№ 67
гр. Пловдив, 22.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно частно
търговско дело № 20235001000087 по описа за 2023 година
Производство по чл. 274, ал.1 от ГПК.
С определение № 138 от 16.11.22 г., постановено по т.д. № 58/22 г.
по описа на С. окръжен съд е ВЪРНАТА исковата молба на Ю. З. М. срещу
“Д.З.” АД и е ПРЕКРАТЕНО производството по делото като недопустимо
поради неотстраняване на констатирана нередовност на исковата молба в
срок.
Частна жалба против горното определение е предявена от Ю. З. М.
чрез процесуалния му представител адв. Р. М. с оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност. Иска се обжалваното определение да бъде отменено и
делото се върне на ОС С. за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Пловдивски апелативен съд, след преценка относно правилността на
обжалваното определение и наведените в частната жалба доводи, намира за
установено следното:
Т.д. № 58/22 г. по описа на С. окръжен съд е образувано по искова
молба, предявена от Ю. З. М. срещу “Д.З.” АД за присъждане на сумата от
1
25 000 лв., представляваща съответна част от дължимо обезщетение на
наследодателя на ищеца Х.Б.М. /негов баща/ за претърпени от последния
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 09.12.2018 г., причинено от
водач на лек автомобил С.В. с рег. № ** **** **, за което е била сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
при ответното дружество, за което обезщетение е била предявена преживе от
наследодателя застрахователна претенция, както и за сумата 670.02 лв. –
имуществени вреди, представляващи разходи които ищецът е направил лично
за лечението на баща си.
С определение № 114/04.10.2022 г. е даден срок на ищеца да
отстрани констатирани от първоинстанционния съд нередовности, вкл. и
исковата молба да бъде подадена и подписана от всички наследници на
Х.Б.М..
Във връзка с дадените указания от ищеца е постъпила уточнителна
молба, с която е заявено, че исковата молба е подписана от адв. М. като
пълномощник на Ю. З. М., като същата не е упълномощена от останалите
наследници. Освен това е уточнено, че Х.Б.М. е заявил претенция пред
застрахователя в размер на 100 000 лв., но предвид вида и тежестта на
получените от него увреждания, възрастта му, приложеното лечение,
оздравителния процес, начина на получаване на увреждането, периода, в
който са търпени болките и страданията, ищецът счита, че справедливият
размер на дължимото му обезщетение е от 75 000 лв., поради което предявява
иск за 25 000 лв. съобразно наследствените си права от 1/3.
Заявено е, че искът за имуществени вреди се предявява в пълен
размер, тъй като се касае за разходи, направени лично от ищеца във връзка с
лечението на баща му.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че
не е изпълнено указанието исковата молба да бъде подадена и подписана от
всички наследници на Х.Б.М., като ищецът в указания срок не е организирал
включването на всички наследници в производството, не е поискал
удължаване на срока в случай, че същият е бил недостатъчен, не е посочил
2
друга причина, която да попречи за отстраняването на констатираната
нередовност.
Освен това е прието, че в случая предмет на исковата претенция не е
цялото заявено пред застрахователя обезщетение на неимуществени вреди от
100 000 лв., а редуцираният му размер от 75000 лв. предвид преценката на
един от наследниците, при това само за наследствената част на този
наследник - 25 000 лв. Според първоинстанционния съд независимо, че
обезщетението има паричен еквивалент, то следва да бъде заявено като
единно и неделимо, като промяната от страна само на един от наследниците
на размера на обезщетението, определен от наследодателя, е недопустима,
тъй като касае личната преценка за претърпените от пострадалия болки и
страдания и с нея не може еднолично да са разпореди само един наследник.
Предвид неотстраняването на посочените нередовности е
постановено връщане на исковата молба и прекратяване на производството по
образуваното т.д. № 58/22 г. на С. окръжен съд.
Настоящият съдебен състав намира обжалваното определение за
незаконосъобразно.
Предявяването на иск за наследствено вземане не обуславя
необходимо и задължително другарство между всички наследници, при което
предявяването на иска от всички тях да е процесуална предпоставка за
допустимостта на иска. В случая не е налице единно и неделимо спорно
правоотношение, което да обуславя необходимост от еднакво решение
спрямо всички другари. Наличието на еднакъв спрямо всички наследници
преюдициален въпрос или на еднакъв факт не води непременно до
необходимо и задължително другарство. По отношение на наследствено
право за парично вземане, всеки наследник има правото да прецени дали да
предяви иск за своята наследствена част от вземането. В този смисъл
дадените указания, че исковата молба следва да бъде подписана от всички
наследници и ищецът трябва да организира включването им в производството
като страни, са незаконосъобразни, респ. незаконосъобразно е и връщането на
исковата молба поради неотстраняване на посочената „нередовност“. Всеки
наследник има самостоятелно право да прецени не само кой адвокат ще го
3
представлява, както правилно е посочил първоинстанционният съд, но и
самостоятелно право да прецени дали да предяви иск за своята част от
наследственото вземане. Възможно е субективното съединяване на исковете
на всички наследници, но в този случай същите имат качеството на
обикновени другари в процеса.
В обжалваното определение се цитира решение №
60170/13.05.2022 г. по т. д. № 1435/2020 г., II отделение, ТК на ВКС. В
същото е прието, че допустим иск по чл. 226 от КЗ /отм./, предявен от
наследниците на увреденото лице, починало преди завеждане на делото, но
след предявяване на претенцията на това лице пред застрахователя. Както е
посочил първоинстанционният съд, това разрешение е релевантно и за
производството по заведеното дело от наследник на пострадалия Х.Б.М.,
който е заявил преживе пред застрахователя своята претенция за обезщетение
на неимуществени вреди, след което е починал. В решението обаче се
коментира единствено допустимостта на този иск. В същото няма каквото и
да е произнасяне по отношение качеството на наследниците в производството
като обикновени или необходими и задължителни другари. Поради това
цитираното решение на ВКС няма отношение към коментирания по-горе
въпрос.
Нормата на чл. 227 от ГПК е неприложима, тъй като същата касае
настъпило процесуално правоприемство поради настъпила смърт на страна в
хода на образувано съдебно производство. В такъв случай, при смърт на
ищеца, съдът следва да предприеме служебно мерки за конституиране на
неговите наследници /чл. 230, ал.1 от ГПК/. Такава хипотеза в случая обаче
не е осъществена, поради което и цитираните текстове от ГПК не намират
приложение.
Що се отнася до претендирания размер на обезщетение – една трета,
съответстваща на наследствения дял на ищеца, от общ претендиран размер от
75 000 лв., следва да се посочи, че ищецът е този, който решава в какъв
размер да предяви иска си, като не може да бъде задължаван от съда да
претендира по-голям размер от това, което самият той иска. В този смисъл не
са налице нередовности на исковата молба, свързани с размера на исковата
претенция – същият е ясно очертан още в първоначалната искова молба, а
впоследствие и в уточнителната такава. Не е налице несъответствие и между
4
обстоятелствената част и формулирания петитум.
Освен горното, следва да се посочи и че в случая е налице и
обективно съединен иск за имуществени вреди, настъпили в патримониума на
ищеца – разходи, направени лично от ищеца във връзка с лечението на
неговия баща. По отношение на този иск единственото относимо указание в
разпореждането за отстраняване на нередовности е това, свързано с
уточняването на фамилното име на ищеца, което указание безспорно е
изпълнено и тази нередовност е отстранена с подадената уточняваща молба. В
обжалваното определение не са изложени мотиви относно връщането на
исковата молба и прекратяването на производството по отношение на този
иск. Доколкото единственото относимо указание във връзка с този иск е
изпълнено, не са налице основания за връщане на исковата молба в тази й
част.
Предвид посоченото ПАС намира, че обжалваното определение
следва да бъде отменено като делото се върне на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 138 от 16.11.22 г., постановено по т.д. №
58/22 г. по описа на С. окръжен съд.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизвоствените действия.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5