Р Е Ш Е Н И Е
№ …......../ ,гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Варна, седемнадесети състав
На двадесет и втори май две хиляди и осемнадесета
година,
В открито съдебно заседание в следния състав:
Председател: М. И. -Даскалова
Секретар: Оля Йорданова
Като разгледа докладваното от административния
съдия Административно дело №3012 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.215 от ЗУТ във вр. с чл.145 и следв. от АПК.
Образувано е по жалба вх.№16970/30.10.2017г. на Н.Д.Т. и С.Д. ***, срещу Заповед №2671/29.08.2017г. на Кмета на Община Варна, с която на основание чл.190 ал.1, ал.2 и ал.6 от ЗУТ е разрешено на „Де Принт“ЕООД-гр.София-
собственик на ПИ 10135.3506.1660 по КК на гр.Варна, СО„Пчелина”, прокарване на
временен път с обща ширина 3,50м през ПИ 10135.3506.1089 с площ 20кв.м - собственост на „Лотос 2007“ООД-гр.Варна
и през ПИ 10135.3506.257 с площ 30кв.м - собственост на Н.Т. и Д. Я., съгласно обозначеното
със зелен цвят на скица №462/22.08.2017г.
С жалбата и уточняващата молба са развити доводи за
нищожност на Заповедта и за незаконосъобразност. Издадена била при съществени
нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон и в
несъответствие с целта му. До ПИ 10135.3506.1660 имало прекаран и действащ път
по съществуваща улица представляваща ПИ 1089 с ширина в началото 4,50м, после
3м, 2,20м и пак 4,50м. до имот 1660. Стеснението на пътя при завоя можело да се
преодолее с минимално разширяване от 2,20м до 3,50м, при което щели да се
отнемат 5кв.м. Считат, че неправилно не
бил използван този вариант за осигуряване на достъп до ПИ 1660, а одобрения със
Заповедта вариант за достъп откъм
главния път за с.Каменар по съображения, че бил по-къс. Тя се явявал акт, който
противоречи на чл.190 ал.1 от ЗУТ. Освен това ПУП-ПРЗ от 2005г. за района не
бил приложен и била отпаднала възможността за отчуждаване., тъй като срокът за
започване на отчуждителните процедури съгласно чл.208 от ЗУТ оизтекъл отдавна. Съгласно
графичната част на Заповедта проектирания временен път не водел до ПИ 1660, а
до ПИ 1659, който в кадастъра бил записан като частна собственост. Неправилно в Заповедта ПИ
1659 не бил посочен, нито собственика му, с оглед на което съществувало разминаване
между текстовата и графичната й част. След като графично отразения временен път
не се прокарвал до ПИ 1660, а до ПИ 1659, което не било посочено в текста на Заповедта,
тя тя била нищожен акт. Твърдят, че собственикът на ПИ 1660 е собственик и на
ПИ 1011, който бил идентичен с УПИ I-255, кв.17 . Следвало да се приложи одобрения
2005г. ПУП-ПРЗ на СО“Пчелина“ за този ПИ 1011 и да се премести на юг северната
му ограда съгласно предвиждането за УПИ I-255, кв.17. Така общинската улица
нямало да е стеснена и ще се осигури нормален достъп до ПИ 1660 по
съществуващата и предвидена в ПРЗ общинска улица. Този вариант сочат като
икономически по-целесъобразен от одобрения. Претендират прогласяване на
Заповедта за нищожна, а в условие на евентуалност – отмяна на Заповедта на
основание чл.146 т.3, т.4 и т.5 от АПК и присъждане на разноските по делото. В съдебно заседание се явява
процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена като
основателна и доказана. Моли за присъждане на разноските по делото в размер на
3020лв. съгласно представения списък.
Ответникът – Кметът на Община Варна се представлява от
юрисконсулт, който оспорва жалбата. Счита изложените в нея съображения за
неоснователни. В писмена молба иска жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна. С оглед събраните доказателства моли Заповедта да бъде оставена
в сила като правилна и законосъобразна, постановена от компетентен орган при
липса на нарушения на административно-производствените правила и в съответствие
със закона. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна,
ако поисканото такова е в по-голям размер от минималния и моли да бъде намален
на минимума.
Заинтересованата страна „Де Принт“ЕООД-гр.София депозира
писмен отговор с който оспорват доводите в жалбата за нищожност, респ.
унищожаемост на Заповедта. Излагат съображенията поради които я считат за
законосъобразна, издадена от компетентен орган, при спазване на
административно-производствените правила, в съответствие с материалноправните
разпоредби и с целта на закона. ПИ 1659, както и ПИ 1085 били предназначени за
улица, поради което не било налице разминаване между текстовата и графичната
част на Заповедта. Твърдят, че дружеството не е собствненик на ПИ 1011, а само
на ПИ 1660, до който достъп до път нямало, тъй като обходният път през ПИ 1011
се стеснявал драстично в северната си част под 2метра и по него не можело да
преминат товарни автомобили до складовете и офисите на дружеството. Правилно
със Заповедта било разпоредено прокарване на необходимия временен път до ПИ
1660 през ПИ 1089 и ПИ 257, който следва трасето на улицата предвидена във
влезлия в сила ПУП-ПРЗ одобрен 2005г., за което собствениците на ПИ 257 не
давали съгласие. Макар отчуждителните процедури по чл.208 от ЗУТ да не са били
предприети, към момента на издаване на Заповедта не бил изменен ПУП-ПРЗ на
основание чл.134 ал.2 т.1 от ЗУТ, поради което предвижданията му за улицата
правилно били съобразени при издаване на акта. Определеното трасе на временния
път не засягало сгради, постройки, дълготрайни декоративни дървета и било
съобразено с разположението на електрическия стълб към ПИ 1085, който заобикаляло,
в съответствие с изискването на чл.190 ал.3 от ЗУТ. Това трасе се явявало
най-икономичния и добър вариант за осигуряване на временен път до ПИ 1660.
Освен това по нотариален акт имот 257 бил 1000кв.м, а по скица бил с площ
1183кв.м. и жалбоподателите не били собственици на северната част на този имот,
която се предвиждало да бъде отчуждена за изпълнение на пътя и временният път
реално щял да засегне по-малко от 30кв.м от имота им. Молят жалбата да бъде
отхвърлена и на дружеството да бъдат присъдени направените разноски по делото.
В съдебно заседание се явяват процесуални представители, които поддържат
отговора. Молят жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, а
Заповедта да бъде потвърдена по съображенията изложени в писменния отговор и в хода
по същество.
Заинтересованите страни „Лотос 2007“ООД-гр.Варна и Я.Ж.Я. не
депозират становище по жалбата.
Заинтересованата страна Община
Варна се представлява от юрисконсулта, представляващ ответника, който оспорва
жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна.
След преценка на процесуалната допустимост и
основателност на жалбата,
твърденията и становищата на страните, приетите доказателства и заключения и
приложими правни норми, Съдът достигна
до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е предявена срещу подлежащ на съдебен
контрол индивидуален
административен акт по
смисъла на чл.214 ЗУТ. Н.Д.Т.
и С.Д.И. са собственици на ПИ 10135.3506.257 и като адресати на Заповедта, с която
се предвижда през имота им да премине трасето на временния път са процесуално легитимирани лица и с правен интерес за
оспорването й. Заповедта е връченюа на С.И. на 05.10.2017г. , а жалбата срещу нея е подадена чрез Община, Варна на 18.10.2017г.
- в
преклузивния срок по чл.215 ал.4 ЗУТ, до компетентния да се произнесе по спора съд, поради
което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата
е основателна.
Извършвайки цялостна служебна
проверка на законосъобразността на акта на основание чл.168 ал.1 АПК, Съдът
като прецени приетите писмени доказателства и заключението на
съдебно-техническата експертиза, намира следното:
Съгласно чл.190 ал.6 от ЗУТ,
при липса на съгласие на всички собственици на засегнатите имоти, временните
пътища се прокарват въз основа на заповед на кмета на общината, каквато е и
конкретната хипотеза. Заповед №2671/29.08.2017г. е издадена от материално
компетентен орган, съгласно делегираните със Заповед №0657/13.03.2017г. на
кмета на Община Варна /л.33 от делото/ правомощия на заместник кмета на Община Варна
– П.П..
Заповед №2671/29.08.2017г. е
издадена в изискуемата от чл.59 ал.2 АПК формата. Постановена е в писмена форма
и съдържа подробно изложение на мотивите, на фактите и обстоятелствата, които
са обусловили крайния извод – за необходимостта от издаване на акт за
прокарване на временен път по искането на „Де Принт“ЕООД, по посоченото в
скицата трасе. В нея са посочени и правните основания за издаването й. В
диспозитива й са посочени собствениците на имота до който се разрешава
прокарване на временния път и на имотите, през които преминава трасето му,
размерите с които трасето попада във всеки от тях и общата площ, която заема от
съответния имот, единия от които е имота на
жалбоподателите. С оглед на изложеното не са налице основания по чл.146
т.1 и т.2 от АПК, за отмяна на заповедта или за обявяването й за нищожна.
Основателни и доказани са
твърденията в жалбата, че Заповедта е незаконосъобразна и издадена при
съществени нарушения на административно-производствените правила. От
представената от ответника и приета административна преписка се установява, че
административната процедура е започнала съобразно законовата уредба: Административното
производство е инициирано с подадено на 05.06.2017г. в Община Варна заявление
рег.№АУ049345ВН от „Де Принт“ЕООД – собственик на имот с идентификатор 10135.3506.1660
по КК на гр.Варна с приложени документи за собственост: НА №**/**.**.20**г. и скица, с твърдение, че имота
е урегулиран с лице по проектирана нова улица, но не разполага с достъп до път.
Поискано е да бъде проведена процедура по издаване на заповед за прокарване на
Разгледана е в Комисията за
определяне на трасе за достъп до имоти по процедури за учредяване право на преминаване
и прокарване на временен път, назначена със Заповед №2355/04.07.2016г. и
допълнена със Заповед №0969/06.04.2017г. на Кмета на Община Варна. Констатирано е, че за СО “Пчелина“ има ПУП-ПРЗ
одобрен 2005г. с Решение на Общински съвет-Варна, който предвижда
съществуващата пътека да се разшири и да
се обособи улица с ширина 8м с о.т.181-182-246-247-255 до 251. Констатирано е,
че по кадастралната карта на юг от ПИ 10135.3506.1660 има път с щирина в
началото 4,50м /ПИ 1071/, който се стеснява до 3м /ПИ 1085/, а в най-тясната
част на завоя е с ширина 2,20м. Като по-късо разстояние да се достигне до ПИ
1660 е определено да се премине от пътя Варна –Каменар през ПИ 257 и ПИ 172. За
частта от имот 172, която попада в улицата по ПУП-ПРЗ е установено, че е
попълнена в кадастралната карта като отделен имот с идентих.1089 – общинска
улица. Комисията взела решение по т.7-1 да започне процедра по прокарване на
временен път с ширина 3,50м до ПИ 10135.3506.1660 /част от стар 256/ по КК на гр.Варна, СО „Пчелина“ през ПИ 10135.3506.257
и ПИ 10135.3506.1089. Указано е да се изискат от район „Младост“ влезлите в
сила ПУ-ПРЗ за имоти 172 и 257 на СО“Пчелина“ и да се изследва дали отделената
част от имот 172 с нов №1089 е по чл.16 от ЗУТ и следва ли да се определя
обезщетение. Разпоредено е да се
уведомят заинтересуваните лица и ако няма възражения да се изготви заповед на
кмета за прокарване на времен път на основание чл.190 ал.1, ал.2 във вр. ал.6
от ЗУТ.
За постъпилото искане и
взетото решение от комисията на основание чл.26 ал.1 от АПК е изготвено писмо,
което е връчено на 13.07.2017г. на „Лотос 2007“ООД –Варна – установен като собственик
на имот 172 по данните в отдел „Кадастър и регулация“ на Община Варна /л.50 от
преписката/. За ПИ 257 по данни от този отдел като собственици са установени Н.Д.Т.
с НА №180/20.05.1981г. и Д. Я. – без данни за документа, а ПИ 1089 е записан
като собственост на Община Варна. До Н.Д.Т. и Д. Я. обявлението по чл.26 от АПК
за производството е публикувано на 10.07.2017г. на интернет страницата на
Община Варна, тъй като не били установени адресите им за призоваване. Въпреки,
че по преписката е имало данни за документа за правата на Н.Д.Т. по отношение
на имот 257 - НА №***/**.**.19**г. вписан в службата по
вписванията при РС-Варна, той не е изискан и приложен, което е довело до
неизясняване на кръга на заинтересованите страни, които следва да бъдат
уведомени за производството. НА №180 т.ІV от 20.05.1981г. фигурира и в
разписния лист за ПИ 257, постъпил по преписката от район „Младост с ПУП-ПРЗ на
СО“Пчелина“.
От представеният в съдебна
фаза НА №*** т.ІV от **.**.19**г. се установява, че с него Д.
Н. Я. дарява на дъщерите си Н. Д.Т. и С.Д.И. по 1/3 ид. част от собствения си
недвижим имот – лозе в м.“Куванлъка“ в землището на гр.Варна, цялото с площ
1000кв.м. Въз основа на данните за паспортите и трите имана на дарителя и
надарените лица в НА, административният орган е следвало да ги установи, както
и постоянните им и настоящи адреси, за да ги уведоми за административното
производство с възможност за реално участие в него. Като не е направил това,
административният орган е пропуснал да установи, че посочения в Заповедта
собственик на имот 257 Д. Н. Я. е починал още през 2006г., поради което не той,
а наследника му – С.И. следва да бъде посочена като съсобственик на имота с Н.Т..
Като не са установени и редовно уведомени за производството собственичките на
ПИ 10135.3506.257, не са могли да изразят становището си и да направят
твъренията си за релевантните факти и възраженията си за прокарването на
временния път. Така административният орган и помощната комисия не са узнали
кои са спорните факти и обстоятелства по случая между заявителите и собствениците
на засегнатия имот 257 и те са останали неизяснени и нерешени при издаване на
Заповедта.
Това е съществено нарушение на
административно-производствените правила, тъй като е довело до постановяване на
Заповед за прокарване на временен път, в която като адресат е посочено лицето Д.
Я., който е бил починал преди повече от 10 години, а съсобственикът на ПИ 257 -
С.Д.И. неправилно не е сред адресатите на волеизявлението.
Освен това помощната комисия и
органа издал заповедта не са установили наличието на спор и възражения между
собствениците на ПИ 257 урегулиран с ПУП-ПРЗ като УПИ ІІІ-257 - Н.Т. и С.И. и
заявителя – „Де Принт“ЕООД собственик на ПИ 1660 /идентичен с УПИ ІІ-256/ по
въпроса за естеството на одобрения 2005г. ПУП-ПРЗ на СО“Пчелина“. В тази връзка на 04.07.2017г. от район
„Младост“ е представено копие на ПУП-ПРЗ за УПИ Х-172, кв.11 и УПИ III-257, кв.17 по плана на
СО“Пчелина“, одобрен с Решение №2427-7 по Протокол №32 от 21.09.2005г. на
Общински съвет-Варна. Няма спор между страните, че този ПУП-ПРЗ е одобрен от
Общ. Съвет-Варна на основание чл.21 ал.1 и т.11 от ЗМСМА и чл.129 ал.1 от ЗУТ и
съгласно графичната извадка от него същуствуващия път Варна-Каменар
представляващ ПИ 9506 е урегулиран като улица, между о.т.251-177 на която е
проектирана о.т.181 от която на запад е проектирана нова улица по о.т.181-182 с
габаритна ширина 8м. С ПУП-ПРЗ на север от тази новопроектирана улица е предвиден
кв.11, а на юг - кв.17. Видно от повдигнатата в цвят извадка от този ПУП-ПРЗ в
трасето на новопредвидената улица попадат северните части на ПИ 257, ПИ 256, ПИ
255 и южните части на ПИ 172, ПИ 173 и ПИ 174. Видно от повдигната в цвят
извадка на ПУП-ПРЗ от 2005г., с него са урегулирани кварталите в СО, улиците,
определени са устройствените показатели за кварталите, урегулирани са с
регулационни граници и номера всички
поземлени имоти в СО“Пчелина“ и са отределени линиите за застрояване в тях. С
този ПУП-ПРЗ ПИ 257 е урегулиран като УПИ III-257, ПИ 256 е урегулиран като за
УПИ II-256, ПИ 255 е уригулиран като УПИ I-255, всички в кв.17, като УПИ II-256
има лице към новопроектираната обслужваща улица между о.т.181-182 с която
граничи на север. С ПУП-ПРЗ имотите в кв.11 на север от новопроектираната
улица с о.т.181-182 са урегулирани както следва: ПИ 172 като УПИ Х-172, ПИ 173
като УПИ ХI-173, ПИ 174 като УПИ ХII-174, като УПИ ХI-173 има лице към
новопроектираната обслужваща улица между о.т.181-182 с която граничи на юг.
От приетия по делото
констативен протокол от 02.05.2006г. с опис на постъпилите жалби се установява,
че Решението от 2005г. за одобряване на ПУП-ПРЗ на СО“Пчелина“ не е обжалвано в
частта за предвижданията за УПИ Х-172, УПИ ХI-173 и УПИ ХII-174 в кв.11 и в частта за УПИ III-257
и УПИ II-256 в кв.17. Обжалвани са предвижданията на ПУП-ПРЗ за УПИ I-255 в
кв.17. От извадката на ПУП-ПРЗ е видно, че той има регулационни предвижнания за
урегулиране на две улици от север и от запад, а от юг е урегулирана задънена
улица – тупик, които засягат ПИ 1011 и съобразно които се ситуират
регулационните граници на отредения за него с плана УПИ I-255 в кв.17. При
липсата на информация дали собственика на ПИ 1011, урегулиран като УПИ І-255 в
кв.17 е обжалвал предвиждането в ПУП-ПРЗ за предвидената в него улица по
о.т.181-182, респ. за постановеното по това оспорване съдебно решение, е
неизяснен въпроса влязъл ли е в сила ПУП-ПРЗ на СО“Пчелина“, одобрен с Решение
№2427-7 по Протокол №32 от 21.09.2005г. на Общински съвет-Варна в частта на предвидената
по регулация улица с о.т.181-182 между кв.11 и кв.17.
В хода на административното
производство е следвало да се съберат доказателства, въз основа на които да се
установи представлява ли одобрения 2005г. ПУП-ПРЗ на СО“Пчелина“ план по чл.16 ал.1
от ЗУТ / в редакцията към 2005г./, с който се определят необходимите площи за
изграждане на обектите на социалната инфраструктура - публична собственост, и
на общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, за осъществяване
на които предвиждания с влизането в сила на плана собствениците на недвижими
имоти прехвърлят в полза на общината процентна част от площта на имотите си,
определена с плана, но не повече от 25 на сто. Ако от техническото задание,
обяснителната записка, графичната и текстова част на одобрения 2005г. ПУП-ПРЗ
се установи, че е план описан в чл.16 ал.1 от ЗУТ, с който съгласно чл.16 ал.4
от ЗУТ на всеки собственик на недвижим имот общината е определила равностоен
урегулиран имот (имоти), то по силата на чл.16 ал.5 от ЗУТ от датата на влизане
в сила на плана собствениците на поземлени имоти по чл.16 ал.4 от ЗУТ придобиват
собствеността върху новообразуваните с плана урегулирани поземлени имоти, а
общината придобива собствеността върху отстъпените й части по ал.1 – вкл. за
площите попадащи в новопредвидените улици в плана, които са част от
техническата инфрастуркура. Ако одобрения ПУП-ПРЗ през 2005г. за СО“Пчелина“ е
такъв план, то той има вещноправно действие и с влизането му в сила настъпва
промяна в собствеността, в границите и предназначението на имотите, без да се
извършва отчуждаване на площите от частните поземлени имоти, които по ПУП попадат
в предвидените с плана регулационни граници на улиците. С оглед на това е
предвидено в закона копие от одобрения план по ал.1 да се изпрати на Агенцията
по геодезия, картография и кадастър - за служебно вписване в имотния регистър и
нанасяне в кадастъра.
Тези факти и обстоятелства
следва да бъдат изяснени преди постановяването на акта по чл.190 от ЗУТ, защото
са от значение за правилната преценка в кои имоти попада трасето на временния
път до УПИ ІІ-256 /ПИ 1660/, чия собственост е засегнатата от него площ и от
кой имот, респ. имоти. Правилното изясняване на тези обстоятелства е
предпоставка за преценката налице ли е съгласие или не от тези лица за
прокарване на временен път по договорен път, липсата на което е основание за процедирането
на административен акт. Изясняването на собствеността на площтта, попадаща в
трасето на временния път способства за правилното установяване на лицата, които
са засегнати от прокарването му и които следва да бъдат уведомени и да участват
в производството.
От доказателствата в
преписката се установява, че помощната комисия е съобразила постъпилото на 19.07.2017г.
от „Лотос 2007“ООД-Варна уведомление, че няма възражение срещу решението за
прокарване на временен път с данни, че в трасето му има разположен електрически
стълб, къйто следва да бъде съобразен. Този ел. стълб е отразен на графичната
част на одобрения 2005г. ПУП-ПРЗ на СО“Пчелина“, с оглед на което правилно е
процедирано от помощната комисия, която на заседание на 21.07.2017г. разгледала
преписката и постъпилите данни и взела решение по т.8-1 да се промени трасето
от страната на ПИ 1085 така, че ел. стълб да не попада във временния път. За решението и промяната в трасето на 14.08.2017г.
писмено известие е връчено на „Лотос 2007“ООД-Варна, а Н.Д.Т. и Д. Я. са
уведомени чрез публикуването му на 26.07.2017г. на интернет страницата на
Община Варна. Не постъпили възражения и преписката е докладвана за произнасяне.
В изпълнение на делегираните
правомощия по чл.190 от ЗУТ от кмета на Община Варна, Зам. кмета П.П. правилно
преценил, че за да може да се ползва имот 1660 искането за прокарване на
временен път до него следва да бъде уважено. На основание чл.190 ал.1 ал.2 и
ал.6 от ЗУТ на 29.08.2017г. е издадена Заповед №2671, с която на „Де Принт“ЕООД
като собственик на ПИ 10135.3506.1660 по КК на СО„Пчелина” гр.Варна е разрешено
прокарване на временен път с обща ширина 3,50м през ПИ 10135.3506.1089
собственост на „Лотос 2007“ООД с обща
засегната площ 20кв.м и през ПИ 10135.3506.257 собственост на Н. Д.Т. и
Д. Я. с обща засегната площ 30кв.м, съгласно обозначеното със зелен цвят на
скица №462/22.08.2017г. Правилно в Заповедта е наредено размерът на
обезщетението за годишен наем, подобренията и насажденията на собствениците за
частите на имот 1089 и имот 257, попадащи в трасето на временния път да се
определи от комисията по чл.210 от ЗУТ в Община Варна. Указано е, че оценката
подлежи на отделно обжалване, а след влизането й в сила собствениците на двата
имота следва да бъдат обезщетявани за всяка календарна година, през която се
ползва временния път.
Правилно извадка от графичната
част на този одобрен 2005г. ПУП-ПРЗ с предвиждането УПИ II-256, който е ПИ 1660 по кадастралната
карта, да има лице към новата улица по о.т. 181-182, с която граничи на север и
която попада в северната част на ПИ 257 е използвана за основа на скица
№462/22.08.2017г. В съответствие с изискването в чл.190 ал.3 от ЗУТ – временния
път по възможност да следва новите улици по ПУП, със Заповедта е разрешено
прокарването на временния път до ПИ 1660 /УПИ II-256/ с трасе показано в зелен
цвят на скица №462/22.08.2017г., което попада в трасето на новопредвидената
улица по о.т.181-182 и се включва в съществуващия главен път Варна-Каменар.
Неоснователно и опровергано от доказателствата и заключението на вещото лице е
твърдението на жалбоподателите, че ПИ 1660 има достъп до друг път/улица, че не
е налице основанието в чл.190 ал.1 от ЗУТ за осигуряване на достъп на този имот
чрез временен път. Опровергано от приетите по делото писмени доказателствата е
твърдението в жалбата, че „Де Принт“ЕООД е собственик и на съседния ПИ 1011,
урегулиран като УПИ I-255, кв.17.
Временния
път по чл.190 от ЗУТ за разлика от правото на преминаване през чужд имот
регламентирано в чл.192 и следв. от ЗУТ се характеризира с по-широк обем и
съдържание, тъй като за разлика от него осигурява транспортен достъп до имота,
за който се прокарва и възможност да преминават по него неограничен брой лица.
Затова предпоставка за прокарването на временен път е обслужвания от него имот
да има лице по проектирани, но неоткрити улици по влязъл в сила ПУП – чл.190
ал.1 от ЗУТ. В чл.190 ал.1 от ЗУТ се предвижда, че когато съгласно ПУП някои
УПИ имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да бъдат
открити, общината може да прокарва временни пътища, които да осигуряват достъп
до тези имоти. Правилно и законосъобразно в Заповедта е посочено, че за имот 1660
/УПИ ІІ-256/ на „Де Принт“ЕООД с влязъл в сила ПУП-ПРЗ на СО„Пчелина“ е
предвидена улица за достъп, която не е прокарана. След като Решението за
одобряване на ПУП-ПРЗ на СО“Пчелина“ в частта на предвидената нова улица по
о.т.181-182 в частта й до УПИ ІІ-256 е обнародвано в ДВк след приемането му
2005г. и не е оспорено от собствениците на имоти УПИ Х-172, УПИ ХI-173 и УПИ ХII-174 в кв.11 и в частта за УПИ III-257
и УПИ II-256 в кв.17, съгласно чл.132 ал.1 и ал.2 от ЗУТ е влязло в сила с
изтичане на 30-дневния срок – т.е. още през 2005г. Поради това правилно и
законосъобразно предвижданията в този ПУП-ПРЗ за трасето на новата улица за
достъп и лице по регулация до УПИ ІІ-256 / идентичен с ПИ 1660/ са съобразени
при определяне трасето на временния път от помощната комисия и при издаване на
Заповедта. Факта, че предвиждането на ПУП-ПРЗ от 2005г. за прокарването от
главния път Варна-Каменар на улицата по о.т.181 към о.т.182 не е приложено до
частта й пред УПИ ІІ-256 не променя обстоятелството, че той е действащият за
територията ПУП с регулационни предвиждания за съществуващите и за новите улици
за достъп до имотите в обхвата му, които следва да бъдат съобразени в
производството по издаване на заповедта за временния път.
Поради това правилно скицата
към Заповедта за временния път представлява извадка от действащия ПУП-ПРЗ,
който е влязъл в сила в частта за УПИ ІІІ-257 и за УПИ ІІ-256 и за новопроектираната
улица по о.т.181 към о.т.182, с която граничат със северната си регулационна
граница. С оглед заключението по приетата съдебно-техническа експертиза и
писменото становище на ответника, се установява несъответствие между посочената
в текстовата част на Заповедта ширина от 3,50м на временния път, посочената с цифри
на скицата „3,50м“ ширина на трасето му и ширината на изчертаното трасе в зелен
цвят на скицата, която е 4.24м, 4.25м. и 4.46м. Тя е волеизявление, което
трябва да е еднозначно във всичките му части. Установеното несъответствие между
графичната и текстовата част свързано с ширината на временния път е основание
за отмяна на Заповедта като незаконосъобразна.
С оглед гореизложеното и
отмяната на Заповедта на основание чл. 146, т.3 и т.4 от АПК, преписката следва
да бъде върната на административният орган на основание чл.173, ал.2 от АПК за
изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, съобразно чл.35
от АПК и произнасянето на акт по искането на „Де Принт“ЕООД за прокарване на
временен път за достъп до ПИ 1660 /УПИ II-256/ с кореспондиращи си графична и
текстова част, в съответствие с изискванията на закона.
Предвид изхода на спора,
искането за присъждане на разноски от представителя на жалбоподателите е
своевременно направено и следва да бъде уважено. На основание чл.143 ал.1 от АПК ответната страна – Община Варна следва да заплати на Н.Д.Т. и С.Д.И. сумата
от 20лв. за заплатени държавни такси за образуване на делото и 200лв. за депозит за вещо лице. Във връзка с
представеният договор за правна защита и съдействие от 17.10.2017г. /л.152/ по
който е договорено и заплатено в брой от Т. и И. адвокатско възнаграждение в
общ размер 2800лв. с искане за присъждането му, следва да се съобрази
направеното от пълномощника на ответната страна възражение за прекомерност в
писмената молба постъпила на 21.05.2018г. В чл.8 ал.2 т.1 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела по Закона за
устройство на територията се предвижда минимално адвокатско възнаграждение от
600лв. С оглед на това и тъй като конкретното дело не се отличава с фактическа
и правна сложност, ответната страна следва да заплати на жалбоподателите сумата
от 600лв. като разноски за адвокатско възнаграждение. Така 820лв. е общият
размер на разноските, които Община Варна следва да заплати на Н.Т. и С.И..
Водим от това и на основание
чл. 172, ал.2 и чл. 173, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №2671/29.08.2017г. на Кмета на
Община Варна, с която на основание чл.190 ал.2 и ал.6 от ЗУТ е разрешено на „Де
Принт“ЕООД от гр.Варна – собственици на ПИ 10135.3506.1660 по КК на гр.Варна,
СО„Пчелина” прокарване на временен път с ширина 3,50м през ПИ
10135.3506.1089 с площ 20кв.м -
собственост на „Лотос 2007“ООД и през ПИ 10135.3506.257 с площ 30кв.м -
собственост на Н.Т. и С.И., обозначен със зелен цвят на скица №462/22.08.2017г.
по жалба вх.№16970/30.10.2017г. на Н.Д.Т. и С.Д. ***.
ВРЪЩА преписката на Кмета на Община Варна за
процедиране по заявление рег.№АУ049345ВН/05.06.2017г. на „Де Принт“ЕООД – София и произнасяне в
съответствие с указанията по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Н.Д.Т. *** с ЕГН ********** и С.Д. *** с ЕГН ********** сумата
от 820лв./осемстотин и двадесет/лева за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването на страните пред Върховен административен съд по
реда на глава ХІІ от АПК.
СЪДИЯ: