О  П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 28.07.2020 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на двадесет и осми юли , през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                        Мл.с.: ЮЛИАНА ТОЛЕВА

 

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА  гр. дело № 375 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

 

         Делото е образувано във връзка с депозирана частна жалба от адв.В. – пълномощник на „ЮБЦ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София **********, против определение № 1603/15.06.2020г. по гр.д. 811/2020 г. на Сливенския районен съд, с което е оставено без уважение възражението на страната за местна подсъдност. В жалбата се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Неправилно първоинстанционният съд бил приел, че ищецът има качеството на потребител. Пред РС бил предявен иск на длъжника против взискателя за доказване несъществуването на вземането на взискателя. В това производство не било налице потребителски спор. От друга страна жалбоподателят не бил търговец по смисъла на ЗЗП. Дружеството не било доставчик на стоки и услуги, а само било придобило едно вземане. Настоящето дело нямало за предмет права на ответницата в качеството и на потребител, поради което нормата на чл. 113 от ГПК не можела да намери приложение. Моли се обжалваното определение да се отмени, производството пред РС – Сливен да бъде прекратено и делото да се изпрати по компетентност на СРС.

         По делото е депозиран отговор на частната жалба от адв.П., пълномощник на И.Й.И., ЕГН ********** ***, с който същата е оспорена като неоснователна. Посочва се, че веднъж вече делото е било прекратено пред СРС и е било изпратено на основание чл. 113 от ГПК в РС – Сливен- по постоянния адрес на ищцата. Моли се обжалваното определение да бъде потвърдено.

         След преценка на събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

         На 31.01.2020г. пред РС – София била депозирана искова молба от И.И. против жалбоподателя с искане да бъде признато за установено, че задължението по изп.лист издаден по ч.гр.д.6799/2010г. на Варненския РС е недължима поради погасяване по давност на задължението. Изпълнителният лист е бил издаден в полза на „Мобилтел“ ЕАД, чийто правоприемник „ А1 България“ ЕАД е цедирал вземането си на жалбоподателя. С определение № 29870/31.01.2020г. по гр.д. 4832/2020г. по описа на СРС, съдът приел че се касае за потребителски спор, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл.113 от ГПК и делото да се изпрати по компетентност на СлРС. Пред СлРС делото било образувано с № 811/2020г. С отговора на исковата молба жалбоподателят оспорил местната компетентност на СлРС с аргументи аналогични на изложените в частната жалба и поискал делото да се изпрати в СРС. С определение № 1603/15.06.2020г. СлРС приел, че действително е приложима разпоредбата на чл. 113 от ГПК и местно компетентен съд е СлРС.

         Обжалваното определение е било съобщено на жалбоподателя на  22.06.2020 г. Същото е било обжалвано на 24.06.2020 г. - в едноседмичния законоопределен срок.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът направи следните правни изводи: Частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок от лице, което има право да обжалва съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Съгласно чл. 113 от ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. С разпоредбата на чл. 113 от ГПК се цели допълнителна защита на потребителите, чрез регламентирането на особена местна подсъдност по техния настоящ или постоянен адрес, която изключва общата подсъдност по чл. 105 и чл. 108 от ГПК. Целта е да се улесни процесуалната защита на по-слабата страна в правоотношението, от което се извежда спорното материално право, предмет на делото. Тази особена местна подсъдност важи за всички видове искове, по които страна по него (ищец или ответник) има качеството потребител по правоотношението, от което произтича спорното право, предмет на предявения иск. Потребителят не губи качеството си такъв в зависимост от вида и обема на търсената от него или срещу него защита, нито пък в случаите, когато вземане по потребителски договор бъде прехвърлено на трето лице независимо от това дали той оспорва правата на цедента (доставчик на стоката или услугата) или цесионера (колекторската фирма). В този смисъл определение № 160 от 30.03.2017 г. по гр. дело № 1101/2017 г. на ВКС, ГК, IV ГО, и други.

Тъй като правните изводи на съда съвпадат с тези на първоинстанционния съд, частната жалба следва де се остави без уважение.

 

         С оглед на изложеното, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

        

 

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „ЮБЦ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София ******, против определение № 1603/15.06.2020г. по гр.д. 811/2020 г. на Сливенския районен съд, като неоснователна.

 

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: