Решение по дело №3248/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 54
Дата: 28 април 2021 г.
Съдия: Женя Иванова
Дело: 20205530103248
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Стара Загора , 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тридесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Велина Пенева
при участието на секретаря Невена Иванова
като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело №
20205530103248 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 23, ал.1 СК.
Ищцата Г. Д. С. твърди, че с ответника С. М. С. са бивши съпрузи, като
брака им бил прекратен с влязло в сила решение №1680/02.12.2019г. по гр.д.
4159/2019 г. по описа на Районен съд Стара Загора. По време на брака си
страните придобили недвижим имот чрез покупко-продажба, а именно:
складово помещение, находящо се в гр. Ст. Загора ул. „..“ №62 на първи етаж,
построено с отстъпено право на строеж върху държавна земя в парцел I-3877,
3878 по плана на града със застроена площ 22,09 кв.м. съгласно документ за
собственост, а съгласно схема №15-591856-07.07.2020г. на СГКК-Стара
Загора по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед №РД-18-73/19.11.2007г. на изпълнителен директор на АГКК,
представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68850.504.5493.1.7, с предназначение -за склад, брой нива на обекта-1,
изграден в сграда 7, разположена в поземлен имот с идентификатор №
68850.504.5493, с адрес на самостоятелния обект гр. Стара Загора, ул. „..“ №..,
1
при съседи: на същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта - няма.
Ищцата твърди, че жилището било придобито на 24.02.1999г., тоест по
време на брака й с ответника, който бил сключен на 06.09.1998г. Твърди още,
че родителите й закупили апартамент в гр. Стара Загора и заедно с него
посоченото складово помещение. Средствата за неговото закупуване в размер
на 1 518 100 лв.-неденоминирани, били на родителите на ищцата и били
платени през 1996г. Апартаментът бил закупен при квоти ид. част за бащата
на ищцата и 1/2 ид. част за ищцата, сумата била предадена от бащата на
ищцата на продавача. Тъй като разрешението за ползване на складовото
помещение било издадено по - късно, затова и нотариалният акт бил съставен
на 24.02.1999 г. Сумата за закупуването му била платена от бащата на ищцата
на купувача, затова и неговото име фигурирало в нотариалния акт, а не името
на съпруга й, който нямал никакъв принос при закупуването му. Сумата, с
която била закупена ищцовата 1/2 ид.ч. от складовото помещение й била
дарена лично на нея от родителите й, като същата била платена преди
сключването на брака й с ответника.
Искането на ищцата до съда е съда да постанови решение, с което да
приеме за установено по отношение на ответника С.С., че 1/2 идеална част от
складово помещение, находящо се в гр. Ст. Загора ул. „..“ №62 на първи етаж,
построено с отстъпено право на строеж върху държавна земя в парцел I-3877,
3878 по плана на града със застроена площ 22,09 кв.м. съгласно документ за
собственост, а съгласно схема №15-591856- 07.07.2020г. на СГКК-Стара
Загора по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед №РД-18-73/19.11.2007г. на изпълнителен директор на АГКК,
представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68850.504.5493.1.7, с предназначение -за склад, брой нива на обекта-1,
изграден в сграда 7, разположена в поземлен имот с идентификатор №
68850.504.5493, с адрес на самостоятелния обект гр. Стара Загора, ул. „..“ №..,
при съседи: на същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта - няма, е
лична собственост на Г.С., тъй като средствата за закупуването на тази ид.ч.
са й били дарени от родителите й преди сключването на брака с ответника
В срока по чл. 131 е постъпил отговор от ответника С. М. С., с който
оспорва предявения иск като неоснователен.
2
Ответникът не спори относно факта, че с ищцата са бивши съпрузи и че
по време на брака си са придобили ид. част от право на строеж на процесното
складово помещение. Твърди обаче че закупуването на тази ид.ч. от правото
на строеж на складовото помещение е било с общи на семейството им
средства. В последствие процесното помещение било построено и с общи за
съпрузите средства. Не отговаряло на истината твърдението, че бащата на
ищцата й бил дарил парични средства за закупуване на процесното
помещение. Закупуването на правото на строеж станало половин година след
сключване на брака между страните и било платено със събрани от сватбата
им парични средства.
Поради това, ответникът моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявения от ищцата иск като неоснователен. Претендира
разноски.

В съдебно заседание редовно призовани се явяват адв. К.А. с ищцата Г.
Д. С. и ответника С. М. С. с адв. Н.Я.. Всяка от страните заявява, че
поддържа съответно ищец: исковата молба и ответник -съответно отговора на
исковата молба.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ал.2 ГПК вр. с чл.12 ГПК намира за
установено следното:
Не се спори по делото относно това, че страните са бивши съпрузи, като
са сключили граждански брак на 06.09.1998г. в гр. Ст. Загора.
Установено е и това, че на 24.02.1999г. ..-баща на ищцата и ищцата Г. Д.
С. закупили при равни права на двамата отстъпено право на строеж на 22,09
кв.м. съставляващо правото да се построи складово помещение /преустроено
мазе тип „М-7“/ за сумата от 1518100лв.
Установено е, че на 10.12.1997г. .. и Г.Д. Ганева при равни права за
двамата за закупили отстъпено право на строеж върху 95,17 кв.м., което
включва правото да се построи един апартамент под №7 на 3 ет. със застроена
площ 83,04 кв.м., състоящ се от дневна, кухня, ниша, две спални, две бани,
тоалетни, килер, две тераси и антре заедно с 12/13 кв.м. идеални части от
3
общите части на сградата, която ще се построи съгласно одобрен
архитектурен проект в дворно място от 315 кв.м. находящо се в гр. Ст. Загора
ул. „..“ №59 за сумата от 13248лв.
Приложено по делото е заверено копие от Удостоверение № Уве-И
229/06.07.2006г. за въвеждане в експлоатация на строеж от пета категория-
жилищна сграда с гаражи два + три етажна петфамилна с три броя гаражи със
застроена площ 109,19кв.м. намиращ се в урегулиран поземлен имот с № I
3878.3877 от кв. 291 по плана на Ст. Загора с административен адрес гр. Ст.
Загора ул. Македонска № 32. сред възложителите са посочени имената на .. и
ищцата Г.Д. С.. Посочено е че разрешението за строеж е №334 /29.06.1995г.
посочен е и Протокол №39 24.07.1995г. за определяне на строителна линия и
ниво с резултатите от проверките на достигнатите контролирани нива изкоп
цокъл корниз и било.
Приложено по делото е заверено копие от тр. книжка на ответника, от
която е видно, че към датата на покупката на процесното жилище е работил.
Разпитани по делото са ..-сестра на ищцата като свидетел видно от
показанията й, е че процесното помещение било купено 1996г. на фаза
строеж, от 1997г. майка й, баща й, и сестра й, живеели там. Ищцата се
запознала с ответника едва през 1998г. Нотариалния акт за процесния имот
бил издаден по-късно защото по-късно бил издаден акт 16 на сградата, сумата
била платена от бащата на ищцата и свидетелката. Сградата била в
експлоатация от 1997г. Видно от показанията на св. .. е, че родителите на
ищцата имали складово помещение в гр. Ст. Загора на ул. „..“ №62, което
купили те. Сградата, в която се намирало въпросното помещение била
строена 1996г., 1997г. семейството на ищцата се изнесли да живеят там,
имало обособена мивка, баня, тоалетна, в това помещение живеел и дядото на
ищцата, когото свидетелката посещавала във въпросното помещение, сумата
за покупката на което била платена от родителите на ищцата. Впоследствие
помещението използвали за гараж.
Видно от показанията на св. .. С. –баща на ответника - през 99 г.
ответника тъста и тъщата му и последния купили гараж. Гаража бил изграден
със средства на двете семейства това на Стефан и Галя и това на баща й. При
провеждане на сватбеното тържество свидетелства, че взели булката –ищца по
4
настоящото производство- от двора на кооперация, а процесния гараж
отсреща където тогава живеели семейството й не бил завършен. При сватбата
си ищцата и ответника събрали 3 милиона лв.
От показанията на св. Х. е видно, че към момента на сватбата на
ищцата и ответника нямало построен гараж, булка взели от етаж на
кооперация, която се намирала срещу помещението. Свидетеля споделя, че
мисли, че от сватбата си ищцата и ответника събрали 3 милиона лв.
От правна страна:
Предявеният иск е по чл. 23, ал. 1 СК, който урежда правната
възможност от обхвата на СИО да се изключи изцяло, или отчасти правото на
собственост, или друго ограничено вещно право по отношение на вещи, които
са придобити по време на брака, но за придобиването им някой от съпрузите е
вложил лични извън семейните средства, което обстоятелство изключва
изцяло или отчасти приноса на другия съпруг. Съгласно чл. 21, ал. 1 СК
вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос,
принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са
били придобити, като съвместният принос може да се изрази във влагане на
средства и труд, в грижи за децата и в работа в домакинството - чл. 21, ал. 2
СК. От тази разпоредба следва, че основание за възникването на съпружеска
имуществена общност (СИО) при възмездно придобиване на вещни права по
време на брака е наличието на съвместен принос на двамата съпрузи при
придобиването, който се предполага до доказване на противното (чл. 21, ал. 3
СК). Съвместният принос е изключен в хипотезите на чл. 22 и чл. 23 СК.
Съгласно чл. 23, ал. 1 СК лични са вещните права, придобити по време на
брака с лично имущество по смисъла на чл. 22 СК. Когато вещните права са
придобити отчасти с лично имущество, лично притежание на съпруга е
съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна - чл. 23,
ал. 2 СК. Признаването на пълна или частична трансформация на лични
средства по отношение на придобит по време на брака на страните недвижим
имот, в режим на СИО, съответно уважаването на иска по чл. 23, ал. 1 или ал.
2 СК, е предпоставено от пълното и пряко доказване от претендиращия
индивидуална собственост или личен дял бивш съпруг на следните правно-
релевантни факти: 1) придобивна стойност на имота съобразно вида на
възмездната сделка с вещноправен ефект; 2) размера на вложените средства,
5
които имат личен произход по смисъла на чл. 22 СК и са еквивалентни на
придобивната стойност на спорния имот - изцяло или отчасти; 3) влагането
им към момента на придобиване на имуществото. Тежестта на оборване на
презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК е изцяло на ищеца по иска за
трансформация, който при условията на пълно и пряко доказване следва да
установи влагането на твърдяните лични средства в придобиването на
конкретната вещ.
В настоящия случай стойноста на процесното складово помещение
намиращо се в гр. Ст. Загора ул. .. №62 е 1518100лв- вписана в нотариален акт
№ 117 том1 рег. №684 дело № 190/99г. Безспорно е това, че нотариалния акт е
оформен на 24.02.1999г.-тоест по време на брака между ищцата и ответника,
но очевидно от съдържанието на същия е, че е оформен в полза на ищцата и
нейния баща както следва ½ ид. част за бащата и ½ ид. част за ищцата.
Установено е, че страните сключили граждански брак на 06.09.1998г. в
гр. Ст. Загора тоест месеци преди оформяне на нотариалния акт, относно
сумата събрана на сватбеното им тържество твърди се от свидетелите С. и Х.
че била 3 000000лв. Налице са обаче доказателства относно това, че
въпросното помещение е било ползвано следователно и придобито от ищцата
и родителите й, още преди оформяне на нотариалния акт-това е видно от
показанията на св. Куманова и св. Димитрова, нещо повече видно и от
показанията на св. С. е , че към момента на сватбата на ищцата и ответника
семейството на последната живеело в гараж намиращ се отсреща на
кооперация от двора, на която взели булката на сватбеното тържество. В тази
връзка показанията на св. Х. не следва да се кредитират с доверие, поради
това, че видно от същите се твърди, че процесното помещение купили
ищцата и ответника с намесата на родителите на последната през 1999г., през
2006г. го застроили и влезнала сградата в експлоатация, но видно от копие на
Удостоверение № Уве-И 229/06.07.2006г. за въвеждане в експлоатация на
строеж от пета категория-жилищна сграда с гаражи два + три етажна
петфамилна с три броя гаражи със застроена площ 109,19кв.м. намиращ се в
урегулиран поземлен имот с № I 3878.3877 от кв. 291 по плана на Ст. Загора,
посочен в същото е Протокол №39/ 24.07.1995г. за определяне на строителна
линия и ниво с резултатите от проверките на достигнатите контролирани
нива изкоп цокъл корниз и било, тоест през 2006г. е издадено въпросното
6
удостоверение за вече въвеждане в експлоатация, но видно е, че
застрояването е започнало по-рано.
Не на последно място видно от нотариалния акт оформен по повод
сделката на покупко-продажба на процесния имот е, че както бе отразено
същия е собственост на бащата на ищцата и ищцата при равни дялове, тоест
макар и оформен по време на брака между страните нотариалния акт за
процесния имот, при придобиването му, само ищцата е участвала като
купувач по договора за покупко-продажба и то със сума дарена й от баща й
видно от нотариалния акт. Дарението на движими вещи в това число и пари
може да бъде извършено и неформално чрез тяхното предаване. По договор,
по който само единия от съпрузите е купувач-както в настоящия случай се
разкрива волята на дарителя да облагодетелства само единия съпруг, което е
основание да се счита, че бащата на ищцата е искал да надари единствено и
само нея.
Ето защо, исковата претенция по чл. 23, ал.2 СК е основателна и следва
да бъде уважена.
По разноските:
С оглед изхода на делото на осн. чл.78 ал.1 от ГПК ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски в производството за
145,52лв платена държавна такса и 500лв адвокатско възнаграждение в
размер на 645,52лв.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. М. С. ЕГН:
********** с адрес гр. Ст. Загора бул. „.., че Г. Д. С. ЕГН: ********** с адрес
гр. Ст. Загора ул. „..“ .., е собственик на 1/2 идеална част от складово
помещение, находящо се в гр. Ст. Загора ул. „..“ №62 на първи етаж,
построено с отстъпено право на строеж върху държавна земя в парцел I-3877,
3878 по плана на града със застроена площ 22,09 кв.м. съгласно документ за
собственост, а съгласно схема №15-591856- 07.07.2020г. на СГКК-Стара
Загора по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
7
Заповед №РД-18-73/19.11.2007г. на изпълнителен директор на АГКК,
представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68850.504.5493.1.7, с предназначение -за склад, брой нива на обекта-1,
изграден в сграда 7, разположена в поземлен имот с идентификатор №
68850.504.5493, с адрес на самостоятелния обект гр. Стара Загора, ул. „..“ №..,
при съседи: на същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта – няма.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.1 от ГПК ответника С. М. С. ЕГН:
********** с адрес гр. Ст. Загора бул. „.., да заплати в полза на Г. Д. С. ЕГН:
********** с адрес гр. Ст. Загора ул. „..“ .., разноски по настоящото
производство в размер на 645,52 лв.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред ОС Стара
Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
8