Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.11.2018 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти
с-в, в публичното заседание на единадесети октомври през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Председател: Росен Димитров
при секретаря Румяна
Аврамова като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 2139 по
описа за 2017 год., за да се произнесе,
взе пред вид:
Предявен е иск с правно основание чл. 226,ал.1 КЗ /отм./ във вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищцата Ц.С.Ц.,
ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. Й.Д. е
предявила против З. „Л.И.“ АД, *** иск за обезщетяване неимуществени вреди – болки и
страдания следствие смъртта на сина й К.К.И., настъпила в резултат на
ПТП на 22.10.2013 г. в размер на сумата от по 200 000 лв.
Твърди,че вина за катастрофата носи К.А.П.,който при управление на лек автомобил марка „Фолксваген
пасат“ ” с рег.№ ******е предизвикала
произшествието и смъртта на сина й.
За горния автомобил е имало валидна застраховка при ответното дружество.
Ищцата чрез своя пълномощник поддържа
предявения иск и претендира присъждане на законна лихва върху главницата
считано от датата на деликта до окончателното й изплащане и адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗА. Твърди, че предявения
размер е съобразен с разбирането й за справедливо обезщетяване на вредите с
оглед тежестта на увреждането и лимитите на отговорност на ответната компания.
ответникът З. „Л.И.“ АД *** оспорва иска по основание и по размер.
Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,
което се изразява в изборът му на движение върху велоалея, вместо върху пътното
платно – в нарушение на правилата за движение, в резултат на което сам се е
поставил в ситуация да се намира отдясно спрямо автомобил, който се е изнесъл в
най-дясната част на пътното платно, за да предприема маневра завой на дясно.Моли съдът да отхвърли иска ведно със законните последици.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От представените Присъда № 295
от 18.11.2015 г. по НОХД № 598
по описа за 2015 година на СГС влязла в сила на 27.10.2016 год. и представените и протокол за оглед на
местопроизшествие с фотоалбум и скица е установено е, че на
22.10.2013 год., около 20.30 ч.
в гр.София,на бул.“Ломско шосе“ е настъпило
ПТП,при което управлявания от К.А.П. лек
автомобил „Фолксваген
пасат“ ” с рег.№ ******движещ се в крайна дясна лента по бул.“Ломско шосе“ е извършил
маневра десен завой по ул.“Хаджи Мано Стоянов“ и реализирал пътнотранспортно
произшествие с попътно движещият се отдясно на него на велосипедна пътека мотоциклет ,марка „Ямаха“ с рег.№ ******управляван от К.К.И.. В следствие на
катастрофата на място е починал водача на мотоциклета.
С горната присъда К.А.П. е признат за виновен за
това, че е нарушил правилата за движение по пътищата,визирани в чл.5,ал.2 от ЗДвП и чл.25,ал.1 от ЗДвП, и реализирал
пътнотранспортно произшествие с попътно движещият се отдясно на него мотоциклет
,марка „Ямаха“ с рег.№ ******и по непредпазливост причинил смъртта на водача на
мотоциклета К.К.И. с ЕГН ********** и
на основание чл.343,ал.1,б.”в” във вр. с чл.342,ал.1,пр.3 от НК е осъден на три години лишаване от свобода,като е оправдан
за нарушение на правилата за движение по пътищата по чл.35,ал.2 от ЗДвП.
Няма спор по
делото ,че за лекия автомобил участвал в катастрофата е имало сключена
застраховка „ГО” в ответното дружество,а това се потвърждава и от справка от
ГФ на л.32 от делото.
Представени са извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници на К.К.И. ,като от последното се установява,че ищцата е негова майка.
По делото е назначена, изслушана и приета автотехническа експертиза, заключението
на която съдът приема като обективно и професионално, като от него се
потвърждава механизма на катастрофата , пътната обстановка и конкретно
наличието най-вдясно на пътното платно на обособена
велоалея с обща ширина 2.2. м., отделена от
другите ленти с пласмасово перило която преди ориентира/
пресечната точка на
десния бордюр на бул. „Ломско шосе” и първия бордюр на ул. „Хаджи Мано Стоянов”/ прекъсва
и дължината на прекъсването е до 10,50м. след ориентира и
е разделена на две ленти за движение в двете покоси, отделени е пътна
маркировка M3. Скоростта на движение на автомобила при завиването е
била около 15 км.ч.,а на мотоциклета около 48 км.ч. Автоексперта е категоричен
в становището си, че макар и за много кратък момент/1.5-2 секунди/ мотоциклетът
е бил видим за водача на автомобила в дясното огледало за задно виждане преди
да предприеме завоя надясно.
От показанията на св. Д.Д.се установява ,че ищцата е била много привързана
към починалия К.и към другия си син,непрекъснато били заедно,били
приятели.Тримата са живеели в едно домакинство.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно 226,ал.1 КЗ/отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така
цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Според чл. 45 ЗЗД, всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал. 2 на
същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага
до доказване на противното.
По съществото на делото се установи, че е налице непозволено увреждане.
С
оглед на постановената осъдителна присъда и по правилото на чл.300 ГПК съдът
приема да установени елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД-противоправност
на деянието и вината на К.А.П..
Доказани са и другите предпоставки: наличието на вредоносен резултат и
причинна връзка между деянието и резултата.
Съдът възприема за основателно възражението на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат поради това,че мотоциклетистът се е движил по
велосипедна пътека без да има право на това/по аргумент от чл.15,ал.5 ЗДвП/ и с
макар и допустима,но несъобразена скорост, при условие, че е навлизал в
натоварено кръстовище регулирано със светофар и с оглед тъмнината при
ограничена видимост-нарушение на чл.20,ал.2 ЗДвП. Според съда съпричиняването е в размер не
по-малко от 60 %, но с оглед на факта,че се претендира такова в размер на 30% ,
определя 30% съпричиняване на вредоносния резултат.
Поради изложените съображения, съдът намира, че предявения иск за
претърпени неимуществени вреди е ОСНОВАТЕЛЕН.
Неговия размер следва да се определи съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД,
което предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Загубата на дете на 25 години, с което
ищцата е живеела в едно домакинство е причинила големи мъки,
болки и страдания. Това е най-тежката загуба,която може да се случи на един
родител-детето ме да умре преди него.
Според настоящия състав справедливо обезщетение за търпените болки, мъки и
страдания е в размер на 100 000 лв., като след приспадане на определения
процент на съпричиняване ответникът следва да бъде осъден да й заплати 70 000
лв. ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане до
окончателното й изплащане. Този размер е съобразен с установените по делото
правно релевантни факти и обстоятелства, а също със социално-икономическите условия
в страната и установената съдебна практика по подобни случаи.
Над уважения размер до предявения такъв от 200 000 лв. искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските: Съобразно този изход
на делото ответникът следва заплати на адв. Й.Д. възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер на 2630 лв.,
а по сметка на СГС държавна такса в размер на 2800 лв.
Ищцата следва да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 300 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ***
Д с ЕИК:******* да заплати на Ц.С.Ц., ЕГН **********,
чрез пълномощника й адв. Й.Д., със съдебен адрес:***, партер на основание 226,ал.1 КЗ/отм/ във вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 70 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на сина й К.К.И., настъпила в резултат на ПТП на 22.10.2013
г. ведно със законната лихва върху тази сума от 22.10.2013 год. до окончателното й изплащане като
отхвърля иска над уважения размер
до претендирания такъв от 200 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА З.
„Л.И.“ АД да заплати на адв. Й.Д. възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер на 2630 лв., а по сметка на
СГС държавна такса в размер на 2800 лв.
ОСЪЖДА Ц.С.Ц. да заплати на З.
„Л.И.“ АД разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: