Присъда по дело №274/2021 на Районен съд - Попово

Номер на акта: 7
Дата: 23 февруари 2022 г. (в сила от 10 март 2022 г.)
Съдия: Явор Пламенов Томов
Дело: 20213520200274
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 7
гр. П. 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П. IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Явор Пл. Томов
СъдебниДонка Николова Дончева

заседатели:Росица Стефанова Пеева
при участието на секретаря Мая Й. Ангелова
и прокурора Пл. Ив. Ил.
като разгледа докладваното от Явор Пл. Томов Наказателно дело от общ
характер № 20213520200274 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ Д. З. Д. – ЕГН **********, роден на
23.08.1948 г. в гр.П. с постоянен адрес гр.П. ул.“***“ № 9, български
гражданин, със средно образование, пенсионер, женен, осъждан;
ЗА ВИНОВЕН в това, че в периода от 01.02.2016 г. до 14.06.2018 г., в
гр.П. обл.Т., при условията на продължавано престъпление, като длъжностно
лице – председател на ТПК „Ален мак“ гр.П. в кръга на неговата длъжност, с
цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение
у различни лица, както следва:
на 01.02.2016 г. е възбудил и до 14.05.2018 г. е поддържал заблуждение у
В. В. Н. от гр.П. затова, че ще му продаде източната част на промишлена
сграда с идентификатор **, с адрес в гр.П. бул.“***“, разположена в
поземлен имот с идентификатор ** – предмет на предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот от 01.02.2016 г. и с това му
причинил имотна вреда в размер на 16 000 лв.;
1
на 11.03.2016 г. е възбудил и до 15.07.2017 г. е поддържал заблуждение у
В. В. Н. от гр.П. затова, че ще му продаде1/5 ид.ч. от трафопост в
поземлен имот с идентификатор ** в гр.П. бул.“***“ и с това му
причинил имотна вреда в размер на 1300 лв.;
на 06.06.2016 г. е възбудил и до 14.06.2018 г. е поддържал заблуждение у
управителя на *** затова, че ще му продаде промишлена сграда с
идентификатор **, с площ от 284 кв.м., с адрес в гр.Попово – предмет на
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
06.06.2016 г. и с това му причинил имотна вреда в размер на 110 000 лв.;
на 23.05.2018 г. е възбудил и до 14.06.2018 г. е поддържал заблуждение у
Х. Рюст. Х. от гр.П. за това, че ще му достави дървена къща от фирма
„***е и с това му причинил имотна вреда в размер на 7000 лв., като
причинените вреди са на обща стойност 134 300 лв. /сто тридесет и
четири хиляди и триста лева/ и са в големи размери, поради което и на
основание чл.210, ал.1, т.3 и т.5, във връзка с чл.209, ал.1, във връзка с
чл.26, ал.1, чл.36 и чл.54 от НК МУ НАЛАГА НАКАЗАНИЕ В РАЗМЕР
НА ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание
чл.58а, ал.1 от НК НАМАЛЯВА с 1/3 и ПОСТАНОВЯВА да изтърпи
наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА.
На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА ефективното изтърпяване на
наложеното наказание за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА ПОДСЪДИМИЯ Д. З. Д. със снета самоличност да заплати
на пострадалия В. В. Н. ЕГН ********** от гр.П. община П. обл.Т., ж.к.“***
сумата в размер на 1 300 лв. /хиляда и триста лева 00 ст./, представляваща
обезщетение за претърпени от престъплението имуществени вреди, ведно със
законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на
задължението, като в останалата част и до пълния му размер от 17 300 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения граждански иск като
НЕДОПУСТИМ на основание чл.84, ал.2 от НПК.
ОСЪЖДА ПОДСЪДИМИЯ Д. З. Д. със снета самоличност да заплати
направените разноски в размер на 769.50 лв. за вещо лице в досъдебното
производство в полза на ОД на МВР Т. и 50 лв., представляващи 4% д.т.
2
върху уважения размер на предявения граждански иск – по бюджета на
съдебната власт по сметка на ПпРС.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок
от днес пред Търговищки окръжен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви по НОХД № 274 по описа за 2021 г. на Поповски районен съд

Подсъдимият Д. З. Д. от гр.П. е предаден на съд по обвинение за това, че на „периода от 01.02.2016г. до
14.06.2018г., в гр. П. обл. Т., при условията на продължавано престъпление, като *** - председател на ТПК „***“ гр.П. в
кръга на неговата длъжност, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у различни
лица, както следва:
на 01.02.2016г. е възбудил и до 14.05.2018г. е поддържал заблуждение у В. В. Н. от гр. П. затова, че ще му
продаде източната част на промишлена сграда с идентификатор **, с адрес в гр.П. бул. „***“, разположена в
поземлен имот с идентификатор ** - предмет на предварителен договор за покупко–продажба на недвижим
имот от 01.02.2016 г. и с това му причинил имотна вреда в размер на 16 000 лв.;
на 11.03.2016г. е възбудил и и до 15.07.2017г. е поддържал заблуждение у В. В. Н. от гр. П. затова, че ще му
продаде 1/5 ид.ч. от трафопост в поземлен имот с идентификатор ** в гр.П. бул.„***“ и с това му причинил
имотна вреда в размер на 1300 лв.;
на 06.06.2016 г. е възбудил и до 14.06.2018 г. е поддържал заблуждение у управителя на *** Х. Рюст. Х. от
гр.П. за това, че ще му продаде промишлена сграда с идентификатор **, с площ от 284 кв.м, с адрес в гр. П. -
предмет на предварителен договор за покупко–продажба на недвижим имот от 06.06.2016г . и с това му
причинил имотна вреда в размер на 110 000 лв.;
на 23.05.2018г. е възбудил и до 14.06.2018г. е поддържал заблуждение у Х. Рюст. Х. от гр. П. за това че ще му
достави дървена къща от фирма „Зора“ гр.Етрополе и с това му причинил имотна вреда в размер на 7000 лв.
като причинените вреди са на обща стойност 134 300 лв. /сто тридесет и четири хиляди и триста лева/ и са
в големи размери“ - престъпление по чл.210,ал.1,т.3 и т.5, във вр. с чл. 209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
След проведено разпоредително заседание, защитникът на подсъдимия адв.Галин Цанков от гр. П. ТАК прави
искане за разглеждане на делото по реда на Глава ХXVII-ма НПК, в хипотезата на чл.371,т.2 от НПК. След като прие,че са
налице всички предпоставки за приключване на делото по диференцираната процедура, съдът го разгледа именно по този
диференциран процесуален ред. В хода на проведеното съкратено съдебно следствие подс.Д. се признава за виновен,
съжалява за стореното и моли за минимално наказание. Същото е и становището на неговия защитник, който намира, че са
налице всички обективни предпоставки за приключване на делото по реда на съкратеното съдебно следствие и
индивидуализиране на минимално наказание ЛОС при превес на смекчаващите вината обстоятелства, изтърпяването на
което бъде отложено по реда на чл.66 НК с подходящ изпитателен срок. Сочи се, че освен признание на подсъдимия е
налице и реално съдействие на органите на ДП при разкриване на престъплението, проявено разкаяние и критичност, както
и добри характеристични данни.
Представителят на Районна прокуратура Т. ТО П. в с.з. поддържа обвинението, като предвид характера на
проведената диференцирана процедура пледира за налагане на наказание ЛОС над специалния минимум,което бъде
отложено по реда на условното осъждане с подходящ изпитателен срок, както и уважаване в пълен размер на предявеният
граждански иск.
Пострадалият В. В. Н. се явява в разпоредителното заседание,до началото на което устно предявява граждански
иск в размер на сумата 17 300 лв. /седемнадесет хиляди и триста/ представляваща обезщетение за претърпените от двете
престъпни деяния /съответно 16000 лв. + 1300 лв./ имуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането
до окончателното изплащане на задължението. Съдът, след като прецени, че посоченото лице има качество на пострадал от
престъплението, за което е внесен обвинителния акт, както и че претенциите му са предявени до даване ход на
разпоредителното заседание, прие така предявеният граждански иск и конституира пострадалия Н. само като граждански
ищец в наказателния процес. В с.з. гр.ищец не се явява и не се представлява. Пострадалият Х. Рюст. Х. лично и като
управител на ЮЛ *** гр.П. не предявява граждански иск против подсъдимия, като това му право е надлежно разяснено
посредством прилагане на разпореждането за насрочване на делото в разпоредително заседание.
Предвид характера на производството, с определение постановено на осн. чл.372, ал.4, вр.с чл.371, т.2 от НПК и
след като прие, че направеното в хода на съкратеното съдебно следствие самопризнание на подсъдимия се подкрепя по
несъмнен и категоричен начин от доказателствата по делото, съдът обяви, че ще ползва същото при постановяване на
присъдата без да бъдат събирани доказателства, относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, при отчитане изискванията, вписани в нормата на
чл.373,ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Д. З. Д. живеел в гр.П. бил женен, със средно образование, по професия „електротехник“. Към
датата на довършване на настоящото престъпление не бил осъждан и освобождаван от наказателна отговорност, като
междувременно с присъда № 22/20.02. 2019 г. по нохд № 19/2019 г. на ПпРС, за престъпление по чл.209,ал.1 НК, извършено
на неустановена дата в началото на м.април 2018 г. му било наложено наказание 8 м. ЛОС, отложено по реда на чл.66 НК с
изпитателен срок от 3 г., считано от влизане на присъдата в сила. Присъдата влязла в сила на 07.03.2019 г. /справка за
съдимост, том V, л.15/.
Подсъдимият изпълнявал длъжността Председател на УС на ТПК“***“ гр.П. – учредена и вписан в регистъра на
Окръжен съд Т. през 1988 г. Основният предмет на дейност на кооперацията бил производство на пластмасови изделия и
отдаване под наем на недвижимо имущество, като кооперацията била и член на Националния съюз на кооперациите на
хората с увреждания. /Устав, приложен в цялост, т.V, л.164 и сл./. След 2014 г., кооперацията имала сериозни финансови
1
затруднения, тъй като спряла основната си дейност - производство на пластмасови изделия. След този момент подс.Д.Д.
започнал да набавя финансови средства чрез сключване на предварителни договори за продажба с различни лица, като
предмет на сделките бил сградния фонд на кооперацията.
Така, на 01.02.2016 г. подс.Д. сключил предварителен договор по реда на чл.19,ал.3 от ЗЗД /приложен, том І, л.33-
36/, с предмет прехвърляне на собствеността върху сграда с идентификатор ** с адрес гр.П. бул.“***“, на св.В. В. Н. от
гр.П.. Последният бил съдружник във фирма, с предмет на дейност обслужване и експлоатация на кафе автомати, и в тази
връзка търсил да закупи складово помещение. Познавал се отдавна с подсъдимия и при случайна среща между тях, той му
предложил да му продаде част от горепосочената производствена сграда собственост на ТПК „***“ за сумата от 16 000 лв.
Тъй като подсъдимият му предложил покупната цена да бъде заплатена на разсрочено плащане – капаро в размер на 6400
лв. платимо в деня на подписване на договора и 9600 лв. платима на 24 равни месечни вноски от по 400 лв. всяка, платими
до 10-то число на месеца, св.Н. се съгласил. След като бил сключен предварителния договор между тях, св.Н. заплатил
веднага и в брой сумата 6 400 лв., за което подс.Д. му издал квитанция към ПКО. След това, в следващите месеци св.Н.
превеждал според договореното ежемесечно по банков път суми от по 400 лв. по сметката на ТПК „***“ /приложени, том І,
л.42-67/- суми, с които еднолично се разпореждал подсъдимия. На 01.02.2017 г. било сключено допълнително
споразумение /анекс, т.I, л.37/, по който била направена констатация, че св.Н. е изпълнил изцяло своите задължения, но
подс.Д. не е изпълнил задължението си да обособи имота в един или няколко обекта, при което страните уговорили в
едномесечен срок подс. Д. да изпълни всички свои задължения, като в противен случай и при неизпълнение дължал
неустойка в размер на 5 000 лв.
Наред с това,след сключване на предварителния договор, подсъдимият заявил на св.Н., че ако иска да има ток в
сградата, следва да му прехвърли собствеността и на 1/5 идеална част от намиращия се в предприятието трафопост за
сумата от 1300 лв. Н. се съгласил и платил на вноски и тази сума. В крайна сметка не получил собствеността нито на
сградата, нито на 1/5 ид. част от трафопоста. Поради това се обърнал към съда, като с решение от 04.10.2019 г. по гр.д.№
147/2019 г. по описа на ПпРС /приложено том IV, л.153/ ТПК“***“ гр.П. представлявана от подсъдимия Д. била осъдена да
заплати на св.Н. сумата 16 000 лв. /шестнадесет хиляди лева/ представляваща получена на неосъществено основание
продажна цена по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 11.02.2019 г., както и сумата 5000 лв.
/пет хиляди/ лева – неустойка по същия предварителен договор. По отношение платената от св.Н. сума 1300 лв. във връзка
с трафопоста не са предявявани претенции пред гражданския съд.
В същият период от време, в кооперацията била извършена инвентаризация на касовата наличност/протокол
№2/31.08. 2018 г., приложен т.II,л.227/, при която финансов ревизор към НС на КХУ София установил, че са допуснати
сериозни финансови нарушения при управлението на кооперацията, като например не била водена отчетност на касата,
нямало заведена касова книга /същата е празна/ и няма осчетоводяване на финансовите операции. От подсъдимия били
снети писмени обяснения /т.II, л.228/, в които посочил, че счетоводството не е водено, поради нередовно /!?!/ явяване на
работа.
По идентичен начин, на 06.06.2016г. обв. Д. сключил предварителен договор /том ІV, л.48-51/ за продажбата на
същата сграда, със същият идентификатор ** със св. Х. Рюст. Х.. Св.Х. бил собственик и управител на ЮЛ „АСКО 69“
ЕООД, което имало за основен предмет на дейност извършване на строително-монтажни дейности. При посещение на
автосервиз на св.С. находящ се в двора на ТПК“Алек Мак“ св.Х. случайно се запознал с подсъдимия,който в разговорите
помежду им разбрал, че св.Х. е предприемач, при което му предложил своя бизнес идея - да му продаде шприц машина за
сумата от 4 800лв., с която започне да произвежда пластмасови изделия. Предложената цена се сторила изгодна на св.Х.,
при което решил да я купи и да организира собствено производство с нея. Машината обаче била много голяма и технически
било невъзможно да бъде демонтирана и изнесена, поради което св.Х. наел помещението. След време подс.Д. предложил на
св.Х. да му продаде горепосочената сграда, в която се намирала машината за сумата от 48 000 лв. Св.Х. се съгласил и така
се стигнало до сключване на въпросният предварителен договор на 06.06.2016г. Първоначално договорената сума от
48 000лв. била променена /увеличена/ впоследствие от подс.Д. на 110 000 лв., но и и тази сума се сторила изгодна на св.Х..
След сключване на договора, св. Х. веднага платил в брой сумата от 11 250лв., за което Д. му издал квитанция към ПКО. В
последствие св.Х. платил на още 8 транша цялата договорена сума от 110 000 лв. /приложени квитанции т.ІV,л.52-53/. По
настояване на подс.Д. всички плащания били извършвани в брой, като след заплащане на цялата уговорена сума, св.Х.
поискал да сключат окончателен договор, но подсъдимия под различни предлози отлагал това. Например, обяснявал на
св.Х., че щели да бъдат отпуснати 240000 лв. за саниране на сградата, но ако същата бъде междувременно прехвърлена,
санирането щяло да бъде спряно и св.Х. трябвало сам да я санира. В стремежа си да убеди св. Х., подс.Д. поискал от него да
открие банкова сметка, по която щял да му превежда директно пари за санирането. По този начин, във времето 2016-2018
г., подс.Д. предлагал различни бизнес начинания на св.Х. като го водил на различни места и му показвал шприц машини,
складове, обещавал му кредити за закупуване на машини и т.н. Като се убедил, че св. Х. е твърде лековерен, подс.Д. решил
да извлече допълнителна материална изгода от него. В разговорите помежду им бил разбрал, че св.Х. се интересува от
къщи, при което предложил да му достави сглобяема къща на изгодната цена от 7000 лв. Казал му, че тези къщи се
произвеждали от фирма „Зора“ в гр.Етрополе и че същата фирма членувала в Националния съюз на кооперациите на хората
с увреждания. По тази линия можел да уреди къщата на по ниска цена. Св. Х. бързо се съгласил и заплатил сумата от
7 000лв., за което подс.Д. му издал квитанция към ПКО /приложена т.ІV, л.54/. В крайна сметка св.Х. разбрал, че е жертва
на измама, когато и св.И.И. му казал, че също има сключен предварителен договор за покупка на същата сграда.
В крайна сметка св.Х. не получил собствеността нито на сградата, нито получил сглобяемата къща от фирма „Зора“
гр.Етрополе. Поради това се обърнал към съда, като с решение от 05.06.2019 г. по т.д.№ 25/2019 г. по описа на ТОС
/приложено том IV, л.155-157/ ТПК“***“ гр.П. представлявана от подсъдимия Д. била осъдена да заплати на „Аско-
67“ЕООД представлявано от св.Х. сумата 110 000 лв. /сто и десет хиляди лева/, представляваща заплатена цена по
предварителен договор от 06.06.2016 г., дадена на отпаднало основание – чл.55,ал.1,пр.3-то ЗЗД, както и сумата 10991.76
лв.– неустойка по същия предварителен договор. По отношение платената от св.Х. сума 7000 лв. във връзка със
„доставката“ на сглобяема къща не са предявявани претенции пред гражданския съд.
Св.Ив. Б. Ив. бил собственик и управител на търговско дружество за производство на пластмасови изделия ** гр.П.
2
чийто производствен цех се намирал на ул.“Раковска“№16 в с.гр. Тъй като това била жилищна зона, св.И. изпитвал
неудобства и затруднения във връзка с производството, и търсел подходящо помещение в промишлената зона на гр. П.
където да организира дейността си. Знаел, че ТПК „***“ развивала подобна дейност, при което се свързал с нейния
председател. Отишъл на място и се срещнал с подс.Д. през м. декември 2016 г., като при срещата им подсъдимия му
предложил за закупуване сграда, която обаче вече била продадена на св.Д.П.. Впоследствие подсъдимия му предложил да
му продаде сградата, за която имал сключени предварителни договори със св.Х. и св.Н.. Св.И.И. не знаел за тези
предварителни договори и се съгласил да купи сградата. На 31.03.2017г. сключил предварителен договор /приложен т.ІV,
л.68-71, този път с нотариална заверка на подписите/ с подс.Д. за покупко-продажбата на същата триетажна сграда с
идентификатор 57649.503. 2256.6, като уговорената цена на имота била 43 000лв. Св.И. платил първоначална вноска от
7400 лв., след което подс.Д. започнал под различни предлози да отлага сключването на окончателен договор. Поведението
му усъмнило св.И., който направил свое проучване, при което разговарял с св.Х. и св.Н.. Двамата му заявили, че са
„купувачи“ на същата сграда, но не пожелали да предприемат някакви съвместни действия против подсъдимия. Поради
това, св.И. завел иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, като с решение №81/23.11.2018 г. постановено по по т.д.
№71/2018г. на ТОС, предварителният му договор бил обявен за окончателен, като след заплащане на дължимите държавни
такси, съдебното решение било вписано в СП гр.П. респ. св. И. станал собственик на имота.
Освен посочените гореописаните сделки, през инкриминирания период, подс.Д. сключвал предварителни договори
за продажба на същата сграда и с други лица, които към настоящия момент не са претърпели имуществени вреди - св.В. Г.
М. /том І, л.70-71/ и св. С.К. /т.І, л.18/. Конкретно, на 22.05.2017 г. св.М. заплатил капаро в размер на 4000 лв. /квитанция
том I, л.72/, а св.К. на заплатил на 30.03.2018 г. капаро в размер на 2000 лв. /този път обаче и по настояване на св.К.
плащането било банков път, вносна бележка т.I, л.19/. В началото на 2019 г. и след като вече било образувано ДП
подсъдимия върнал на св.К. сумата в размерна 2000 лв. /виж показания на св.К., т.IV, л.56/, като по същият начин върнал и
на св.М. сумата в размер на 4000 лв. /показания на св.М., т.IV, л.58/.
Така възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от събраните в
с.з.доказателства, посредством приложените по ДП № 777/2018 г. по описа на РУ П. писмени доказателствени средства,
както чрез показанията на разпитаните в ДП свидетели и заключението на вещото лице по извършените съдебно-
счетоводна /и допълнителна към нея/, и оценъчна експертизи, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането
им по реда на чл.283 НПК. Установените в хода на съкратеното съдебно следствие обстоятелства се подкрепят изцяло и от
самопризнанието на подс.Д. в с.з., одобрено от съда по реда на чл.372,ал.4,във вр. с чл.371,т.2 НПК.
При така установеното от фактическа страна, при отчитане на заложеното в чл.373, ал.3 от НПК съдът прие за
доказано по безспорен и несъмнен начин,че подс.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.210,ал.1,т.3 и т.5, вр. чл.209,ал.1 и чл.26 от НК, за извършването на което е предаден на съд. Съставът
на инкриминираното в обвинителния акт престъпление е с особен субект – “***”, поради което може да бъде извършено
само от лице с подобно качество. От приложените по делото писмени доказателства е видно /копие от ТР на ЮЛНЦ,
приложено т.II, л.225 и раздел III от Устав, приложен т.V, л.179/ и не е спорно, че ТПК“***“ гр.П. е представлявана именно
от подс.Д. , който освен Председател е и член на нейния Управителен съвет. Част от основните му задължения несъмнено
са били свързани с функции по опазване и управление на чуждото имущество. Следователно може да се приеме, че
подсъдимият е бил материалноотговорно лице, тъй като е работел ръководна работа, свързана с пазене и управление на
чуждо имущество в юридическо лице, поради което несъмнено попада в категорията “***”, посочена в чл.93, т.1, б.”б” НК
и през инкриминирания период е притежавал необходимото длъжностно качество, което обуславя и наличието на първото
по-тежко квалифициращо неговата престъпна дейност по чл.210,ал.1,т.3 от НК.
От приетото от съда и неоспорено от страните заключение на вещото лице В.М. по назначената оценъчна
експертиза /т.IV, л.126/ и с оглед направените от пострадалите плащания към подсъдимия, се установява точният размер на
претърпените имуществени вреди, предмет на неговите измамливи действия, а именно 134 300 лв. /сто тридесет и четири
хиляди и триста лева, образувана като сбор от 16 000 лв.+1 300 лв.+110 000 лв.+7000 лв./. При тази обща стойност на
имотната вреда съдът приема, че действително се касае за “големи размери”, което обуславя квалификацията на
престъплението и във вр. с чл.210,ал.1,т.5 от НК. В т.1 от ТР ** г., ОСНК е посочен начин за определяне на този
квалифициращ признак и тъй като друго не е посочено в закона, критерият е паричната равностойност на предмета на
престъплението, която надхвърля седемдесет пъти, установената в страната минимална работна заплата. Към момента на
довършване на продължаваното престъпление – м.06.2018 г. минималната работна заплата за страната е била 510 лв.
/петстотин и десет лева/, определена съгласно ПМС№ 316/ 20.12.2017 г. Следователно размерът на имотната вреда
причинена на пострадалите представлява около 263 МРЗ, т.е. надхвърля повече от три пъти изискуемия минимум от 70
МРЗ /отделен е въпросът защо прокуратурата не е обсъдила възможността за квалификация на деянието по чл.211 НК/.
Наред с горепосоченото, съдът намира, че е типичен пример за престъпление квалифицирано като
продължавано по смисъла на чл.26 НК. Налице е обективна връзка между отделните деяния, изразяваща се в това,
че всички осъществяват поотделно едно и също престъпление по чл.209,ал.1 НК, извършени са при пълно тъждество
на обстановката, респ. и в едно и също длъжностно качество на подс.Д., което заема от началото до края на
измамливите си действия /в т.см. и раздел ІІ,т.1 от ТР №**/. Характерна в случая е и еднородност на вината и
общност на умисъла у подс.Д., тъй като съществува обединяваща връзка между няколко еднородни престъпни
деяния, която не позволява същите де бъдат възприети като отделни престъпления, независимо от обстоятелството,
че са извършени в интервал от около 2 години. Въпреки този голям на пръв поглед период от време, съдът намира,
че в конкретният случай същият може да се приеме като “непродължителен период от време” по смисъла на чл.26
НК, което се извежда от принципните положения, установени в съдебната практика /виж ТР №52/09.11.1988 г. по н.д.
№ 34/1988г. на ОСНК/.
Инкриминираното престъпление включва два предмета от обективна страна – измамено лице и ощетено
имущество, като имуществото първоначално се намира у измамения и той има право да се разпорежда с него. В настоящият
казус се установи, че подсъдимият е създал неправилна представа у свидетелите В.Н. и Х.Х., че ще придобият
3
собствеността върху промишлена сграда на ТПК“***“ гр.П. респ. ще придобият и собствеността върху трафопост и
сглобяема дървена къща. Създадената от подс.Д. неправилна представа е пряко свързана с активните му действия,
обяснения, предложени атрактивни цена и условия – начин, по който и чрез проявената продължаваща активност на
подсъдимия с цел утвърждаване на вече създадените неправилни представи, всеки от свидетелите Н. и Х. е извършил акт на
имуществено разпореждане, вследствие на който се е обеднил със съответната сума, предмет на обвинението. Съдът
приема за доказано, че във всеки един момент подс.Д. е предвиждал, че неговото въздействие върху пострадалия е такова,
че може и ще предизвика неправилни представи, вследствие на които последният извършва акт на имуществено
разпореждане. От субективна страна деянието и извършено виновно, при пряк умисъл обективиран в действията на
подсъдимия.
При индивидуализацията на наказанието, при спазване на императивните изисквания на чл. 373,ал.2 от НПК,
съдът прие, че наказанието на подс.Д. следва да бъде определено съгласно правилата на чл.58а НК. В актуалната си
редакция този текст предвижда две отделни възможности при индивидуализация на наказанието – първата е по ал.1, а
втората по ал.4 – вариант, който в случая би бил по-благоприятен за с оглед възможността за определяне на наказанието
под специалния минимум, за което обаче е необходимо съдът да констатира наличие на многобройни, респ. изключително
смекчаващо вината обстоятелство. В настоящият казус съдът прие, че наказанието на подсъдимия следва да се определи в
хипотезата на чл.58а,ал.1 НК като същевременно отчете, че не са налице нито многобройни, нито едно, но изключително
смекчаващо вината обстоятелство, което да го мотивира да приложи чл.55,ал.1,т.1 от НК. Като смекчаващи вината
обстоятелства следва да бъдат отчетени чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, възрастта на
подсъдимия и направените от него самопризнания /които действително в случая няма пречка да бъдат отчетени като
смекчаващи обстоятелства, тъй като следва се приеме, че „…съставляват елемент от цялостно, обективно проявено при
ДП процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител” – т.7 от
ТР №1/2009 г. по т.д.№ 1/2008 г. на ОСНК на ВКС/. Като отегчаващо вината обстоятелство следва да бъдат отчетени
изключително високият размер на невъзстановената и към този момент имуществена вреда.
Наказанието, предвидено от законодателя в санкционната част на нормата по чл.210,ал.1 от НК е от 1 до 8 г.
ЛОС,поради което и отчитайки наличието на специален минимум, непозволяващ замяната на наказанието ЛОС с друг вид
наказание, при превес на смекчаващите вината обстоятелства, съдът на осн.чл.54 НК го определи в тази рамки, в размер на
специалният минимум, а именно 4 г. ЛОС, след което и на основание чл.58,ал.1 НК го редуцира с 1/3 и постанови
подсъдимия да изтърпи наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съдът
отчете, че чрез налагане на наказание в размер на 2 г. и 8 м. ЛОС размер успешно ще бъдат реализирани целите визирани в
чл.36 НК. На осн.чл.66,ал.1 НК съдът отложи така определеното наказание с максимален изпитателен срок от 5 г., считано
от влизане на присъдата в сила. Вярно е, за съда не съществува задължение за пряко приложение на разпоредбата на чл.66
НК само при наличието на формалните за това предпоставки, които безспорно са налице в случая, тъй като освен всичко
друго е необходимо да се констатира, че е възможно подсъдимият да се поправи и превъзпита и чрез условно осъждане.
При извършване на тази преценка, съдът прие, че за постигане целите на наказанието не е необходимо подс.Д. да изтърпява
реално наложеното наказание от 2 г. и 8 м. ЛОС, като в тази насока и при съпоставка с тежестта на престъплението,
условното наказание е справедлив отговор на обществената му опасност и морална укоримост.
Съдът се произнесе и по предявеният граждански иск като осъди подс.Д. да заплати на пострадалия В. В. Н. само
сумата 1300 лв. /хиляда и триста лева/ представляваща обезщетение за претърпените от престъплението имуществени
вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното й изплащане. В хода на проведеното съкратено
съдебно следствие се доказа, че събитието, от което произтичат имуществените вреди действително е настъпило, че това
събитие има характер на престъпление по смисъла на чл.210,ал.1 вр. с чл.209, ал.1 НК, че е извършено виновно от
подсъдимия срещу когото е насочен гражданския иск и настъпилите вреди се намират в пряка и непосредствена връзка с
неговото деяние. Предвид това,че „… основание на гражданския иск в наказателния процес е деянието на подсъдимия,
предмет на обвинението…”[т.1 ППВС № 9 /1961 г., изм. с ППВС №***од.], съдът прие, че са налице всички елементи за
уважаването му само до този размер. В останалата част и до пълния заявен размер от 17 300 лв., съдът остави гражданският
иск без разглеждане, на осн.чл.84,ал.2 от НПК, като прие, че същият е недопустим доколкото вече е бил предявен по реда
на ГПК и е налице произнасяне по гр.дело № 147/ 2019 г. по описа на ПпРС /приложено том IV, л.153/.
Съдът се произнесе и по въпроса за разноските,като осъди подсъдимия да заплати сумата 769.50 лв.. за в.л. от ДП
– в полза на ОДМВР Т., както и сумата 50.00 лв., представляваща 4 % д.т. върху уваженият общ размер на гражданския иск
- по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПпРС.
Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА:
4
Съобщи за изтекли лични данни