Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 29.04.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, IV-Г гражданско
отделение, в закрито заседание на 29.04.2020
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
мл.с.ИВА НЕШЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Александрова ч.гр.д.№ 16536 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435-чл.438 ГПК.
Образувано
е по частна жалба на „Т.С.“ ЕАД-длъжник по изп.д.№ 20197850400325
по описа на ЧСИ Л.М.срещу постановлението от 31.10.2019 г., с което съдебният
изпълнител е намалил след направено възражение претендираното адвокатско
възнаграждение за пълномощника на взискателите от 350,00 лв. на 300,00 лв.Жалбоподателят
твърди, че след получена покана за доброволно изпълнение е подал възражение, с
което е поискал да бъде намален размера на адвокатския хонорар до посочения в
чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, което ЧСИ е уважил частично.Излага доводи, че
приетият хонорар е незаконосъобразно изчислен, тъй като надвишава сумата от 200
лв. и включва и сума за водене на изпълнителното дело и извършване на действия
с цел удовлетворяване на парични вземания, каквито в случая не са извършвани.Изразява
становище, че размерът на адвокатския хонорар е прекомерен, тъй като делото не
се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност.Твърди, че едноличен
собственик на дружеството е Столична община, а общините са „сигурни платци“.Моли
съда да отмени обжалваното постановление, с което ЧСИ М.Б.е отказал да намали
адвокатското възнаграждение до размера, предвиден в чл.10, т.1 от Наредба №
1/04 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Претендира
разноски.
Ответницата
по частната жалба- Е.А. С.чрез пълномощника си-адв.Н.И.оспорва
същата.Твърди, че изпълнителното дело е образувано на база изпълнителен лист за
цялата сума, присъдена в изпълнителния титул, като след образуване на
изпълнителното дело е подала молба, че се отказва от определени изпълнителни
способи, посочила е други такива, както и конкретни банкови сметки, които да
бъдат запорирани.Излага доводи, че са депозирани
становища и молби, както и множество отделни действия по събиране на вземането,
които също представляват отделни действия, които да обосновават присъждането на
възнаграждение извън дължимото такова за образуване на изпълнителното дело.Твърди,
че размерът на реално платеното адвокатско възнаграждение е съобразен с Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и че в
случая не е налице хипотеза, при която длъжникът е платил в срока за доброволно
изпълнение.Моли съда да остави частната жалба без уважение.Претендира разноски.
ЧСИ
Л.М.излага мотиви за недопустимост на частната жалба, тъй като след подаване на
частната жалба взискателят е подал молба с вх.№ 2137/13.11.2019 г., в която е
поискал приетите разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени до
минималните размери съгласно Наредба № 1/09.06.2004 г., а именно-200 лв. за
образуване и 30 лв. върху материалния интерес.На длъжника е връчено съобщение с
изх.№ 2322/13.11.2019 г., в което адвокатският хонорар е намален на 200 лв., а таксата
по т.26 ТТРЗЧСИ върху материалния интерес е определена на 30 лв. поради което
поддържането на жалбата се явява безпредметно.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по
изпълнително дело № 20197850400325 по
описа на ЧСИ Л.М.е образувано по молба на Е.А.С. срещу „Т.С.“ ЕАД въз основа на
изпълнителен лист от 09.07.2019 г. по гр.д.№ 6557/18 г. на СРС.В молбата пълномощникът
на взискателите е посочил изпълнителен способ-налагане на запор на движимите
вещи на длъжника, както и върху дружествените му дялове и възбрана на
недвижимите му имоти.Към молбата е представен изпълнителен лист от 09.07.2019
г. на СРС, 31 с-в по гр.д.№ 6557/18 г. за сумата от 50 лв. разноски по делото и
договор за процесуално представителство с договорено и платено възнаграждение в
размер на 350 лв., изплатено по банковата сметка на ответника.
С молба вх.№
1896/16.10.2019 г. пълномощникът на взискателката е
подал молба за възлагане на съдебния изпълнител да предприеме действия срещу
длъжника, като му връчи покана за доброволно изпълнение, заявил е оттегляне на
посочените в молбата за образуване на изпълнителното дело способи за събиране
на вземането и е посочил нов способ за изпълнение-единствено запор на банковите
сметки на длъжника.
На 21.10.2019 г.
длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение за сумата по изпълнителния
лист и разноски.С молба от 23.10.2019 г. длъжникът е подал възражение срещу
определеният размер на адвокатския хонорар на пълномощника на взискателя и е
поискал намаляването му на 200 лв.
С постановление от
31.10.2019 г. ЧСИ Л.М.е намалил размера на адвокатския хонорар до размера на
300 лв., като е постановил и съразмерно намаляване на таксата по т.26 от
ТТРЗЧСИ.Съобщението е връчено на „Т.С.“ ЕАД на 05.11.2019 г.
С молба от
13.11.2019 г. пълномощникът на взискателката е
поискал с оглед бързина и процесуална икономия и с цел неутежняване на
изпълнителния процес ЧСИ да намали приетите разноски за адвокатско
възнаграждение до размера съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
На 18.11.2019 г.
длъжникът е уведомен за постановлението на ЧСИ за намаляване на размера на
адвокатския хонорар на 230 лв. и съответно таксата по т.26 ТТРЗЧСИ.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.Предвид наличие на последващо
произнасяне на ЧСИ за намаляване на адвокатското възнаграждение до размера на
230 лв., за което жалбоподателят е уведомен и което постановление не е предмет
на разглеждане в настоящото производство, но следва да се съобрази с оглед
разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК, за разликата над посочения размер до 300 лв. частната
жалба следва да се остави без разглеждане поради липса на правен интерес.
Съгласно разпоредбата на
чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/04 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения размерът на възнаграждението за образуване на изпълнително дело
е 200 лв., а съгласно т.2 за процесуално представителство,
защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания до 500 лв.- 1/10 от съответното
възнаграждение, посочени в чл.7, ал.2, т.1.
Съдът намира, че в случая не следва да се присъжда
адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателите по чл.10, ал.1, т.2
от цитираната наредба, тъй като освен подаването на молба за образуване на
изпълнителното дело, в която е посочен изпълнителния способ съгласно
изискването на чл.426, ал.2 ГПК, същият не е извършил други изпълнителни
действия.Молбата от 16.10.2019 г., с
която взискателката оттегля посочените способи за
събиране на вземането и определя за такъв само запор върху банковите сметки на
ответника по същество представлява уточнение на молбата за образуване на
изпълнителното дело.
Поради изложените съображения адвокатското
възнаграждение на пълномощника на взискателите следва
да се определи на 200 лв.Ответникът по частната жалба не е направил искане за
присъждане на ДДС върху адвокатското възнаграждение, нито е представил
доказателства за регистрация по ЗДДС, поради което такъв не следва да му се
присъжда.
С оглед на изложеното
обжалваното разпореждане следва да бъде отменено в частта, с която е определен размер на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на взискателя за разликата над 200 лв. до 230
лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
постановлението за разноски от 31.10.2019 г. по изп.д.№ изп.д.№ 20197850400325 по описа на ЧСИ Л.М.в частта, с която е определен размер
на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателката
Е.А.С.-адв.Н.И.за сумата над 200 лв. до 230
лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателката Е.А.С.-адв.Н.И.от 230 лв. на 200 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на „Т.С.“ ЕАД в частта, с която се обжалва
постановлението на ЧСИ от 31.10.2019 г.
за разликата над 230 лв. до 300 лв., като недопустима.
Решението не подлежи на
обжалване.В частта, с която частната жалба е оставена без разглеждане решението
има характер на определение и може да се обжалва пред САС в 1-седмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.