№ 1146
гр. Варна , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20213100501122 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК, образувано е по въззивна
жалба на ИВ. Л. СЛ. срещу решение №260791/08.03.2021г., постановено по
гр. дело №8032/2020г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен искът му срещу
„Електроразпределение север” АД, ЕИК ********** с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ищецът не му дължи сумата 948,88 лв. - представляваща
корекция на консумирана ел. енергия за периода 23.02.2020 г. до 22.05.2020 г.
по отношение на обект в гр. Варна, м-ст „ТТр. с клиентски № *********** и
абонатен № ************, за която сума е издадена фактура №
**********/28.05.2020 г. Жалбоподателят счита решението за неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, като същото е постановено без да бъдат
преценени от решаващия състав всички факти и събраните по делото
доказателства. Излага, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че
констативният протокол от 22.05.2020г. е съставен съгласно изискванията на
чл. 49, ал.1 ПИКЕЕ. Счита, че заключението на приетата СТЕ се основава
само на базата на частни документи, представени по делото само от ответното
дружество. На следващо място излага, че първ. съд напълно неправилно е
приел, че са спазени всички изисквания, изрично посочени в ПИКЕЕ, и по-
точно тези, които се съдържат в чл. 49 и чл. 56, както и, че проверката е
извършена по предвидения в Правилата ред. С оглед всичко гореизложено,
жалбоподателят моли обжалваното решение да бъде отменено, а на негово
1
място да бъде постановено друго, с което предявеният от него отрицателен
установителен иск да бъде уважен като основателен и доказана, както и да му
бъдат присъдени направените пред двете инстанции разноски. В о.с.з.
жалбата се поддържа чрез пълномощник.
Въззиваемата страна, чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез
пълномощника си излага становище за неоснователност на въззивната жалба.
Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като
не са налице твърдяните от въззивника пороци. Твърди, че
първоинстанционният съд, след като е анализирал събраните по делото
доказателства, е достигнал до правилен извод за неоснователност на
предявения иск. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение като
неоснователна и необоснована, а първоинстанционното решение –потвърдено
в обжалваната част, както и да им бъдат присъдени направените пред
въззивната инстанция разноски.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели
на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано
лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което
съдът я намира за допустима.
Във връзка с нейната основателност, съдът съобрази следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е допустим
поради наличие на правен интерес.
В изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.269 и
чл. 270 ГПК, въззивният съд счита, че решението на ВРС е валидно и
допустимо. То съдържа реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено от
родово компетентен съд.
Настоящото производство е въззивно, поради което съдът следва да
направи свои фактически констатации и правни изводи във връзка с
правилността на решението.
След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с
оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският окръжен съд приема за
установено следното:
Ищецът ИВ. Л. СЛ., ЕГН: **********, твърди, че служители на
„Електроразпределение Север” АД и пълномощници на „Енерго Про
Продажби“ АД са извършили проверка на средството за търговско измерване,
монтирано в неговия имот, чиито резултати са обективирани в съставен
констативен протокол. Въз основа на констатациите, ответното дружество е
издало фактура за начислена електроенергия, за сумата от 948,88 лв. -
2
представляваща корекция на консумирана ел. енергия за периода 23.02.2020
г. до 22.05.2020 г. по отношение на обект в гр. Варна, м-ст „ТТр. с клиентски
№ *********** и абонатен № ************, за която сума е издадена
фактура № **********/28.05.2020г. Ищецът твърди, че не дължи тази сума на
електроразпределителното дружество, тъй като не е консумирал начислената
с корекцията ел. Енергия. Излага, че не е бил уведомен, че ще бъде извършена
проверка на електромера измерващ ел.енергията на горепосочения адрес,
както и че не е запознат с документи въз основа, на които е начислена тази
сума. Твърди, че всички действия по определянето и изчисляването на
корекционната сума са извършени едностранно, в негово отсъствие и без
негово съгласие, с което са накърнени правата му на потребител. Излага, че
след като електромерът е собственост на електро-преносното предприятие, то
последното би следвало да носи отговорност за измервателните уреди, които
монтира и следи за тяхното техническо състояние. Оспорва методиката за
определяне на размера и, като твърди, че по време на проверката не е
́
присъствал лично, нито е упълномощавал представител. Твърди, че
доколкото протоколът е частен документ, който не носи неговия подпис, то
същият му е непротивопоставим. В тази връзка сочи, че служебно
начисленото количество не е реално доставено, като отрича да е осъществявал
лично или чрез друго лице каквото и да е въздействие върху СТИ. Оспорва и
правото на ответното дружество да извършва такава корекция, както и
процедурата по нейното осъществяване. По изложените съображения моли
съдът да приеме за установено на осн. чл. 124 ГПК, че не дължи на ЕНЕРГО –
ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, гр. Варна сумата в общ размер на
948,88 лв. - представляваща корекция на консумирана ел. енергия за периода
23.02.2020 г. до 22.05.2020 г. по отношение на обект в гр. Варна, м-ст „ТТр. с
клиентски № *********** и абонатен № ************, за която сума е
издадена фактура № **********/28.05.2020 г.
Ответникът “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД чрез депозирания писмен
отговор и в о.с.з. чрез пълномощник излага становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск. Твърди, че е налице правно основание за
дължимост на претендираното вземане в размер на 948,88 лв. По съществото
на спора поддържа становище за неоснователност на предявения иск. Излага,
че на 22.05.2020 г., в присъствието на свидетел, служители на
„Електроразпределение Север“ АД са извършил проверка на изправността на
измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации досежно
електромера, обслужващ обект на ищцата, като е установено наличието на
неправомерно въздействие върху схемата на свързване на СТИ – прекъснат
оперативен нулев проводник от нулевата шина към СТИ. По този начин е
посочено, че консумираната ел.енергия не се измерва от СТИ и не се заплаща
от абоната. Сочи, че процесният протокол е съставен съобразно правилата на
чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и издадените в съответствие с него ПИКЕЕ, като твърди,
че не е извършвал реален отчет на електромера, а корекция на сметката.
Счита, че съобразно предвидената в ПИКЕЕ методика е извършил
3
процедурата по едностранно коригиране на сметката на потребителя. Не
оспорва твърденията, че ищецът е негов абонат и че притежава
електроснабден обект, в който е извършена процесната проверка на СТИ. В
съответствие с ПИКЕЕ е уведомил ищеца за извършената корекция. По
изложените съображения, счита, че за абоната е възникнало задължение да
заплати процесната сума, поради което искът му по чл. 124 ГПК следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
От събраните по делото доказателства се установява от фактическа
страна следното:
Между страните липсва, че ищецът е потребител на електрическа
енергия, за недвижим имот, находящ се на адрес: гр. Варна, м-ст „ТТр. с
клиентски № *********** и абонатен № ************.
От представения по делото Констативен протокол
№5100644/22.05.2020г., изготвен от служители на „Електроразпределение
Север” АД и пълномощници на „Енерго Про Продажби“ АД, се установява,
че на същата дата е извършена техническа проверка на електромера на адрес
гр. Варна, м-ст „ТТр. с клиентски № *********** и абонатен №
************, при която е констатирано, че е извършено неправомерно
въздействие върху схемата на свързване СТИ посредством прекъсване на
оперативния нелев проводник от нулевата шина до СТИ, като по този начин
консумираната ел. енергия от абоната преминава през електромена но не се
измерва, съответно заплаща. В КП е отразено, че служителите са
възстановили правилната схема на свързване. Протоколът е подписан от 2-ма
служители на „ЕРП Север“ АД и един свидетел.
Въз основа на констатациите от проверката „Електроразпределение
Север” АД е съставило справка от 26.05.2020 г. за корекция при измерване
и/или неточно измерване на ел. енергия на осн. чл. 50, ал. 2 и ал.3 от ПИКЕЕ
за периода 23.02.2020 г. до 22.05.2020 г., или за общо 90 дни.
Въз основа на извършената корекция, ответникът е издал фактура
№**********/28.05.2020г. на стойност 948,88 лв. с получател ИВ. Л. СЛ., за
периода 23.02.2020 г.- 22.05.2020 г.
С писмо от 28.05.2020 г. ответникът е уведомил ищеца за извършената
проверка на СТИ и корекциионната процедура.
Разпитаният в о.с.з., проведено на 18.01.2021г. свидетел Ял., който е
служител на ответното дружество “Електроразпределение Север“ АД излага,
че си спомня проверката. На адреса и двата електромера били с прекъснати
нули, т.е. оперативната нула към електромера била срязана, поради което
дисплеите на СТИ не работили, т.е. абонатите имали ток, но той не се отчитал
от електромера.
4
В о.с.з., проведено на 08.02.2021г. са изслушани показанията и на
свидетеля на ищеца Л.Е.Бр., който не оспорва, че подписът в протокола за
проверката е негов. Излага, че служителите на ответника позвънили вратата
му за да разпише протоколите, които вече били съставили. Сочи, че не са му
показвали кабели или нещо такова.
От заключението по допуснатата и приета в о.с.з. на 18.01.2021г. СТЕ,
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че
свързването на процестното СТИ към ел. мрежата е извършено на базата на
одобрен проект и в съответствие с действителните нормативни уредби.
Схемата на свързването е така проектирана и изпълнена, че цялата потребена
ел. енергия от абоната, да може да бъде измервана за целия период на
ползването, в т.ч. на процесния. Освен това и техническите параметри на
присъединителната линия на абоната и съоръженията към нея позволяват
консумираната енергия да бъде измерена и доставена до потребителя. С оглед
обаче на констатираното неправомерно прекъсване на оперативния нулев
проводник от нулевата шина към СТИ, последното не е могло да измерва
цялата потребена ел. енергия, в т.ч. и за периода на корекцията. Вещото лице
е установило, че извършените математически изчисления по корекционната
процедура са математически верни и са в съответствие с утвърдената
методология. В заключението е посочено също, че начисленото количество
енергия може да бъде реално доставено на абоната отчитайки
пропускателната способност на комутационните проводници в таблото – 10
мм2 и тази на електромера.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна
до следните правни изводи:
Жалбата, по която е образувано настоящото въззивно произнасяне, е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на
въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по
отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при
спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е
валидно.
Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни
процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на
5
правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и
допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като
съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи процесната сума, представляваща стойността на служебно
начислена електроенергия, за извършена корекция на сметка при неизмерване
или неправилно/неточно измерване на електрическа енергия. Съобразно
разпределената в процеса от първоинстанционния съд доказателствена тежест
ответникът е следвало да установи по несъмнен начин в условията на пълно и
главно доказване, че е извършил проверка на електромера на ищецът, при
която е установено, че същият не отчита точно потребената електрическа
енергия, че проверката е извършена законосъобразно и в съответствие с
Общите условия и ПИКЕЕ, както и, че в резултат на извършената корекция на
сметката, на абоната е начислена сумата, предмет на иска, в правилен размер.
В конкретния случай е безспорно, че въззивникът се явява потребител
на ел. енергия по смисъла на закона, както и че процесната сума е начислена
като корекция на сметката му. Спорно се явява обстоятелството дали са били
налице предпоставките за едностранно извършване на корекция на стойността
на потребената електроенергия за релевирания период.
В разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е предвидена възможността
за извършване на корекция за потребена електрическа енергия в случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия
поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или
неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.
120, ал. 3 от ЗЕ, но при спазване на определени правила, чието приемане е от
компетенцията на ДКЕВР /чл. 83 ал. 2 ЗЕ/. Т.е. правото на ответника да
изчислява и коригира пренесената ел. енергия е обусловено от установяване
на неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и
неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа. Съобразно
изготвените констативен протокол и заключението на вещото лице, по
несъмнен начин се налага извод, че в случая не се касае за неправомерно
присъединяване към електроразпределителната мрежа или промяна в схемата
на свързване на СТИ, довело до отклоняване на отчитаната ел. енергия.
6
Служебното начисляване на допълнителни количества електрическа
енергия по партидата на въззивника е извършено по реда на обнародваните в
ДВ бр. 35/30.04.2019 г. Правила за измерване на количеството електрическа
енергия, в сила от 04.05.2019 г. Същите са издадени от Председателя на КЕВР
/приети с Решение на КЕВР по т. 1 от Протокол № 67/24.04.2019 г./ в
съответствие с предвиденото в чл. 83 ал. 1 т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и
регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена,
неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно
правомощията на КЕВР, установени в чл. 21 ал. 1 т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2 ал. 1 от
ЗНА. Цитираните правила по правната си същност са подзаконов нормативен
акт, който е задължителен за страните.
В тази връзка, посочените разпоредби от ПИКЕЕ са приложими към
настоящия спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е
извършена на 22.05.2020 г. – след влизане в сила на новите ПИКЕЕ.
В разпоредбата на чл.50, ал. 2 ПИКЕЕ изрично е предвидена
възможност за оператора на съответната мрежа, в случаите, при които е
установена промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване,
неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия,
да изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между
периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно
измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца,
предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно
измерване. Преизчисляването се извършва на базата на половината от
пропускателната способност на присъединителните съоръжения
(кабели,проводници),свързващи инсталацията на клиента със съответната
мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване.
За извършването на тази едностранна корекция е необходимо да се
състави констативен протокол при спазване на реда за това посочен в чл.49
ПИКЕЕ, който се подписва от представител на оператора на съответната
мрежа и от клиента или негов представител. А в случай на отсъствие на
клиента при съставянето на констативния протокол, както и при отказ от
негова страна да го подпише, констативният протокол се подписва от
представител на оператора и от един свидетел /чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ/.
В тази връзка, ответникът следва да установи по изискуемия в закона
7
начин, чрез пълно и главно доказване, че процедурата е спазена, както и че са
налице основания за начисляване на корекция в посочения размер.
Настоящият състав намира, че изискванията на чл. 49 от ПИКЕЕ са
изпълнени, тъй като е съставен констативен протокол, който, видно от
неговото съдържание, е подписан от представител на оператора на мрежата и
свидетел, който не е негов служител. В тази насока са и показанията на
разпитания по делото свидетел, воден от ответника. Констативният протокол
е изпратен на ползвателя, съобразно изискването на ал. 4.
С оглед събраните в производство по делото писмени доказателства,
съдът намира, че в случая ответникът, чиято е доказателствената тежест, е
установил наличието на предпоставките за коригиране на сметката за
потребление на ищеца. Проверката и възстановяването на схемата на
свързване на процесното СТИ са извършени по предвидения ред, като за това
е съставен протокол отговарящ на изискванията на чл. 49 от ПИКЕЕ, а
именно - подписан е от съставителя и от независим свидетел с посочени три
имена и адрес.
В подкрепа на изложеното са и събраните по делото гласни
доказателства. В тази връзка съдът намира, че възражението на въззивника, че
не е било налице законово основание за извършване на корекционната
процедура е неоснователно. Неоснователно е и възражението, че свидетелят
на проверката не е присъствал при отваряне на таблото. Доколкото
свидетелят е необходим едва когато се установи неправомерно
присъединяване/вмешателство на някое СТИ, то напълно логично е
свидетелят да не е присъствал при отваряне на таблото на процесния
електромер, а да е бил извикан едва след като е била констатирана промяната
в схемата на свързване на същия.
Също така следва да се отбележи, че корекцията на сметката не се
основава на виновно поведение на абоната, а на спазена корекционна
процедура, обвързваща го като потребител на ел. енергия, поради което
възражението, че не е доказано по делото въззивникът лично да е
манипулирал процесното СТИ е неотносимо към спора.
Периодът на корекцията също отговаря на изискванията, тъй като
8
същият включва период от 3 месеца, който е по-кратък от периода между
датата на извършване на проверката и датата на монтиране на СТИ. Според
заключението на СТЕ, което съдът кредитира като компетентно и обективно,
извършените изчисления по корекционната процедура са математически
верни и са в съответствие с утвърдената методология, като начисленото
количество енергия е възможно да бъде реално доставено на абоната
отчитайки пропускателната способност на комутационните проводници в
таблото – 10 мм2 и тази на електромера.
Тъй като ответникът /сега въззиваем/ е установил по безспорен начин
законосъобразното извършване на проверката и спазването на ПИКЕЕ при
корекционната процедура, то настоящият състав намира предявеният
отрицателен установителен иск за неоснователен, поради което същият
следва да бъде отхвърлен.
Предвид съвпадането на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, обжалваното първоинстанционно решение следва да се потвърди.
С оглед изхода на правния спор, въззивникът дължи на въззиваемата
страна направените разноски по делото, които съдът, с оглед представения
списък по чл. 80 ГПК и доказателства за заплащането им, определя в размер
на 360.00 лв. с ДДС.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260791/08.03.2021г., постановено по гр.
дело №8032/2020 г. по описа на РС-Варна, ГО, 20-ти съдебен състав.
ОСЪЖДА ИВ. Л. СЛ., ЕГН: **********, с адрес: гр. В, ул.П. ДА
ЗАПЛАТИ на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, В., сумата от 360.00 /триста и
шестдесет/ лв., представляваща дължими съдебно-деловодни разноски в
производството, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10