№ 134
гр. Пловдив, 17.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
частно гражданско дело № 20235300500074 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, вр. с чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. Т. М., ЕГН: **********, чрез пълномощника
по делото адв. Е.И., против Определение № 12825/23.11.2022 г., постановено по гр. д.
№ 20351/2021г., ПРС с което е оставено без уважение искането й за освобождаване
внасяне на такса за превод на съдебни документи за изготвяне на съдебна поръчка до
Германия за призоваване на ответника по делото в производство по гр. дело №
20351/2021 г. на ПдРС, ІV брачен състав. В частната жалба се излагат оплаквания, че
обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се за
неправилно приложение на разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК и за ограничителното й
тълкуване с възприемането, че жалбоподателката притежава средства близки до
минималното трудово възнаграждение за страната и същата може да заплати
дължимите разноски, както и че към 2021 г. е разполага със средства да ангажира
адвокат без да се отчете обстоятелството, че се касае за период повече от 1 г. и
отглежда малолетно дете. Оспорва се изводът на районният съд, че размерът на
дължимите разноски не е висок и жалбоподателката би могла да ги заплати. Посочва
се, че не е налице правилна преценка за социалният й статус, получаваният от нея
доход, малолетното дете, което отглежда и дължимите разноски по делото. Моли за
отмяна на обжалваното определение.
Съдът като прегледа постъпилата жалба и приложените доказателства, намира
следното:
В първоинстанционното производство е постъпила молба от Г. Т. М. за
освобождаването й от заплащане на таксата от 267 лева за превод на съдебни
документи за изготвяне на съдебна поръчка до Германия за призоваване на ответника
по делото по съображения, че няма възможност да заплати опредЕ.та такса.
Представила е декларация за семейно и материално и имотно състояния, в която е
декларирала, че семейството й се състои от две деца, съответно родени на 01.08.2013 г.
и 18.08.2017 г., и Х. М. - съпруг, както и че получава трудово възнаграждение в размер
1
на 750 лева. Декларирала е, че освен последното не получава други доходи, както и че
не притежава недвижими имоти и моторни превозни средства.
За да остави без уважение молбата за освобождаване от внасяне на таксата,
районният съд е приел, че ищцата Г. М. получава трудови доходи от постоянна заетост,
както и че по делото е ангажирал адвокат, на когото също се предполага, че е заплатил
възнаграждение за представителството му, от което е заключил за наличието на
достатъчно възможности за обезпечаване на нуждите й от средства за живот.
Определението е неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК такси и разноски по производството
не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно
средства да ги заплатят. При преценката за основателността на искането за
освобождаване от държавна такса се вземат предвид здравословното състояние на
молителя, възрастта, неговите доходи и тези на семейството му, имуществото,
трудовата заетост и всяко друго обстоятелство, което е от значение за преценката дали
лицето разполага с достатъчно средства да заплати таксите и разноските по делото.
Въз основа на представените от страната доказателства, съдът следва да прецени дали
същата разполага с достатъчно средства към момента на искането, като съобрази
данните на представена декларация за имуществено състояние.
В разглеждания случая се установява от представената декларация за семейно и
материално положение, и имотно състояние, че Г. М. реализира трудови доходи в
размер на 750 лева, не реализира други доходи и не притежава движимо и недвижимо
имущество. Според декларацията, семейството на ищцата се състой от две малолетни
деца и съпруга й Х. М.. По отношение на последния се установява, че ищцата е
предявила иска си по чл.49 СК, инициирал първоинстанционното производство, и за
връчването на съдебни книжа на същия е изискано заплащането на таксата от 267
лева.
Въззивният съд намира, че изнесените данни са достатъчни да обосноват извод,
че жалбоподателката не разполага с достатъчно средства за заплащане на изисканата
такса. Трудовото възнаграждение на ищцата е размер на минималната работна заплата
за страната, а таксата съставлява 1/3 от същото като не се установява ищцата да
притежава недвижимо и движимо имущество, от което да реализира допълнителни
доходи. Съвкупно с изложеното следва да се ценят се данните в декларацията, че
ищцата има две ненавършили пълнолетие деца, по отношение на които са и
изявленията й, че полага грижи за по - малкото от тях.
Ето защо, въззивният съд намира, че са налице предпоставките по чл. 83, ал. 2
от ГПК за освобождаване на Г. М. от задължение за заплащането на таксата за превод
на документите за съдебната поръчка. Изводите на районния съд са в противен
смисъл, като не е оценено правилно имущественото състояние на страната.
Обстоятелството, че ищцата е ангажирала адвокат неправилно е възприето от районния
съд като разкриващо възможност за заплащане на такси и разноски по делото,
доколкото няма данни за заплащане на адвокатско възнаграждение, а изложените за
това изводи от районния съд се основават на предложения. Дори и да е било заплатено
адвокатско възнаграждение при упълномощаването на адвоката с пълномощно от
22.12.2021г., недопустимо е съдът да откаже освобождаване от внасяне на такси и
разноски, мотивирайки отказа си с наличието на евентуални предположения за доходи,
които молителят е реализирал в предходни периоди./ Определение № 552 от 17.12.2019
г. на ВКС по ч. т. д. № 1851/2019 г., I т. о., ТК/.
2
С оглед на изложеното постановеното определение, с което се отказва
освобождаване от внос на таксата се явява неправилно и незаконосъобразно, а жалбата
се явява основателна, поради което определението следва да бъде отменено.
Мотивиран от горното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 12825/23.11.2022 г., постановено по гр. д. №
20351/2021г., ПРС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА Г. Т. М., ЕГН: **********, от внасяне на такса за превод на
съдебни документи за изготвяне на съдебна поръчка до Германия за призоваване на
ответника по делото в производство по гр. дело № 20351/2021 г. на ПдРС, ІV брачен
състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на страната пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3