№ 770
гр. Русе, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Николай Ст. С.ов
при участието на секретаря Милена Й. С.
като разгледа докладваното от Николай Ст. С.ов Гражданско дело №
20234520104876 по описа за 2023 година
Предявени са положителни установителни искове с правно
основание чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод искова молба
от “Водоснабдяване и Канализация” ООД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр.Русе, срещу И. С. Ч. с ЕГН:********** от гр.Русе.
В молбата се излага, че ответникът е клиент и потребител на В и К
услуга, предоставяна от ищцовото дружество с абонатен N:119040 и партиди
N:119/39 и 110/39 за имот, находящ се в гр.Русе, ул.“М.к.“ N:4, бл.“М.к.“,
вх.2, ет.2.
Твърди се, че с ответника са в договорни отношения, регламентирани
от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
„Водоснабдяване и канализация” ООД Русе, като ищецът доставя питейна
вода на ответника. Последният не е заплатил изразходената и отчетена от
водомера му питейна вода за периода от 17.11.2021г. до 09.03.2023г. на обща
стойност 572,00 лева, както и лихва за забава на плащането в размер на 31,28
лева за периода от 31.01.2022г.. до датата на подаване на заявление по чл.410
от ГПК в съда – 31.05.2023г.. След отправена покана и в предоставения срок
1
сумата не е била платена.
В заповедно производство по чл. 410 от ГПК, образувано на
31.05.2023г. била издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца. По
указания на заповедния съд ищцовото дружество предявило иск срещу
ответника в указания срок.
Моли съда да признае за установено по отношение на страните по
делото, че ответникът дължи на ищеца претендираните сума в размер 572,00
лева, както и лихва за забава на плащането в размер на 31,28 лева за периода
от 31.01.2022г.. до датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК в съда –
31.05.2023г.
Претендират се разноски по производството по чл. 410 от ГПК, ведно с
разноските по настоящото дело.
В срока по чл.131 от ГПК ответникт, чрез назначения особен
представител е депозирал отговор на исковата молба, с който развива
съображения за неоснователност на предявените искове.
Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Не се спори за това, че страните по делото са обвързани от Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „Водоснабдяване
и канализация” ООД Русе, както и за това, че ищецът като ВиК оператор е
предоставял на ответника в качеството му на потребител по смисъла
на чл.2,т.1, пр.2 от Общите условия питейна вода в собствения му имот в
гр.Русе.
От представената по делото счетоводна справка-извлечение и
дубликати на издадени за абоната фактури се установява, че ответникът в
имота е консумирал питейна вода, като за периода от 17.11.2021г. до
09.03.2023г. Ответникът е собственик на имота.
Ищецът на 31.05.2023г. е подал до съда заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, като въз основа на
това заявление е образувано ч.гр.д. № 2883/2023г. по описа на РРС, по което,
съдът е издал заповед № 1397/01.06.2023г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от 572,00 лева главница, както и
лихва за забава на плащането в размер на 31,28 лева за периода от
2
31.01.2022г.. до датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК в съда –
31.05.2023г., както и разноски по делото в размер на 49,00 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск, по който ищецът цели да
установи, че ответникът му дължи парични суми за доставена вода и
отвеждане на отпадъчни води за периода от 17.11.2021г. до 09.03.2023г. за
имот с абонатен N:119040 и партиди N:119/39 и 110/39, находящ се в гр.Русе,
ул.“М.к.“ N:4, бл.“М.к.“, вх.2, ет.2 въз основа на издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед
за изпълнение 1397/01.06.2023г. по ч.гр.д. № 2883/2023г. по описа на РРС,
която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал. 5 от ГПК.
Разгледан по същество, същият се явява основателен.
При разглеждане на такъв иск, съобразно дадените указания при
разпределяне на доказателствената тежест, ищецът следва да докаже, че
спорното право е възникнало, а ответникът следва да доказва фактите, които
го погасяват, изключват или унищожават.
Предвид изложеното, съдът приема, че в конкретния случай ищецът
следва да доказва своето вземане по основание и размер, което е предмет на
издадената заповед за изпълнение, а ответникът - че е платил сумите по
последната в установения двуседмичен срок.
По делото ищецът ангажира доказателства, обсъдени по- горе и доказа
своята претенция за дължимата главница по основание и размер, съобразно
заявеното в исковата молба и заявлението по чл. 410 от ГПК.
От представените общи условия и на основание чл. 5, т. 6, вр. чл. 33, ал.
2, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от
тях ВиК услуги в 30- дневен срок след датата на фактуриране. При
неплащане на главницата в горепосочения срок, ответникът е изпаднал в
забава от този момент по отношение на всяка от издадените фактури, описани
в исковата молба.
Посредством направени изчисления и на основание чл.162 от
ГПК съдът установи, че претендираната мораторна лихва е основателна в
3
пълен размер.
Страните по делото са обвързани от договорни отношения,
регламентирани в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от „Водоснабдяване и канализация” ООД Русе. По
тяхната сила ищецът, в качеството на ВиК оператор предоставя на
потребителите ВиК услуги, включително и питейна вода - чл.3, т.1 от Общите
условия. Потребителите, каквото качество притежава ответникът, като
собственик на недвижимия имот/чл.2, ал.1,т.1, пр.2 от Общите условия/, са
длъжни, съгласно чл.6,т.2 от Общите условия да заплащат ползваните ВиК
услуги.
По делото не се спори, че ищецът е предоставил на ответника питейна
вода в имота му в гр.Русе. Не се спори, че в имота е консумирана питейна
вода на стойност, посочена в исковата молба и в справката, представена от
ищеца.
Изложеното дава основания на съда да формулира извод, че предявения
главен иск е доказан по своето основание и размер и следва да бъде уважен
изцяло.
След като главният иск е уважен следва да бъде уважен и акцесорният
иск за лихви за забава. По отношение на претендираните лихви за забава,
съдът намира, че съгласно уредбата в чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца и направените от него разноски по настоящото дело в
пълния им предявен размер от 924,00 лева, от които 75,00 лева – д.т. по
установителния иск, 400,00 лева платен адвокатски хонорар, 400,00 лева
платен депозит за възнаграждение на особен представител, 24,00 такса
връчване ЧСИ и 25,00 лева д.т. по заповедното производство.
Водим от изложените съображения , съдът:
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Водоснабдяване и
Канализация” ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр.Русе, че И. С. Ч. с ЕГН:********** дължи сумата от 572,00 лева,
представляваща стойността на консумираната питейна вода за периода от
17.11.2021г. до 09.03.2023г. за абонатен N:119040 и партиди N:119/39 и
110/39 на имот, находящ се в гр.Русе, ул.“М.к.“ N:4, бл.“М.к.“, вх.2, ет.2,
както и лихва за забава на плащането в размер на 31,28 лева за периода от
31.01.2022г.. до датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК в съда –
31.05.2023г., за което вземане е издадена Заповед № 1397/01.06.2023г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
2883/2023г. по описа на Русенски районен съд.
ОСЪЖДА И. С. Ч. с ЕГН:********** да заплати на “Водоснабдяване и
Канализация” ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр.Русе, сумата от 924,00 лева за направените съдебни и деловодни разноски
в настоящото исково и заповедното производства.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5