Р Е Ш
Е Н И Е
№ 491 02.12.2019г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, IІІ състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар Минка Петкова и с участието
на
прокурора като разгледа
докладваното
от съдия Ирена Янкова административно дело № 615 по описа за 2019г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.68, ал.1 от Закона за
защита от дискриминация /ЗЗДискр./.
Образувано е по жалба на К.Б.Х. против Решение №431 от
17.07.2019г по преписка № 348/2018г на Трети специализиран постоянен състав на
Комисията за защита от дискриминация. В жалбата са изложени оплаквания, че
решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателката
счита че е дискриминационна разпоредбата на чл.82 ал.2 от Колективния трудов
договор /КТД/ в редакция, действала 2012-2015г, и че на основание същата норма
работодателят й е изплатил обезщетение в размер на 6 брутни заплати /“но след
придобиването ми на право на пенсия на мен ми бе изплатено обезщетение в размер
на 6 брутни заплати, съгласно чл.82 ал.2 от Колективния трудов договор“, стр.2
от подадената до съда жалба/, а работници и служители с по-малък трудов стаж
при същия работодател получават при пенсиониране по-големи възнаграждения в
сравнение с нея, имаща непрекъснат трудов стаж при същия работодател 36год.,
10м и 26 дни, в което вижда дискриминация спрямо нея по признак лично
положение, към какъвто причислява трудовия стаж. Счита за неправилно че не е
получила обезщетение в размер на 16 брутни заплати, предвидено в чл.82 ал.1 от
КТД. Оспорва, че не са налице подходящи за сравнение лица като се позовава на
представен списък от „Мини Марица Изток“ЕАД с лица, придобили право на пенсия
през 2015г. Жалбоподателката поддържа, че в чл.82 ал.1 от КТД работодателя
установява еднакви критерии за размера на обезщетението по чл.222 ал.3 от КТД,
но в увеличен размер съобразно трудовия стаж при един и същ работодател, а с разпоредбата на чл.82 ал.2 от КТД /според
която, завишения размер по ал.1 получават работниците или служителите,
упражнили правото си на пенсиониране към датата на придобиване право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст. Упражнилите това право към по-късна дата
получават обезщетение в размерите на чл.222 ал.3 от КТ/, работодателят
диференцирал критериите за размера на обезщетението и ги прилага не еднакво спрямо отделните
работници и служители. Разпоредбата на чл.82 ал.2 от КТД според
жалбоподателката има дискриминационен характер, тъй като се постига
дискриминационен резултат, и е на това основание недействителна. Изтъква, че в решението не е обсъдено
наведеното от нея твърдение, че е нарушен чл.14 ал.1 ал.2 и ал.3 от ЗЗДискр.
Определянето на различни критерии за оценка на труда и за изпълнение на
трудовите възнаграждения, свързани в определяне на допълнителното трудово
възнаграждение на работниците и служителите, осъществяващи еднакъв или
равностоен труд било нарушение на закона и
предпоставка за различно третиране на същите, от там и за евентуална
дискриминация. Твърди се, че решението
на КЗД е постановено в нарушение на чл.9 от ЗЗДискр, доколкото ответната страна в производството пред КЗД е
следвало, но не е доказала, че правото на равно третиране не е нарушено и не е
доказателство в тази насока изявлението в становище вх.№16-20-1197/31.10.2018г
от работодателя „Мини Марица-Изток“ ЕАД-рудник „Трояново -1“ с.Трояново,
обл.Стара Загора, че работодателят е предоставил възможност на работници и
служители по собствено желание и след подписване на декларация да продължат да
работят на трудов договор, като в тези случаи към датата на реализиране на
придобитото право на пенсия и окончателното прекратяване на трудовото
правоотношение да получат само обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ. Оспорва
съзнателно взето от нея решение за отказ от прекратяване на трудовото правоотношение
и отказ от полагащи се обезщетения в
завишен размер с доводи, че работодателят няма право да изисква от работниците
и служителите да попълват декларации, с които се отказват от права и че е
възможно да се откаже от съществуващо, не и от бъдещо право.
Жалбата
се поддържа от П. Ат.Х., съпруг на жалбоподателката. По така изложените доводи,
иска се от съда да отмени Решение №431 от 17.07.2019г по преписка № 348/2018г
на Комисията за защита от дискриминация като незаконосъобразно; да бъде обявена
за недействителна и дискриминационна разпоредбата на чл.82 ал.2 от Колективния
трудов договор /КТД/ от 21.03.2014г, сключен между „Мини Марица-изток“ЕАД
гр.Раднево и синдикалните органивации на ФСО „Подкрепа“ и ДСО на КНСБ при „Мини
Марица-Изток“ ЕАД.
Ответникът
по жалбата Комисия за защита от дискриминация гр.София, редовно и своевременно
призован, не се явява нито представлява по делото. С вх.№6224/21.11.2019г е
постъпило становище от КЗД, чрез ст.юрисконсулт
Ж.М.и пълномощник в което изразява такова за неоснователност на жалбата.
Обосновава, че Решение №431 от 17.07.2019г по преписка № 348/2018г на Комисията
за защита от дискриминация е постановено от компетентен орган, в надлежна
форма, при липса на допуснати процесуални нарушения и в съответствие с
материалния закон.
Заинтересованите
страни: „Мини Марица-изток“ЕАД гр.Раднево и „Мини Марица –Изток“ЕАД-рудник
„Трояново-1“, село Трояново, чрез
процесуалния си представител юр.Д.С., изразяват становище за неоснователност на
жалбата. Обосновава, че Решение №431 от 17.07.2019г по преписка № 348/2018г на
Комисията за защита от дискриминация е правилно и законосъобразно.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените и приети по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Оспореното Решение №431 от 17.07.2019г
на Комисията за защита от дискриминация
/л.17 и сл/ е постановено по преписка №348/2018г. Преписката е била образувана
на основание подадена от К.Б.Х. жалба вх.№44-00-2897/18.07.2018г/л.25/ и
допълнение към нея с вх.№44-00-3393/30.08.2018г/л.42/ с оплаквания за
осъществена спрямо жалбоподателката Х. дискриминация по признак „лично
положение“ от работодателя й „Мини Марица—Изток“ клон Рудник „Трояново1“ село
Трояново посредством неизплащане на обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ в завишен
размер /16 брутни заплати/ съгласно чл.82 ал.1 от КТД, действал към 24.07.2015г
и при трудов стаж от над 36г при този работодател.
В жалбата са били наведени твърдения, че
според КТД, действал към 24.07.2015г, чл.82 ал.1:
Работникът или служителят
получава обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ в увеличен размер, ако през
последните години на трудовия си договор е работил при един и същ работодател, както следва: до
10години-2 брутни заплати, от 10-до 20г-6 брутни заплати, от 20 до 25години -10
брутни заплати, от 25 до 35 години -15 брутни заплати, над 35 години -16 брутни
заплати.
Според ал.2 на чл.82 от КТД: Завишения размер по
алинея 1 получават работниците и служителите, упражнили правото си на
пенсиониране към датата на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст. Упражнилите това право към по-късна дата получават обезщетение в
размерите по чл.222 ал.3 от КТ.
Жалбоподателката Х. е заявила, че считано
от 01.09.1978г сключила безсрочен трудов договор със СМЕК „Марица Изток“-рудник
„Трояново-1“, сега—„Мини Марица—Изток“ клон Рудник „Трояново1“ село Трояново,
където работила от тогава вкл. към 01.05.2012г, когато била уведомена че е
придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст(ОСВ), но след като не
упражнила това си право продължила трудова дейност, вкл. към 15.10.2014г,
когато отново била поканена да отговори до края на 2014г дали ще упражни
правото си на пенсия на основание чл.325 ал. 1 т.1 от КТ, но не упражнила това
свое право, а на 24.07.2015г получила заповед №89/24.07.2015г за прекратяване
на трудовия й договор на основание чл.328 ал.1 т.10 от КТ. Общия й трудов стаж при един и същ
работодател сумарно е 36 г, 10м и 26 дни, с оглед на което счита, че би
следвало да получи обезщетение в размер 16 брутни заплати по чл.82 ал.1 от КТД.
След придобиване на право на пенсия на нея й било изплатено обезщетение в
размер на 6 брутни заплати, съгласно чл.82 ал.2 от Колективния трудов договор /стр.2
от жалбата, абзац предпоследен, л.25 гръб/. Формулира, че според чл. 82 ал.2 от
КТД работници и служители, работили по-малко от 35, 25, дори 20 години при един
и същ работодател получават при пенсиониране по—големи възнаграждения в
сравнение с нея, имаща трудов стаж 36 год., 10м, 26 дни /стр.2 абзац последен,
стр.3 от жалбата, л.25—26/. Изразява становище, че чл.82 ал.2 от КТД е
дискриминационен спрямо нея по признак лично положение, тъй като смисълът на
чл.82 ал.1 от КТД е стимулиране продължителността на трудовия стаж при един и
същ работодател, респ.повишаване произвоителността на труда, а професионалния
опит и трудовия стаж за елементи от трудовоправния статус на лицето и в този
смисъл от общия му правен статус или лично положение /стр.3 от жалбата, л.26 по
делото/. Възпроизведена е разпоредбата на чл.14 от ЗЗДискр. В допълнението към жалбата, тя уточнява, че е
нарушено правилото за получаване на равно възнаграждение за еднакъв или
равностоен труд /чл.14 ал.1, 2 и 3 от ЗЗДискр/, както и че принципът за
равенство в третирането е нарушен с приемането и прилагането на чл.82 ал.2 от
КТД от 21.03.2014г от работодателя „Мини Марица-Изток“ЕАД, гр.Раднево, клон
рудник „Трояново-1“, страна по КТД /т.1/, като по-неблагоприятното третиране се
състои в следното „При трудов стаж 36 г,
10м и 26 дни при работодател Мини Марица-Изток“ЕАД, гр.Раднево, клон рудник
„Трояново-1“ с.Трояново получих обезщетение от 6 брутни заплати, а други
служители със стаж над 35 години при същия работодател получават 16 брутни
заплати, т.е.налице е различно третиране за равностоен труд“ /т.2 от
допълнението л.42/. Дискриминацията твърди извършена на 24.07.2015г, когато със
заповед №89/24.07.2015г бил прекратен трудовия й договор и към която дата била
приложима разпоредбата на чл.82 ал.2 от КТД, по който била лишена от 10 брутни
заплати. Посочени са за сравнение три лица, третирани според нея по-благоприятно
- К. П. К. и К. Х. К., които получили обезщетение в размер 15 брутни заплати, П.А.Х.
— получил обезщетение в размер на 16 брутни заплати /л.42/. От КЗД е било поискано да установи нарушението,
да постанови преустановяването му до установяване на положение на равно
третиране, както и да се наложат предвидените в закона санкции или принудителни
административни мерки /л.25/.
С разпореждане №812/25.07.2018г на
Председателя на КЗД/л.36/, на основание чл.48 ал.2 т.3 от ЗЗДискр преписката е
разпределена за разглеждане на Трети специализиран постоянен заседателен състав
на КЗД. Дадени са указания на жалбоподателката, че съгласно чл.9 от ЗЗДискр е
нейно задължение за представяне на факти, въз основа на които може да се
направи предположение, че е налице дискриминация /л.37, л.41/. Съставът е
определил председател и докладчик по преписката /л.38/. Конституирани като страни са К.Б.Х.
/жалбоподател/, „Мини Марица-Изток“ЕАД-Рудник „Трояново“1, гр.Раднево/ответна
страна/ и „Мини Марица-Изток“ЕАД, гр. Раднево, /заинтересована страна/. Докладчикът
е изпратил на ответника жалбата и допълнението към нея с писма
изх.№16-20-1051/01.10.2018г /л.45—46/ и изх.№16-20-1110 /08.10.2018г, уведомява
за образуваната преписка и започналата процедура по проучване, указана е
възможността за представяне на писмени обяснения, информация, становище и
доказателства по изложените в жалбата на К.Б.Х. твърдения, респ.други относими
към случая доказателства, изискани са информация и доказателства, възпроизведен
е текста на разпоредбата на чл.9 от ЗЗДискр /л.45—46, л.55/.
На 31.10.2018г, с вх.№16-20-1197г
ответната страна, изразява становище за неоснователност на жалбата по
съображения, че към 01.05.2012г, когато г-жа Кр.Х. е придобила право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст, за което е била известена от отдел „Човешки
ресурси“, към същата дата съгласно чл.82 ал.1 от КТД /2012г/ завишен размер на
обезщетения при пенсиониране са получавали само работници и служители, които са
били уведомени, че са придобили право на пенсия и по своя инициатива, след
уведомяването им са подавали молба за прекратяване на трудовото правоотношение.
Работодателят твърди се е предоставял възможност на работници и служители, по
собствено желание след подписване на декларация да продължат да роботят на
трудов договор, като в тези случаи, към датата на реализиране на придобитото
право на пенсия и след окончателно прекратяване на трудовото правоотношение да
получат само обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ. Посочено, че се касае за
съзнателно взето решение чрез подписване на декларация от г-жа Х. за отказ от
прекратяване на трудовото й правоотношение с работодателя и желанието й да
упражни правото си на пенсиониране на по—късна така, с което счита, че се е
съгласила да получи обезщетение в размерите по чл.222 ал.3 от КТ, вместо
завишения размер, предвиден в КТД, 2012г. В периода от 01.05.2012г-27.05.2015г
твърди, че Х. е получила общо 39 месечни
трудови възнаграждения и други придобивки, което като сума многократно
надвишавало „загубените“ от нея 10 брутни заплати обезщетение /л.56—57/. Приложени
са доказателства /л.70 и сл, л.163 и сл,
л.221 и сл./.
Страните са били уведомени за
възможността за запознаване със събраните материали и възможността да сочат
нови доказателства, които да бъдат събрани респ.да правят искания и възражения
и да вземат отношение към становището на другата страна /л.66—68; /л.305 -309/.
По преписката е изготвен
доклад-заключение /л.314—316/, в
съответствие с чл.60 и чл.61 от ЗЗДискр е насрочено заседание с призоваване на
страните/л.311-313/. Проведени са открити заседания на 18.03.2019г/протокол на л.320—321/ и на 01.04.2019г /л.323—327/.
Въз основа на извършеното проучване и събраните
доказателства е постановено оспореното Решение №431 от 17.07.2019г по преписка
№348/2018г/л.17-20/, с което Комисията за защита от дискриминация, Трети
специализиран постоянен заседателен състав:
Установява, че ответната
страна „Мини Марица-Изток“ЕАД – рудник „Трояново“ 1, с посочени данни ЕИК на
клон, представителство и адрес за придоваване, не е извършило нарушение на
забраната за дискриминация по чл.4 ал.2 от ЗЗДискр. във вр.с чл.4 ал.1 от
ЗЗДискр спрямо жалбоподателката К.Б.Х. *** на основата на признак „лично
положение“;
Установява, че ответната
страна „Мини Марица-Изток“ЕАД – рудник „Трояново“ 1, с посочени данни ЕИК на
клон, представителство и адрес за придоваване, не е извършило нарушение на
чл.14 от ЗЗДискр спрямо жалбоподателката К.Б.Х. *** на основата на признак
„лично положение“;
Оставя без уважение жалба
вх. №44-00-2897/18.07.2018г и допълнение към нея с вх.№44-00-3393/30.08.2019г,
подадени от К.Б.Х. *** срещу „Мини Марица—Изток“ ЕАД Рудник „Трояново“-1
(работодател), като неоснователна и недоказана.
С оспореното решение са приети за установени
следните факти:
- К.Б.Х. е работила на безсрочен трудов
договор считано от 1978г със СМЕК „Марица изток“—рудник „Трояново-1“
/понастоящем „Мини Марица—изток“ЕАД – рудник „Трояново -1“, с.Трояново,
обл.Стара Загора, до 24.07.2015г, на която й е връчена заповед, с която
трудовия договор е прекратен на основание чл.328 ал.1 т.10 от КТ;
-жалбоподателката не е упражнила право
да се пенсионира към 01.05.2012г, като е продължила трудовата си дейност;
-на 15.10.2014г Х. е била поканена от
управителя на рудник „Трояново-1“ писмено да отговори дали ще упражни правото
си на пенсия до края на 2014г на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ /с писмо
изх.УП-01-505/15.10.2014г/,
-Х. не е изявила такова желание и е
продължила да работи;
-на 24.07.2015г жалбоподателката е
получила заповед №88 от същата дата, с която на основание чл.328 ал.1 т.10 от КТ, считано от 24.07.2015г е прекратено трудовото й правоотношение. В заповедта
било отразено че следва да й бъде изплатено обезщетение в размер на 6(шест) брутни
заплати на основание чл.22 ал.3 от КТ.
-Общият трудов стаж на жалбоподателката
сумарно при един работодател е 36г, 10м и
26дни (разпореждане №********** №**********/111091/25.09.2015г на НОИ
–Стара Загора).
По отношение на посочените за сравнение
лица е констатирано: трудовото правоотношение на К. П. К. е прекратено със
заповед №33/10.05.2016г, при посочване, че му се следва изплащане на основание
чл.222 ал.3 от КТ- 6 брутни заплати и на основание чл.83 ал.1 от КТД от 2016г,
за работа при един и същ работодател над 25г — 9(девет) брутни заплати.
Трудовото правоотношение на К. Х. К. е било прекратено със заповед №126
/22.11.2017г на основание чл.328 ал.1 т.10 от КТ, според заповедта на същия се
следва изплащане на основание чл.222 ал.3 от КТ -на 6 брутни заплати и на
основание чл.83 ал.1 от КТД от 2016г, за работа при един и същ работодател над
25 години— 9 брутни заплати. Трудовото правоотношение на П.А.Х. е прекратено
със Заповед № 27/27.03.2018г също на основание чл.328 ал.1 т.10 от КТ, при
посочване, че на същия се следва изплащане на основание чл.222 ал.3 от КТ - 6
брутни заплати и на основание чл.83 ал.1
от КТД от 2016г, за работа при един и същ работодател над 35 години - 10 брутни
заплати.
Работниците и служителите в рудник
„Трояново-1“, които са получили обезщетение в размер по чл.222 ал.3 от КТ
вместо завишени размери по чл.82 ал.1 от КТД поради това, че не са упражнили
своевременно правото си на пенсия са: Н.Г.Х., С.Д.С., Т.Д.Д., жалбоподателката К.Б.Х.,
Д. Х. Т., К. Т. Г. и С. И. И..
Съгласно чл.82 ал.2 от КТД, действал в
„Мини Марица-изток“ЕАД-Рудник „Трояново-1“ в периода през 2012-2015г завишен
размер на обезщетения при пенсиониране са получавали само работници и
служители, които са били уведомени, че са придобили право на пенсия и по своя
инициатива, след уведомяването им са подавали молба за прекратяване на
трудовото им правоотношение /“Завишеният
размер по ал.1 получават работниците и служителите, упражнили правото си на
пенсониране към датата на придобиване на това право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст. Упражнилите това право на по-късна дата получават обезщетение в
размерите на чл.222 ал.3 от Кодекса на труда“/.. Съставът е счел, че в
жалбата и допълнението към нея не се съдържат оплаквания срещу подписания в
предприятието КТД, респ.разпоредбите на КТД, действали към датата на
придобиване на право на пенсия на К.Х. за осигурителен стаж и възраст.
Прието е, че правото по чл.222 ал.3 от КТ възниква при прекратяване на трудовото правоотношение, без значение на какво
основание е прекратено то и към момента на прекратяването работникът или
служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
независимо от възрастта му, като не е необходимо да е предявил правото си на
пенсия или да се е пенсионирал. Посочил е и законовопредвидените критерии за
определяне размера на плащането — брутното трудово възнаграждение на работника
или служителя и при кого е работил работника или служителя през последните 10
години. Ако работникът или служителят е придобил при един и същ работодател
последните си 10 години трудов стаж, той му дължи заплащане на 6 брутни месечни
заплати, какъвто размер обезщетение е било изплатено на жалбоподателката.
За да приеме, че работодателят в лицето
на ответника по производството не е извършил нарушение на ЗЗДискр съставът е
приел, че не се установява жалбоподателката да е носител на защитен от закона
признак, въз основа на който да може да се направи обосновано предположение,
че е била дискриминирана, от което е
изведено и че не е доказано извършването на дискриминация по смисъла на чл.4
ал.2 във връзка с чл.4 ал.1 от ЗЗДискр. Визираните от жалбоподателката лица не
са в сходно с нейното положение, т.к.К.К., К.К., П.Х. са придобили и упражнили
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в различен времеви период, не са
изявили желание да продължат работа след придобиване на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, получили са обезщетение след жалбоподателката,
която в периода 2012-2015г е направила личен избор да продължи да работи. Доколкото разпоребата на 82 ал.2 от КТД,
действала в периода 01.05.2012-24.07.2015г, жалбоподателката е прието, че е
била наясно още към датата на придобиване на правото на пенсия за осигурителен
стаж и възраст /май 2012г/, че упражняването на това право на по-късна дата
означава, че ще получи обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ, в размер 6 брутни заплати.
По искането да бъде постановено преустановяване на нарушението /т.е.отпадане на
чл.82 ал.2 от КТД/, съставът е счел, че не разполага с такова правомощие, като
се е позовал на чл.60 от КТ. Прието е, че посочената разпоредба на КТД е била
изменена с подписване на КТД в ответното дружество през 2018г. С оглед на
горното е прието, че не е било извършено нарушение на забраната за
дискриминация по чл.4 ал.2 от ЗЗДискр, вр.с чл.4 ал.1 от ЗЗДискр на основа
признака „лично положение“ от страна на ответника и работодател „Мини
Марица-изток“ЕАД-Рудник „Трояново-1“.
Съобщение за решението е изпратено на страните,
съответно то е получено от Кр.Х. на 24.07.2019г /л.22 по делото/.
По делото са приложени и приети като доказателства документите,
приобщени към образуваната в КЗД преписка.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспореното решение на основание чл.168 ал.1
от АПК, намира за установено следното:
Жалбата
на Кр.Б. Х. против Решение №431 от 17.07.2019г по преписка № 348/2018г на
Комисията за защита от дискриминация, като подадена спрямо акт, подлежащ на
съдебно обжалване и контрол за законосъобразност /по арг.от чл. 68, ал.1 от
ЗЗДискр/, от процесуално легитимирано лице, за което е налице правен интерес от
оспорване, в 14-дневния срок за
обжалване, е процесуално допустима.
Процесуално
недопустимо е оспорването от Кр.Х. на
чл.82 ал.2 от Колективния трудов договор от 21.03.2014г, сключен между „Мини
Марица-изток“ ЕАД гр.Раднево като работодател и синдикалните организации на ФСО
„Подкрепа“ и ДСОна „КНСБ“ при „Мини Марица-изток“ ЕАД, и искането за
обявяването й за недействителна като дискриминационна. В тази част оспорването
не е насочено срещу акт, който да подлежи на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК. Подлежат на съдебно оспорване и контрол за
законосъобразност по реда на АПК административните актове /индивидуални, общи и
подзаконови нормативни/, доколкото не са изключени от приложното поле на АПК и
доколкото не са посочени като необжалваеми по съдебен ред. На административните
съдилища са подведомствени и спорове относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на
административен договори и доколкото не е предвидено друго в специален закон. В случая колективният трудов договор от 21.03.2014г
не е нито административен акт,
нито административен договор по смисъла на чл.19а от АПК. Посоченият КТД е сключен между равнопоставени
страни „Мини Марица-изток“ ЕАД
гр.Раднево като работодател, от една страна и, от друга страна, синдикалните
организации на ФСО „Подкрепа“ и ДСО на „КНСБ“ при „Мини Марица-изток“ ЕАД,
представители на работниците и служителите на дружеството /за краткост наричани
в договора „Синдикати“/ и въз основа на проведени преговори между тях -л.197 и
сл.по делото. Съгласно чл.4 от посочения договор, същият има за главна цел
установяването на взаимоотношения, осигуряващи благоприятни
социално-икономически условия, просперитет на Дружеството, ефективно и качество
на полагания труд, а според чл.5, урежда въпросите, които не са уредени с
повелителни разпоредби на закона, подлежат на колективно трудово договаряне и
се отнасят до трудовоправните отношения, заплащането на труда, трудовата
заетост, социалната програма, осигурителните правоотношения, условията на труд,
социалното партньорство, социалните аспекти при настъпили промени в
производството /л.199/. Предмета, реда за сключване на колективен трудов
договор, какъвто е КТД от 21.03.2014г, посочен като оспорен в частта по чл.82
ал.2, изисквания за неговата форма, действието му във времето и спрямо лицата,
възможности за неговото изменение и оспорване и пр са регламентирани в глава четвърта от Кодекса на труда/КТ/, а трудовите
спорове са подведомствени на гражданските съдилища по аргумент от чл.360, ал.1
вр.с чл.357 от КТ. Следователно оспорването от Кр.Б.Х. на чл.82 ал.2 от
Колективния трудов договор от 21.03.2014г, сключен между „Мини Марица-изток“
ЕАД гр.Раднево като работодател и синдикалните организации на ФСО „Подкрепа“ и
ДСОна „КНСБ“ при „Мини Марица-изток“ ЕАД, като процесуално недопустимо на
основание чл.159 т.1 от АПК следва да се остави без разглеждане и делото в тази
част се прекрати.
Жалбата на Кр.Х. против Решение №431 от
17.07.2019г по преписка № 348/2018г, разгледана по същество, е неоснователна.
Решение №431 от 17.07.2019г по преписка
№ 348/2018г на Комисията за защита от дискриминация е постановено в рамките на
правомощията на КЗД /чл.65 т.5 ЗЗДискр, във вр. с чл.47 т.1 от същия закон/, от
заседателния състав, определен от Председателя на КЗД /разпореждане
№812/25.07.2018г на л.36 и заповед №12-11-1094/27.03.019г, л.322/, в който
състав КЗД е преценила преписката за изяснена /протокол от заседание, проведено
на 01.04.2019г на л.323 и сл/. Решението
е в предвидената от закона писмена форма и при спазване на регламентираните в
чл.66 ЗЗДискр изисквания досежно неговото съдържание.
При постановяване на Решение №431 от
17.07.2019г на КЗД не са допуснати съществени нарушения на правилата, относими
към производството пред комисията /глава четвърта, раздел първи от ЗЗДискр/.
Производството в случая е било образувано на основание чл. 50, т. 1
ЗЗДискр по жалба на Кр.Б.Х./л.25, л.42/ с оплаквания за извършена
спрямо нея дискриминация по признак лично положение от работодателя й „Мини
Марица изток“ЕАД, клон рудник „Трояново“
1, село Трояново /т.1 от допълнението към жалбата, л.42/, посредством това, че й
е било изплатено от работодателя, съответно тя получила при пенсиониране обезщетение в размер на 6 брутни заплати
съгласно чл.82 ал.2 от Колективния трудов договор от 21.03.2014г, макар
да имала трудов стаж 36 г, 10м и 26 дни, и с оглед на който стаж би й се
следвало (според чл.82 ал.1 от КТД на предприятието, и страна по който е „Мини
Марица изток“ЕАД, клон рудник „Трояново“
1, село Трояново) тя да получи обезщетение в размер на 16 брутни заплати. В
това вижда извършено на 24.07.2015г от посочения работодател нарушение на чл.14
ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗЗДискр, тъй като други служители със стаж над 35 години
при същия работодател (посочени са конкретно три лица) са получили обезщетение
в размер 16 брутни заплати /„При трудов
стаж 36 г, 10м и 26 дни при работодател Мини Марица-Изток“ЕАД, гр.Раднево, клон
рудник „Трояново-1“ с.Трояново получих обезщетение от 6 брутни заплати, а други
служители със стаж над 35 години при същия работодател получават 16 брутни
заплати, т.е.налице е различно третиране за равностоен труд“ /т.2 от
допълнението л.42/.
Съответно на разпоредбата на чл.9 от
ЗЗДискр е разпределена между страните тежестта на доказване. Дадени са указания
на жалбоподателката, че съгласно чл.9 от ЗЗДискр е нейно задължение за
представяне на факти, въз основа на които може да се направи предположение, че
е налице дискриминация /л.37, л.41/, съответно дадени са на ответника указания
относно доказателствената му тежест по чл.9 от ЗЗДискр, като е указан с отбелязване
с по-черен шриф частта от текста на тази разпоредба: „..ответната страна трябва
да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен“ /л.46/. Въпросът дали
страните са се справили с доказателствената тежест е въпрос по същество.
Спазени са изискванията на чл. 54
- 64 ЗЗДискр.
Проведена е процедура по проучване, в хода на която са събрани писмени
доказателства. На страните е дадена възможност да се запознаят със събраните
доказателства. Проведени са открити заседания, за които страните са били призовавани
редовно. Не се твърди, нито се установява, да са били налице пречки за
разглеждане и произнасяне по същество на жалбата от визираните в чл.52 ал.2 от
ЗЗДискр.
Фактическата обстановка е била напълно
изяснена, като няма спор относно приетите за установени в решението на КЗД
факти и обстоятелства, а относно тяхната правна интерпретация. Спорен е извода,
че жалбоподателката не е носител на защитен от закона признак, въз основа на
който да може да се направи обосновано предположение, че същата е била на
основата на този признак дискриминирана от страна на работодателя посредством
определеното й и изплатено обезщетение при прекратяване на трудовото й
правоотношение /по чл.222 ал.3 от КТ/. Жалбоподателката поддържа доводи за
нарушение на чл.14 от ЗЗДискр по причина на признак лично отношение посредством
разпоредбата на чл.82 ал.2 от КТД. Относими към извода, че не е допуснато
нарушение на чл.14 от ЗЗДискр от „Мини Марица-Изток“ЕАД – рудник „Трояново- 1“,
са съображенията на КЗД за недоказване,
че жалбоподателката не е носител на защитения от закона признак лично
положение, в причинна връзка с какъвто да е била дискриминирана, които изводи
следва да бъдат споделени.
Според разпоредбите на чл.14
ал.1, 2 и 3 от ЗЗДискр, Работодателят
осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд /ал.1/, алинея 1
се прилага за всички възнаграждения, плащани пряко или непряко, в брой или в
натура, независимо от срока на трудовия договор и продължителността на
работното време /ал.2/, а според ал.3, в ред. в сила от 1.07.2012 г.)
Критериите за оценка на труда при определяне на трудовите възнаграждения и
оценката на трудовото изпълнение са еднакви за всички работници и служители и
се определят с колективните трудови договори или с вътрешните правила за
работната заплата, или с нормативно установените условия и ред за оценяване на
служителите в държавната администрация без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1.
Разпоредбите се намират в глава Втора
"Защита от дискриминация", раздел Първи "Защита при упражняване
на право на труд" от Закона за защита от дискриминация. В чл. 1 от ЗЗДискр.
изрично е посочено, че този закон
урежда защитата срещу всички форми на дискриминация и съдейства за нейното
предотвратяване. Формите на дискриминация за пряка, непряка дискриминация и
тормоз. В нормите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 4 от ЗЗДискр.
се съдържа определение на понятията "пряка дискриминация"
и "непряка дискриминация", като
и в двата случая санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в
поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от
други при сравними сходни белези. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко
поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата
на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. или на всякакви
други признаци, установени в закон или в международен договор, по който
Република България е страна. За да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр.,
е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на
приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна
страна. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг
лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗДискр. Всички уредени от закона хипотези имат
отношение към обществени отношения регулирани от дискриминационното право,
поради това нарушение по този закон
може да има само при наличие на някоя форма за неравно третиране свързана с
признак от визираните в чл. 4, ал. 1 от
ЗЗДскр. В този смисъл не е достатъчно да се установи
по-неблагоприятно третиране на определени лица в конкретен случай, а е
необходимо да се докаже и че това третиране е извършено по някой от признаците,
очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., като
следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното
отношение и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в
признак по цитирания чл. 4 от закона. Само
тогава неравенството попада в обхвата на закона и се ползва неговата закрила / Решение № 10197 от 2.07.2019 г. на ВАС
по адм. д. № 10546/2018 г., V о, Решение № 14092 от 2.11.2011 г. на ВАС по адм.
д. № 11154/2011 г., 5-членен с-в Решение № 10854 от 22.07.2011 г. на ВАС по
адм. д. № 9420/2010 г., VII о/.
В случая правилно е прието от КЗД за
недоказано жалбоподателката да е носител на защитен от закона признак,
съответно и по причина на такъв да е била по-неблагоприятно третирана от
работодателя посредством определянето и изплащането на обезщетение по чл.222
ал.3 от КТ в размерите, предвидени в тази норма при прекратяване на трудовото й
правоотношение от работодателя.
Според чл.222 ал.3 от КТ При
прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от
основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в
размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е
работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж -
на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6
месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Според чл.82, ал.1 от КТД/2014, л.197 и сл/,
сключен на 21.03.2014г и действал към 24.07.2015г:
Работникът
или служителят получава обезщетение по чл.222 ал.3 от Кодекса на труда в увеличен размер, ако през последните години
на трудовия си договор е работил при
един и същ работодател, както следва:
до
10 (десет) години-2 (две) брутни заплати,
от
10(десет) -до 20(двадесет) години — 6 (шест) брутни заплати,
от
20 (двадесет) до 25 (двадесет и пет) години -10 (десет) брутни заплати;
от
25 (двадесет и пет) до 35(тридесет и пет) г. -15 (петнадесет) брутни заплати;
над 35 (тридесет и пет) -16 (шестнадесет)
брутни заплати.
За
трудов стаж при един и същ работодател, се счита стажът придобит във всички
клонове и предприятия, влизащи в състава на „Мини Марица-изток“ЕАД и бившето
СО“Марица изток“.
Според
ал.2: Завишения размер по алинея 1 получават работниците и служителите
упражнили правото си на пенсиониране към датата на придобиване на право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Упражнилите това право към по-късна дата
получават обезщетение в размерите по чл.222 ал.3 от Кодекса на труда.
Както в жалбата, с която е сезирала КЗД
и така и в допълнението към нея, Кр.Х. формулира оплаквания за осъществена
спрямо нея дискриминация по признак лично положение посредством определяне от
работодателя й със заповедта от 24.07.2015г обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ в размер на 6 брутни месечни заплати, което
счита несъответно на предвидените в чл.82 ал.1 от КТД/2014г/ размери на
обезщетения от тази категория и спрямо нейния трудов стаж от над 36год при същия
работодател. Аргументира, че при определяне размера на обезщетението й е била
приложена чл.82 ал.2 от КТД, която счита за дискриминационна. В този смисъл са
изявленията на Х. в жалбата й до КЗД, че чл.82 ал.2 от КТД, която въвежда условие
за получаване от работниците и служителите на завишен размер на обезщетенията
по ал.1 — да са упражнили правото си на пенсиониране към датата на придобиване
на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, се явява дискриминационна спрямо нея по
признак лично положение.
Не в причинна връзка с трудовия стаж на
жалбоподателката се твърди определено обезщетението й по чл.222 ал.3 от КТ и в
размер по чл.222 ал.3 от КТ при прекратяване на трудовото й правоотношение, а
поради прилагане на чл.82 ал.2 от КТД /2014/ и с оглед осъществяване на
предвидените в тази норма условия, които също не се основат на защитен признак.
В зависимост от упражняването към определена дата от работника или служителя на правото му да
се пенсионира за осигурителен стаж и възраст, а не в зависимост от трудовия му
стаж, е било поставено, наред с други
условия, в чл.82 ал.2 вр.с ал.1 от КТД от 2014г възникването на право на
обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ в увеличен размер, в незаплащане на
какъвто жалбоподателката вижда
неблагоприятно третиране. Правилни са
изводите, че не е допуснато от работодателя нарушение на чл.14 от ЗЗДискр.
Първите две алинеи на чл.14 от ЗЗДискр отнасят изисквания към работодателя от
гл.т.осигурявано възнаграждение за труд,
към каквото не се числи регламентираното
в чл.82 от КТД от 21.03.2014г право на обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ
при прекратяване на трудовото правоотношение в завишен размер. Възникването на
право на обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ /при прекратяване на трудовото
правоотношение/ в завишен размер/чл.82 ал.1 от КТД/ според чл.82 ал.1 и ал.2 от обсъждания КТД е
обусловено от следните предпоставки: работникът или служителят през последните
години на трудовия си договор е работил
при един и същ работодател поне 10 години, да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст и да го е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст
към датата на придобиването му. Следователно с разпоредбата на чл.82 ал.2 от
КТД от 21.03.2014г не е въведен критерий за оценка на труда, поради което и
неприложими към текста на обсъжданата разпоредба от КТД са изискванията,
предвидени в ал.3 на чл.14 от ЗЗДискр. Следва да се посочи, че КТД, обсъждан
в случая, е подписан въз основа на
преговори между страните по него — „Мини Марица – изток“ЕАД гр.Раднево, с
изпълнителен директор инж.Георги Златев, от една страна и Синдикалните
организации на ФСО „Подкрепа“ и ДСО на КНСБ при „Мини Марица-изток“ЕАД, като
представители на работниците и служителите от дружеството, представлявани от Г.Г.
/председател на ФСО „Подкрепа“/ и В.В. /Преддседател на ДСО на КНСБ/. Според чл.60 от Кодекса на труда всяка
от страните по колективния трудов договор, както и всеки работник или служител,
спрямо когото колективният трудов договор се прилага, имат право да предявят
иск пред съда за обявяване на недействителност на колективния трудов договор
или на отделни негови клаузи, ако противоречат на закона или го заобикалят.
Няма твърдения, нито доказателства, да е обявена за недействителна разпоредбата
на чл.82 ал.2 от КТД от 21.03.2014г.
В случая не се твърди да е накърнено
правото на обезщетение в размерите по чл.222 ал.3 от КТ, а се твърди право на
жалбоподателката на обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ в увеличен размер
като работник/служител в „Мини
Марица-изток“ЕАД, рудник „Трояново-1“ с.Трояново, и спрямо която
КТД 2014г е действал във визирания в жалбата период. Възникването на
това право е при предвидени в чл.82 ал.1 и 2 от същия КТД предпоставки, чието
осъществяване, включително упражнено от съответния работник на право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст на датата на възникването му, подлежи на
установяване във всеки конкретен случай. Жалбоподателката не твърди да е
упражнила правото си на пенсиониране към
датата на придобиване от нея на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст /01.05.2012г./
с оглед изявлението й, че след 01.05.2012г не е упражнила това свое право и
продължила трудовата си дейност. Твърдения в същия смисъл са формулирани и в
жалбата й до съда и се поддържат и в хода на съдебното производство. Не е доказано в хода на производството пред
КЗД работодателят да е следвал различен подход при прилагането на чл.82 ал. 1 и
ал.2 от КТД /2014г/ на основата на признак от визираните в чл.4 ал.1 от
ЗЗДискр, нито че, че поради някакво лично качество от категорията на визираните
в чл.4 ал.1 от ЗЗДискр жалбоподателката не е получила обезщетение в увеличен
размер. Не са в сходно с положението на жалбоподателката работници и служители,
чийто размер на обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ е бил определен в размерите по
чл.82 ал.1 от КТД поради това че са упражнили на съответната дата правото си на
пенсиониране за ОСВ /при прилагане правилото на чл.82 ал.2 изр.първо от КТД/,
както и работници и служители, чийто размер на обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ
е определен при действие на последващ КТД.
При определянето на обезщетенията от тази категория работодателят, в
периода на 2015г, е прилагал спрямо жалбоподателката и други работници и
служители от предприятието разпоредбата на чл.82 ал.2 от КТД/2014/. Според
установените от КЗД факти то е било в зависимост от осъществяване или или не по
отношение на съответния служител на предвидените в чл.82 ал.1 и 2 от КТД
условия, не се установява нееднаквото й спрямо лицата прилагане на основата на
защитен признак. Не се оспорва извода в оспореното решение, че
жалбоподателката, наред с поименно посочени в решението на КЗД лица, също
работници и служителите в рудник „Трояново-1“, са получили обезщетение в размер
по чл.222 ал.3 от КТ вместо завишени размери по чл.82 ал.1 от КТД поради това,
че не са упражнили на съответната дата правото си на пенсия. Не се сочат лица,
които да са получили завишени размери на обезщетение от тази категория, макар
да не са упражнили на съответната дата правото си на пенсия за осигурителен
стаж и възраст.
Следователно правилен е извода на КЗД,
че в случая не е налице защитен признак, в причинна връзка с какъвто да е
мислимо неблагоприятно третиране, така както то е описано от жалбоподателката и
че не е доказано извършването на дискриминация по смисъла на чл.4 ал.2 във
връзка с чл.4 ал.1 от ЗЗДискр при определяне размера на обезщетението по чл.222
ал.3 от КТ на жалбоподателката по
причина на признака лично положение.
Като е приела, че не е
допуснато от работодателя нарушение на ЗЗДискр посредством визираното от
жалбоподателката Х. и е оставила жалбата й без уважение, КЗД е постановила
решение в съответствие и при правилно приложение на материалния закон.
С оглед на изложеното,
жалбата на Кр.Х. Решение №431 от 17.07.2019г по преписка № 348/2018г на Трети
специализиран постоянен състав на Комисията за защита от дискриминация е
неоснователна и следва да се отхвърли като такава.
Водим от изложеното и на основание чл.172 от АПК,
Старозагорски административен съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К.Б.Х. в частта, с която се оспорва
разпоредбата на чл.82 ал.2 от Колективния трудов договор /КТД/ от 21.03.2014г,
сключен между „Мини Марица-изток“ЕАД гр.Раднево и синдикалните органивации на
ФСО „Подкрепа“ и ДСО на КНСБ при „Мини Марица-Изток“ ЕАД, като процесуално
недопустима.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Б.Х. против Решение №431 от
17.07.2019г по преписка № 348/2018г на Трети специализиран постоянен състав на
Комисията за защита от дискриминация, като неоснователна.
Решението
подлежи Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
СЪДИЯ: