Решение по дело №209/2022 на Административен съд - Перник

Номер на акта: 28
Дата: 17 февруари 2023 г.
Съдия: Мария Петкова Христова
Дело: 20227160700209
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 май 2022 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

28

 

Гр. Перник, 17.02.2023 година.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд- Перник, в публично съдебно заседание, проведено на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

Съдия: Мария Христова

 

при съдебния секретар Наталия Симеонова, като разгледа докладваното от съдията-докладчик административно дело № 209 по описа за 2022 година на Административен съд- Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на С.И.С. с ЕГН: **********, в качеството му на едноличен търговец – ЕТ „ С.С.- ***“, с адрес: *** против Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2021 година с изх. № 01-6500/1301#6 от 11.04.2022 година, издаден от заместник- изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който е прекратен поетият ангажимент по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи“.

Жалбоподателят счита, че обжалваният индивидуален административен акт е неправилен, незаконосъобразен, постановен в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон и че същият е необоснован. По същество опровергава твърдението на административния орган, че липсва подадено от него заявление. Твърди, че през кампания 2021 година е заявил 135 броя животни, а реално е притежавал 146 броя овце. Оспорва изводите на административния орган, че заявените 135 броя овце не са негова собственост, за което прилага и надлежни доказателства.

В проведеното на 19.01.2023 година съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован се представлява лично от С.И.С., който поддържа жалбата и моли съда да постанови съдебен акт, с който същата да бъде уважена.

Ответникът по жалбата – Заместник - изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, редовно призован не се явява, представлява се от главен юрисконсулт Т.Л.и старши юрисконсулт К., които пледират за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение.   

Административен съд - Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

ЕТ „С.С.- ***“ с ЕИК по БУЛСТАТ: …., представлявано от С.И.С. с ЕГН: ********** *** с УРН: 248105 е регистриран земеделски стопанин, с поет агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. с направление „ Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“.

На 11.05.2020 година ЕТ „С.С.- ***“ е подал Заявление за подпомагане 2020, Форма за ЕТ/ Юридически лица, със съответни за това приложения, като е заявил подпомагане по Схема за единно плащане на площи /СЕПП/, Схема за преразпределително плащане /СПП/, Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания /ЗДП/, Схема за обвързано подпомагане на овце майки и/ или кози майки под селекционен контрол /ДПЖСК/, Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар /ПНДП/, Схема за преходна национална помощ за овце майки и/или кози майки, обвързана с производството /ПНДЖ 3/; мярка 10 „Агроекология и климат“, Мярка 12 „Плащания по Натура 200 и Рамковата директива за водите“; подмярка 13.1/ НР1 Компенсационни плащания в планински райони. Заявлението е регистрирано с Уникален идентификационен номер (УИН) ****в ДФ „Земеделие“. Със същото е заявил за подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“  135 броя животни.

На 14.05.2021 година ЕТ „С.С.- ***“ е подал Заявление за подпомагане 2021, Форма за ЕТ/ Юридически лица, с приложени в табличен вид използвани парцели 2021, намиращи се в землището на с. Бегуновци, с.Непразненци и с. Садовик, а така също и таблица за животни за кандидатстване по схеми/мерки за подпомагане, обвързани с производството 2021, за които било заявено подпомагане по Схема за единно плащане на площи /СЕПП/, Схема за преразпределително плащане /СПП/, Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания /ЗДП/, Схема за обвързано подпомагане на овце майки и/ или кози майки под селекционен контрол /ДПЖСК/, Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар /ПНДП/, Схема за преходна национална помощ за овце майки и/или кози майки, обвързана с производството /ПНДЖ 3/; мярка 10 „Агроекология и климат“, Мярка 12 „Плащания по Натура 200 и Рамковата директива за водите“; подмярка 13.1/ НР1 Компенсационни плащания в планински райони. Заявлението е регистрирано с Уникален идентификационен номер (УИН) ****в ДФ „ Земеделие“. Приложена е разпечатка за Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявлението за подпомагане по директни плащания за кампания 2021. Проверката е завършила на 14.05.2021 година,  като резултатите са обективирани в съответната разпечатка, от която става ясно че е констатирана грешка във връзка с Мярка 10, тъй като по отношение на част от животните, посочени в списъка не е налице основание да се счита, че същите са собственост на заявителя и настоящ жалбоподател, като животните за които се е породило такова съмнение са идентифицирани с номера, както следва: 100034000676380, 100034000676381, 100034000676379, 100034001048005, 100034000676378, 100034001048006, 100034000676387, 100034001048009, 100034001048008, 100034001048007, 100034000676377, 100034000676384, 100034000676383, 100034001048012, 100034001048004, 100034001048011, 100034000676386, 100034000676385. /лист 43 и сл. от Приложение №1/. Също така с разпечатка от Резултати от автоматични проверки на въведените данни по ЗДП в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2021, в табличен вид е отразено, че декларираният брой животни за кампания 2021 от страна на заявителя е в размер на 141 броя, а одобрения брой животни е 135, като за кампания 2020 са били декларирани 135 броя животни.

На 31.05.2021 година е подадено Заявление за подпомагане 2021, Форма за ЕТ/ Юридически лица, с която е била извършена редакция на подаденото заявление за подпомагане по отношение на схемите и мерките, за които същият кандидатства.  Приложена е и разпечатка от Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2021 /лист 76 и сл. от Приложение №1/. Проверката е завършила на същата дата, а именно 31.05.2021 година, като отново е констатирана грешка във връзка с Мярка 10, идентична с гореописаната, но в таблицата на заявения брой животни по направления „Опазване на застрашени от изчезване местни породи от мярка 10 „Агроекология и климат“, ПРСР 2014-2020г, броят на декларираните животни за кампания 2021 вече е 139.

   И на двете разпечатки от автоматичните проверки С.И.С., в качеството си на управител на ЕТ „С.С. - ***“  е подписал декларация относно запознаването с определенията за нередност.

С Писмо с изх. № 01-6500/1301 от 28.02.2022 година, жалбоподателя е уведомен на основание чл. 26, ал. 1 от АПК за откриване на производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“, като са изложени съображения, че при извършване на административна проверка във връзка със Заявление за подпомагане с УЕН: 14/070621/60116 и приложението към него е установено, че за втора поредна година се декларира по-малък брой животни от даден вид спрямо одобрените за подпомагане по направление по чл. 3, т. 6 от Наредба № 7/24.02.2015 година. Посочва се, че заявеният брой животни през кампания 2021 е 121 броя. Предвид изложеното е посочено в писмото, че в съответствие с чл. 63, т.1, във вр. с чл. 77, т. 4, б. „в“ от Регламент (ЕС) №1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и на основание чл. 18, ал. 3 т. 2 от Наредба № 7/24.02.2015 година за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020, Държавен фонд „Земеделие“- Разплащателна агенция е предприел действия по прекратяване на агроекологичния ангажимент. Дадена е и  възможност в 7-дневен срок от получаване на писмото да направи възражения, в случай че не е съгласен с констатациите, отразени в него. Същият е депозирал Възражение с вх. № 01-6500/1301#2 от 14.03.2022 година, в което оспорва констатациите, като е приложил и съответни доказателства. Поискал е от административния орган да прекрати откритото производство по прекратяване на агроекологичния ангажимент.

На 29.04.2022 година с известие за доставяне на жалбоподателя е връчен Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент  по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014- 2020 за кампания 2021 с изх. № 001-6500/1301#6 от 11.04.2022 година, издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с който е прекратен поетия ангажимент от ЕТ „****“ по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“.

В акта са изложени мотиви, които са аналогични с тези, посочени в Писмо изх. № 01-6500/1301 от 28.02.2022 година, но също така се посочва и, че е нарушена разпоредбата на чл.15, ал. 2 от Наредба № 7/24.02.2015 година, тъй като се приема, че на подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“, направление „ Опазване на застрашени от изчезване местни породи“ подлежат само животни, които са собственост на бенефициента, а в настоящият случай това не е така.

Като доказателства по делото, чрез административната преписка е представено Писмо с изх. № 02-140-2600/6 от 14.01.2016 година, с което жалбоподателят е уведомен, че е одобрен  за участие по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“ от мярка 10 „Агроекология и климат“, като на стр. 3 от същото е посочено, че одобреният брой животни – „овце“ е 135. В хода на настоящото съдебно производство е представено и Писмо изх. № ПК-2332 от 26.05.2022 година от директора на ОДБХ – Перник, в което същият е уведомил жалбоподателя, че е допусната грешка при отразяването на собствеността на 18 броя овце, които вместо да са отразени като собственост на ЕТ „С.С. - ***“ са вписани като собственост на С.И.С. /лист 230/.

Пред настоящата съдебна инстанция, във връзка с установяване на релевантни по делото факти е назначена съдебно-ветеринарномедицинска експертиза, като е определено за вещо лице д-р Е.Й. А.-Д.. Вещото лице е направило подробен и задълбочен анализ на база проучени източници на информация, проверени документи, направени официални справки за данни съдържащи се в Интегрираната информационна система на БАБХ /ВетИс/ за наличните животни в ОЕЗ /обект с епизоотично значение/, както и в регистрираната информация за бенефициента по ИСАК /Интегрираната система за администриране и контрор/. В заключителната си част е дало отговори на поставените й два въпроса в посока на това, че през кампания 2020г. към 11.05.2020г., когато е подадено заявлението за подпомагане към ДФ „Земеделие“, в животновъден обект № **********, находящ се в област Перник, община Б., с. Б.от ЕТ „С.С.- ***“ са отглеждани 199 броя овце, от които 30 броя овце на възраст от 3.6 до 4.1- месечна възраст, които са регистрирани с посочена порода „местна“, а 169 броя овце са регистрирани като аборигенна порода „софийска-елинпелинска овца“. Приело е, че през кампания 2021 година към 14.05.2021, когато е подадено заявлението за подпомагане са отглеждани общо 195 броя овце, от които 27 броя овце, регистрирани с посочена порода „местна“ и 168 броя от аборигенна порода „софийска- елинпелинска овца“. Изрично отбелязва, че отглежданите овце от аборигенната порода „софийска-елинпелинска овца“ през кампания 2020 и кампания 2021 са били собственост на ЕТ „С.С.- ***“ и са регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ с идентификационен номер на всяко животно, пол на наличните животни, дата на влизане в ОЕЗ, дата на раждане в ОЕЗ, възраст в месеци и порода. Посочва и, че през кампания 2020 Заявлението за подпомагане към ДФ „Земеделие“ по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 е подадено на 11.05.2020 година и ЕТ „ С.С.- ***“ е заявил за подпомагане 135 броя овце от аборигенната порода „софийска-елинпелинска овца“, а през кампания 2021 година Заявлението за подпомагане към ДФ „Земеделие“ по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020  е подадено на 14.05.20221 година и същият е заявил за подпомагане 139 броя овце от аборигенната порода „софийска-елинпелинска овца“. Така даденото заключение настоящият състав го кредитира изцяло, като обективно, компетентно и кореспондиращо на приетите по делото писмени доказателства.     

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд- Перник, като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Оспореният акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, съдържащ правни основания за постановяването му. Същият е издаден от компетентен административен орган, а именно заместник- изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ с надлежно делегирани правомощия със Заповед № 03-РД/2981 от 23.07.2019 година, издадена от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ на основание чл. 20, т .2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1, 2, 4 и 6 от ЗПЗП и чл.10, т.1, т. 2, т. 7 и т. 13 и чл. 11, ал.2 от Устройствения правилник на ДФЗ. Съгласно чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП дейността на агенцията се организира и ръководи от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, който е и неин представител. В разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП е предвидена възможност изпълнителния директор да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, на заместник - изпълнителните директори и на директорите на областни дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. В т. 7 от горецитираната заповед, изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на зам. изпълнителния директор на фонда – П.Д.С., правомощията да издава и подписва актове за прекратяване на многогодишни ангажименти по мярка 214 „Агроекологични плащания“, мярка 10 „Агроекология и климат“ и мярка 11 „Биологично земеделие“.

Съдът намира за установено в процеса, че по отношение на ЕТ „****“ е налице поет петгодишен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020, по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“, с начало на ангажимента 2016 г., което обстоятелство не се оспорва от страните и аргумент в подкрепа на което е наличното и прието по делото чрез административната преписка Уведомително писмо с изх. № 02-140-26000/6 от 14.01.2016. В тази връзка следва да се посочи, че по силата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 година /наричана по - долу на кратко Наредбата/ за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ за периода 2014-2020 година агроекологичните дейности по направленията по чл. 3 се прилагат за период от пет последователни години. Съгласно ал. 2 срокът по ал.1 започва да тече от началото на годината на подаване и на одобрение на „Заявлението за подпомагане“, което през първата година на кандидатстване е и „Заявление за плащане“. През всяка следваща година до изтичане на срока по ал. 1 кандидатите за подпомагане подават „Заявление за плащане“.

За жалбоподателят е налице поето петгодишно задължение да спазва горе посочените изисквания, в замяна на което ще му бъде отпускана ежегодна помощ в зависимост от претърпяната загуба на доходи или произтичащите от това допълнителни разходи. Задължен е да подава и ежегодна молба за подпомагане, която  молба е условие за допустимост на агроекологичните помощи. Подаването на ежегодна молба е част от системата за проверка на многогодишното подпомагане на агроекологичните методи и позволява да се провери спазването на поетите агроекологични ангажименти, поради което основавайки се на тази ежегодна молба, разплащателната агенция е в състояние да проверява ефективно вяска година дали тези многогодишни ангажименти се спазват непрекъснато и съответно да изпращат помощите.      

В конкретния случай спорното по делото е, дали административният орган правилно е възприел фактическата обстановка и в съответствие с това правилно ли е приложил разпоредбата на чл. 18, ал. 3,т. 2 от Наредбата спрямо жалбоподателя, на първо място, а така също и действително ли е нарушена разпоредбата на чл.15, ал.а2 от Наредбата, след като на база на това е издаден оспорения Акт за прекратяване на поет ангажимент.

Съгласно чл. 18, ал. 3,т. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 година, посочена като правно основание, Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, едновременно прекратява агроекологичния ангажимент и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление, съгласно условията на ал. 4, когато земеделските стопани декларират за втора поредна година по- малък брой животни от даден вид спрямо одобрените за подпомагане по направлението по чл. 3, т. 6. Т.е. това означава, че за да е налице основание за прилагането на разпоредбата на чл. 18, ал. 3, т. 2 от Наредбата е необходимо по безспорен начин да се установи, че в две последователни календарни години, земеделският стопанин е заявил чрез заявлението, подавано по реда на чл. 48 и сл. от Наредбата по - малък брой животни от определен вид, за който изначално е бил одобрен за подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“. Разпоредбата на чл. 18, ал. 3,т. 2 от Наредба № 7 от 24.02.20145 година е в синхрон с регламентацията в чл. 63, т. 1, във вр. с чл. 77, т.4, буква в) от Регламент № 1306 на ЕП и на Съвета от 17.12.2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика. Видно от чл. 63, т. 1 от регламента, ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично и когато е приложимо, съответните права на плащане съгласно чл.21 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 не се предоставят или се отменят. В чл.77, т.4, б.в) от регламента е предвидено, че административните санкции могат да приемат форма на изключване от правото на участие в съответната схема за помощ или мярка за подпомагане.

В конкретния случай, видно от съдържанието на оспорения акт прекратяването на ангажимента е мотивиран с това, че е налице обстоятелство при което в рамките на две поредни години земеделският стопанин - ЕТ „С.С. - ***“ е заявил за подпомагане по- малък брой животни – овце за кампания 2020 и кампания 2021. Този факт от страна на административния орган е установен в следствие на извършена административна проверка на основание чл. 52, ал. 1 от Наредба №7 от 24.02.2015 година, като е констатирано, че за кампания 2020 броят на заявените животни е 132, а за кампания 2021 – 121 броя овце.    

Настоящият състав на съда, извършвайки преценка на гореописаните доказателства, представени в хода на настоящото съдебно производство намира за неправилни и неподкрепени от фактическа страна направените от страна на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ правни изводи относно прилагането на разпоредбата на чл. 18, ал. 3,т. 2 от Наредбата.  Това е така, защото на първо място по безспорен начин се установи, че жалбоподателят в съответствие с възложеното нормативно задължение, предвидено в чл. 8, ал. 2, изр. 2 от Наредба №7 от 24.02.2015 година е подавал заявления за подпомагане, в това число и за кампания 2020 и кампания 2021 година. Видно от Заявлението за подпомагане 2020, Форма за ЕТ/ Юридически лица с УИН: 140762160116 заявените за подпомагане животни – овце от порода „софийско-елинпелинска“ са 135 /стр.6 и сл. от същото/. През следващата кампания -2021 жалбоподателят отново е подал Заявление за подпомагане 2021, Форма за ЕТ/ Юридически лица от 14.05.2021 година с УИН: ****като първоначално е заявил за подпомагане 141 броя животни, но в последствие със Заявление за подпомагане 2021, форма за ЕТ/ Юридически лица от 31.05.2021 година с УИН: ****бройката ми е намалена на 139. Тези констатации се подкрепят и от кредитираното изцяло заключение по назначената съдебно-ветеринарномедицинска експертиза /л.264/. Въз основа именно на тези факти, настоящият съдебен състав стига до извод, че липсва основание за прилагане на разпоредбата на чл.18, ал. 3, т. 2 от Наредбата, защото липсват изискуемите за това предпоставки, а именно да са налице две последователни години, в които ЕТ „С.С.- ***“ в качеството си на земеделски стопанин по мярка 10 „Агроекология и климат“ да е декларирал по - малък брой животни от първоначално посочените, а именно 135. Нито през кампания 2020 се установява, че бройката им е намаляла, нито през 2021, а напротив от представените и приети в хода на съдебното производство доказателства се констатира, че същата през 2020 година се е запазила, а през 2021 година дори е била увеличена в съответствие с разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Наредбата. Ето защо, настоящият съдебен състав счита, че издаденият индивидуален административен акт е необоснован, което води и до неправилно прилагане на материалния закон, което представлява основание за отмяна на акта на основание чл.146, т.4 от АПК.

За пълнота съдът счита, че следва да посочи, че макар това да не представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорения Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“, е констатиран несъществен порок, доколкото в основанието за издаването му е посочена разпоредбата на чл.18, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., но през цялото време в мотивите се говори за разпоредбата на чл.18 ал. 3, т. 2. В съдебната практика това не се приема за съществено порок, доколкото изложените мотиви за издаване на акта са достатъчно ясни и позволяват на жалбоподателя да реализира правото си на защита.

Наред с горното, като мотив за издаване на акта, административният орган посочва и нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от Наредбата. Същата предвижда, че годишните агроекологични плащания за прилагането на агроекологичните дейности по направление по чл. 3, т. 6 се основават на брой животински единици, като се подпомагат заявени животни, които са собственост на земеделския стопанин. В случая се твърди, че една част от заявените за подпомагане животни не са собственост на жалбоподателя. Тези констатации, административния орган прави още при извършената автоматична проверка, като изрично в изготвените Резултати от автоматична проверка на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2021 е посочил, че животни с идентификационни номера, както следва 100034000676380, 100034000676381, 100034000676379, 100034001048005, 100034000676378, 100034001048006, 100034000676387, 100034001048009, 100034001048008, 100034001048007, 100034000676377, 100034000676384, 100034000676383, 100034001048012, 100034001048004, 100034001048011, 100034000676386, 100034000676385 не са вписани като собственост на ЕТ „С.С.- ***“. Тези изводи на административният орган бяха също опровергани от събраните доказателства, тъй като в Писмо с изх. № ПК-2332/26.05.2022 година Директорът на ОДБХ- Перник е заявил, че неправилно е била отразена собствеността на посочените вече овце със съответни идентификационни номера, тъй като същите са въведени като собственост на физическото лице – С.И.С., а не на търговеца ЕТ „С.С.- ***“. От друга страна и при извършената експертиза се установи, че същите са собственост на жалбоподателя, съобразно регистрираната в Интегрираната информационна система на БАБХ информация. Въз основа на това, следва да се приеме, че липсва основание и за прилагане на чл.15, ал. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 година.

С оглед горното, съдът намира, че следва да бъде постановено решение, с което да бъде отменен Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ по програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2021 с изх. № 01-6500/1301#6 от 11.04.2022 година, издаден от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, с който е прекратен поет ангажимент от ЕТ „С.С. - ***“ по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“, като незаконосъобразен.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото и доколкото липсва искане за присъждане на съдебни разноски от страна на жалбоподателя, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на С.И.С. с ЕГН: **********, в качеството му на едноличен търговец – ЕТ „ С.С.- ***“, с адрес: *** Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2021 година с изх. № 01-6500/1301#6 от 11.04.2022 година, издаден от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който е прекратен поетият ангажимент по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи“, като незаконосъобразен.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Съдия:/п/