№ 181
гр. Благоевград, 04.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно частно
наказателно дело № 20221200600311 по описа за 2022 година
Въззивното производство е образувано по частна жалба от служебния
защитник на Р.И. Р – С, подсъдима по н.о.х.д. №1081/2022 год. на БлРС,
срещу определение №786/13.04.2022 год. на същия съд, с което е оставено без
уважение искането за отмяна на мярката за процесуална принуда „забрана за
напускане пределите на Р. България“. Аргументите са в насока, че по този
начин е попречено на децата на подсъдимата да се обучават в Германия през
учебната 2021/2022 година, както и че не е отчетено процесуалното и
поведение, че се е явила на всички съдебни заседания. Отказът на съда не е
съобразен и с обстоятелството, че Р – С има постоянна адресна регистрация
както в България, така и в Германия. По тази причина се иска отмяна на
атакуваното определение и цялостната отмяна на посочената мярка за
процесуална принуда „забрана за напускане пределите на Р. България“.
След като се запозна с приложените към частната жалба материали по
цитираното н.о.х.д. № 1081/2021 година на Районен съд - Благоевград,
въззивната инстанция намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Срещу Р.И. Р – С е внесен обвинителен акт за разглеждане от БлРС, а
повдигнатото и обвинение е за извършено умишлено престъпление от общ
характер по чл.209, ал.1, пр.1 и 2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК. В хода на
разпоредителното заседание първостепенният съд се е произнесъл по
1
искането за отмяна на наложената на подсъдимата мярка за процесуална
принуда „забрана за напускане пределите на Р. България“, отказвайки да я
отмени. В тази му част определението на съда не е обжалвано.
При отправено ново искане до съда в същия смисъл, той отново е
отказал, постановявайки атакуваното определение, изтъквайки няколко
аргумента в тази насока. На първо място е акцентирано върху
обстоятелството, че се касае за обвинение в извършването на тежко
умишлено престъпление, както и че Р – С е осъждана, а отделно от това има
висящи и други общо три наказателни производства, отново с обвинения за
измама. На второ място, съдът е изтъкнал, че в хода на ДП подсъдимата е
обявявана за общодържавно издирване, което съпоставено с честите и
пътувания зад граница, също е основание за отказ на молбата й за цялостна
отмяна на наложената и мярка. На трето място, съдът е изтъкнал, че периодът
на забраната е с начало м.06.2021 година и в този смисъл не се касае за
необичайна продължителност, особено като се има пред вид, че досегашното
забавяне на делото е свързано с искания на подсъдимата, отвод на защитника
ѝ, както и неявяване на свидетели.
Към изтъкнатите аргументи от страна на първата съдебна инстанция, с
които въззивният състав се съгласява напълно, следва да се добавят и още
няколко допълнителни аргумента. Най-важният аргумент е, че наложената
мярка за процесуална принуда не е абсолютна и съобразно чл.68 от НПК при
доказана необходимост на подсъдимата може да се разреши да напусне
временно пределите на страната. Наличието на предходни обвързаности с
Германия също не води автоматично до отпадане на забраната. Така например
училищното обучение на децата й не е такова основание, защото същите учат
в българско училище и им предстои да завършат учебната година в страната
ни, без това да е в техен ущърб. Отделно от това, данните за личността на
подсъдимата, която не само е осъждана, но и с няколко висящи наказателни
производства за измама, са в насока, че за реализиране на целите на
наказателното преследване следва да се осигурят нужните процесуални
гаранции за своевременното приключване на делото. В този смисъл надделява
общественият интерес за реализиране на наказателното преследване срещу
лице, обвинено в извършване на тежко умишлено престъпление, спрямо
частните му интереси за цялостно отпадане на наложена му мярка на
процесуална принуда „забрана за напускане пределите на Р. България“.
2
По изложените съображения атакуваното определение на РРС следва да
бъде потвърдено, поради което и на основание основание чл.345, ал.1 и 2 във
вр. с чл.270 от НПК Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №786/13.04.2022 год. по н.о.х.д. № 1081/2021
година по описа на Районен съд - Благоевград.
Настоящето определение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3