ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 4
гр. Пазарджик, 09.01.2020г.
Пазарджишки окръжен съд, гражданска колегия, въззивен състав, в закрито заседание на шестнадесети
декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Албена Палова
Членове: Мариана Димитрова
Ели Каменова
като разгледа
докладваното от съдия Димитрова в.ч.гр.д.№858 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.274 и следващи от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „С.Г.Груп“ ООД чрез
адв.В. срещу определение №2795/27.09.2019г. по гр.д.№648/2019г. по описа на РС
– Пазарджик, с което е оставена без разглеждане молбата им по чл.248 ГПК за
изменение на решение №1017/11.07.2019г. по гр.д.№648/2019г. па РС – Пазарджик,
в частта за разноските.
В частната жалба се сочи, че обжалваното
определение е неправилно и постановено в противоречие със закона. Твърди, че
има приложен списък по чл.80 ГПК, инкорпориран в отговора на исковата молба и
след като не са дали повод за завеждане на делото, то ищцата следвало да бъде
осъдена да им заплати сторените от тях разноски.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна е подала
отговор по жалбата, в който се поддържа недопустимост и неоснователност.
Претендира разноски за настоящето производство.
Пазарджишкият окръжен
съд, като провери данните по делото намира за установено следното:
Производството по гр.д.№648/2019г. на РС – Пазарджик е
образувано по предявен от С.Т.С. против „С.Г.Груп“ ООД отрицателен установителен иск за признаване за установено, че не дължи
сумата от 425,50лв., представляваща
сбор от суми по фактури, издадени от „Мобилтел“ ЕАД, прехвърлени на „С.Г.Груп“
ООД, както и че вземането
е погасено по давност.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор, в
който се твърди, че предявеният отрицателен установителен иск е недопустим, а в
условията на евентуалност в случай, че съда приеме иска за допустим, да се
постанови решение при признание на иска, съгласно чл.237 ГПК и да се възложат
разноските върху ищеца.
С решение №1017/11.07.2019г., постановено по
гр.д.№648/2019г. първоинстанционният съд е приел иска за допустим и основателен
и е приел за установено, че ищцата не дължи на ответника процесната сума. Присъдени
са разноски в полза на ищцата, като в мотивите на съдебния акт, съдът е
посочил, че счита за неоснователно искането за прилагане на чл.78, ал.2 ГПК,
тъй като дори и да се приеме, че ответникът е признал иска, не е налице една от
предпоставките в посочената разпоредба и с поведението си ответникът е дал
повод и е станал причина за завеждането на делото от страна на ищцата.
Последвала е молба по чл.248 ГПК, в която е отправено
искане до съда да измени своето решение в частта за разноските, като не присъжда
разноски в полза на ищцата С.С., а вместо това я осъди да заплати на „С.Г.Груп“
ООД сторените от него разноски в размер на 360лв.
С определение №2795/27.09.2019г. по гр.д.№648/2019г. е
оставена без разглеждане, като процесуално недопустима молбата по чл.248 ГПК на
„С. Г. Груп“ ООД, тъй като молителят не е представил списък по чл.80 ГПК.
При така изяснената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав намира следното от правна страна:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Основният мотив, с който първоинстанционният съд е
оставил без разглеждане молбата по чл.248 ГПК на „С.Г.Груп“ ООД е, че по делото
не е представен списък на разноските по чл.80 ГПК.
Съгласно дадените разяснения в мотивите
по т.8 на ТР №6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС по искане за допълване
по чл.248, ал.1 ГПК съдът се произнася, когато в решението липсва изобщо
произнасяне относно разноските. Ако решението съдържа произнасяне по искането
за присъждане на разноски, съдът може да измени размера им по молба на страните
по чл.248, ал.1 ГПК.
В този смисъл, молбата по чл.248 ГПК на
„С.Г. Груп“ ООД следва да се приеме за молба за изменение на
първоинстанционното решение в частта за разноските.
Константната практика на ВКС е, че молбата за
изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е
представила списък по чл.80 ГПК, е недопустима. В мотивите към т.2 на
горецитираното тълкувателно решение е прието за правилно становището, че няма
пречка списъкът по чл.80 ГПК да бъде инкорпориран както в исковата молба, така
и в жалбата, респ. в отговора на исковата молба или жалбата.
Действително, в конкретния случай, в отговора на
исковата молба се съдържа искане за присъждане на разноски в размер на 360лв., но
без изрично да е диференцирано, че това е списък по чл.80 ГПК, така както е
направено на стр.3 от частната жалба, по която е образувано настоящето
производство, в която изрично е посочен списък по чл.80 ГПК, с вид и размер на
разходите, заявени от страната за присъждане.
Съобразявайки гореизложеното, настоящия състав намира,
че определението предмет на обжалване в настоящото производство е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Но дори и да се приеме, че списъкът по чл.80 ГПК е
инкорпориран в отговора на исковата молба, искането по чл.248 ГПК би било неоснователно.
В разглежданият случай е бил предявен отрицателен
установителен иск с предмет недължимостта на претендирано от ответника парично
вземане.
Разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК установява изключение
от принципа на чл.78, ал.1 ГПК и е приложима само в случаи, когато искът срещу
ответника е уважен по причини, стоящи извън негово поведение, довели до
завеждане на иска, кумулативно свързани с извършено от него признание на иска,
какъвто процесният случай не е. Освен това съдебната практика приема, че когато
сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца,
признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от
отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл.78, ал.2 ГПК (в този см. Определение № 709 от 28.12.2012 г. на ВКС по ч.гр.д.№592/2012
г., I г.о., ГК) Аналогична е и разглежданата хипотеза, в която правото на
ответника се отрича с въвеждането на правопогасяващи възражения, които
длъжникът би могъл да направи само в исков процес относно съществуване на
вземането, респ. с искова молба по иск за отричане правото на кредитора.
Ето защо, признание на иска от ответника „С.Г.Груп“
ООД не е достатъчно, за да се освободи от отговорност за разноските, тъй като
уважаването на иска не е поради причина, стояща извън неговото поведение и
воля, а като резултат на упражнено в съответна процесуална форма възражение за
погасяване на негово право.
По направеното искане за присъждане за разноски в
отговора на частната жалба:
Производството по чл.248 ГПК не е ново производство,
различно от исковото производство по делото, по което съдът се е произнесъл с
акт по същество или както е в настоящия случай е прекратил производството по
делото, но не се е произнесъл по искането за разноски или дори и да се е
произнесъл по исканията на страните за присъждане на разноски, същите не са
удовлетворени и са поискали изменение на акта на съда само в тази му част. По
молбата с правно основание чл. 248 ГПК не се образува ново производство, което
да е отделно от производството по делото, по което съдът се е произнесъл по
съществото на спора и по направените от страните разноски, т.е. това
производство няма самостоятелен характер, а е част от основното производство по
предявения иск. Поради несамостоятелния характер на производството по чл.248 ГПК не се дължат разноски нито на страната, която го е инициирала, нито на
другата страна. Поради това разноски не се дължат и във връзка с развилото се
производство пред въззивния съд по частна жалба против съдебен акт, постановен
по реда на чл.248 ГПК.
Съгласно чл.274,
ал.4 ГПК във вр. с чл. 280, ал.3, т.1 ГПК настоящото определение не подлежи на касационно
обжалване.
С оглед изложеното, Пазарджишки окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №2795/27.09.2019г., постановено по
гр.д.№648/2019г. по описа на РС – Пазарджик.
Определението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: