбите на чл. 31, ал. 1 от ЗВО във
формулировката си по отношение на останалия изборен персонал в университета, а
именно избраните декан, директор на департамент, филиал и колеж, ръководител на
катедра и техните заместници, с които следва да се сключи съответно споразумение по
чл.32, ал.1, т.3 от ЗВО, която пък разпоредба препраща към разпоредбата на чл.107 и
чл.119 от КТ. Разпоредбата на чл.107 от КТ касае единствено и само уговаряне на
размера на дължимото възнаграждение по трудово правоотношение, възникнало въз
основа на избор. Така се стига до извода, че тя е аналог на договора за управление в
параметрите заложени в Наредба №23 от 27.08.2020 г. Разпоредбата на чл.119 от КТ от
своя страна урежда правото на работника да поиска и да сключи споразумение за
изменение на трудовото правоотношение, когато са налице основанията за това,
каквото основание в случая дава приключилият избор на посочените лица. И в този
случай правомощията на лицата не възникват нито в следствие на сключеното
споразумение по чл. 107 от КТ, нито на това по чл.119 от КТ, а от приключилата
процедура по избора с обявяване на резултата от избора.
В подкрепа на горното следва да се добави, че например в Закона за местната
власт и местното самоуправление началото на мандата на кмета и общинските
съветници започва с полагане на клетва и подписване на клетвен лист, което е изрично
посочено в закона, каквото изрично посочване в ЗВО липсва.
По третото възражение на ищеца за незаконосъобразност на проведеното
заседание на АС на ТУ-Варна, а именно липсата на съвет на настоятелите към ТУ-
10
Варна, съдът намира и това възражение за неоснователно. Вярно е, че съгласно 35а от
ЗВО, към всяко държавно висше училище се създава съвет на настоятелите, който
подпомага висшето училище за осъществяване на ефективно и прозрачно управление и
за предоставяне на качествено образование и обучение. Вярно е и, че членовете на
съвета на настоятелите имат право на глас на заседанията на АС съгласно чл.30, ал.5
от ЗВО, но същите не участват при формиране на кворума на този орган (чл.30, ал.2 и
ал.3 от ЗВО), т.е. отсъствието им не води намаляване на списъчния състав на АС и
съответно до липса на кворум. Нито в случая гласуването на всички 8 члена на съвета
на настоятелите би довело до промяна в крайния резултат от вота.
Друг е въпросът доколкото изобщо в ТУ-Варна има воля за спазване на
задължителните законови предписания не само във връзка с подпомагане на висшето
училище за осъществяване на ефективно и прозрачно управление и за предоставяне на
качествено образование и обучение, но и по останалите въпроси, като провеждане на
редовни заседания на органите на университета, подписване на предвидения в закона
договор за управление с министъра на образованието и науката и ред други твърдени
от ищеца, които обаче остават извън предмета на настоящото производство и подлежат
на контрол от Министъра на образованието и науката на общо основание съгласно
разпоредбата на чл. 10, ал.2, т.7 от ЗВО.
Възражението на ищеца, че длъжността не е реално закрита, тъй като де факто е
дублирана от откритата на предходно заседание на АС длъжност „Заместник ректор
„Административна и стопанка дейност““ съдът, с оглед на извода, че изобщо липсва
валидно взето решение за закриване на длъжността „помощник-ректор“, не следва да
бъде обсъждано.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът намира, че предявените от
ищеца искове са основателни и като такива следва да бъдат уважени.
По разноските:
От ищеца е представено доказателство за платено адвокатско възнаграждение в
размер на 900,00 лв., която сума следва да му бъде присъдена на осн. чл. 78, ал.1 от
ГПК.
С оглед разпоредбата на чл.83, ал.1, във вр. с чл.78, ал.6 от ГПК съдът следва да
определи дължимата държавна такса по всеки от исковете, чието заплащане също
следва бъде възложено в тежест на ответника. Така съдът определя по иска по чл. 344,
ал.1, т.1 от КТ – 50,00 лв. и по иска по чл. 344, ал.1, т.2 от КТ – 50,00 лв., или общо
100,00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
11
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на В. П. М., ЕГН **********,
адрес: гр. В. извършено със Заповед №ЧР-03-62/11.07.2023г. на Ректора на Технически
университет – Варна проф. д-р Драгомир Димитрова, поради съкращаване на щата И
ГО ОТМЕНЯ, на осн. чл. 344, ал.1, т.1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА В. П. М., ЕГН **********, адрес: гр. В. на заеманата преди
уволнението длъжност „помощник-ректор“ в Технически университет - Варна,
БУЛСТАТ *********, адрес и седалище: гр. Варна, ул. „Студентска" № 1,
представляван от проф. д-р Драгомир Димитров, на осн. чл.344, ал.1, т.2 КТ.
ОСЪЖДА Технически университет - Варна, БУЛСТАТ *********, адрес и
седалище: гр. Варна, ул. „Студентска" № 1, представляван от проф. д-р Драгомир
Димитров ДА ЗАПЛАТИ на В. П. М., ЕГН **********, адрес: гр. В. сумата от 900,00
(деветстотин) лв., представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски,
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Технически университет - Варна, БУЛСТАТ *********, адрес и
седалище: гр. Варна, ул. „Студентска" № 1, представляван от проф. д-р Драгомир
Димитров ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд – Варна сумата от 100 (сто) лв., представляваща дължима държавна такса, на осн.
чл.83, ал.1, във вр. с чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от 10.05.2024 г. на осн. чл. 315, ал.2 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12