№ 305
гр. Пловдив, 30.11.2021 г.
А. С. - П., 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
и прокурора Николай Стоилов Божилов (АП-Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20215000600399 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 09:10 часа се явиха:
Жалбоподателят - подсъдимият ИЛ. С. Ш. се явява лично и с адв. Г.К.,
редовно упълномощен от по-рано.
ПОДСЪДИМИЯТ Ш.: Живея в гр. П., ул."В." № .. в гр. П.. Сутрин рано
излизам за работа и в 10 ч. се прибирам.
АДВ. Г.К.: Аз му се обадих на подзащитния ми, той знае за делото. И
вчера бях цял ден на дела, дойде призовкар, нямаше как да ми връчат
призовката. Аз се обадих по телефона и толкоз. Нямаме проблем с
призоваването.
Явяват се жалбоподателите – частните обвинители СТ. ВЛ. Д. и Д. АС.
М..
Не се явява частният обвинител К. АЛБ. К., редовно уведомена от
предходното съдебно заседание.
За всички частни обвинители се явява повереникът им – адв. Н.Ч.,
редовно упълномощен. Представя пълномощно за въззивното производство
от Д.М., както и пълномощно от К.К. и С.Д..
ПРОКУРОРЪТ: Няма процесуални пречки. Да се даде ход на делото.
АДВ. Ч.: Да се даде ход на делото.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ С.Д.: Да се даде ход на делото.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Д.М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Ш.: Да се даде ход на делото.
1
Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик.
На страните се разясниха правата по чл.274 и чл.275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания. Нямам отводи към
съдебния състав и секретаря.
АДВ. Ч.: Също нямам отводи и доказателствени искания. Поддържам
въззивната жалба и допълнението към нея.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ С.Д.: Нямам отводи и доказателствени
искания. Поддържам жалбата и допълнението към нея на адв. Ч..
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Д.М.: И аз поддържам жалбата, както и
допълнението към нея на адв. Ч.. Нямам отводи и нови искания.
АДВ. К.: Нямам отводи и доказателствени искания.
ПОДСЪДИМИЯТ И.Ш.: Нямам отводи. Нямам искания за събиране на
нови доказателства.
С оглед становището на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, първоинстанционният
съдебен акт, с който подсъдимият Ш. е признат за виновен за извършеното от
него престъпление по чл. 123, ал.1 НК, е обоснован и законосъобразен и в
този смисъл считам, че следва да се бъде потвърдена присъдата. Единствено
по наложеното наказание имам резерви, но така или иначе, прокуратурата не
е изпълнила своите задължения в тази насока и няма как да пледирам за това.
Възраженията, които са направени от защитата пред първата инстанция
се навеждат отчасти като доводи и днес пред вас. Безспорно установено е
пред първата инстанция, че подсъдимият е бил управител на фирма „Д. Д.“ и
е можел да изпълнява функции по организация, ръководство и контрол на
управляваното от него дружество. Отделно от горното, той изцяло е бил
ангажиран с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд за
неговите служители.
Той е бил и лицето, който основно е осигурявало организацията по
ремонта на транспортните средства в конкретното дружество. Всичко това се
доказва от показанията, които са достатъчно добре анализирани в
първостепенния съдебен акт, на свидетелите У., И., Д., К.М.
Безспорно, че пострадалият Д. е работил в дружеството като
автомонтьор и затова първостепенният съд е направил подробен анализ на
показанията на свидетелите и акта, който е издаден от Инспекцията по труда
и не на последно място, притежаването на служебния телефон от пострадалия
В. Д., с който съответно му е било указвано какви действия и кога да
извърши.
По отношение на конкретния автобус са събрани конкретни
доказателства, че самият водач Я. И. е провеждал разговори с управата на
2
фирмата и е съобщил за конкретната повреда. Той несамоцелно и
несамоволно е откарал автобуса на конкретното място, където е започнало
извършването на ремонта и в това отношение са показанията на свидетеля П..
Сами разбирате, че за да се отиде на това място с конкретните резервни части,
с хидравличния крик, не говори за някакви самоцелни действия, а говори за
конкретни разпореждания. Основният автотехник към този момент е бил
съответно в морската база и за същия ден той казва сам в показанията си, че
не е имал нито техническа възможност, нито пък планове да присъства на
ремонта в Д..
За да се стигне до фаталния инцидент, от съществено значение са и
действията на пострадалото лице. Същото е започнало ремонта както по
неподходящо време, така и на неподходящо място, за което защитата е
напълно права, но в този смисъл заключението на експертите е категорично,
че ангажиментите на подсъдимия в тази насока са изключително конкретни и
те са визирани в т.10 от Приложение № 1 на чл.1, ал.2 на Наредба № 12 от
1994 г. като самият подсъдим е разпоредил да се извърши ремонта на този
паркинг, вместо на пост или работно място, предназначено за тази цел, като в
същото време е знаел, че налице е мека почва, частично покрита с чакъл и
трева, поради което е било неподходящо място за извършване на конкретната
ремонта дейност и съответно, самопридвижване на МПС.
Права е защитата и по отношение на съпричиняването. Изследването,
което е направено за наличие на алкохол, не може да се спори по него и не без
значение е това алкохолно повлияване. Сами разбирате, че при тази
концентрация на алкохола, прецизността на пострадалия е била значително
намалена. От друга страна, експертите съобщават и конкретни действия,
които следва да се предприемат по допълнително обезопасяване на автобуса,
които вече не са в правомощията на подсъдимия, а на конкретното лице,
извършващо ремонта, които пък не са били взети предвид от пострадалия.
Всичко това е подробно обсъдено в мотивите на първоинстанционния
съдебен акт. Взети са предвид смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства при налагане на наказанието на подсъдимия, което намирам за
справедливо и в този смисъл ще Ви моля първостепенният съдебен акт да
бъде потвърден като обоснован и законосъобразен, благодаря Ви!
АДВ. Ч.: Уважаеми апелативни съдии, от името на доверителите ми
поддържам жалбата и приложените след това допълнителни мотиви към
жалбата, с която искаме да бъде отменена присъдата по НОХД № 421/2019
год. на Х. окръжен съд, като необоснована и наложеното наказание се явява
явно несправедливо.
Правилно и обосновано съдът е приел първоначално, че на базата на
събраните по делото доказателства, подсъдимият Ш. се е разпоредил
противоправно с правнорегламентирана дейност, осигуряваща безопасност на
здравето и труда, като ремонтът на автобус "Б.", който е собственост на
фирмата и е трябвало да бъде извършен ремонт на спирачната система на
задното ляво колело, тъй като ш.ът, който е управлявал този автобус и е
изпълнявал ежедневни курсове от Д. до О., се е оплакал пред подсъдимия, че
спирачките на автомобила не работят, а в последния ден преди ремонта –
08.07.2014 г., е имало стържене на феродото, което означава, че въобще
спирачките на левите колела не са държали и е трябвало да се извърши
ремонт, като го е предупредил, че повече на този автобус няма да се качва,
докато не се извърши ремонт.
3
За този ремонт фактически е бил изпратен В. Д., който от 3 месеца е
работил във фирмата и е трябвало да извърши съответните действия по
отстраняването на този дефект на задните леви колела. За тази цел е получил
съответно челюсти за спирачната система на задните колела, получил е и
други необходими вещи, които са били нужни за извършването на този
ремонт.
Фактически В. Д. – пострадалият, не се явява на съответния паркинг,
където е бил оставен паркиран автобусът от ш.а А.У. и е трябвало да изчака
завръщането на автобуса, извършените курсове, които е трябвало да направи
същия ден с този повреден автобус от Д. до Я., като е разпоредено на ш.а Я.
И., който фактически е трябвало да извърши тези два курса, да помага след
това на пострадалия В. Д..
Тук правилно съдът е направил извода на база събраните и приложени
по делото доказателства, че подсъдимият противоправно се е разпоредил този
ремонт да се извърши не на определените технически места и работните
постове, а да се извърши на самия паркинг, където автобусът въобще е
оставян да нощува по принцип.
Считам, че неправилно съдът е игнорирал другите нарушения, които са
извършени и които са в причинно-следствена връзка, касаещи първоначален
инструктаж на работника, който трябва да постъпи на работа, както и
последващия инструктаж какво трябва да се извършва при такива ремонти,
още повече, че този ремонт е извършен извън сервиза и този инструктаж е
бил абсолютно необходим, с което фактически са нарушени два нормативни
акта, които са визирани в чл. 3 от Наредба № РД-07-2 от 16.10.2009 г. - чл. 12
ал. 1 и чл.16, ал.1, т.3 от същата наредба.
Считам, че тези две нарушения плюс първото, което е да се извърши
маневра на място, са в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен
резултат, още повече, че този ремонт е следвало да се извърши извън сервиза
и на друго населено място, където не е трябвало да се извършва ремонта, да
се извърши в съответствие с правилата за безопасност на труда и здравето.
Считам, че с връщането на първоначалната присъда, която беше
постановена по НОХД № 161/2016г. на Х. окръжен съд, Апелативният съд
отмени присъдата и върна делото за ново разглеждане, поради това, че в
обвинителния акт беше писано и се поддържаше в съдебното разследване по
това дело, че изпълнителното деяние е извършено чрез бездействие. А
всъщност от явните действия личи, че изпълнителното деяние е извършено
фактически чрез действие. Това предполага изпълнителното деяние,
извършено чрез действие, с по-голяма обществена опасност и завишаване на
съответното наказание, което беше 6 месеца лишаване от свобода с 3 годишен
изпитателен срок по чл.66 ал.1 НК. Фактически това разпореждане, което
беше задължително да се извърши в досъдебното производство, не беше
извършено в съответния порядък, като на три пъти делото е връщано на
прокуратурата.
Считам, че при това положение съдът е наложил едно явно
несправедливо наказание, като не е отчел множество отегчаващи вината
обстоятелства и на основание чл.55 ал.1 НК е наложил едно явно
несправедливо наказание. На първо място, съдът е приел, че подсъдимият е с
чисто съдено минало, че няма противообщестевни прояви в миналото и
фактически, поради това, че е реабилитиран, приема това като изключително
4
смекчаващо вината обстоятелство. Считам, че в тези случаи, когато
подсъдимият е осъждан и реабилитиран, това е една индиция, която
фактически дава основание да се приеме, че не може да бъде смекчаващо
вината обстоятелство, че не е осъждан и че е с чисто съдебно минало.
На второ място, съдът приема, че подсъдимият съжалява много за
случилото се и се разкайва затова, което е станало, без да признава вината си
и собствените действия, довели до този злополучен резултат. Считам, че в
тези случаи това е елемент от състава на самото престъпление и не следва да
бъде отчетено като смекчаващо вината обстоятелства и всички . Всички
съжаляват и неговата майка, и съпругата му, и дъщерята, че и цялото
общество, че е отнет животът на един млад човек в неговата най-активна
житейска и професионална дейност.
На следващо място считаме, че той въпреки, че дава работа на
множество хора, на многоброен състав работници и служители, това е
двустранен процес и без тези работници той не може да върши дейността на
фирмата и трябва да проявява съответното човешко отношение и да спазва
закона, както трудовото законодателство, така и по обезпечаването на
безопасни и здравословни условия на труд във фирмата.
Фактът, че е посочено, че той добросъвестно е изпълнявал
задълженията си. Считам, че това обстоятелство, че автобусите, които
превозват хора, не минават ежедневния технически преглед, при напускане,
отиване на работа и след завръщане обратно, а това е абсолютно
задължително от гледище на техническата безопасност и представлява
потенциална опасност за извършване на други нарушения и престъпения.
Характерен е факта, че в деня на самото злополучно събитие, когато
автобусът се е нуждаел от ремонт и е с неизправна система, е разпределено Я.
И. – вторият ш., който работи през деня, да извърши вторият ш., който работи
през деня, да извърши два курса от Д. до село Я. и обратно.
Силно е преувеличена вината на пострадалия, че е употребил алкохол с
показания 1,26 промила при съответната аутопсия и извършена медицинска
експертиза. Пет „кен“-та и такива са доказателствата, в съда дава показания,
хайде такива са доказателствата, намерени на самата работна площадка - това
са 2 литра и половина бира, ако я изпие един човек, от моята практика, която
имам като следовател и адвокат, считам, че ще даде не по-малко от 2 промила
алкохол в кръвта. Това означава, че и двамата ш.и фактически са пили. Още
повече, че петте „кен“-та се различават. Не оспорвам резултатите от
химическата експертиза. Казва се, че е намерено 1,26 промила, а ние казваме,
че ако изпие пет „кен“-та 2 литра и половина ще покаже много по-голям
промил на алкохол в кръвта
На следващо място, силно е преувеличено и по време на действието, при
които извърша самия ремонт. Принадлежностите, които са били необходими
при ремонта - това са крикът, който той не го е носил, а е трябвало да се
използва крика на смия автобус. Освен това, трупчетата, които обездвижват
самият автобус от движение, евентуално, когато се ремонтира, не е имало
такова на едното колело, а тези принадлежности се намират на специално
място в автобуса и няма как самият пострадал Д. да ги вземе и да прави. Пита
се какво е направил този като помощник – Я. И.? Трябвало е да вземе само
един ключ, който е нямало в носения инвентар от вулканизаторите и го е
донесъл на пострадалия. Така че, считаме, че тук нещата фактически с това
5
обездвижване е трябвало да се извършат от този вторият помощник, той
иначе е нямало за какво да помага.
В самата присъда се сочи в мотивите, че не е предявен граждански иск.
Такъв е предявен заедно с конституирането по чл. 76 НПК като частни
обвинители и граждански ищци. Този иск не беше допуснат поради това, че
бяха изтекли 10 дни от погасителната давност, в която трябва да се извърши
предявяването. Затова, пак казваме, че в предварителното производство
действията, които са извършиха от наблюдаващия прокурор Е.И., бяха такива,
че три пъти предявяване на делото, с цел предполагам да изтече тази давност.
Сега, какви са причините - това не мога да кажа, но считам, че са налице
основанията на чл. 338, ал.1, т.2 НПК да отмените присъдата и да наложите
по-справедливо наказание съгласно чл. 36 ал. 1 от НК. Моля да ни бъдат
присъдени и разноските, направени в тази инстанция.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ СТ. ВЛ. Д.: Съгласна съм с казаното от адв.
Ч.. Нямам какво да добавя.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Д. АС. М.: И аз съм съгласна с адвокат Ч..
Няма какво да добавя. Мисля, че всичко е казано.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, аз ще започна пледоарията си с
жалбата на частните обвинители. Като защитник на подсъдимия Ш. считам,
че към настоящия момент от една страна срещу първоинстанционната
присъда, която се разглежда в момента, липсва протест. Липсва според мен и
жалба от частните обвинители и ще обясня поради какви причини. Формално
има депозирана такава, като в срока за обжалване и протестиране е постъпила
жалба от повереника на частните обвинители срещу първоинстанционната
присъда, от която аз, а надали и вие, разбирате какво се иска от въззивната
инстанция.
За да е налице съответна жалба, тя трябва да отговаря на изискванията,
предвидени в НПК. Тази първоначалната жалба в 15-дневния срок, от нея
въобще не може да бъде установено какво се иска от частните обвинители
чрез техния повереник. Не искам да я цитирам, иска се да отмените
първоинстанционния съдебен акт, тъй като бил несправедлив. В никакъв
случай впоследствие и то след срока вече, 15-дневният, отново са направени
подробни доводи. Подробно колегата е описал от какво е недоволен, но
отново в допълнението към тази жалба липсва съответно искане - така, както
е предвидено и визирано в НПК какво да направи въззивният съд. При това
положение аз считам, че в конкретния случай въобще липсва жалба от
повереника на частните обвинители. Какво казва в допълнението към
въззивната жалба–„ на основание гореизложеното Ви моля да уважите
жалбата ми, като наложите по-справедливо наказание“. В крайна сметка, в
този процес сме няколко страни. В никакъв случай тези изисквания в
жалбата не могат да се тълкуват разширително. Да, днес в съдебно заседание
и впоследствие в допълнителното изложение след срока на жалбата са
наведени определени неясни доводи, но в никакъв случай не се прави
конкретно искане - такова, каквото изисква НПК. И това го казвам, за да бъда
разбран правилно. Защо - защото ако приемете, че няма жалба и при липса на
протест въззивната инстанция в никакъв случай не може да утежни
положението на подсъдимия, ако приеме, че той е виновен – това е принцип в
наказателното право и затова навеждам вниманието ви на този въпрос. Жалба,
написана по този начин и с това допълнение - извън срока, за мен говори, че
6
по делото липсва жалба от частните обвинители, поне жалба, отговаряща на
условията на НПК.
Относно доказателствата срещу клиента ми и жалбата, която съм
депозирал пред Вас. Аз считам, че и към настоящия момент, в който се
намираме пред вас, а и във фазата, когато делото се е намирало пред първата
инстанция , не са събрани категорични доказателства за вината на клиента
ми. Първата инстанция осъди моя подзащитен, като прие, че от всички
визирани правила, които са нарушени, в пряка причинно-следствена връзка е
нарушението на точка 10 от Приложение № 1 към чл. 1, ал. 2 от Наредба №
12 от 27.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд при работа с автомобили. В мотивите си първата инстанция приема, че
като е разпоредил на пострадалия да извърши на инкриминираната дата
ремонт на автобуса, подсъдимият е нарушил разпоредбата в точка 10 –
автомобилите да се установят за техническо обслужване и ремонти работи
само на постове и работни места, предназначени за тази цел и оттам е
направил извода, че това нарушение е в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилия вредоносен резултат, а именно смъртта на пострадалия. Аз
считам, че този извод е абсолютно неправилен, противоречи на събраните
доказателства по делото от една страна, а от друга страна и влиза в едно
съществено противоречие със закона, ще обясня защо според мен това е така.
По делото категорично се установи и в досъдебната му фаза, и във
фазата на съдебното следствие, а това е прието и в мотивите на лист 14 от
тези мотиви първоинстанционният съд приема и това е така, че принципно в
закона няма забрана тази ремонтна дейност да се извършва и на други места
извън посочените в точка 10. На въпросната страница съдът е посочил, че
липсва такава забрана. Доказателствата го сочат. Налице е извършена
експертиза по делото – тройна, която е посочила, че точно в същите правила в
тази наредба, точка 14 и 16 уреждат въпроса и задълженията на извършващия
ремонта, когато този ремонт се извършва извън тези места, посочени в точка
10. Тоест, от една страна липсва забрана и това е категорично доказано, от
друга страна, този въпрос е уреден в същата Наредба – в тези две точки - т. 16
и т. 14, които подробно описват как трябва да се извършва ремонтът при меки
почви на автобус и когато е извън тези халета, пригодени за това. Тоест,
оттук може да бъде направен следният извод, за мен абсолютно безсъмнен и
законосъобразен, че дори и клиентът ми, ако се приеме, че доказателствата
са категорични, че лично той е разпоредил на пострадалия да извърши този
ремонт, което за мен не е така, доказателствата в тази насока не са
категорични. Налице са доказателства, че пострадалият е следвало да помага
на главния механик, а не да върши ремонта, но това го оставям този въпрос,
за който говоря, е чисто юридически, извън тези обстоятелства. За мен в
случая нарушението на точка 10 от Наредбата не е в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Говорим в пряка, а не в
косвена. Действително, разпоредено е, ако приемем тезата на прокуратурата,
ремонтът да се извърши извън определените за това места и халета,
пригодени за ремонт, но ако бяха спазвани разпоредбите на т.16 и т.14 от
същата Наредба, нали няма никакъв спор, че дори и там вредоносният
резултат и последиците няма да настъпят. При това положение, няма как да се
приеме за законосъобразно и обосновано, че именно нарушението на тази
точка от Наредбата е довело до настъпването на вредоносния резултат.
Безспорно до вредоносния резултат е довело неизпълнението на точки 16 и
14 от същата разпоредба. А кой е трябвало да ги изпъни – дали клиентът ми
7
или този, който извършва ремонта, в конкретния случай е без значение, тъй
като клиентът ми няма обвинение за нарушение на тези точки от наредбата. В
тази връзка ще си позволя да ви обърна внимание и аз също споделям този
извод на първия състав на Апелативен съд - Пловдив, който върна един път
делото за отстраняване на процесуални нарушения, че разпоредбата на точка
10 е твърде обща и не съдържа конкретни изисквания и правила, които трябва
да се спазват при извършване на ремонта. Това становище е залегнало и в
първото решение № 139 на Ваши колеги от А. С. - П., напълно го споделям и
аз.
В конкретния случай, за да носи отговорност клиентът ми по този
въпрос, аз считам, че трябва да бъдат посочени точно и конкретно специални
разпоредби, които са нарушени при извършване на този ремонт, който е точно
и ясно описан в обвинителния акт за тези въпросни тресчотки , какво не е
спазено, точно от кой и кога. Само по тази разпоредба не виждам как такова
нещо може да стане. Действително, споделям част от това, което каза
колегата Ч.. Какво имам предвид – ако имаше съответно обвинение за
нарушение по точки 16 и 14 от Наредба № 12 срещу клиента ми,
действително щеше да има значение посоченото в обвинителния акт
нарушение на чл. 16, ал.1, т. 3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г., която
урежда условията и реда и провеждането на извънреден инструктаж при
промяна на технологичния процес и промяна на работното място. Говорим за
това, че в крайна сметка, ремонтът е извършен извън въпросните халета и
извършващият ремонта е следвало да бъде инструктиран за това какви
действия и какво трябва да направи при извършване на ремонт на открито
място и на мека почва. Само че в конкретния случай такова обвинение няма
първо, от една страна. На второ място, липсва протест и жалба, продължавам
да твърдя, срещу оправдателния диспозитив, за да се приеме друго и клиентът
ми да бъде осъден по нарушенията, за които е оправдан. Но категорично
считам, че нарушението, което е посочено в първоинстанционната присъда,
което е извършил клиентът ми, в никакъв случай доказателствата не сочат, че
е в пряка – така, както изисква законът, причинно-следствена връзка с
настъпилия вредоносен резултат.
Що се касае до другите обстоятелства, довели до тези вредоносни
последици и до смъртта на пострадалия, аз съм изразил становището си в
първата инстанция. За мен лично от това, с което съм се запознал в делото,
единствената и най-важна причина е, че същият е бил алкохолно повлиян към
момента на извършване на ремонта, което според мен е довело до
неправилната преценка на място и неправилното обезопасяване на автобуса
преди започване на ремонтите работи. Считам, че правилно е обосновано,
първата инстанция е взела предвид всички тези обстоятелства при
постановяване на присъдата и определяне на наказанието, ако приемете
обаче, че действително изводите относно нарушенията на тази разпоредба са
в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Уважаеми апелативни съдии, моля след като сте се запознали със
събраните доказателства по делото и становището, което изложих пред Вас
днес в пледоарията си, да постановите надлежен съдебен акт, с който да
признаете клиента ми за невиновен по повдигнатите му обвинения, за
отмените първоинстанционния съдебен акт и да постановите нова присъда, с
която да го признаете за невиновен по повдигнатото обвинение, благодаря!
ПОДСЪДИМИЯТ ИЛ. С. Ш. (за лична защита): Поддържам казаното
8
от адв. К.. Нямам какво да добавя.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ ИЛ. С. Ш.: Моля
апелативният съд да разгледа изложените факти и да прецени дали съм
виновен или невинен.
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе със
съдебния си акт в срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдебното заседание се закри в 09:58 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9