Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 26.11.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI -3 съста, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
АТАНАС МАДЖЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Цветкова ч.гр.д.
№ 12774/2020 г., установи от фактическа и правна
страна следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано е по жалба на Т.С.
ЕАД, ЕИК: *****срещу постановление на частен съдебен изпълнител М.П.от
24.09.2020 година по изп. дело № 20208510401585, с което е оставено без
уважение искането на жалбоподателя да бъдат намалени разноските за адвокатско
възнаграждение на взискателя до сумата 200 лева и е отказано намаляване,
съответно, и на разноските по т. 26 от ТТРЗЧСИ, както и са включени разноските
за издаване на изпълнителен лист.
Жалбоподателят намира адвокатското възнаграждение за прекомерно с
оглед броя и вида на извършените от адвоката действия в изпълнителното
производство, правната и фактическа сложност, както и неправилно определено и
недължимо такова по чл. 10, т. 2 от НМРАВ, съответно – неправилно изчислена
таксата по т. 26.
Взискателят
изразява становище за неоснователност на жалбата.
В
мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че
жалбата е неоснователна, макар и допустима.
Жалбата
е допустима подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния
изпълнител. Доколкото предмет на обжалване е цитираното Постановление, съдът
дължи разглеждането му по същество.
Изпълнителното
производство е образувано въз основа на изпълнителен лист по молба на взискателя,
представляван от адвокат, при уговорено и заплатено възнаграждение от 400 лева.
С молбата за образуване на изпълнителното производство са посочени и способите
на изпълнение. посочването на начин на изпълнение в молбата за образуване на
изпълнителното дело, представлява задължителен реквизит на същата - чл. 426,
ал. 2 от ГПК, като непосочването на начин на изпълнението представлява
нередовност на молбата и е основание за прилагане на последиците по чл. 129 от ГПК. С последваща молба цесионерът, придобил вземанията оттегля посочените
способи и сочи за приложим един от тях – запор на вземания, тоест по същество
уточнява подадената молба за образуване на изпълнителното производство. Поради
това, съдът намира, че възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба 1/2004 г. не е
дължимо в конкретния случай. Дължимите минималните размери на адвокатските
възнаграждения са определени в чл. 10 от Наредбата в редакцията на нормата,
която е била действаща към датата на сключване на договора за правна защита и
съдействие, както и на извършване на плащането на уговореното адвокатско
възнаграждение /така Определение № 499/19.07.2019 г., постановено по ч. т. д. №
3019/2018 г. по описа на ВКС, II т.о./. В конкретния случай, възнаграждение за
образуване на изпълнително дело е в размер на 200 лв. /чл. 10, т. 1 от
Наредбата в ред. към ДВ, бр. 28 от 2014
г./.
Действително,
взискателят при сключване на договора за правна защита и съдействие не би могъл
да знае кога и чрез какъв способ /принудителен или чрез доброволно плащане/ ще
бъде удовлетворено вземането, както и дали това ще стане преди или след
изтичане на срока за доброволно изпълнение. Уговарянето в този момент на
хонорар и за водене на делото с цел удовлетворяване на паричното вземане е на
риск на възложителя. Този извод се подкрепя от факта, че не съществува пречка
да се уговаря възнаграждение за адвокатска защита и съдействие само за
образуване на изпълнително дело и в случай, че не се погаси дългът в срока за
доброволно изпълнение, да се уговори допълнително възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие с цел удовлетворяване на паричните
вземания.
Съответно,
дължимата такса при съобразяване на горното и при липса на разноски за издаване
на изпълнителен лист в последния, таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ е дължима в
размер на 48 лева с ДДС.
Само разноските,
сторени в съдебното производство по обжалване на постановлението са дължими на
жалбоподателя - за ДТ от 25 лева и
юрисконсултско възнаграждение от 50 лева и следва да му се присъдят.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба
на Т.С. ЕАД, ЕИК: *****постановление на частен съдебен изпълнител М.П.от
24.09.2020 година по изп. дело № 20208510401585 и вместо това НАМАЛЯВА разноските за адвокатско възнаграждение
до размер от 200 лева и за дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в
изпълнителното производство - до размер от 48 лева с ДДС.
ОСЪЖДА Ф.С.М.ЕООД,
ЕИК: ** да заплати на Т.С. ЕАД, ЕИК: *****сумата от 75 лева – разноски в
настоящото производство.
Решението
е окончателно.