Решение по дело №945/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна срещу Решение № 365/09.03.2023 г., постановено по НАХД № 20223110202978/2022 г. по описа на Районен съд – Варна /ВРС/, 23 състав, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 03-013239/24.03.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на „Елекс груп холдинг“ ЕООД, на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/, е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от КТ.

В касационната жалба се релевира, че решението е постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, вр. чл. 63в от ЗАНН. Сочи се, че неправилно районният съд е кредитирал представения от санкционираното дружество договор за обучение по чл. 235 от КТ, въз основа на който е достигнал до необоснован извод за липса на трудово правоотношение. Твърди се, че целта на договора по чл. 235 от КТ е обучаващото се лице да придобие по-висока степен на квалификация, съответно да промени своята квалификация, за да работи след това за своя бъдещ работодател, а в случая е установено, че лицето изпълнява трудови функции при наличието на всички елементи на възникнало трудово правоотношение – работно време, работно място и трудово възнаграждение, декларирани от самото лице. Отправя се искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на издаденото НП.

В депозирана чрез представител по пълномощие писмена молба жалбата се поддържа изцяло като се отправя искане за нейното уважаване и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай на неуважаване на жалбата се моли за редуциране на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение до законоустановения минимум.

Ответникът по касационната жалба – „Елекс груп холдинг“ ЕООД, чрез представител по пълномощие, в депозиран отговор на касационната жалба и в съдебно заседание по даване ход по същество, оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че установените по делото факти и събраните доказателства не обосновават извод за извършено нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ. Пледира за оставяне в сила на решението на ВРС.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

С оспореното пред ВРС НП № 03-013239/24.03.2021 г. „Елекс груп холдинг“ ЕООД е санкционирано за това, че на 16.02.2021 г., в качеството на работодател, е допуснало до работа лицето М.В.Л., да престира труд на длъжност „мотокарист“, с определено работно място – производствена база /печатница/, находяща се в гр. Варна, бул. „*******“ № 1, с определено работно време – от 08:00 ч. до 17:00 ч., с договорено трудово възнаграждение в размер на 780 лева, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по възникналото трудово правоотношение. За констатираното срещу дружеството е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, в който деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от КТ. Възприемайки изцяло фактите, отразени в АУАН, и правната квалификация на деянието, административнонаказващият орган /АНО/ издал атакуваното пред районния съд НП.

Въз основа на събраните по делото доказателства ВРС приел, че НП е издадено от компетентен орган, в предвидения в ЗАНН шестмесечен срок, като в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. Кредитирайки представения от санкционираното дружество договор за обучение и повишаване на квалификацията, сключен на основание чл. 235 от КТ, както и показанията на свидетеля М., въззивният съд счел, че не е установено извършването на нарушението по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от КТ, приемайки че М. Л. е управлявал мотокар в изпълнение на сключен с „Елекс груп холдинг“ ЕООД договор по чл. 235 от КТ. Така мотивиран, ВРС отменил оспореното пред него наказателно постановление.

Решението е неправилно.

От обективна страна за съставомерността на деянието по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от КТ е необходимо да се установи, че работникът полага труд за работодателя и са налице елементите на трудово правоотношение – работно място, уговорено трудово възнаграждение, работно време, като полагането на труд се осъществява без сключен трудов договор между страните по ТПО.

В случая в производството пред въззивния съд са представени достатъчно доказателства, от които по категоричен начин се установява, че лицето М.В.Л. е престирал работна сила в полза на „Елекс груп холдинг“ ЕООД, без да има сключен трудов договор между тях. В собственоръчно попълнената в хода на проверката декларация Л. е посочил, че работи за „Елекс груп холдинг“ ЕООД от 16.02.2021 г., в обект печатница, находяща се в гр. Варна, бул. „*******“ № 1, на длъжност „мотокарист“, с работно време от 08:30 ч. до 17:00 ч., с почивни дни събота и неделя и почивки в работния ден – една от 30 минути и две по 15 минути, за което получава възнаграждение в размер на 780 лева месечно. Данните в посочения документ напълно кореспондират със събраните в хода на въззивното производство гласни доказателства /показанията на свидетеля Б. – който е единият от служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, извършили проверката, и актосъсътавил/, според които в деня на проверката /16.02.2021 г./ Л. е управлявал мотокар пред портала на цеха. Тоест по категоричен начин е установено, че в деня на проверката М. Л. е извършвал трудовите функции на длъжността „мотокарист“. След като по делото е доказано наличието на задължителните елементи на едно трудово правоотношение /определено работно място, определено работно време и уговорено трудово възнаграждение/ и доколкото, в противоречие с цитираните по-горе разпоредби на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от КТ, между страните по същото липсва сключен в писмена форма трудов договор, правилно с издаденото наказателно постановление е ангажирана административно-наказателната отговорност на работодателя „Елекс груп холдинг“ ЕООД.

Горният извод не се разколебава от представения договор за обучение и повишаване на квалификацията от 15.02.2021 г., сключен на основание чл. 235 от КТ между „Елекс груп холдинг“ ЕООД – възложител, и М.В.Л. – изпълнител, по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят се задължава да присъства редовно на определените за обучение 20 дни за длъжността „склад-експедиция“. Действително в чл. 235 от КТ е предвидена възможност договор за повишаване на квалификацията или за преквалификация да се сключва и между работодател и лице, което се подготвя за работа при работодателя след завършване на обучението. Анализът на разпоредбата сочи, че по своята правна характеристика договорът по чл. 235 от КТ не е трудов, тъй като задължително условие за сключването му е лицето да не полага труд в полза на работодателя. Този извод следва пряко и от самото заглавие на чл. 235 от КТ „Договор за квалификация с лице, което не работи“. В случая по делото са налице доказателства, че М. Л. е престирал работна сила за „Елекс груп холдинг“ ЕООД, изпълнявайки трудовите функции на длъжността „мотокарист“, поради което не е изпълнено императивното изискване на чл. 235 от КТ лицето да не работи. След като лицето работи по време на обучението това характеризира възникналите между него и дружеството отношения като трудовоправни.

Иманентно присъща характеристика на договора по чл. 235 от КТ е наличието на задължение за обучение с цел повишаване на квалификацията или преквалификацията. Във връзка с това в съдържанието на договора следва да се съдържат правилата за провеждане на обучението, програма, график на занятията, указание за начина за удостоверяване на успешно приключване на обучението – издаване на документ за завършване и т.н. В договора задължително се посочват професията и специалността, по която работникът или служителят ще се обучава, мястото, формата и времето на обучението, финансовите, битовите и други условия за времето на обучението – аргумент от чл. 234, ал. 2 вр. чл. 235 от КТ. В представения от санкционираното дружество договор от 15.02.2021 г. такива уговорки липсват. Освен това в договора е предвиден период на обучение в размер на 20 дни за длъжността „склад-експедиция“, а в попълнената по време на проверката декларация Л. е вписал, че е подписал договор за 10-дневно обучение, както и че изпълнява длъжността „мотокарист“, за която свидетелят М. при разпита си в хода на въззивното производство заявява, че не го е обучавал. Посочените несъответствия, както и фактът, че впоследствие с лицето не е сключен трудов договор, са допълнителни аргументи в подкрепа на извода, че представеният договор от 15.02.2021 г. не представлява такъв по чл. 235 от КТ, а с него се цели единствено прикриване на възникнало между страните трудово правоотношение, което не е регламентирано по законоустановения императивен ред, предвиден в КТ. Като не е уредило възникналите между него и М.В.Л. отношения при предоставяне на работна сила като трудови, „Елекс груп холдинг“ ЕООД е осъществило от обективна страна състава на административното нарушение по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от КТ, за което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност на основание чл. 414, ал. 3 от КТ.

Съдебната практика, на която се позовава санкционираното дружество в производството пред ВРС, включително такава на настоящия тричленен състав на Административен съд – Варна, е постановена при различна фактическа обстановка /не е установено лицата да са престирали работна сила, а е констатирано единствено присъствието им на съответния обект с цел обучение, за което са събрани безпротиворечиви доказателства/, поради което е неотносима към разглеждания казус и не следва да бъде съобразявана от касационната инстанция.

Размерът на наложената от АНО имуществена санкция /5000 лева/ обаче не съответства на тежестта на извършеното нарушение и на установената по делото липса на отегчаващи вината обстоятелства, поради което и предвид заявеното в хода на въззивното производство искане от страна на санкционирания търговец, същият следва да се намали до предвидения в санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ минимум от 1500 лева. Определената в този размер имуществена санкция настоящият тричленен състав намира за съответстваща на изискванията на чл. 27 от ЗАНН, като същата отговаря на обществената опасност на деянието и дееца и ще допринесе в максимална степен за реализиране на целите по чл. 12 от ЗАНН.

Предвид горното обжалваното въззивно решение следва да се отмени и вместо него да се постанови изменение на НП № 03-013239/24.03.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, като бъде намален размерът на наложената имуществена санкция от 5000 лева на 1500 лева.

При този изход на правния спор страните взаимно си дължат разноски. В съответствие с извършеното от настоящата съдебна инстанция изменение на НП в частта на наложената имуществена санкция /от 5000 лева на 1500 лева/ в полза на касационния жалбоподател, на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 24 лева, определен съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ върху сумата от 1500 лева. В полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски, изчислени върху разликата между 5000 лева и 1500 лева, т.е. върху 3500 лева. Претендираните от „Елекс груп холдинг“ ЕООД разноски съгласно приложения на л. 35 от делото списък по чл. 80 от ГПК са в размер на 1320 лева и представляват заплатено по банков път адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие, фактура и преводно нареждане /л. 36-39 от делото/. Съдът намира направеното от страна на касатора възражение на прекомерност срещу така претендирания размер на заплатения от касационния ответник адвокатски хонорар за основателно. Същият надвишава с повече от 50 % регламентирания в чл. 17, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум от 800 лева. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото и предвид обстоятелството, че производството е приключило след разглеждането на само едно проведено открито съдебно заседание, съдът счита, че именно минимално регламентираното адвокатско възнаграждение /800 лева/ е отправната точка, от която следва да бъдат изчислени по съразмерност дължимите в полза на санкционирания търговец разноски спрямо сумата, с която е намалена наложената имуществена санкция, а именно: 3500 лева /5000 лева – 1500 лева/. Налага се извод, че дължимите разноски за адвокатско възнаграждение в полза на „Елекс груп холдинг“ ЕООД, изчислени по реда на чл. 17, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения върху сумата от 3500 лева, са в размер на 560 лева.

На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, І тричленен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 365/09.03.2023 г., постановено по НАХД № 20223110202978/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 23 състав, с което е отменено Наказателно постановление № 03-013239/24.03.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на „Елекс груп холдинг“ ЕООД, на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от КТ, като вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-013239/24.03.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на „Елекс груп холдинг“ ЕООД, на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от КТ, като намалява размера на наложената имуществена санкция от 5000 лева на 1500 лева, на основание чл. 414, ал. 3 от КТ.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна да заплати в полза на „Елекс груп холдинг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „*******“ № 1, сумата от 560 /петстотин и шестдесет/ лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА „Елекс груп холдинг“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „*******“ № 1, да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна сумата от 24 /двадесет и четири/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно

	Председател:
	Членове: