РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Силистра, 07.12.2020 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на втори декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева – Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Анета Тодорова и с участието на прокурора от Окръжна прокуратура – Силистра Стефка Ганчева разгледа КАНД № 89 по описа на съда за 2020 г., докладвано от съдия Раданов, и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 260248 / 10.09.2020 г. по АНД № 196 / 2020 г. Силистренският районен съд (СРС) е потвърдил наказателно постановление № 19-001045 / 05.03.2020 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра.
Касаторът "Дари-Лес 2010" ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Силистра, ул. "Хан Омуртаг" № 16, сезира съда с искане за отмяна на горепосоченото решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и за решаване на спора по същество посредством отмяна на наказателното постановление, а при условията на евентуалност – за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СРС.
Ответникът Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра оспорва касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът дава заключение, според което касационната жалба е основателна.
Съдът прие за установено следното:
С наказателно постановление № 19-001045 / 05.03.2020 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, на касатора, на основание чл. 413, ал. 2 КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 17 от Правилата за здравословни и безопасни условия на труд в горските територии, издадени от министъра на земеделието, храните и горите във вр. с чл. 13, ал. 1 ЗРКЗГТ. Нарушението е описано от административнонаказващия орган, както следва: „На 27.01.2020 г. е извършена проверка за спазване на трудовото законодателство и осигуряване на ЗБУТ в обект на контролq стопанисван от "Дари-Лес 2010" ООД: сечище за добив на дървесина в горски територии на ТП ДГС Силистра, намиращо се в землището на с. Стрелково, община Кайнарджа, отдел 315, подотдел "Б", обект № 1939 ЕТ МТ (съгласно позволително за сеч № 0539749 / 14.01.2020 г.). Проверката е извършена във връзка с подаден сигнал в ДИТ – Силистра на 26.01.2020 г., за настъпила в сечището – обект на контрол – трудова злополука с летален изход, с Х.А.С., ЕГН: *********, работник на дружеството. В хода на проверката се установи, че между дружеството и Д.Ю.Й., ЕГН: **********, е сключен трудов договор № 86 / 24.06.2016 г. за изпълнение на длъжността "Общ работник", при условията на непълно работно време с продължителност 4 часа. [...] Д. Ю. Й. е работил, като резач със собствен моторен трион "Хускварна", с трупач загиналия работник Х.А.С.. При проверката [...] се констатира, че работникът Д. Ю. Й. не притежава свидетелство за правоспособност за работа с моторни триони и храсторези. Работодателят е допуснал на 26.01.2020 г. Д. Ю. Й. да извършва добив на дървесина на сечището в землището на с. Стрелково – отдел 315, подотдел "Б", обект № 1939 ЕТ МТ, в отсъствие на придобит документ за правоспособност за работа с моторни триони и храсторези – категория „Тпс“, – съгласно условията и реда по Наредба 1 / 15.02.2019 г. (обн. ДВ бр. 19 / 2019 г.) [...]“.
СРС е потвърдил наказателното постановление, приемайки, че в досъдебната фаза на административнонаказателния процес не са допуснати процесуални или материалноправни нарушения, съставляващи основания за отмяна.
Развитите в касационната жалба доводи са неоснователни. 1/ Противно на заявено в жалбата, в случая не е ангажирана „[...] администранивнонаказателна отговорност на управителя на фирмата Г. Д. [...]“, а отговорността на юридическото лице "Дари-Лес 2010" ООД. 2/ Доводите в жалбата са фокусирани, от една страна, към обосноваване на факта, че на Д. Ю. Й. не е възлагано да извършва рязане на дървесина на процесното сечище, а от друга – към посочване на извършени от СРС процесуални нарушения, изразяващо се в необсъждане на доказателствени средства и обстоятелства, от които може да се направи извод за този факт. Последният би бил от значение за вината на ръководния състав на касатора, но, както се подчерта вече по-горе, в разглеждания казус не става дума за личната административнонаказателна отговорност на законния представител на дружеството или на друго лице с управленчески функции. Ето защо е без никакво значение за изхода на делото дали на Д. Ю. Й. е било възложено да извършва рязане на дървесина и дали ръководния състав на касатора е знаел, че гореспоменатото лице извършва такава дейност на процесната дата. Това е така, по причина че в случая е наложена имуществена санкция. Посредством имуществената санкция се реализира една „своеобразна обективна отговорност за извършени административни нарушения, при които мъчно могат да се открият персонално отговорните лица от колектива на юридическата личност. А виновни лица има и понеже трудно може да се посочи кои са те – отговорността следва да носи целият колектив на организацията, върху който ще падне тежестта на наложената икономическа санкция“ (Дерменджиев, И., Д. Костов, Д. Хрусанов. Административно право на Република България. Обща Част. 4-то изд. С.: Сиби, 2001, с. 311). С други думи, за да бъде наложена имуществена санкция, е достатъчен фактът на неизпълнението на задължения към държавата или общината при осъществяване дейността на юридическите лица, респ. едноличните търговци (чл. 83, ал. 1 ЗАНН). Дали това е било задължение на самото юридическо лице или на субекти от неговия личен състав във връзка с дейността на юридическото лице, дали задължението е било неизпълнено по вина на лице с изпълнителни функции или на лице с ръководни функции и точно кое физическо лице е извършило нарушението, е без правно значение от гледна точка на чл. 83, ал. 1 ЗАНН. В случая от значение е това, че Д. Ю. Й. и касаторът са били към 26.01.2020 г. страни по трудово правоотношение и че Д. Ю. Й. е извършвал трудова дейност, която предпоставя издаден документ за правоспособност за работа с моторни триони и храсторези, а той самият не е притежавал такъв документ. Дори да се приеме, че за това има вина само работникът, процесната обективна отговорност пак би възникнала в тежест на касатора. Да се поддържа противното би означавало, че отговорността нито е обективна, нито следва да бъде насочена срещу юридическо лице, което би било тълкувание contra legem. 3/ По всички останали въпроси настоящият състав препраща, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, към мотивите на СРС.
Предвид на гореизложеното, касационната жалба е неоснователна, поради което касаторът дължи на юридическото лице, в чийто състав е ответника, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лв., на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260248 / 10.09.2020 г. по АНД № 196 / 2020 г. на Силистренски районен съд.
ОСЪЖДА "Дари-Лес 2010" ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Силистра, ул. "Хан Омуртаг" № 16, да заплати на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 (осемдесет) лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.