Р Е Ш Е Н И Е
№ 816/21.12.2017 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на четиринадесети декември две хиляди и седемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Петър Вунов
секретар: Щиляна Манахилова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 2003 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба от Т.П.Я. с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), срещу „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД.
Ищецът твърди, че бил собственик на
недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. Х***************, както и абонат
на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД и ползвател на предоставената чрез
неговата електроразпределителна мрежа електрическа енергия - с клиентски номер
**********, с номер на измервателната точка /ИТН/1540017 и електромер /средство
за техническо измерване /СТИ/ с фабричен № *********. С писмо изх. №
10847/30.10.2015 г. на ЕВН-КЕЦ-Хасково бил уведомен, че на 19.10.2015 г.
електромерът му бил подменен поради необходимост от експертизна проверка, като
бил приложен и протокол от подмяната му № 234601/19.10.2015 г. С последващо писмо изх. №
3517297/29.12.2016 г. бил уведомен, че според констативен протокол № 546/16.08.2016 г. на БИМ било
констатирано, че електромерът му бил манипулиран и не отчитал, вследствие на
което щяло да му бъде коригирана сметката за ел. енергия за периода от
01.08.2015 г. до 19.10.2015 г., т.е. за 79 дни, с допълнително начислена сума в размер на 297.80 лв. След няколко дни /на
11.01.2017 г./ му било прекъснато ел. захранването и така ищецът бил принуден
да заплати тази сума. С писмо изх. № 4142199-1/15.06.2017 г., получено от него
около средата на м. юли
Ответникът счита иска за допустим, но неоснователен, поради което го оспорва
изцяло - както по основание, така и по размер. Твърди се, че при извършените
на 19.10.2015 г. и на 27.01.2016 г. проверки от служители на „ЕВН България
Електроразпределение" ЕАД на електромера, монтиран да измерва доставяната
електрическа енергия в имота на ищеца, били спазени всички изисквания на новата
правна уредба относно извършването на техническа проверка и едностранна
корекция на сметка за изминал период, в случай на неточно измерване на ел.
енергията. Поради това и процесната сума била начислена и претендирана
правомерно на основание разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2,
т. 5 ЗЕ, във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, във връзка с чл. 45, ал. 1 ПИКЕЕ,
във връзка с чл. 51, ал. 1, във връзка с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ и респ.
законосъобразно платена от ответника. Поддържа се, че първата проверка била
извършена в присъствието на двама свидетели, в втората – на негов представител.
При замерване на електромера с уред еталон марка „EMSYST" било установено,
че същият измервал с грешка извън допустимите отклонения, съгласно класа на
точност на средството за търговско измерване (+ - 2%). Сочи се и че предвид
съмненията за извършена манипулация на електромера, на основание чл. 47, ал. 5
ПИКЕЕ, той бил демонтиран, поставен в безшевен чувал и бил запечатан с пломба
със знака на ЕВН ЕР и уникален номер,
като всички тези действия по проверката на СТИ били закрепени в
констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско
измерване № 234601/19.10.2015 г. и № 256834/27.01.2016 г. След това бил
предаден на БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди", Регионален отдел - гр.
Бургас за извършване на метрологична експертиза по реда на глава пета от Закона
за измерванията. Съгласно Констативен протокол от метрологична експертиза на
средство за измерване № 546/16.08.2016 г. на БИМ бил осъществен достъп до вътрешността
на електромера, като било монтирано допълнително устройство за дистанционно
управление в измервателната верига, водещо до манипулация на метрологичните
характеристики на електромера, в резултат на което електромерът
отчитал по - малко от реално използваната електрическа енергия, но точната
грешка не можело да бъде установена. В констативен протокол от метрологична
експертиза на средство за измерване № 315/15.02.2017 г. на БИМ пък било
записано, че бил осъществяван
достъп до вътрешността на електромера чрез монтирано допълнително
съпротивление в измервателната верига между съпротивления R2 и R4, водещо до
промяна на метрологичните характеристики на електромера". В
резултат на така описаната манипулация електромерът отчита по - малко от
реално използваната електрическа енергия с грешка от 80,14%". От своя
страна „ЕВН България Електроснабдяване„ ЕАД като краен снабдител на ищеца
издало процесните фактури за допълнително начислената сума, вследствие на
установеното непълно измерване на ел. енергията, в размер общо на 781,50 лева
с ДДС. Тя представлявала стойността на допълнително начислената ел. енергия за
периода от 01.08.2015 г. до 19.10.2015 г. и от 01.11.2015 г. до 27.01.2016 г.
след приспадане на допустимата грешка на СТИ в размер на 2 %. Периодът от
време, за който била извършена корекцията не превишавал посочения в чл. 48, ал.
1 ПИКЕЕ период от 90 дни, тъй като нямало как обективно да се установи от кога
точно датирала грешката. Първата дата била началото на регулярен отчет на
показанията на електромера, който бил най-близкият до и попадащ в максималните
90 дни корекционен период назад, считано от датата на проверката, в която била
констатирана манипулацията, а последната дата била датата на извършената
техническа проверка. Следвало да се има предвид и че едностранната корекция на
сметката на ищеца била извършена от ответника не по реда на ОУ, а по реда на
чл. 51, ал. 1, във връзка с чл. 48, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 2, б.
„а", във връзка с чл. 45, ал. 1 ПИКЕЕ. Освен това техническата проверка и
едностранната корекция на сметката на ищеца за изминал период били извършени
след влизане в сила на новите текстове на ЗЕ - чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а,
ал. 2, т. 5, приети със ЗИДЗЕ (обн. ДВ. бр. 54 от
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С Определение № 1283/09.10.2017 г. е прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че ищецът е потребител на електрическа енергия, доставяна му от ответника на обект, находящ се в гр. Х***************.
Не е спорно обстоятелството и че ответникът е търговско дружество, което притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и лицензия за търговия с електрическа енергия по ЗЕ.
Съгласно приетия констативен протокол № 234601/19.10.2015 г., съставен от служители на “ЕВН България Електроразпределение” ЕАД в присъствието на двама свидетели, на 19.10.2015 г. е извършена проверка на електромера на горепосочения обект. Посочено е, че след извършената проверка с еталон № 0811427 марка “Емсист” електромерът е демонтиран, поставен е в безшевна торба и е запечатан с пломба № 377292.
От констативен протокол за метрологична експертиза на средство за измерване № 546/16.08.2016 г. на БИМ, ГД “МИУ”, РО – Бургас се установява, че е осъществен нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера. Посочено е и че е било монтирано допълнително устройство за дистанционно управление в измервателната верига. В резултат на тази манипулация, електромерът отчитал по – малко от реално използваната електрическа енергия, но точната грешка не можела да бъде установена.
От констативен протокол № 256834/27.01.2016 г., съставен от служителите на “ЕВН България Електроразпределение” ЕАД в присъствието на представител на ищеца, се установява, че на 27.01.2016 г. отново е извършена проверка на електромера му. Извършена е проверка с еталон № 0811427 марка “Емсист” и отново електромерът е бил демонтиран, поставен в безшевна торба и запечатан с пломба № 409129.
От констативен протокол за метрологична експертиза на средство за измерване № 315/15.02.2017 г. на БИМ, ГД “МИУ”, РО – Бургас се установява, че е осъществен достъп до вътрешността на електромера чрез монтирано допълнително съпротивление е измервателната верига между съпротивления R2 и R4. В резултат на тази манипулация, електромерът отчитал по – малко от реално използваната електрическа енергия с грешка от 80,14%.
По делото са представени и справки за коригиране на сметките за електроенергия на ищеца от 25.10.2016 г. и 01.06.2017 г.
С писма с изх. № 3517297/29.12.2016 г. и изх. № 4142199-1/15.06.2017 г. ищецът е уведомен от ответника за извършените проверки и резултата от експертизите, както и че на основание чл. 48, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ ще му бъде коригирана сметката за ел. енергия за периода от 01.08.2015 г. до 19.10.2015 г. чрез допълнително начислена сума в размер на 297.80 лева и съответно за периода от 01.11.2015 г. до 27.01.2016 г. чрез допълнително начислена сума в размер на 483.70 лева.
В тази връзка са издадени и фактурите № **********/29.12.2016 г. и № **********/15.06.2017 г. за сумите от 297.80 лева и 483.70 лева, или общо 781.50 лева, представляваща дължимата сума, вследствие на установеното неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за електромера на ищеца за периода от 01.08.2015 г. до 19.10.2015 г. и съответно от 01.11.2015 г. до 27.01.2016 г.
От представените 1 бр. извадка от сметка за платена сума от 12.01.2017 г. и 1 бр. касов бон от 15.06.2017 г. се установява, че на тези дати ищецът е заплатил сумите по двете фактури.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите К.Й.Л. и К.И.К. – служители в “Електроразпределение юг”, ТЕЦ – Хасково и участници в проверката на електромера на ищеца. По техни показания се установяват описаните в констативен протокол № 234601/19.10.2015 г. и констативен протокол № 256834/27.01.2016 г. обстоятелства.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че констативните протоколи за метрологична експертиза на средство за измерване № 546/16.08.2016 г. и средство за измерване № 315/15.02.2017 г. на БИМ отразяват техническото състояние на СТИ № ********* и съответно СТИ № *********, които са резултат от външно неправомерно въздействие върху електромера. Описаните манипулации в раздел 5 “Техническо състояние на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран достъп” от констативните протоколи водят до частично измерване на електрическата енергия – електромер с фабр. № ********* не измерва 100% от консумираната електроенергия, а електромер с фабр. № ********* не измерва 80,14% от консумираната електроенергия. И в двата случая правилно е приложена методиката за изчисляване на неотчетеното количество електроенергия така, както е заложена от ПИКЕЕ, съответно правилно са остойностени неизмерените количества ел. енергия. Според вещото лице инж. М.Х., началният момент на неточното отчитане на електромер с фабр. № ********* е 15.05.2015 г., а на електромер с фабр. № ********* – 01.02.2015 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1. предл. 1 ЗЗД, който е процесуално допустим.
Разгледан по същество, искът е основателен поради следните съображения:
Съгласно чл. 55, ал. 1. предл. 1 ЗЗД този, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Следователно, за да бъде уважен така предявеният иск, е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните елементи: извършено от ищеца плащане на процесната сума, която е получена от ответника без валидно правно основание. В съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже извършването на плащането, а в тежест на ответника - съществуването на облигационна връзка с другата страна, както и на твърдените основания за едностранно коригиране сметката на ищеца за доставената му през изминалия релевантен период електрическа енергия поради неточното й измерване, която съответства на представените по делото фактура № **********/29.12.2016 г. и № **********/15.06.2017 г.
По делото не се спори, а и от представените извадка от банкова сметка ***.01.2017 г. и касов бон от 15.06.2017 г. се установява по несъмнен начин, че на тези дати ищецът е заплатил сумите по фактури № **********/29.12.2016 г. и № **********/15.06.2017 г. в размер общо на 781,50 лева.
Няма спор, а и от събраните писмени доказателства се установява наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по силата на сключен договор за продажба на електрическа енергия при публично известни ОУ, които съгласно чл. 98а, ал. 4 ЗЕ влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане, като няма данни да са предложени и съотв. приети специални условия, различни от публикуваните ОУ. Основните спорни въпроси са дали ответникът е имал право да извърши едностранна корекция на отчетеното количество доставена електрическа енергия за релевантния минал период и ако е имал, налице ли са били предпоставките, даващи му основание на направи такава корекция, както и спазени ли са правилата, уреждащите това негово право. В тази връзка най-напред следва да се отбележи, че действително след измененията с ДВ бр. 54/17.07.2012 г. в разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2. т. 6, б. „а” и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ може да се направи обоснован извод, че вече е предвидена възможност да бъдат извършвани корекции на сметките на потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Съобразно допуснатата законова делегация от Председателя на ДКЕВР са издадени ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г. Тъй като в тях не е посочено друго, те са влезли в сила три дни след горепосочената дата съгласно разпоредбата чл. 5, ал. 5 КРБ, т.е. считано от 16.11.2013 г. В настоящия случай проверките на СТИ от служители на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД са извършени на 19.10.2015 г. и на 27.01.2016 г., а корекцията на сметките на ищеца се отнася за периодите от 01.08.2015 г. до 19.10.2015 г. и от 01.11.2015 г. до 27.01.2016 г. Следователно, ответното дружество е имало законово основание за едностранна корекция на количеството електрическа енергия, доставено на потребителя за минал период. Следва да се има предвид, обаче, че съгласно чл. 120 ЗЕ СТИ е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на съответната електроразпределителна мрежа, като поддържането му в изправност и в съответствие с техническите изисквания на електромера е в задължение на оператора на мрежата - чл. 89, т. 4 ЗЕ и чл. 34 ОУ.
Настоящият съдебен състав счита, че за да са налице предпоставките на законосъобразна корекция на сметка за минал период, е необходимо да се докаже по несъмнен начин и осъществяването на манипулация на СТИ от потребителя или от друго лице, но с негово знание или съгласие. Първото обстоятелство е безспорно установено по делото, но по отношение на второто липсват както твърдения, така и каквито и да е било доказателства, че именно ищецът или поне с негово знание е извършено такова неправомерно въздействие върху процесното СТИ. Тук е уместно да се отбележи, че настоящият състав не споделя наведените от ответника доводи за наличието на безвиновна (обективна) отговорност на клиента в тази хипотеза, тъй като това представлява изключение от въведения в чл. 82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност, поради което следва да бъде изрично и ясно разписано от законодателя. Горепосочените разпоредби на ЗЕ и на ПИКЕЕ не могат да се тълкуват в този смисъл, тъй като те само регламентират условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините за извършване на корекция на количеството консумирана електрическа енергия. Тези изводи съответстват и на трайно установената и задължителна съдебна практика - Решение № 12 от 11.02.2013 г. по т. д. № 1080/2011 г. на ВКС, II т. о., Решение № 177 от 12.12.2011 г. по т. д. № 1008/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 189 от 11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 205 от 03.09.2013 г. по т. д. № 37/2011 г. на ВКС, II т. о. и др., всички постановени по реда на чл. 290 ГПК, според която коригирането на сметките само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия от принадлежащите на доставчика СТИ, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл. 82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност.
Дори и да се приеме, че с уредената в ПИКЕЕ корекционна процедура се въвежда безвиновна (обективна) отговорност на потребителите на електроенергия, следва да се има предвид, че с оглед противоречието й на чл. 82 ЗЗД, както и на чл. 2, ал. 2 ЗЕ, съгласно който един от принципите при търговията с електрическа енергия е защита интересите на потребителите, на основание чл. 15, ал. 3 ЗНА тя не следва да бъде приложена. Освен това, в § 1 на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) е предвидено, че при противоречие на два закона се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите. Уместно е да се посочи и че обективната отговорност е вид гражданска отговорност (без значение договорна или деликтна), поради което, за да бъде ангажирана е необходимо да е налице поведение на отговорното лице, което да е в причинна връзка с настъпилите вреди. Задължението на потребителя по договора за продажба на електрическа енергия е за бездействие, поради което основание за ангажиране на отговорността му е налице само при доказано действие, каквото същият е поел да не осъществява. Тежестта на доказване е на доставчика на електрическата енергия, а както се посочи по-горе, по делото нито се твърди, нито се установява такова негово поведение. В този смисъл е и Решение № 38 от 15.05.2014 г. по т. д. № 5/2013 г. на ВКС, I т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Отделно от това следва да се има предвид и че дори при евентуално установяване на неправомерно действие от страна на потребителя, доставчикът на електрическа енергия трябва да докаже периода на грешното измерване или неизмерване в резултат на това неправомерно действие, както и реално консумираната електрическа енергия. В противен случай едностранното изчисляване и коригиране на сметките за електрическа енергия за минал период би позволило на доставчика да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия. В настоящия спор не се събраха и такива доказателства, което е още едно основание за недължимост процесната сума. Независимо, че периодът е в рамките на допустимите максимално 90 дни според чл. 49 ал. 2 ПИКЕЕ, винаги следва да се докаже защо и как точно е установен този период, при положение, че в отговора дори не се навеждат твърдения за това дали въобще някаква проверка е била правена на уреда, за да се мотивира така приложеният срок.
Не би могло да се приеме и че в случая се касае за извъндоговорна отговорност, почиваща на принципа на неоснователното обогатяване. Това е така, защото между доставчика на електрическата енергия и потребителя е налице договорна обвързаност, поради което и при нарушение на задължения по договора отношенията им се уреждат съобразно правилата на договорната отговорност, а не на плоскостта на отговорността при неоснователно обогатяване.
Предвид изложеното съдът счита, че предявеният иск се явява изцяло основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото и изричното искане на ищеца за разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива. Според настоящия състав възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е основателно. Действително делото не е с особена фактическа и правна сложност – разгледано е в две съдебни заседания, събран е неголям доказателствен материал, налице е трайна и непротиворечива практика по сходни случаи в РС – Хасково и ОС – Хасково, която е възпроизведена в исковата молба. При това положение и съобразно чл. 36 ЗА, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, разноските на ищеца за адвокатско възнаграждение следва да се намалят до 300 лв. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от общо 350 лв., от която за платени държавна такса – 50 лв. и адвокатско възнаграждение – 300 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, да заплати на Т.П.Я., ЕГН ********** *** , съдебен адрес:***, адв. Д.Д., сумата от 781,50 лева, представляваща платена без правно основание стойност на електрическа енергия за минал период, от която 297,80 лева от 01.08.2015 г. до 19.10.2015 г. по фактура № **********/29.12.2016 г., и 483,70 лева от 01.11.2015 г. до 27.01.2016 г. по фактура № **********/15.06.2017 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска - 15.08.2017 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. ”Христо Г. Данов” № 37, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Т.П.Я., ЕГН ********** *** , съдебен адрес:***, адв. Д.Д., сумата от 350,00 лева, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: /П/ не се чете
/Петър Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар: Г. Д.