Р Е Ш Е Н И Е
№ /15 .01.2020
гр.Плевен 15 .01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
ІІ-ри в.гр.с.в публичното заседание на осемнадесети
декември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
: КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
при секретаря В. П.
и в присъствието
на
прокурора
като
разгледа докладваното от
съдията РЕНИ СПАРТАНСКА въззивно гр.дело №825 /2019г.
по описа на ПОС и за да се произнесе съобрази следното:
Производство по чл. 258
и следв. от ГПК.
С решение на Плевенски Районен съд ,ІІ-ри гр.с.№1297 от 11.07. 2019г., постановено по гр.д.№9092 /2018г.по описа на същия съд е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения иск от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.„Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от законния си представител Н. Т. С. и М. Д. Д. срещу К.С.А.,ЕГН ********** *** с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,вр.с чл.124 ГПК, вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено ,че К.С.А., ЕГН ********** дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ***,гр.София следните суми:999 лв., главница за периода от 07.05.2017г.до 07.07.2018г.,възнаградителна лихва в размер на 89,21лв. за периода от 07.05.2017 г. до 07.07.2018 г.;обезщетение за забава в размер на 119,49 лв.,за периода от 07.05.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда-02.10.2018г.,ведно със законната лихва за забава върху главницата,считано от 02.10.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№№7046/2018г. по описа на ПРС.
Недоволен от така постановеното решение
е останал ищецът пред
ПРС-„Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *** гр.София, представлявано от изп.директор Д. Б.,който чрез своя проц. представител-юрисконсулт
И. Н. го обжалва пред ПОС като неправилно и незаконосъобразно.Твърди се ,че неправилно
ПРС е отхвърлил исковата претенция,приемайки,че не е налице надлежно
уведомяване на ответника за извършената цесия,че длъжникът е уведомен за прехвърляне на задължението преди иницииране
на заповедното производство и
последвалото исково такова чрез изпращане на два броя уведомителни писма от
28.11.2017г. и от 28. 11. 2018г.,върнати в цялост като неполучени.В тази насока въззивникът се
позовава на решение на ВКС №40/17.06.2015г.по т.д.№601/2014г.,ТК ,съгласно
което адресът на връчване е посоченият в договора за кредит,като фактическото
връчване не е осъществено ,поради бездействие от страна на получателя,че кредиторът е положил необходимите усилия да
изпълни задължението си за уведомяване на длъжника за упражненото си
правомощие да обяви предсрочната изискуемост
на кредита. Въззивникът счита,че макар в цитираното решение на ВКС да се разглежда въпросът за уведомяване за
предсрочната изискуемост ,мотивите са приложими
и във вр.с уведомяването за извършената цесия.Изложени са доводи,че със
сключването на договора за цесия,вземането преминава от цедента към
цесионера и задължението на цедента да
уведоми длъжника за прехвърленото вземане
е длъжникът да бъде защитен при
изпълнение на задължението му,като плати на надлежно легитимираното лице,което
е носител на вземането към момента на плащането. Твърди се,че длъжникът може да
възразява успешно за липса на уведомяване, само ако едновременно с това
твърди,че вече е изпълнил на стария кредитор
или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението, в
който смисъл е определение на ВКС №987/18.07.2011г.по гр.д.№867/2011г.,ІV г.о. Посочено
е,че такова възражение не е направено в отговора на ИМ,а заключението на ВЛ по счетоводната експертиза
е доказало, че въззиваемият не е
извършил плащания както към стария,така и към новия кредитор.В жалбата
въззивното дружество се позовава на решение на ВКС №198/18.01. 2019г.,постановено
по т.д.№193/2018г.,където е прието,че връчването на всички книжа по делото на
ответника е надлежно ,ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с
факта на връчването правни последици.Въззивникът счита,че независимо,че в
цитираната практика на ВКС е обсъдена
валидността на материалноправно изявление за предсрочна изискуемост,направено
от банката чрез връчване на уведомление към ИМ, връчена на особен представител
по реда на чл.47 ал.6 ГПК ,мотивите на това решение на ВКС се отнасят и за уведомлението за извършената
цесия,връчено по аналогичен начин.Изложени са доводи,че в конкретния случай кредиторът
двукратно е направил опит да изпрати
уведомление лично до длъжника за извършената цесия ,като два пъти пратките са
върнати в цялост като неполучени с
отбелязване,че не са потърсени от получателя,че длъжникът не е проявил
активност да потърси пратките,за което е
известен.Посочено е,че ако кредиторът
беше решил да уведоми длъжника за извършената цесия с нотариална покана и
последният не е намерен на адреса,посочен при сключването на договора ,в тази
хипотеза нотариусът би приложил
разпоредбата на чл.50 ЗННД вр.чл.47 ГПК ал.1-5 и уведомлението за извършената
цесия щеше да се счита за редовно
връчено,без реално да е достигнало до знанието на длъжника.Твърди се,че ако се
приеме ,че длъжникът не е надлежно уведомен за извършената цесия ,това означава
,че му се дава възможност да черпи права от собственото си неправомерно
поведение,а кредиторът се поставя в невъзможност да реализира вземането си в рамките на исковото производство,което
противоречи на чл.9 ГПК.Изложени са доводи,че особеният представител разполага с всички права, с които разполага и
упълномощеният представител,с изключение
на правото на разпореждане с предмета на иска,като няма пречка той да
приема материалноправни изявления,в т.ч.и уведомление за извършена цесия,като
се позовава на съдебна практика,решения на
различни окръжни съдилища.Цитирана е и нормата на чл.45 ГПК,съгласно
която връчване на представител се смята за лично връчване,което обуславя
извода,че ответникът лично е уведомен за
извършената цесия.В тази насока са изложени подробни съображения във въззивната
жалба. В заключение въззивникът моли Окръжния съд да отмени обжалваното решение
на ПРС като неправилно и незаконосъобразно и постанови друго,с което да се
произнесе по съществото на спора. Претендират се и направените по делото
разноски за ДТ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350лв.В съдебното
заседание на 18.12.2019г.,на което бе даден ход по същество не се е явил
представител на въззивното дружество.Депозирана е молба от въззивника за
разглеждане на делото в отсъствие на негов представител,с която е изразено
становище,че се поддържа подадената въззивна жалба и се претендират направените по делото разноски.
Въззиваемият К.С.А. чрез назначения му по реда на чл.47 ал.6 ГПК особен представител адвокат Р.М. от ПАК не е депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК.В съд.заседание на 18.12. 2019г. особеният представител адвокат Р.М. от ПАК взема становище,че решението на ПРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.Изложени са доводи, че цитираното в жалбата решение на ВКС относно връчването на особения представител на уведомлението за настъпила предсрочна изискуемост на кредита,не следва да се прилага по отношение на уведомлението за извършена цесия,че в производството пред ПРС изрично като особен представител е изразил несъгласие уведомлението за извършената цесия да се счита редовно връчено чрез него.
Окръжният съд, като прецени посочените във въззивната жалба оплаквания,становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 259 ал.1 ГПК,от надлежна страна,срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт,поради което е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
От приложеното ч.гр.д.№7046/2018г. по описа на ПРС безспорно се установява,че ищецът „Агенция за събиране на вземания“ЕАД гр.София на 02.10.2018г.е депозирал пред ПРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника К.С.А.. Заявлението е уважено,като ПРС е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №4359 от 03.10.2018г.по цитираното ч.гр.д. № 7046/2018г.,с която е разпоредено длъжникът К.С.А. *** да заплати на кредитора „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр.София следните суми:сумата 999лв.- главница, за периода от 07.05.2017г. до 07.07.2018г., възнаградителна лихва в размер на 89,21лв.за периода от 07.05.2017г. до 07.07.2018г.,обезщетение за забава в размер на 119,49лв.за периода от 07.05.2017г.до датата на подаване на заявлението в съда-02.10.2018г.,ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 02.10.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски в размер 25лв. за държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Горепосочена заповед е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 ГПК, поради което ПРС на основание чл.415 ал.1,т.2 ГПК е указал на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си .На това основание кредиторът- „Агенция за събиране на вземания“ЕАД гр.София е
предявил иск по чл.422 ГПК за установяване съществуване на вземането си в горепосочените размери, предмет на разглеждане в настоящото
производство.
От представените с ИМ писмени доказателства се установява,че че на 29.03.2017 г. между „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ АД, като кредитодател и К.А. С. като потребител е сключен договор за стоков кредит № 2674651 за сумата от 999 лв. за закупуване на мобилен телефон.Съгласно договора ответникът е получил сумата по кредита в пълен размер,като се е задължил да погасява ежемесечно по банков път сумата от 999 лв. на 15 вноски всяка от 74,87 лв.,дължими към седмо число на месеца, с първа падежна вноска на 07.05.2017 г. и последна на 07.07.2018 г. Страните са договорили 18 % ГЛП и 19,56 % ГПР, като общо дължимата сума от ответника е в размер на 1223,05 лв.При сключване на договора потребителят К.А. е декларирал,че с подписването му приема Общите условия и погасителния план,които представляват неразделна част от договора.По делото не се спори, че стоката за закупуването на която е предоставен кредита е получена от ответника.
От представения рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания сключен на 20.12.2016г. между
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД гр.София като цедент и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр.София като цесионер
се установява,че страните са постигнали договореност цедентът ежемесечно чрез
отделни договори за цесия да прехвърля на цесионера възмездно срещу
възнаграждение портфейл от свои
просрочени изискуеми вземания, произхождащи от договори за потребителски
парични и стокови кредити, сключени от цедента с физически лица.Договорено е да
се прехвърлят вземания за изплащане на парични суми,които са станали изискуеми
и са необслужвани от длъжниците за период от над 180 дни просрочие.
С индивидуален договор от 20.11.2017г.за
прехвърляне на вземания цедентът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД гр.София е
прехвърлил на цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр.София вземанията, необслужвани от длъжниците за период над 180
дни просрочие, произхождащи от договори за потребителски кредити, сключени от
цедента с физически лица, съгласно чл.2.2 от рамков договор от 20.12.2016г.,като
продадените и прехвърлени вземания са описани в Приложение №1 ,неразделна част
от договора за цесия и се отнасят към 20.11.2017г.Видно
от представената извадка от Приложение №1 към договора за цесия от 20.11.2017г.вземането на „Уникредит Кънсюмър“
ЕАД към ответника К.А.С. по горепосочения договор за кредит №2674561 от 29.03.2017г.е прехвърлено на „Агенция за събиране
на вземания“ЕАД ,като същото е общо в размер на 1122,77лв. съответно 999лв.главница и
лихви 123,77лв. От представения препис на пълномощно/л.28 и 29 от делото/, изходящо от
представляващия„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД се установява, че
дружеството цедент е упълномощило
цесионера „Агенция за събиране на вземания ”ЕАД да
уведоми от името на цедента всички длъжници по всички вземания, които са били
цедирани по силата на сключения договор
за цесия от 20.12.2016г и 20.11.2017г.
Безспорно по делото е,че преди
подаване на зявлението по чл.410 ГПК до длъжника К.С. са изпратени две
уведомления за извършената цесия от цедента„Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ЕАД чрез
упълномощения цесионер “Агенция за събиране на вземания“ЕАД гр.София.Първото
уведомление е с дата 28.11.2017г.,е изпратено на адреса на
кредитополучателя,посочен в договора за кредит в гр.Плевен,ул.“Битоля“,бл.1,вх.А,ет5,ап.24
,като съгласно приложената обратна разписка от „Български пощи“ЕАД пратката е
върната като непотърсена. Второто уведомление
е изпратено на същия адрес на 28.11.2018г. чрез куриерска фирма Лео
експрес,като пратката отново е върната, поради отсъствие на получателя на
адреса.
Пред ПРС е назначена и приета счетоводна експертиза.От заключението на ВЛ В. В. ,което не е оспорено от страните и като обективно съдът възприема изцяло се установява, че остатъкът от задължението на ответника по процесния договор за стоков кредит към 02.10.2018г.- датата на подаване на заявлението е 1088,21 лв.,от които 999 лв. главница и договорна лихва в размер на 89,21лв.за периода от 07.05.2017г.до датата на цесията - 20.11.2017г. Общият размер на лихвата за забава към 02.10.2019г. е в размер на 129,77 лв. ВЛ е изчислило, че лихвата да забава на просрочените вноски за главница за периода 07.05.2017г.- 20.11.2017г.- датата на сключване на договора за цесия е 34,56 лв.,а след датата на цесията до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение лихвата за забава е в размер на 95,21 лв.
Спорни в настоящото производство,а и пред
ПРС са били въпросите установено ли е по основание и размер вземането на
дружеството-ищец, цесионер по договора
за цесия от 20.11.2017г.,за което е издадена заповед по чл.410 ГПК от ПРС по
ч.гр.д.№7046/2018г.,прехвърлянето на процесното вземане има ли действие по отношение
на ответника К.А.С., спазени ли са разпоредбите на чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД за
уведомяване на последния като длъжник.
За да отхвърли предявения иск като неоснователен,ПРС е приел, че не са изпълнени изискванията
на чл. 99 от ЗЗД
, за да породи договора за цесия действие по отношение на длъжника, тъй като
същият не е бил надлежно уведомен,както предвижда императивната разпоредба на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Изложени са доводи,че за да породи извършената цесия действие
по отношение на длъжника, следва до него да е достигнало волеизявлението на
досегашния кредитор-цедента за прехвърляне на вземането.Съдът е приел,че
връченото на особения представител на ответника уведомление за извършената
цесия, представено като приложение към ИМ,не съставлява надлежно връчване на
длъжника по смисъла на чл.99 ал.3 ЗЗД, поради което цесията няма действие
спрямо последния.Изложени са доводи,че връчването на особен представител не
може да се приравни нито на връчване на ответника/поради невъзможност за
извършване на фактически действия от страна на особения представител,които да
доведат до знанието на длъжника за цесията/,нито на упълномощен адвокат, който
би могъл да извърши тези фактически действия,доколкото връзката му с клиента се предполага.
Тези изводи не се споделят от въззивната инстанция.Връчването на
съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, има за цел
длъжникът да бъде известен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и
съответно да бъде предотвратено
изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането.С цел да бъде гарантирана
сигурността на длъжника да изпълни
именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения
договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор – цедент. Връчването
на уведомлението няма характер на лично и незаместимо действие,поради което е
възможно то да бъде извършено и от пълномощник
на цедента.С оглед константната съдебна практика няма
пречка старият кредитор /цедент/ да
упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши
предвиденото в чл.99 ал.3 ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия,
както е направено и в конкретната хипотеза на база гореописаното изрично
пълномощно за учредена представителна власт в полза на
цесионера. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по
конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно
извършено, дори да е получено за пръв път с исковата молба.
В практиката си ВКС на РБ приема, че прехвърлянето на вземането поражда
действие спрямо длъжника, ако последният е уведомен за цесията с нотариална
покана, с изходящо от цедента и приложено към исковата молба на цесионера
уведомление, достигнало до него и т. н.Неоснователен в тази връзка е доводът на
ПРС, че връчване на съобщението за цесия чрез особения представител, чрез който
ответника извършва процесуални действия по делото, не може да се счита за
редовно връчване.На основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, с оглед охрана на интересите на ответника му е назначен особен
представител. Връчването на всички книжа по делото е надлежно, ако е направено
на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на
връчване правни последици. Ако връчването на съобщението за цесия беше
извършено чрез нотариална покана, в т. ч. и чрез проведена процедура по чл. 50 ЗННД
вр. чл. 47, ал. 1-5 ГПК,
отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК
би се удостоверило от длъжностното лице. В този случай съобщението се счита
връчено и без да е необходимо назначаването на особен представител в
нотариалното производство. Поради това следва да се приеме, че в исковото
производство, връчването на съобщение за извършена цесия чрез особен представител на длъжника,
представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник.В този смисъл е и по-новата
практика на ВКС-решение №198/ 18. 01. 2019г.по т. д. № 193/2018 г.,ТК, I ТО , в което е прието, че и изявления пораждащи
материално-правни последици за ответника,като уведомление за обявена предсрочна
изискуемост на договор за банков кредит, могат да бъдат отправяни до него чрез
особения му представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК. Интересите на длъжника в исковото производство относно
вземането са защитени в по-голяма степен отколкото в нотариалното производство.След
като материалноправно изявление на банката кредитор за настъпила предсрочна
изискуемост на кредит се счита за надлежно връчено на длъжника чрез неговия
особен представител,съдът приема,че и уведомлението за извършената цесия до
въззиваемия,чрез назначения му особен представител , следва да се счита за
надлежно връчено.
Основателно е направеното с жалбата възражение,че въпросът кога длъжника е
уведомен за договора за цесия по никакъв начин не се отразява върху валидността
и действието на договора за цесия между двете страни по него.Доколкото няма
твърдения,че процесният договор за цесия
страда от пороци,водещи до неговата недействителност,същият е валиден и е
произвел действие между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД гр.София /цедент/ и ищецът "Агенция за събиране на вземания“ЕАД /цесионер/от момента на неговото сключване 20.11.2017г.От
тази дата всички вземания,описани в Приложение №1 ,вкл.и процесното към
длъжника К.А. са валидно прехвърлени в патримониума на цесионера в обема, в който го е притежавал цедента,
с всички привилегии ,обезпечения и изтекли лихви.Неуведомяване
на длъжника за извършената цесия би имало значение ако след прехвърляне на
вземането длъжникът е продължил да плаща, поради незнание, на предишния си
кредитор, но конкретната хипотеза не е такава.Основателно е направеното в
жалбата възражение, че длъжникът може да възрази за липса на уведомяване за
извършена цесия, само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор преди момента на уведомлението. Обстоятелството кога е връчено
уведомлението до длъжника е без значение за основателността на иска, при
положение,че по делото е безспорно установено, че процесното задължение не е
погасено и длъжникът по кредита К.А. не е заплатил нито една погасителна вноска
,т.е.липсва изпълнение както към стария кредитор,така и към новия.В този смисъл
съдът приема,че длъжникът е надлежно уведомен за извършената цесия,с връчване
на уведомлението на неговия особен представител и цесията има действие спрямо
него.Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл.45 ГПК,съгласно която връчването
на представител се смята за лично връчване.
От друга страна в конкретната хипотеза цесионерът като пълномощник на
цедента е изпратил до длъжника К.А. на посочения в договора за кредит адрес -гр.Плевен,ул.“Битоля“,бл.1,вх.А,ет.5,ап.24
две уведомления за извършената цесия,описани по горе на дата на
28.11.2017г.чрез „Български пощи“ЕАД и на дата 28.11.2018г.чрез куриерска фирма
и то преди подаване на заявлението по
чл.410 ГПК.И двете пратки са върнати
като непотърсени от адресата.В цитираното в жалбата решение на ВКС
№40/17.06.2015г.по т.д.№601/2014г.,Іт.о.ТК
е разгледан казус с изпратено от банката до длъжника уведомление за
настъпила предсрочна изискуемост на кредита,като уведомлението също е върнато
като непотърсено от адресата.В решението на ВКС
е възприето становището, че при предприетия начин на уведомление фактическо връчване не е
осъществено ,поради
бездействие от страна на получателя,че независимо от това,кредиторът е положил необходимите усилия да изпълни
задължението си за уведомяване на длъжника за упражненото си правомощие да
обяви предсрочната изискуемост на кредита.Изложението от ВКС съображения относно връчването
на уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита са приложими и относно
уведомлението за извършената цесия.
По изложените съображения съдът намира,че вземането
на цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр.София е установено по
основание и размер.Цесията е съобщена на длъжника ,чрез връченото на неговия особен
представител,назначен по реда на чл.47 ал.6 ГПК уведомление и има действие
спрямо него.Категорично с оглед приетата експертиза е установено,че от страна
на въззиваемия -длъжник по договора за кредит е налице пълно неизпълнение, като
същият не е погасил нито една от дължимите вноски.Искът с правно осн.чл.422 ГПК е основателен, доказан и следва да
бъде уважен изцяло,като се признае за установено,че К.А.С. /имената са съгласно
договора за кредит и справката за постоянен адрес/дължи на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД претендираните по ИМ суми:999лв.главница по договор за стоков
кредит,ведно със законна лихва върху нея,считано от датата на подаване на
заявлението 02.10.2018г.до окончателното й изплащане,сумата 89,21лв. договорна
лихва за периода от 07.05.2017г. до 07.07.2018г. и сумата 119,49лв. лихва за
забава за периода от 07.05.2017г.до 02.10.2018г.,за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №4359 от 03.10.2018г.по ч.гр.д. №7046/2018г.по
описа на ПРС.Обезщетението за забава ,съгласно приетата счетоводна експертиза е
в по-висок размер ,възлиза на 129,77лв.,но в тази част ищецът не е направил
увеличение на иска по реда на чл.214 ГПК и съдът следва да се произнесе в
рамките на заявения петитум.
След като е
стигнал до други правни изводи,ПРС е постановил едно неправилно решение,което на
осн.чл.271 ГПК следва да се отмени,а въззивната инстанция се произнесе по
същество в горния смисъл .
При този изход на процеса и
на осн.чл.78 ал.1 ГПК К.А.С. следва да заплати на „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД направените деловодни разноски за двете съдебни инстанции общо в
размер на 1 055лв./ ДТ за ИМ и за въззивна жалба,депозит за ВЛ,изплатено възнаграждение
за особения представител на ответника за две инстанции,както и 200лв.
юрисконсултско възнаграждение за ищеца,в мин.размер по 100лв.за всяка
инстанция/.
Ответникът следва да заплати
и направените от ищеца деловодни разноски в заповедното производство в размер
на 75лв.,от които 25 лв.ДТ и 50лв. юрисконсултско възнаграждение,съгласно т.12
от ТР №4/18.06.2014г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№4/2013.
Искът е с цена под
5 000лв. и съгласно чл.280 ал.3,т.1 ГПК
настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното , Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА
на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на Плевенски Районен съд ,ІІ-ри гр.с.№1297 от 11.07.2019г.,постановено по гр.д.№9092 за 2018г.по
описа на същия съд КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.422 ГПК,че К.А.С. ,ЕГН ********** *** дължи
на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. София,бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт,ет.2, офис 4,представлявано
от изп.директор Д. Б. следните суми: 999лв.главница по договор за стоков кредит №2674561 от 29.03.2017г.,ведно със
законна лихва върху нея,считано от датата на подаване на заявлението -02.10.2018г.до
окончателното й изплащане,сумата 89,21лв.
договорна лихва за периода от 07.05.2017г. до 07.07.2018г. и сумата 119,49лв.обезщетение за
забава за периода от 07.05.2017г.до 02.10.2018г.,за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №4359 от 03.10. 2018г. по ч.гр.д.
№7046/2018г.по описа на ПРС.
ОСЪЖДА
на осн.чл.78 ал.1 ГПК К.А.С. ,ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. София,бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,представлявано
от изп.директор Д. Б. деловодни разноски за двете инстанции в размер на 1055лв.
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.1 ГПК К.А.С. ,ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ , ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. София,бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4,представлявано от изп.директор Д. Б. деловодни разноски за заповедното производство в размер на 75лв.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.3,т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: