Р Е Ш Е Н И Е
№........................../..........................2022 г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ
при участието на секретаря Илияна Илиева,
като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 2642 по описа за 2021 г. на РС-Варна,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
предявени от Л.Г.Д., действащ чрез адв. М.Н., против „Б.Е.Е.“ ООД първоначално
обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва:
- ревандикационен иск за
собственост с правна квалификация чл. 108 от ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е
титуляр на вещното право на собственост върху НИВА /земеделска земя/ в местността „Д. Д.“ в землището на с. К.,
Община А., с площ от 4.750 /четири декара седемстотин и петдесет квадратни
метра/, четвърта категория, съставляваща имот № * по плана за земеразделяне в
землището на с. К., при граници и съседи: имот № * – нива; имот № * – нива;
имот № * – нива; имот № * – нива; имот № * – нива; имот № * – нива; имот № * –
полски път и имот № * – нива, идентичен на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *, област В., Община А., с. К., м-ст
„Д. Д.“, вид собственост – частна, вид територия – земеделска, категория 4, НТП
Нива, площ 4750 кв. б., съгласно КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-191/24.01.2018 г. на ИД на АГКК въз основа на наследствено правоприемство
и осъждане на ответника да предаде
владението върху имота на ищеца;
- осъдителен иск с правна
квалификация чл. 59 от ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата в размер от 642.00 лева, представляваща обезщетение за лишаване от правото на
ползване на гореописания недвижим имот за периода от 28.04.2018 г. до
22.02.2021 г., ведно с обезщетението
за забава в размер на законната лихва, считано от 22.02.2021 г. до
окончателното погасяване на задължението.
В исковата молба ищецът твърди, че на 10.07.2000 г. въз основа на
договор за покупко-продажба баща му – Г. Л. Д., е придобил собствеността върху процесния
недвижим имот от В. П. П., Д. И. П. и М. И. П.. Правната сделка е
материализирана в н.а. № * г. по описа на нотариус П. П., вписан в НК под рег.
№ *, с район на действие РС-Варна, вписан в СВ-гр. В. под № * г.
Твърди се, че имотът бил възбранен
със санкцията на съдебен изпълнител в хода на индивидуалното производство по
принудително изпълнение по изп. д. № *по описа за 2010 г. на ЧСИ Л. Т., вписана
в КЧСИ под рег. № *, с район на действие ОС-В., по което бащата на ищеца бил
страна в качеството му на длъжник.
Поддържа се, че след
смъртта на Г. Д. на 28.04.2018 г., наложената от съдебния изпълнител
обезпечителна мярка била вдигната на 26.06.2018 г.
Сочи се, че единствен наследник
на Г. Д. е ищецът, който придобил наследството по опис, по повод на което е
образувано гр. д. № 11432 по описа за 2018 г. на РС-Варна. Твърди се, че
процесният имот бил част от наследствената маса и като актив е преминал в
патримониума на ищеца в резултат от нарочното приемане по опис.
Ищецът навежда доводи за
това, че в края на 2020 г., след като е решил да се снабди със скица за имота,
констатирал, че като собственик на същия е вписано ответното дружество, за
което се твърди, че е установил владението върху земеделската земя на 18.01.2018
г. на основание договор за покупко-продажба, сключен с продавачите на
наследодателя на ищеца, обективиран в н.а. № * г. по описа на нотариус С. Д.,***,
том *, дело № *, вх. рег. № *от *г.
Ищецът поддържа в
сезиралата съда искова молба, че ответникът не е собственик, доколкото
праводателите му към 18.01.2018 г. не са били титуляри на прехвърленото право
на собственост, тъй като същото е преминало в патримониума на баща му със
сделката от 10.07.2000 г., имайки предвид, че общите праводатели се легитимират
с едни и същи документи и по двете продажбени правоотношения. Твърди се, че
втората сделка от 18.01.2018 г. не е породила вещнопрехвърлителния си ефект.
Твърди се, че ответникът
дължи и парично обезщетение на ищеца, доколкото ползва имота без основание, с
което лишава действителния собственик от ползите му. Ищецът счита, че
претърпените от него имуществени загуби възлизат на 642.00 лева и се отнасят за
периода от 28.04.2018 г. до 22.02.2021 г.
По същество се моли съдът
да удовлетвори непаричното и парично вземане на ищеца, уважавайки предявените
осъдителни искове.
Претендират се сторените
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен
отговор, с който не оспорва допустимостта на предявените искове, но твърди, че
същите са неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение.
Ответникът поддържа,
че е придобил имота по силата на договора за продажба от 18.01.2018 г. Сочи, че
е добросъвестен купувач, доколкото преди нотариалното удостоверяване на
сделката е извършил проверка касателно тежестите върху имота и констатирал
липса на разпореждания със същия.
Инвокира възражение за
нищожност на договора за продажба от 10.07.2000 г. поради липса на съгласие на
основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД. Твърди, че общите продавачи имали
сключен предварителен договор с наследодателя на ищеца от 24.03.2000 г., по
който обаче не е сключен окончателен поради неизправността на последния.
Ответникът обосновава
липсата на съгласие от страна на продавачите още с това, че на 04.04.2000 г.
същите са поискали от кмета на Община А. съдействие за обезпечаване
неприкосновеността на нивите им до приключване на продажбата. Като друг
аргумент за липсата на съгласие, ответникът сочи, че след 2000 г. продавачите
са сключвали множество договори за аренда с предмет обработването на процесната
нива, включително и с ответното дружество.
В отговора се инвокира
и възражение за придобиване по давност на имота на основание чл. 79 вр. чл. 82
от ЗС, като се сочи, че ответникът и неговите праводатели са владели имота
законосъобразно, включително чрез другиго, в продължение на повече от 10
години.
По същество се моли
съдът да остави без уважение исковите претенции на ищеца.
Претендират се
сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В хода на откритото
съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез адв. М.Н. поддържа подадената
искова молба и моли исковете да бъдат уважени. Оспорва валидността на договора
за наем на земеделска земя от 01.10.2012 г., представен от ответника с отговора
по чл. 131 от ГПК, като прави възражение за нищожност на същия поради липса на
форма. Оспорва възражението за придобивна давност с доводи, че ответното
дружество не е добросъвестен владелец, имайки предвид публичния характер на имотния
регистър, както и обстоятелството, че нито праводателите на ответника, нито
последният са упражнявали законосъобразно фактическа власт върху процесната
нива с намерение за своене в продължение на 10 години.
Ответникът, редовно
призован за същото съдебно заседание, чрез адв. И.А. поддържа отговора си и
моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе
предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен
материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото
производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12
и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните
фактически положения:
От
ангажираното решение № К-02 на поземлена комисия /л. 9/ от 25.09.1999 г. е
видно, че на наследниците на И. З. П. са възстановени множество ниви, сред
които и процесната – нива от 4.750, 4-та категория, м-ст „Д. Д.“,
представляваща имот № *, при съседи: нива № *; нива № *, нива № *, нива № *,
нива № *, нива № *, полски път № *, нива № *.
Видно е
от приобщения предварителен договор за покупко-продажба на земеделска земя от
24.03.2000 г. /л. 52/, че Д. И. П., М. И. П. и В. П. П., в качеството им на
наследници на И. З. П., от една страна и Г. Л. Д., от друга страна, са поели задължението в
срок до 10.05.2000 г. да сключат окончателен договор за покупко-продажба на
гореописания възстановен по решение на поземлената комисия недвижим имот –
предмет на производството.
По
делото е ангажирана жалба, адресирана до кмета на Община А., от 04.07.2000 г.
/л. 53/, от която е видно, че Г. Л. Д.
от края на м. март 2000 г. е започнал да обработва нивите на Д. П., М. П. и Д.
П.. Молбата на последните е кметът да съдейства за опазване неприкосновеността
на земите им до окончателно уреждане на отношенията им чрез сключване на договорите
за покупко-продажба на нивите им.
Видно е от представения нотариален акт № * г. по описа на нотариус П. П.,
вписан в НК под рег. № *, с район на действие РС-Варна /л. 7/, вписан в СВ-гр.
В. с вх. рег. № * г., Д. И. П., М. И. П. и В. П. П., в качеството им на
наследници на И. З. П. са прехвърлил на Г. Л. Д. Нива в м-ст „Д. Д.“, находяща се в
землището на с. К., общ. А., с площ от 4.750 дка, четвърта категория,
съставляващ имот № *, при съседи: нива № *; нива № *, нива № *, нива № *, нива
№ *, нива № *, полски път № *, нива № * срещу продажна цена от 800.00 лева,
която сума била изплатена напълно и в брой на продавачите.
От
експертното заключение по назначената Съдебно-почеркова експертиза /СПЕ/ се
констатира по несъмнен начин, че подписите положени за „продавачи под № 1, № 2
и № 3“ в гореописания нотариален акт за продажба на недвижим имот са изпълнение
от Д. И. П., М. И. П. и В. П. П..
Видно е от приложеното писмо с изх. №
00790/18.02.2010 г. по описа на ЧСИ Л. Т., вписана в КЧСИ под рег. № *, с район
на действие ОС-Варна, за обезпечаване вземанията на „У. Б.“ АД спрямо Г. Л. Д. в производството по изп. дело № * по описа
за 2010 г. на същия съдебен изпълнител, гореописаната нива е възбранена.
По
делото е ангажиран договор за наем на земеделска земя от 01.10.2012 г. /л. 63/,
с който М. И. П. е предоставила на ответното дружество ползването на процесната
нива за срок от една година срещу годишна наемна цена от 18.00 лева на дка.
Видно от
представения договор за аренда от 18.12.2013 г. /л. 59/ - в сила от 01.10.2014
г. - М. И. П. е предоставила на ответното дружество за временно и възмездно
ползване на процесната нива за срок от 5 стопански години срещу арендна цена от
25.00 лева на дка или тяхната равностойност в зърно.
Видно е
от представения втори нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *
г. по описа на нотариус С. Д., вписана в НК под рег. № *, с район на действие
РС-Варна /л. 12/, вписан в СВ-гр. В. с вх. № * г., праводателите по първия нотариален
акт, а именно В. П. П., Д. И. П. и М. И. П. отново в качеството си на
наследници на И. З. П. са прехвърлили в полза на ответника „Б.Е.Е.“ ООД правото
на собственост върху ПИ, находящ се в землището на с. К., ЕКАТТЕ *, общ. А.,
обл. В., имот № *, находящ се в м-ст „Д. Д.“, с площ от 4,750 дка, 4-та
категория, с начин на трайно ползване – нива, при граници: нива № *; нива № *,
нива № *, нива № *, нива № *, нива № *, полски път № *, нива № * срещу продажна
цена от 4 500.00 лева, която сума била изплатена напълно и в брой на
продавачите.
Констатира
се още от н. а. от 2018 г., че владението върху нивата се предава от
продавачите на купувача в деня на подписване на нотариалния акт – който факт не
е спорен по делото, като включително и към настоящия момент фактическата власт
върху нивата се упражнява от ответника.
По
делото е представена и справка № 161049/08.09.2020 г. от Агенция по вписванията
за периода от 01.02.1991 г. до 08.09.2020 г. /л. 54/, от която е видно, че и
двете разпоредителни сделки, обективирани в гореописаните нотариални актове са
отразени по партидата на Д. И. П., а в електронната партида на процесната нива
/л. 77/ са отразени налагането, респективно вдигането на възбраната върху
недвижимия имот, с отбелязване на длъжника Г. Л. Д. и взискателя „У. Б.“ АД
От
представеното удостоверение за наследници изх. № Ау043422МЛ/04.05.2018 г. е видно,
че първият купувач на процесната нива, а именно Г. Л. Д. е починал на 28.04.2018 г., като негов
единствен наследник по закон е синът му Л.Г.Д. – ищец по делото.
С писмо
изх. № 1522/29.05.2018 г. по описа на ЧСИ Л. Т., адресирано до СВ-гр. В.,
наложената по-рано в хода на изпълнителното производство възбрана върху
процесната нива е вдигната.
Видно е
от ангажирания протокол от о.с.з. от 06.11.2018 г. /л. 14/, с протоколно
определение, постановено в производството по гр. д. № 11432 по описа за 2018 г.
на РС-Варна, е разпоредено вписването в особената книга, водена от РС-Варна,
приемането на наследството, оставено от Г. Л. Д., по опис от ищеца. Сред приетите по опис
недвижими имоти е и процесната нива, видно от ангажираното удостоверение от
15.07.2021 г., издадено по ч. гр. д. № 11432/2018 г. на РС-Варна /л. 102/.
От
експертното заключение по назначената КСТОцЕ /л. 78/ се констатира по несъмнен
начин, че нивата, описана в нотариалния акт от 10.07.2000 г. /л. 7/ и в
нотариалния акт от 18.01.2018 г. /л. 12/ е идентична на ПИ с идентификатор *.
Констатира се още, че средният пазарен наем на ПИ с идентификатор * за периода
от 28.04.2018 г. до 22.02.2021 г. е 337.00 лева.
В хода
на о.с.з. вещото лице поддържа заключението си и допълва, че ПИ с идентификатор
* е идентичен на недвижимия имот, приет по опис от ищеца по гр. д. № 11432 по
описа за 2018 г. на РС-Варна.
По
делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на водените от
ответната страна свидетели. В показанията си свид. М. П. – единият продовач по
двата договора за покупко-продажба – сочи, че си спомня за предварителния
договор, сключен с Г. Д.. След подписването му обаче последният започнал да се
укрива. След като е минал срокът за подписване на окончателния договор
свидетелката и другите страни по предварителния договор подали жалба до кмета
за съдействие. Свид. М. П. сочи още, че в крайна сметка всички страни се явили
пред нотариуса и подписали окончателния договор за покупко-продажба, като
получили и сумата в размер от 800.00 лева. Сочи, че въпреки изповяданата през
2000 г. сделка при нотариуса и положените подписи върху нотариалния акт, същата
си мислила впоследствие, че това е постановка и не отговаря на истината. Минало
време, свидетелката забравила за случая, а именно за продажбата на процесната
нива през 2000 г. и през 2012 г. се разбрали с ответното дружество то да
обработва същата нива след предварително проучване от негова страна, за което
свидетелката е овластила ответника с нарочно пълномощно. Свид. М. П. нямала
представа кой имот е продала на Д. през 2000 г. и кой е упражнявал фактическа
власт върху нивата през целия период от 2000 г. до 2012 г., но си е мислила, че
всички ниви, които обработва ответното дружество по силата на сключения с нея
договори са нейна собственост. Сочи още, че Г. Д. е започнал да обработва
нивите през 2000 г. Не е получавала писма от ЧСИ за наложени мерки върху
процесната нива.
В
показанията си свид. Д. П. – другият продавач по двата договора за
покупко-продажба – сочи, че много смътно си спомня за случая, доколкото сестра
й свид. М. П. е движила нещата във връзка с покупко-продажбите на нивите.
Спомня си, че са търсили Г. Д. по повод продажбата на нивата. Тъй като са
продали много имоти, находящи се в землището на с. К. не може да си спомни
конкретно за това дали процесната нива е била продадена на Г. Д. през 2000 г.,
но си спомня, че са получили пари от него. Не е получавала документи от съдебен
изпълнител във връзка с имота. Не се сеща кога за последно са получили рента за
обработката на процесната нива.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Един от начините на защита на
правото на собственост е гражданскоправният. Той се изразява във възможността
на собственика да прибегне към използуването на гражданскоправните искове за
защита на правото на собственост. Тези искове по действащото право са:
ревандикационният по чл. 108 от ЗС, негаторният по чл. 109 от ЗС,
конститутивният по чл. 109а от ЗС и установителният по чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Собственикът прибягва към всеки от тях в зависимост от характера на породения
спор за правото му на собственост и от това кой владее вещта, предмет на това
право по време на спора.
Относно петиторния иск по чл. 108 от ЗС:
За да бъде уважен предявеният ревандикационен иск, в тежест на ищцата е да
установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване, че е
придобил правото на собственост върху процесната нива, идентична с ПИ с
идентификатор * на твърдяните в исковата молба придобивни основания – по наследство от праводател, който е бил
титуляр на правото на собственост върху имота по покупко-продажба, както и че ответникът упражнява фактическа
власт върху имота.
В тежест на ответника е да
установи, че владее имота на годно правно основание – договор за покупко-продажба, както и че неговият
праводател е бил титуляр на правото на собственост към момента на сделката. По
направеното възражение за придобивна давност, следва да установи по несъмнен
начин, че той и неговите праводатели в продължение на повече от 5 г.,
респективно 10 г. са упражнявали постоянно, непрекъснато, явно и спокойно
фактическата власт върху имота с намерение за своене, включително и чрез
другиго. В негова тежест е да установи и своите перемпторни и дилаторни
възражения, включително и това за нищожност на договора за продажба от
10.07.2000 г. поради липса на съгласие.
От ангажирания нотариален акт от
10.07.2000 г. /л. 7/, който като официален свидетелстващ документ се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила, се констатира по несъмнен
начин, че Г. Л. Д. е придобил в своя
патримониум абсолютново вещно право на собственост върху процесната нива по
силата на материализирания в документа частноправна сделка - договор за покупко-продажба, сключен с Д., М. и В. П., за
които няма спор по делото, че са наследници на реститута И. З. П.. Възраженията за нищожност на сделката
поради липса на съгласие са несъстоятелни, доколкото от експертното заключение
по допуснатата СПочЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено, пълно,
ясно, последователно и неоспорено от страните се установи по категоричен начин,
че подписите на продавачите Д. И. П., М. И. П. и В. П. П. са изпълнение от
същите. Заключението е в унисон и с показанията на свид. М. П., на които съдът
дава вяра, тъй като са логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и във
връзка с писмените документи по делото, която сочи, че си спомня за
изповяданата през 2000 г. сделка с Г. Д.. Излага, че с последния са били страни
първо по предварителен договор, като впоследствие се явили пред нотариуса и са подписали окончателния договор,
материзлизиран в
нотариалния акт, включително са получили продажната цена от 800.00 лева.
Правноирелевантно е за валидността на сделката обстоятелството, че същите не се
запознали със съдържанието на договора, като не са обърнали никакво внимание
коя точно нива продават на Д.. Правноирелевантно е за валидността на сделката и
обстоятелството, че продавачите са подали жалба до кмета на Община А. през 2000
г., доколкото видно от същата целта й е била именно да финализират
предварителния договор за покупко-продажба чрез подписването на окончателен
такъв. Правноирелевантно е за валидността на сделката и обстоятелството, че
след 2000 г. продавачите са сключвали договори за обикновено управление, а именно наем и аренда с предмет процесната нива, тъй
като двама от продавачите, разпитани в хода на съдебното
дирене като свидетели, сочат, че не са знаели с точност коя нива са продали на Д.
през 2000 г. и кои ниви са останали в техния патримониум, тъй като имали много
ниви в с. К.. Свид. М. П. сочи, че е упълномощила представител на ответното
дружество, който да извърши проверка досежно притежаваните от последната ниви в землището на с. К., като е смятала, че щом нивите се
обработват от ответното дружество, извършило предварителна проверка за притежанието
им, то те са нейна собственост.
Ето
защо възражението за нищожност на договора за покупко-продажба от 10.07.2000 г.
поради липса на съгласие е несъстоятелно и съдът приема с категоричност, че на
сочената дата изключителен собственик на нивата е станал Г. Л. Д..
Последният
видно от ангажираното удостоверение за наследници /л. 11/ е починал на
28.04.2018 г., като единствен негов наследник по закон от първи ред по смисъла
на чл. 5, ал. 1 от ЗН е ищецът. Ищецът от своя страна видно от протоколното
определение, постановено в производството по гр. д. № 11432 по описа за 2018 г.
на РС-Варна и издаденото удостоверение по същото дело, е приел наследството,
оставено след смъртта на Г. Д., по реда на чл. 61 от ЗН, а именно по опис. Сред
активите преминали в патримониума на ищеца е и нива с площ от 4 750 кв. м.,
м-ст „Д. Д.“, землище с. К., общ. А., съставляващ имот № * по плана за
земеразделяне. От експертното заключение по назначената КСТОцЕ, което съдът
цени като компетентно изготвено и неоспорено от страните се установи по
несъмнен начин, че приетия по опис недвижим имот от ищеца в производството по
гр. д. 11432/2018 г. на РС-Варна е идентичен на този, който е закупен от
праводателя му през 2000 г.
Крайният
извод на съда е, че изключителен собственик на процесната нива по силата на
наследяване е ищецът.
Не
е спорно по делото, че от 2018 г. до настоящия момент фактическа власт върху
нивата се упражнява от ответното дружество.
Търговецът
се легитимира като собственик на процесната нива, която е идентична с тази,
която е закупена от Г. Д. през 2000 г. и която е наследена по опис от ищеца, на
основание покупко-продажба от 18.01.2018 г., сключен отново със сем. П.. Имайки
предвид горните транслативни сукцесии, съдът счита, че сделката от 18.01.2018
г. не е породила вещнопрехвърлителния си ефект, тъй като към тази дата
праводателите на ответника М. И. П., Д. И. П. и В. П. П. не са били титуляри на
абсолютното вещно право на собственост върху процесната нива. Един от основните
принципи в обективното гражданско право е, че никой не може да прехвърля повече
права отколкото има. Между ответното дружество и продавачите е учредено единствено
облигационно правоотношение, доколкото продажбата на чужда вещ не е нищожна, а
напротив - валидна, но целеният вещнопрехвърлителен ефект не е постигнат
посредством дериватирното придобивно основание.
Относно възражението за придобивна
давност по чл. 79 вр. чл. 82 от ЗС:
Ответникът претендира собственически права и
на оригинерно придобивно основание, а именно изтекла в негова полза придобивна
давност, като сочи,
че присъединява към своето владение и това на праводателите си. Поддържа, че за периода от 2000 г. до 2018 г. върху
процесната нива е упражнявана законосъобразна фактическа власт с намерение за
своене,
включително чрез другиго.
Нормата на чл. 79 от ЗС регламентира
фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно
владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от
време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС в хипотезата на чл. 79, ал.
1 от ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на
чл. 79, ал. 2 от ЗС. Правната последица – придобиване на вещното право – е
нормативно свързана само с тези юридически факти. Това обаче не означава, че
правната последица – придобиване на правото на собственост или на друго вещно
право – настъпва автоматично с изтичане на установения в закона срок, т. е. да
има действие ex lege. Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1
от ЗС включва както обективния елемент на упражнявана фактическа власт
/corpus/, така и субективния елемент вещта да се държи като своя /animus/. След
като владението е съзнателен акт, то следва, че придобивната давност е сложен
юридически факт от категорията на правомерните юридическите действия, които по
определение обхващат като свой елемент наличието на представи и желания, насочени
към установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на
права и задължения /представляващи субективния елемент от предметното им
съдържание/, както и тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към
сетивното му възприемане от други с цел да се разкрият тези преживявания и
представи /представляващо обективния елемент от предметното им съдържание/. Съгласно чл. 82 от ЗС
владелецът може да присъедини към своето владение и владението на праводателя
си. Тоест, присъединяването на владението е допустимо само при наличие на
правоприемство между двамата владелци: общо правоприемство /при наследяване/
или частно правоприемство /когато вторият владелец получава владението върху
определен имот от предходния владелец на правно основание, което е годно да
прехвърли собствеността върху имота/.
В
конркетния казус от показанията на свид. М. П. се констатира, че Г. Д. след
подписването на предварителния договор през м.март 2000 г., още преди
сключването на окончателния през м. юли 2000 г., е установил фактическа власт
върху нивата, което е в унисон и с представената жалба, адресирана до кмета на
Община А.. Свид. П. сочи, че няма представа кой е ползвал нивата за периода от
2000 г. до 2012 г. Считано от 2012 г. нивите им са били обработвани от
ответното дружество в качеството му на наемател, а впоследствие и арендатор по
договорите, сключени със свидетелката, които са и представени по делото в
подкрепа на показанията й. За пълнота на изложението следва да се посочи, че възражението
на ищеца за нищожност на договора за наем от 2012 г. поради липса на форма е
несъстоятелно по арг. от т. 2 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. В конкретния
случай е приложим 10 годишния давностен срок, а не краткия 5 годишен,
независимо от присъединяването на владенията на праводателите към това на приобретателя.
Това е така, защото владението, осъществено от страна на праводателите Д., М. и
В. П. след 10.07.2000 г. е недобросъвестно, имайки предвид, че са се
разпоредили с притежаваните от тях права върху процесната нива в полза на Г. Д.
въз основа на валидна правна сделка и упражняваната фактическа власт след тази
дата не е на правно основание годно да ги направи отново собственици. Отделно,
ответникът също не е добросъвестен владелец по смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗС,
имайки предвид обстоятелството, че нотариалният акт от 10.07.2000 г.,
материализиращ покупко-продажбата с Г. Д., е вписан в имотния регистър, който
има публичен характер и самото вписване се състои в даване на гласност на
подлежащите на вписване актове и вписаното обстоятелство се смята, че е станало
известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването. Т.е. макар
владението на ответника да е на годно правно основание, то незнанието, че
праводателят не е собственик е орповергано чрез фикцията на вписването. Дори
хипотетично да се приеме, че ответникът е добросъвестен владелец, то при
частното правоприемство присъединяването на владението се осъществява при
прехвърляне на владяната вещ от досегашния владелец върху новия чрез юридически
актове, водещи до сингуларна сукцесия – продажба, замяна, дарение, завет и т.н.
Но владението на частния правоприемник не получава по необходимост качеството
на предходното владение и обратното. Тоест, владението на праводателя може да е
добросъвестно, а това на частния правоприемник – недобросъвестно, като тази
релация е двупосочна – владението на праводателя може да е недобросъвестно –
както е в конкретния случай, а владението на частния правоприемник –
добросъвестно /евентуално/. Затова при частното правоприемство присъединяването
може да обхване за една обща придобивна давност не само две или повече
еднородни владения, а и две или повече разнородни владения, но в последната
хипотеза това може да има значение само с оглед десетгодишната давност. В този
смисъл е и каузалната практика на ВКС, обективирана в решение № 958/15.12.2009
г. по гр. д. № 2246/2008 г., решение № 699/02.11.2010 г. по гр. д. № 1572/2009
г. и др. постановени по реда на чл. 290 от ГПК, която се споделя от настоящия
съдебен състав. Когато се присъединява еднородно владение /например когато и
праводателят и правоприемникът са добросъвестни владелци или когато и
праводателят и правоприемникът са недобросъвестни владелци/, необходимият срок
за придобиване на имота по давност е този, предвиден в чл. 79 от ЗС за
съответния вид владение: общо 10 г. недобросъвестно владение на праводателя и
на правоприемника или общо 5 г. добросъвестно владение на праводателя и на
правоприемника. Когато владението е разнородно /владението на праводателя е
недобросъвестно, а на правоприемника е добросъвестно или обратно/, събирането
на периодите на владение на праводателя и на правоприемника може да стане само
чрез незачитане на добросъвестното владение като такова. Тоест, при
присъединяване на разнородно владение необходимият срок за придобиване по
давност на недвижим имот е срокът, предвиден за придобиване по давност при
недобросъвестно владение /10 г. съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС/, а не срокът,
предвиден за придобиване по давност при добросъвестно владение /5 г. съгласно
чл. 79, ал. 2 от ЗС/.
Настоящият
петиторен иск по чл. 108 от ГПК е предявен с депозиране на исковата молба в
съда на 22.02.2021 г. Именно на тази дата е прекъснат придобивният десетгодишен
давностен срок по арг. от чл. 84 от ЗС вр. чл. 116, б. „б“ от ЗЗД, който е започнал
да тече, считано от 2012 г., имайки предвид обстоятелството, че за периода от
2000 г. до 2012 г. по делото не са ангажирани никакви доказателства,
установяващи по несъмнен начин лицата които са упражнявали законосъобразна фактическа
власт върху нивата с намерение за своене. През този период несъмнено собственик
е бил Г. Д., тъй като правилото на чл. 99 от ЗС предвижда, че правото на
собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от
него. Т.е. неупражняването на правомощията владение и ползване на вещта,
включени в съдържанието на абсолютното право на собственост, не се санкционира
с изгубването му от титуляра.
Безпредметно
е да се коментира по същество дали владението на праводателите П. и ответника е
било законосъобразно упражнявано, т.е. явно, спокойно, постоянно и
непрекъснато, доколкото периодът, който е изтекъл от 2012 г. до 2021 г. не е
достатъчен за легитимирането на ответника като изключителен собственик на
нивата на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 от ЗС.
Ето
защо възражението на ответника по чл. 79 вр. чл. 82 от ЗС е неоснователно.
Крайният извод на съда е за
основателност на иска по чл. 108 от ЗС както в установителната му част, така и
в осъдителната по арг. от т. 2а от ТР № 4/2014 г. ОСГК на ВКС.
Относно предявения в условията
на първоначално обективно кумулаитвно съединяване осъдителен иск по чл. 59 от ЗЗД:
Един
от другите основни принципи в обективното гражданско
право е забраната за неоснователно обогатяване, в чиято основа е концепцията
за естествената справедливост. В цивилистичната доктрина цитираното правило се разглежда като
една допълнителна и субсидиарна претенция за имуществено
уравнение чрез едно единно общо вземане въз основа на единен общ фактически
състав, което възниква само когато липсва друго средство за защита. Отчитайки конкретиката на
казуса, настоящият съдебен състав счита, че отношенията между страните по делото следва да се
уредят по правилата на общата разпоредба на неоснователното обогатяване, като извъндоговорен източник на облигационните
правоотношения.
Съдът намира предявения от Л.Д. против „Б.Е.Е.“ ООД иск по чл. 59 от ЗЗД за основателен. Налице
са всички посочени по-горе предпоставки на иска - обедняване на ищеца поради
лишаването му от възможността да получи следващата се граждански плодове на недвижимата вещ резултат от упражняване
на правомощието ползване; обогатяване на ответника чрез ползване на нивата; връзка между обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника; липса на правно основание за имотното разместване и липса на друг иск /вещен, деликтен, договорен/, с който ищецът може да се защити.
Размерът на дължимото обезщетение се
констатира по несъмнен начин от експертното заключение, според което средният
пазарен наем за процесната нива за периода от 28.04.2018 г. до 22.02.2021 г.
възлиза на 337.00 лева.
Крайният извод на съда е за основателност
на иска по чл. 59 ЗЗД до сумата в размер от 337.00 лева, като за разликата над
тази сума до предявената претенция от 642.00 лева искът следва да бъде
отхвърлен.
Относно
съдебно-деловодните разноски:
При този
изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят сторените по делото съдебно-деловодно разноски съразмерно с уважената
част на исковете, чийто общ размер възлиза на 762.44 лева, от която: 381.21
лева – адвокатски хонорар; 76.25 лева – държавна такса и 304.98 лева – депозит
за КСТОцЕ.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
сторените по делото съдебно-деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част
на исковете, чийто общ размер възлиза на 230.41 лева, от която: 171.03 лева –
адвокатско възнаграждение и 59.38 лева – депозит за СПЕ.
Водим от
изложените мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 108 от ЗС вр. т. 2а от ТР
№ 4/2014 г. ОСГК на ВКС, в отношенията между ищеца Л.Г.Д., ЕГН **********, с
адрес: *** и ответника „Б.Е.Е.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, офис *, че ищецът Л.Г.Д.
е титуляр на абсолютното вещно право на собственост върху НИВА
/земеделска земя/ в местността „Д. Д.“ в землището на с. К., Община А., с площ
от 4.750 /четири декара седемстотин и петдесет квадратни метра/, четвърта
категория, съставляваща имот № * по плана за земеразделяне в землището на с. К.,
при граници и съседи: имот № * – нива; имот № * – нива; имот № * – нива; имот №
* – нива; имот № * – нива; имот № * – нива; имот № * – полски път и имот № * –
нива, идентична на ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор *, област В., Община А., с. К., м-ст „Д. Д.“, вид собственост – частна, вид
територия – земеделска, категория 4, НТП Нива, площ 4750 кв. б., съгласно КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-191/24.01.2018 г. на ИД на АГКК въз основа на
наследствено правоприемство, КАТО
ОСЪЖДА „Б.Е.Е.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление:***, офис * да предаде
на Л.Г.Д., ЕГН ********** владението
върху НИВА
/земеделска земя/ в местността „Д. Д.“ в землището на с. К., Община А., с площ
от 4.750 /четири декара седемстотин и петдесет квадратни метра/, четвърта
категория, съставляваща имот № * по плана за земеразделяне в землището на с. К.,
при граници и съседи: имот № * – нива; имот № * – нива; имот № * – нива; имот №
* – нива; имот № * – нива; имот № * – нива; имот № * – полски път и имот № * –
нива, идентична на ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор *, област В., Община А., с. К., м-ст „Д. Д.“, вид собственост – частна, вид
територия – земеделска, категория 4, НТП Нива, площ 4750 кв. б., съгласно КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-191/24.01.2018 г. на ИД на АГКК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, „Б.Е.Е.“
ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, офис * да заплати на Л.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер
от 337.00 лева /триста тридесет и седем
лева/, представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на НИВА /земеделска земя/ в местността „Д.
Д.“ в землището на с. К., Община А., с площ от 4.750 /четири декара седемстотин
и петдесет квадратни метра/, четвърта категория, съставляваща имот № * по плана
за земеразделяне в землището на с. К., при граници и съседи: имот № * – нива; имот
№ * – нива; имот № * – нива; имот № * – нива; имот № * – нива; имот № * – нива;
имот № * – полски път и имот № * – нива, идентична на ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор *, област В., Община А., с. К., м-ст „Д. Д.“, вид собственост – частна, вид
територия – земеделска, категория 4, НТП Нива, площ 4750 кв. б., съгласно КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-191/24.01.2018 г. на ИД на АГКК за периода от
28.04.2018 г. до 22.02.2021 г., ведно с обезщетението за забава в размер на
законната лихва, считано от 22.02.2021 г. до окончателното погасяване на
задължението, КАТО
ОТХВЪРЛЯ,
предявения от Л.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: *** против „Б.Е.Е.“ ООД, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление:***, офис * осъдителен иск с правна
квалификация по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в размер от 305.00 лева
/триста и пет лева/, представляваща разликата над присъдената сума в размер
от 337.00 лева до предявената сума от 642.00 лева - обезщетение за лишаване от
правото на ползване на НИВА
/земеделска земя/ в местността „Д. Д.“ в землището на с. К., Община А., с площ
от 4.750 /четири декара седемстотин и петдесет квадратни метра/, четвърта
категория, съставляваща имот № * по плана за земеразделяне в землището на с. К.,
при граници и съседи: имот № * – нива; имот № * – нива; имот № * – нива; имот №
* – нива; имот № * – нива; имот № * – нива; имот № * – полски път и имот № * –
нива, идентична на ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор *, област В., Община А., с. К., м-ст „Д. Д.“, вид собственост – частна, вид
територия – земеделска, категория 4, НТП Нива, площ 4750 кв. б., съгласно КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-191/24.01.2018 г. на ИД на АГКК за периода от
28.04.2018 г. до 22.02.2021 г., ведно с обезщетението за забава в размер на
законната лихва, считано от 22.02.2021 г. до окончателното погасяване на
задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Б.Е.Е.“
ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, офис * да заплати на Л.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в общ размер от 762.44 лева /седемстотин шестдесет и два лева и четиридесет и четири
стотинки/, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Л.Г.Д.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
на „Б.Е.Е.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, офис * сумата в
общ размер от 230.41 лева /двеста и
тридесет лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща сторени по
делото съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд – Варна в двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните
по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: