О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
Гр. С., 21.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Административен съд гр.С. в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: Детелина Бозукова
при секретаря ……………… като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 413 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното :
Производството е образувано по жалба от ЕТ „В. - Ю.Б.“ ЕИК …………., със седалище и адрес на управление гр. С., жк. „Д.“ …………., пр. от Ю.Н.Б. срещу разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-537-0338906/16.10.2019 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас Дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – м. за д., н. се в гр. С., бул.“Ц. О.“ № …., ст. от ЕТ „В. - Ю.Б.“ и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1 т. 1 б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане. Изразява несъгласие с посочените от органа основания, а именно – за защита интереса на държавния бюджет за законосъобразно регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото лице; поради съществуваща опасност изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено и тъй като от закъснението на изпълнението могат да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета. Моли съда да отмени разпореждането за предварително изпълнение на заповедта. Моли съда да спре предварителното изпълнение на наложената ПАМ до окончателното разрешаване на спора по жалбата.
Ответната страна - Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас Дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ НАП не изразява становище по жалбата.
При преценка на относимите процесуални и материалноправни разпоредби, настоящата съдебна инстанция намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол и в посочения от законодателя срок.
Разгледана по същество, същата се преценява и като основателна при следните съображения:
От Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-537-0338906/16.10.2019 г., издадена
от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас
Дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ НАП се установява, че на основание чл.
188 от ЗДДС, във вр. с
чл. 60 от АПК е разпоредено предварителното изпълнение на принудителната административна мярка - запечатване на
търговски обект – м. за д., н. се в гр. С., бул.“Ц. О.“ № …, ст. от ЕТ „В. - Ю.Б.“
и забрана за достъп до него за срок от 15 дни, на основание чл. 186, ал.
1 т. 1 б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, като в заповедта е посочено, че предварителното изпълнение е наложително за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид,
а именно интересът на държавния бюджет за законосъобразното регистриране
и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект
от задълженото лице, респективно за правилното определяне на реализираните от
същия доходи и размера на неговите публични задължения, както и че съществува
опасност от закъснението на изпълнението да последват значителни или трудно
поправими вреди за бюджета.
Съдът намира, че разпореждането
за допуснато предварително изпълнение е незаконосъобразно.
Съгласно чл. 60, ал. 1 от АПК в административния акт се включва разпореждане
за предварителното му изпълнение, когато това се
налага, за да се осигури
животът или здравето на гражданите,
да се защитят
особено важни държавни или обществени
интереси, при опасност, че може
да бъде осуетено
или сериозно затруднено изпълнението на акта или
ако от закъснението
на изпълнението може да последва
значителна или трудно поправима вреда, или по
искане на някоя от страните
- в защита на особено важен неин
интерес. С разпоредбата на чл. 60, ал. 1 АПК е предвидено изключение от принципа, че
на изпълнение подлежат влезлите в сила индивидуални административни актове, поради което в тежест на административния
орган е да установи наличието на някоя от
посочените предпоставки, които да обуславят
включването в акта на разпореждане за предварителното му изпълнение. Непосочването на такива е основание
за отмяна на разпореждането, тъй като засяга
непосредствено както правото на защита
на адресата на акта, така
и възпрепятства съда да упражни контрол
за законосъобразност върху акта.
В случая като основание за допускане на
предварителното изпълнение на наложената ПАМ органа е посочил: за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид,
първо – за да се защитят
особено важни държавни интереси, а именно интереса на държавния бюджет
за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез
фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото
лице, респективно за правилното определяне
на реализираните от същия доходи
и размера на неговите публични задължения, второ – поради съществуваща опасност от закъснението на изпълнението да последват
значителни или трудно поправими вреди за бюджета.
Посоченото в заповедта основание за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид
не е предвидено от законодателя като основание за допускане на
предварително изпълнение на ПАМ. Това основание е регламентирано в нормата
на чл. 22 от ЗАНН, но за налагане
на самите принудителни административни мерки, а не за
разпореждане на предварителното им изпълнение, поради което не обосновава
извод за необходимостта от такова изпълнение.
Неизпълнението на задължението за издаване на фискална касова бележка за извършена услуга на стойност от 17.00 лева действително съставлява нарушение по чл. 186 от ЗДДС, но не обосновава необходимостта от незабавно изпълнение на наложената принудителна административна мярка. В случая от административният орган не е разграничено правомощието по чл. 186 от ЗДДС - да наложи принудителна административна мярка "запечатване на обект до 30 дни" и това по чл. 60, ал. 1 от АПК – за допускане на предварително изпълнение.
Настоящата съдебна инстанция намира, че в случая общественият интерес е защитен в достатъчна степен с налагане на ПАМ и продължителността на същата от 14 дни, без да е необходима по-засилена мярка, изразяваща се в предварително изпълнение. От мотивите на заповедта не се установява точно по какви конкретни съображения е допуснато предварително изпълнение, като органът се е задоволил да възпроизведе формално съдържанието на чл. 60, ал. 1 от АПК. Не са посочени конкретни факти и обстоятелства, с които се характеризира процесния случай, нито доказателства, които да ги подкрепят. Посочените мотиви в заповедта са относно законосъобразността на наложената ПАМ, а не законосъобразността на допуснатото предварително изпълнение. Превантивният характер на ПАМ не предпоставя автоматично извод за наличие на предпоставка за допускане на предварително изпълнение за акта, с който се налагат. Целите на ПАМ и на предварителното изпълнение са различни и за реализирането им е необходимо да бъдат доказани различни предпоставки. В случая интересът на държавния бюджет за законосъобразно регистриране и отчитане на продажбите в проверявания обект е защитим чрез налагане на ПАМ, а не чрез допускане на предварително изпълнение на акта, с който ПАМ е наложена.
От преписката е
видно, че дружеството няма непогасени данъчни задължения, въпреки че реализира сравнително
високи финансови резултати. От друга страна стойността на неотчетената продажба е
ниска. Не е доказано от
страна на административния орган (чиято е тежестта на доказване) наличието
на условията по чл. 60,
ал. 1 от АПК. Твърдяните възможности за наличие на опасност
изпълнението на акта да бъде
осуетено или сериозно затруднено, както и за настъпване
на значителни или трудно поправими
вреди за бюджета, са само
хипотетични. Налагането на
всяка утежняваща мярка следва да
бъде съразмерно и пропорционално спрямо конкретния адресат по смисъла на
чл. 6, ал.
2 от АПК и съобразено
със спецификите на всеки конкретен
случай. В случая поведението на адресата, установените и констатирани в акта факти и обстоятелства, съотнесени към вида и срока на
наложената ПАМ с акт, който не е влязъл
в законна сила, предполагат, че с допуснатото предварително изпълнение биха се засегнали в по-голяма степен от необходимото правата и законните интереси на адресата.
Липсата на конкретни факти води до невъзможност
съда да анализира
тези факти и да прецени дали
те обосновават една или повече
от предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК. Предвид изложеното, обжалваното
разпореждане за
предварително изпълнение се
явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
В този смисъл
са Определение постановено по адм. д. № 2849/2019 г.
по описа на ВАС, I о., Определение
№ 142/07.01.2019 г., постановено по адм. д. № 15361/2018
г. по описа на ВАС, VIII
о., Определение № 596/15.01.2019 г., постановено по адм.
д. № 26/2019 г. по описа на ВАС, VIII о., Определение № 15933/19.12.2018 г., постановено по адм. д. № 14989/2018 г. по описа на ВАС, I о.. Определение, постановено по адм. д. № 2849/2019 г. по описа на ВАС, Определение, постановено
по адм. д. № 7874/2019 г. по описа на ВАС.
Според чл. 60, ал.6 от АПК,
жалбата срещу разпореждането за допускане на предварително изпълнение не спира
изпълнението, но съдът може да го спре до окончателното й решаване. По делото е
направено искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение до
окончателното решаване на спора по настоящата жалба. Искането за спиране на
допуснатото предварително изпълнение до окончателното разрешаване на въпроса за
неговата законосъобразност на основание чл. 60, ал. 6 АПК обаче е допустимо
само при отхвърляне на жалбата против разпореждането за допуснато предварително
изпълнение, какъвто настоящия случай не е. (Определение № 1737 от 8.02.2019 г.
на ВАС по адм. д. № 514/2019 г., I о.,).
С оглед на горното и предвид
обстоятелството, че обжалваното разпореждане за
предварително изпълнение се отменя от настоящия състав, следва да се приеме, че искането за спиране
на предварителното изпълнение е без предмет, поради което искането следва да се
остави без разглеждане, като недопустимо.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-537-0338906/16.10.2019 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас Дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – м. за д., н. се в гр. С., бул.“Ц. О.“ № …, ст. от ЕТ „В. - Ю.Б.“ и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1 т. 1 б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за спиране на предварителното изпълнението на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-537-0338906/16.10.2019 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас Дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – м. за д., н. се в гр. С., бул.“Ц. О.“ № …, ст. от ЕТ „В. - Ю.Б.“ и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1 т. 1 б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, като недопустимо и прекратява производството по делото в тази част.
Определението да се съобщи на страните НЕЗАБАВНО по телефон, факс или електронен адрес.
Определението подлежи на обжалване
с частна жалба пред Върховния административен съд в 7- дневен срок от
съобщаването
му на страните.
Административен съдия: