М О Т
И В И
Към Присъда на КРС по
Н.Ч.Х.Д. №12/2019 г.
21.02.2020 г.
Производството по делото
е образувано по тъжба на И.С.Д., с ЕГН – ********** *** против А.В.Д., с ЕГН – ********** от гр. К. за извършено от него престъпление
от частен характер по чл. 130, ал.1 от НК. С тъжбата си Д. е предявил срещу подсъдимия и
граждански иск за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и
страдания , резултат от престъплението. Неимуществените си вреди тъжителят е оценил на 2 500 лева, като сумата
се претендира ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
извършване на деянието до окончателното й изплащане. Претендират се и сторените
по делото разноски.
Тъжителят поддържа
обвинението и чрез защитниците си и иска от съда подсъдимият да бъде признат за виновен, като за деянието му бъде наложено
наказание лишаване от свобода над
средния предвиден НК размер, както и да
бъде уважен предявения граждански иск.
Подсъдимият се явява в
съдебно заседание , не се признава за виновен , но не дава обяснения по обвинението. Защитникът
на подсъдимия пледира за постановяване на присъда, с която подзащитният
му да бъде признат за невиновен и оправдан изцяло по повдигнатото с тъжбата
обвинение. Основава пледоарията си на недоказаност на обвинението. Твърди
неоснователност на предявения граждански иск.
Съдът е уважил
доказателствените искания на страните като е допуснал събиране на гласни и
писмени доказателствени средства.
Районният съд, след преценка на събраните в
хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства и след тяхното обсъждане
както поотделно, така и в тяхната съвкупност, приема за установена следната
фактическа
обстановка :
Подсъдимият А.В.Д.
е на 22 години. **** , български гражданин. Живее в гр. К. , не е женен, не е осъждан.
На
19.01.2018 г . вечерта подс. Д. имал
среща със свой приятел – св. А.Б.. Двамата употребили голямо количество алкохол
в питейно заведение, находящо се в кв. „З.“ на гр. К.. След полунощ/ вече на
20.01.2018 г./ , тъй като заведението , в което били до момента затваряло ,
двамата се преместили в друго заведение – бар “И.“, находящ
се в гр. К., на ул.“Ж.“№... По същото
време в заведението се намирали постр. И.Д. и свидетелите Ю. К. и А.С.. Последните седели около маса, разположена на
второ ниво в заведението, до което се стигало по стълби. Това второ ниво било
отделено от основното помещение само с парапет.
В заведението, по същото време, били и
свидетелките А.В., А. Ст. и Е.Х.. Трите
седели около маса, разположена точно под описаното второ ниво, където се
намирали пострадалия и приятелите му.
На смяна в бар „И.“ въпросната
вечер били свидетелките Н.Б. и Е.Е..
Между 01:30 и 2:00 към масата, до която седял пострадалия се приближил
подсъдимия Д., който го попитал дали има някакъв проблем. С него бил и св. А.Б.. И.Д.
отвърнал, че всичко е наред и дори
вдигнал чаша, за да каже „наздраве“ . В този момента подс. Д. изненадващо му нанесъл удар в тила, при което пострадалият паднал на
земята. Подсъдимият започнал да нанася на
Д. удари с ръце и ритници с крака. Обърнал масата и при падането се
счупили няколко от чашите. През цялото време пострадалият предпазвал с ръце
главата си, но не можел да избегне ритниците с крак в областта на тялото и
главата. Всичко това било възприето от
свидетелките В., С. и Д.. Едното от момчетата, които били в компанията на
постр. Д. – св. Ю. К. скочил през парапета на първото ниво и изтичал до бара,
за да потърси съдействие от персонала на заведението . До бара седял св. М.Т.,
който често посещавал заведението. Пред него , приемайки го за охранител в
заведението , св. К. казал, че на
второто ниво в бара е станал побой. Св. Т.
се насочил натам, но докато отиде на площадката
имало и други хора, конфликтът
бил отминал. Той видял, че по лицето на пострадалия има кръв и за да предотврати
продължаване на конфликта, помолил пострадалия и свидетелите, които били с него
да си тръгнат. Т. не видял нанасянето на ударите, нито кое е лицето, което е
нападнало Д..
Не се
установи по делото кой е подал сигнал до
полицията и Спешен център, но на място са пристигнали и полицейски патрул и специализиран автомобил
на ЦСМА. Пострадалият е закаран в болничното заведение, където е прегледан,
обработени са раните и е освободен.
Пристигналите на място служители на РУ К. извършили
оглед на местопроизшествие и снели обяснения от присъстващите.
По случая било образувано ДП за извършено
престъпление по чл. 129, ал.2 от НК. След
извършена , в хода на ДП съдебно-медицинска експертиза, която е установила вида
на телесните увреждания с постановление от 14.01.2019 г. наблюдаващият прокурор е изпратил по компетентност наказателното производство
на Районен съд К. , за извършено престъпление по чл. 130 ,ал.2 от НК.
В
хода на съдебното следствие е изготвена и приета
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от в.л.Н., която дава
заключение, че у тъжителя Д. са били
установени следните травматични увреждания :
В теменнотилната област на главата -
ограничена болезнена подутина /"цицина"/ с диам.
около 2-2,5 см.
По дясната челна област до срединната линия, веждата
и клепачите на дясното око - петнисто червеникавосинкавомораво
кръвона-сядане на обща площ с разм.
около 8/5 см. В/у него в областта на челото - лентовидно охлузване с разм. около 1/0,1-0,2 см. с кафеникава кора. По гърба на носа и
страничните му части - лек оток и подобно кръвонасядане, дясно странично над
ръба на ноздрата-повърхностна рана с дълж. около 1,5 см. с леко неравни
ръбове, покрити с кафеникава коричка. По задната повърхност на десен лакет - червеникавосинкавомораво
кръвонасядане с площ диам. около 5,5-6 см". От прегледа са
установени следните увреждания: „Кръвонасядания и
охлузвания по главата и лицето. Повърхностно разкъсно
контузна рана, кръвонасядане и оток на носа. Кръвонасядане по десен лакет.
Тези увреждания
според експерта , са причинили на пострадалия болка и страдание, подлежат на пълно
възстановяване за срок от около 15-20
дни и завършват с пълно анатомично и
функционално възстановяване .
Горната фактическа обстановка се установява по
един несъмнен начин от показанията на
свидетелите Кирилов, С., Т., Б., Е. и В..
Показанията на тези свидетели относно основните факти са идентични, като
разминаванията в някои детайли, съдът намира за несъществено и отдава на
изминалия дълъг период от време от датата на събитията до датата, на което
излагат възприетото от тях пред съда.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Обвинението повдигнато с
тъжбата срещу А.Д. е за
престъпление от частен
характер по чл. 130, ал.1 от
НК. Доколкото в хода на съдебното
следствие бе изготвена и приета съдебно-медицинска експертиза ,
която установи, че уврежданията причинени от подсъдимия на пострадалия Д. не са му причинили временно разстройство на здравето , неопасно за живота , съдът
намери, че извършеното от Д. престъпление не осъществява състава на престъплението по чл. 130, ал.1 от НК.
По това обвинение подсъдимия бе признат за невиновен. От
събраните в хода на съдебното
следствие писмени и гласни доказателствени средства , обаче се установи по един несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият Д. е осъществил състава
на престъплението по чл. 130, ал.2
от НК. От обективна страна е налице нанасяне на юмручни удари в областта на главата и ритници
в различни области на тялото. С тези удари на пострадалия
са причинени описаните по-горе травматични
увреждания, които според вещото лице
са причинили болка и страдание. От субективна страна
деянието е осъществено умишлено при пряк умисъл, тъй като подсъдимият е
съзнавал обществената опасност на деянието и е искал настъпването на този противоправен резултат.
За извършеното
от подсъдимия престъпление по чл. 130, ал. 2 НК, законодателят е предвидил три
алтернативни наказания - лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или
глоба от сто до триста лева. Същото е извършено умишлено, не са причинени
имуществени вреди. При определяне вида и
размера на наказанието, което следва да
се наложи на подсъдимия, се взеха предвид всички обстоятелства имащи
значение за степента на неговата отговорност, както и целите на наказателната
репресия по чл.36 от НК. Степента на обществена опасност на деянието е висока –
увредени са обществените отношения, свързани с личността, здравето и телесна неприкосновеност на пострадалия . С
поведението си подсъдимият е проявил изключителна дързост и арогантност, без за
това да има конкретна причина. Липсата
на разкаяние от негова страна допълнително потвърждава тези негови черти от
характера. Съдът намери, че за постигане целите на наказателната репресия на подсъдимия следва да се наложи наказание „
пробация”, при следните пробационни мерки : „задължителна регистрация по
настоящ адрес”за срок от 12 месеца, която да се изпълнява два пъти седмично; „
задължителни срещи с пробационен служител”
за срок от 12 месеца , както и 150
часа безвъзмезден труд, в полза на обществото , в рамките на две поредни години.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ
ИСК
При горния изход на
делото, съдът намери предявения граждански иск за допустим и основателен, тъй
като подсъдимият А.Д. е причинил на пострадалия И.Д. телесно увреждане, за което му
дължи обезвреда за причинените болки и страдания. При
определяне размера на обезщетението, съдът отчете вида на причинената телесна
повреда и времето на отшумяването на травмата, като счита, че обезщетение в
размер на 1000 лева в пълна степен ще репарира причинените на пострадалия болки,
както и преживения стрес. Върху тази сума , съдът присъди и законна лихва , считано от датата на
увреждането – 20.01.2018 г. до
окончателното й изплащане. За разликата
над уважения размер до пълния претендиран размер от 2500 лева, съдът отхвърли
гражданския иск като неоснователен.
Причините за
извършването на деянието се коренят в
неуважението на подсъдимия към установения порядък в обществото, към живота и здравето на човека.
По така изложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия :